№ 20
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. И.
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100101261 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото е иск на С. Д. И., ЕГН**********, с адрес гр. Варна,
кв. ****, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и Г. А. А., ЕГН**********, с адрес гр. Варна,
ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че
ответникът не е собственик на по 1/2 ид. част, в отношенията с всяка от
ищците, или общо на 100% ид. части, от ПИ №10135.4501.1012 по КККР на
гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителен
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от
11.05.2016г., с адм. адрес: гр. Варна, район ****, с.о. ****, №*, с площ от
5540кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор:
няма, при съседи имоти: №10135.4501.9588, №10135.5401.2395,
№10135.4501.1777, №10135.4501.1778, №10135.4501.1779,
№10135.4501.1780, №10135.4501.1781, №10135.4501.1782,
№10135.4501.1783, №10135.4062.74, №10135.4501.1 и №10135.4062.48, без
изградените в него постройки, за който терен в полза на ответника е издаден
АЧОС №8942/22.04.2016г ., но който се сочи собствен на ищеците по
давност в периода 2000г.-2010г.
Ищците твърдят, че са собственици по давностно владение на поземлен
имот с идентификатор №10135.4501.1012 по КК и КР на Варна, одобрени през
2007г., находящ се в гр.Варна, р-н ****, с.о. ****, №*, в резултат на изтекла
придобивна давност при съвместно владение в периода 2000г.-2010г. По-
1
конкретно твърдят, че през м. април 2000г. ищците установили владение
върху терена, който към този момент бил изоставен, обрасъл с трева и храсти
и с паднала мрежа. Тогава ищците премахнали оградата, поставили нова
ограда с мрежа и бетонови колове от източната, западната и южната му
страни, почистили мястото от тревата и храстите и засадили овощни дръвчета
(кайсия, слива, праскова). От този момент ищците се грижели за имота като за
свой, ежегодно косяли тревата, поддържали и поливали дръвчетата, а по-
късно поставили и бодлива тел от северната страна на земята. Така ищците
заедно, трайно, непрекъснато, необезпокоявано и явно са владяли земята, в
резултат на което я придобили по давност, по 1/2 ид. част – всяка, с
изтичането на 10-годишния срок, през м. април 2010г. Владението им
продължило и след това.
Твърдят, че въпреки горното едва през 2022г. за първи път инициирали
процедура за издаване на КНА по обстоятелствена проверка за собствеността
си, но в хода на същата узнали, че теренът бил актуван като частна общинска
собственост през 2016г., за което бил издаден АПОС №8942 от 22.04.2016г.
от Община Варна. Ищците поддържат обаче, че издаденият АЧОС
удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта
основание и изобщо по никой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи, а
позоваването от Общината на общо нормативно основание за
трансформиране на собствеността в общинска не се отъждествява с реално
конкретно придобивно основание.
По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника
и себе си, ищците молят за отричане правата на ответника и съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните, но счита иска за напълно неоснователен. Оспорва ищците изобщо
да са имали своително владение върху терена с предпоставките му по закон.
Оспорва още и годността на терена да бъде придобиван по давност, тъй като
той бил частна общинска собственост – на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, което
основание е било и вписано в самия АЧОС (но без фактически твърдения за
соченото основание и без изпълнение указанията на съда за това). Позовава се
още на мораториума за придобиване по давност на имоти – държавна или
общинска собственост. По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Издаден и приет по делото е АЧОС №8942/22.04.2016г., в който
спорния ПИ №10135.4501.1012 е отразен като частна общинска собственост
на осн. „чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС“ без вписване на каквито и да било фактически
данни за въпросното вписано придобивно основание. На база този АЧОС са
2
отразени правата на общината в СлВп – Варна и в скицата от АГКК – Варна.
С отговора на исковата молба е представена вътрешноведомствената
преписка при ответника относно издаването на АЧОС №8942/22.04.2016г. От
материалите по нея „КП от 18.08.2022г.“ съставлява впечатленията на трима
служители на ответника при огледа им на място на тази дата и не съставлява
официален документ в частта за констатациите. Снимките към КП не са
годни за случая доказателства по ГПК. Всички представени писма между
органи или длъжностни лица при община Варна са вътрешноведомствена
кореспонденция, която също с нищо не обвързва съда. В представените
графични и регистърни извадки от ПНИ от 2003г. на с.о. ***, исковият ПИ
№1012 с площ 5538 кв. м. е отразен като „училищна нива“, без никакви
конкретни данни за собственик или за основание за придобиване на
собствеността.
Приложените на л.102-103 от делото „писма“ съставляват вътрешна при
ответника община Варна кореспонденция между юрисконсулт и директор на
дирекция ОСИСД, която поради това е без доказателствена стойност, респ. е
изключено да съставлява „уточнение към съда от надлежния процесуален по
делото представител на ответника“ по дадените указания по чл.101 от ГПК.
