№ 6235
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД срещу
решение от 29.04.2024 г. по гр.д. №32850/2023 г. на Софийски районен съд, 123 състав, с
което са уважени предявените от Г. Б. М. срещу жалбоподателя искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 КТ – за отмяна като незаконно на уволнението, извършено със заповед № А-
28/18.04.2023 г., за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на 18.04.2023 г., с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
– „Началник, експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ в Поделение „Дружба“, с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за
времето на оставане без работа в периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. в размер на
14 427,54 лв., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане, като
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото, както и да заплати по
сметка на СРС държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано, че ищецът е
извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Твърди още, че неправилно и
необосновано съдът не е кредитирал представената по делото присъствена книга, по
отношение на която не е открита процедура по чл.193 ГПК, поради което е следвало да бъде
зачетена формалната и доказателствена сила. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Г. Б. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
По делото не е спорно, а и е установено, че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник,
експлоатационно звено в транспорта, автоколона”, както и че същото е прекратено, считано
от 18.04.2023 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Вменено му е извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по
чл.187 ал.1 т.1, пр.1 вр. чл.190 ал.1 т.1 КТ и чл.187 ал.1 т.1, пр.3 вр. чл.190 ал.1 т.2 КТ, а
именно: през мес.12.2022 г. не се явил навреме на работа на: 06.12.2022 г. – явил се на
работното си място в 10:05 часа; 07.12.2022 г. – явил се на работното си място в 11:30 часа;
16.12.2022 г. – явил се на работното си място в 10:30 часа; 21.12.2022 г. – явил се на
работното си място в 11:50 часа; 22.12.2022 г. – явил се на работното си място в 11:00 часа;
23.12.2022 г. – явил се на работното си място в 10:10 часа; т.е. отчетени са общо 6
закъснения; през мес.01.2023 г. не се явил навреме на работа на: 04.01.2023 г. – явил се на
работното си място в 10:40 часа; 09.01.2023 г. – явил се на работното си място в 09:50 часа;
12.01.2023 г. – явил се на работното си място в 15:10 часа; 13.01.2023 г. – явил се на
работното си място в 11:20 часа; т.е. отчетени са общо 4 закъснения; през мес.02.2023 г. не се
явил на работа на 16.02.2023 г., 17.02.2023 г. и 20.02.2023 г. – в общо 3 последователни
работни дни.
Данни за извършваните нарушения се съдържат в самата заповед и в протокол №3 за
извършена проверка, вх. №422/20.02.2023 г., на комисия за проверка на присъствената книга
на служителите в администрацията на поделение „Дружба“ за мес.12.2022 г., мес.01.2023 г. и
мес.02.2023 г. на основание заповед на изп. директор на ответното дружество №РД 09-
34/20.02.2023 г., която заповед също е представена по делото.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание
се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на
тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от
съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на
дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при
възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която
2
се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са
ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка
и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Съгласно трайната
практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС,
решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение
№460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290
ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане
към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е
известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти,
поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да
изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние на работника или служителя.
Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни
реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по отношение - мотиви, нарушителят,
нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чл.194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1
предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са преклузивни. С
изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното
наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по
проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство. С изтичането на сроковете се
прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир
дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание.
Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на
нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи
нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи
данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да говорим за
откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ.
Видно от описаната по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същата
е издадена на 18.04.2023 г. и е връчена на ищеца на същата дата, а нарушенията са открити
на 22.02.2023 г. - с достигане на описания по-горе протокол №3 за извършена проверка до
изп. директор на дружеството-ответник. При тези данни, съдът намира, че при налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца са спазени предвидените в чл.194 КТ преклузивни
срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като
орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
По делото са представени искания от изп. директор на ответника до ищеца, изх.
№№355/11.04.2023 г., 356/11.04.2023 г. и 357/11.04.2023 г., връчени на 11.04.2023 г., за даване
на обяснения във връзка с всяко едно от вменените му процесни нарушения на трудовата
дисциплина – закъснения и неявяване на работа. Представени са обяснения на ищеца, вх.
№№355-1/13.04.2023 г., 356-1/13.04.2023 г. и 357-1/13.04.2023 г.
3
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи
ответникът да е спазил императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ – работодателят е приел
писмените обяснения на ищеца.
На ищеца е вменено извършването на нарушения на трудовата дисциплина по чл.187
ал.1 т.1, пр.1 вр. чл.190 ал.1 т.1 КТ – закъснение, и чл.187 ал.1 т.1, пр.3 вр. чл.190 ал.1 т.2 КТ
– неявяване на работа.
По делото са представени извлечения от присъствената книга на поделение „Дружба“
за мес.12.2022 г., мес.01.2023 г. и мес.02.2023 г.
От показанията на свид. Г. Г.ев се установява, че в гараж „Дружба“ всяка сутрин
около 08:30 ч. се провежда оперативка, на която винаги присъства и ищецът, но на някои от
тях не е присъствал, тъй като е бил служебно на друго място. Свидетелят сочи още, че няма
заповед относно присъствената книга, но в нея се подписват всяка сутрин, но е имало
случаи, в които някой е пропускал да се подпише, като тази присъствена книга се съхранява
и се прибира в отдел „Човешки ресурси“ всеки ден в около 08:10 ч., но никой не отбелязва
часа на подписване.