Показанията на св. Н. В. съдът цени като непосредствени и обективни за
лично възприетите факти. От тях се изяснява, че през последните около 20
години (до две години преди исковата молба) свидетелят е работил в близост
до лозята в началото на местност ****. От там поне веднъж на седмица
минавали С. и Г. и отивали да работят мястото им, което е било съседно на
познат на свидетеля, на име Г.. Теренът, който работели С. и Г., бил около 4
дка. Първоначално е бил празен, те го оградили и го засяли с овощни дървета,
сливи и праскови. Мястото било поддържано само от С. и Г.. Свидетелят не е
виждал друг, освен С. и Г., де е обработвал или ползвал земята през годините,
освен бащата на съседа Г., който те пуснали в къщата там. Самият техен терен
свидетелят е виждал лично 15-20 пъти във времето, последно преди около две
години.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално право
на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. При наличие на тази
предпоставка ищецът разполага с възможността да избере процесуалния
способ за защита на субективното си право, като предяви отрицателен или
положителен иск (Решение №362/28.11.2011г. на ВКС по гр.д. №8/2011г., I
г.о.; Решение №352/14.10.2011г. на ВКС по гр.д. №1301/2010г., I г.о., и
други).
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и кореспондиращите
им свидетелски показания, както и с оглед възведения между страните по
делото спор за материално право досежно исковия имот, както при наличие
на издаден от самия ответник (за него си) АЧОС, исковете по делото са
3
допустими.
Приетото в ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС не следва да се
тълкува в смисъл на знак на равенство между пълното и главното доказване
на вещни материални права и между „доказване“ на процесуален интерес от
делото. Ако се приеме обратното, то би колидирало диаметрално с
принципите на правната сигурност и състезателността, защото би означавало
окончателно разрешаване на спора само и единствено при основателност на
иска, т.е. би „легализирало” безкрайната във времето допустимост на един
отрицателен иск за собственост, до момента, до който не бъде уважен същият,
което разбиране не може да бъде споделено. Ето защо настоящият състав
приема, че ако при образуване на делото са представени / поискани за
събиране доказателства, индикиращи вероятните права на ищеца върху
спорния имот и заедно с това индикиращи спор за материално право относно
тях с ответника, отрицателният иск е винаги допустим, а съдът дължи
решение за уважаване или отхвърляне на иска, а не прекратяване на делото
(при пълна или частична недоказаност на правата на ищеца по отрицателния
иск).
По предмета на доказване: С оглед мотивите на ТР №8/27.11.2013г. на
ОСТГК на ВКС, след „доказването“ от ищеца на интереса му от предявените
искове, всяка от страните по установителните вещни искове следва да докаже
своите защитими вещни материални права по спора за материално право. Тъй
като исковете в случая са отрицателни установнителни, на процесуално
основание материалната легитимация следва да започне да се разглежда от
правата на ответника.
В този смисъл ответникът по делото следва да докаже положителните
си твърдения, на които основава твърдяната своя собственост върху
процесния имот на въведеното основание – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС – с всички
фактически обстоятелства, които обосновават приложението на разпоредбата.
Отделно ще следва да докаже и че теренът е бил обект на мораториума за
придобиване по давност на общински имоти. В тежест на ищеца по делото е
да докаже своето право на собственост върху исковия имот на твърдяното от
ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а именно: явното,
трайно, несмутено и спокойно владение по ЗС, с намерение за своене, считано
от м.04.2000г. до м.04.2010г. и след това, при сочените начин и момент на
установяването на владението върху имота.
По легитимацията на ответната страна: В настоящия случай ответникът
противопоставя и твърди негови вещни права върху терена, за които е
издаден и приет АЧОС от 2016г. Тук като начало следва да се отбележи, че
актовете за държавна и общинска собственост имат идентична правна
същност с актовете за установяване на права, издавани от нотариусите. Всеки
от тях, ако бъде съствен по надлежни ред и форма, има белезите на официален
свидетелстващ документ за действията пред компетентния орган, но който
само констатира права, без да ги поражда. Съобразно ТР №11/21.03.2013г. по
т. д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС, КНА, АОС и АДС не се ползват с
материална сила относно констатациите за принадлежност на правото на
собственост, които следва да се докажат при спор, като се докажат
4
предпоставките на самото записно в акта годно основание. Обаче когато в
КНА, АДС или АОС изобщо липсва ясно, несъмнено и годно придобивно
основание, официалната констативна същност на акта, в частта за
собствеността, следва да се дискредитира. Когато в КНА, АОС и АДС е
обективирана само правна норма, послужила като основание за актуването
(какъвто именно е конкретният случай - като основание за актуване на имота
е цитиран чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС) актът няма легитимиращо действие досежно
правото на собственост, защото собственост не се придобива изобщо, а само
по конкретен, определен в закона начин (чл.77 от ЗС) и следователно
актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект за
собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в
тях придобивен способ за лицата, в чиято полза са издадени (така и
мотивите на Решение №67/16.06.2017г. по гр. д. №3533/2016г. на ВКС, 2-ро
ГО, и други).