От показанията на свид. К.П. се установява, че начинът за отчитане присъствието на
служителите в поделение „Дружба“ е присъствени книги, в които всеки служител сутрин в
08:00 ч. следва да положи подпис, като книгите се прибират в отдел „Човешки ресурси“
всеки ден около 08:10 ч. – 08:15 ч., но служителите сутрин не отбелязват час на пристигане,
но ако дойде служител след прибирането на книгата се отбелязва часът на пристигане.
Свидетеля сочи още, че не помни случай ищецът да се подписвал по-късно – след прибиране
на книгата.
От показанията на свид. Д.М. се установява, че в дружеството има книги, в които
всяка сутрин служителите се подписват и така се удостоверява явяването на работа – до
08:10 ч. – 08:15 ч., след което книгите се прибират, но не се вписва час на идване на работа, а
такъв се вписва само при закъснение. Свидетелят сочи още, че не може да каже дали ищецът
е отсъствал или е закъснявал през декември 2022 г., януари 2023 г. и февруари 2023 г., но е
имало дни, през които не полагал подпис в книгата.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил вменените му нарушения на
трудовата дисциплина – закъснения и неявяване на работа на посочените по-горе дати.
Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.1 КТ, разпределението на работното време се
установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Извод за понятието
„разпределение на работното време“ може да се направи от чл.4а НРВПО, който предвижда,
че в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден,
редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на
работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено
променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в
производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи
непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в предприятието. Разпределението на работното време показва кое
е времето за работа на определено лице през определен календарен период, като работникът
или служителят е длъжен да спазва разпределението. По този начин той предоставя
дължимото на работодателя количество труд през определени периоди от време.
Нормативните актове установяват само някои най-общи изисквания относно
разпределението на работното време - минимална продължителност на почивките,
изискванията за редуване на смените и др. Конкретните правила обаче се определят от
работодателя и това става в Правилника за вътрешния трудов ред. В конкретния случай
обаче такива конкретни правила за отчитане и проверка на работното време, въведени от
работодателя, липсват в представения Правилник за вътрешния трудов ред, нещо повече –
4
налице е признание на ответника, че въобще липсват каквито и да е писмени утвърдени
вътрешни правила, сведени до знанието на работниците или служителите и в частност на
ищеца, от които да следва задължението за отчитане и проверка на работното време – в
частност да се полага подпис в представените и описани по-горе присъствени книги.
Присъствените книги са частни свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.
Материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, за разлика от
материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, няма
обвързващо съда действие. Само формалната доказателствена сила на всички частни
документи е обвързваща съда относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на
чл.181 ГПК и относно достоверната дата за трети лица. Частните свидетелстващи документи
като неползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила се преценяват от
съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Именно затова,
ако бъдат оспорени удостоверените с частен свидетелстващ документ факти, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК /чл.153, 154 и 155/, а не по правилата на
чл.193 ГПК, поради което и не се открива производство по оспорване на документ по реда
на чл.193 ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение №270 от 19.02.2015
г. по гр.д. №7175/2013 г., ІV ГО на ВКС, решение №81 от 09.06.2017 г. по гр.д. №2631/2016
г., ІІІ ГО и др.
В случая присъствените книги са своевременно оспорени от ищеца в срока по чл.312
ал.2 ГПК като документ по реда на чл.193 ГПК, каквото би било налице по смисъла на
чл.193 ГПК само при оспорване на нейната автентичност /формална доказателствена сила/.
Ищецът обаче е оспорил удостоверените в тях часове и дати и при такова налично оспорване
на процесните частни свидетелстващи документи, дори да се приеме, че те удостоверяват
неизгодни за ищеца факти и поради това разполагат с материална доказателствена сила,
последната е разколебана. В този случай удостоверените факти подлежат на доказване от
ответника, чиято е носената доказателствена тежест по общите правила на ГПК – чрез пълно
и главно доказване с други допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. гласни
доказателства, на удостоверените факти – че на посочените дати през мес.12.2022 г. и
мес.01.2023 г. ищецът се явил на работа в посочените часове, т.е. налице са закъсния, и на
посочените дати през мес.02.2023 г. не се е явил на работа Такова доказване обаче в рамките
на настоящето производство не е извършено – единствените доказателства, ангажирани от
ответника в тази насока, са показанията на свид. К.П. и свид. Д.М., от които обаче не се
установява, че на посочените дати ищецът е закъснял или не се е явил въобще на работа, а
единствено се установява, че е имало дни, през които не е полагал подпис в книгата.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че уволнението на ищеца е
незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен. Основателни са
исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, които
се обуславят от незаконността на уволнението, и по отношение на които по делото са
доказани и останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1700,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №7877/29.04.2024 г., постановено по гр.д.
№32850/2023 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, да заплати на Г. Б. М., ЕГН **********, адрес: гр. Бобов
дол, ул. ****, на основание 78 ал.3 ГПК сумата от 1700,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6