В настоящия случай ответникът се позовава на съставен в негова полза,
на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, АЧОС №8942/22.04.2016г. Цитираната законова
разпоредба не установява конкретен придобивен способ, а само сочи
начините, в резултат на които общината може да придобие права на
собственост. Защото съгласно нея дословно: общинска собственост са
имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закон. По същия начин съгласно чл.77 от ЗС
обаче придобиват всички субекти. Ето защо дори дотук не се касае за
специфично за общината основание. Нещо повече - в отговора на исковата
молба ответникът изобщо не е навел конкретно и ясно придобивно основание,
нито пък конкретни фактически твърдения, на които основава правата си.
Поради това при насрочване на делото настоящият съдебен състав даде
изрични и конкретни указания към ответника, по реда на чл.101 от ГПК, а
именно: до първото о.с.з. по делото, ясно да заяви конкретни фактически
твърдения за възникване и наличие на правото на собственост у ответника на
соченото основание по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, в това число и кое конкретно от
избоените в нормата и кога и как са възникнали всички негови предпоставки.
Ответникът бе предупреден и за последиците от неизпълнение – че това ще се
цени при произнасянето по доказателствата и по съществото на спора
съобразно чл.101, ал.3 от ГПК. Нито до о.с.з., нито изобщо, ответникът не
изпълни абсолютно нищо от указанията, а представи само две „писма“, които
съставляват вътрешна за ответника кореспонденция между юрисконсулт и
директор на дирекция ОСИСД, която поради това е с нулева доказателствена
стойност, респективно е изключено да съставлява „уточнение към съда“. Ето
защо, както на осн. чл.101, ал.3 от ГПК, така и по арг. от чл.161 ГПК,
сочената собственост на община Варна, на невъведено основание, следва да
се приеме за напълно недоказана. Същият извод следва и от представените
към отговора материали – от вътрешната преписка при ответника относно
издаването на АЧОС №8942/22.04.2016г.: „КП от 18.08.2022г.“ съставлява
впечатленията на трима служители на ответника при огледа им на място на
една дата и не съставлява официален документ в частта за констатациите, още
по-малко за вещно право; снимките към КП не са годни за случая
5
доказателства по ГПК; представените писма между органи или длъжностни
лица при община Варна са вътрешноведомствена кореспонденция, която
също с нищо не обвързва съда; а в представените графични и регистърни
извадки от ПНИ от 2003г. на ***, исковият ПИ №1012 с площ 5538 кв. м. е
отразен като „училищна нива“, без никакви конкретни данни за собственик
или за основание за придобиване на собствеността. При тези доказателства да
се формира извод за доказаност на право на собственост на община Варна
върху терен от 5540кв.м. е изключено.
Изложените съображения са напълно достатъчни за отричане правата на
ответника и следователно за уважаване на предявените искове.
Относно материалните права на ищците е редно да се посочи, че и те не
бяха пълно и главно доказани, тъй като придобивна давност с показания само
на един свидетел с впечатления от имота и ползването му не би могла да бъде
обоснована. Само че ищците по делото не дължаха цялостно установяване на
техните материални права, с оглед отрицателния характер на исковете, а само
следваше да докажат обосновано предполагаемите техни права, т.е.
„интереса“ от разглеждане на исковете според ТР на ВКС. От показанията на
св. Н. В., непосредствени и обективни за лично възприети факти, изискуемото
непълно доказване беше осъществено: през последните около 20 години (до
две години преди исковата молба) свидетелят е работил в близост до лозята в
началото на местност ****; от там поне веднъж на седмица са минавали С. и
Г. и са отивали да работят мястото им; теренът, който работели те, е бил
около 4 дка; първоначално бил празен, те го оградили и го засяли с овощни
дървета, сливи и праскови; бил поддържан във времето само от С. и Г., а
свидетелят не е виждал друг, освен тях на място. Всичко това е в съответствие
с твърденията в исковата молба и мотивира интерес от исковете.
В заключение по изложените съображения съдът преценява вещните
материални права на ответника по предявените отрицателни установителни
искове за изцяло недоказани и за базирани на напълно неясно придобивно
основание, формално маркирано в издадения АЧОС под вписване на общата
норма на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Поради това отрицателните искове следва да
бъдат уважени. С което единствено се отричат правата на ответника, без по
никакъв начин да се установяват материалните права на ищците.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски за държавна
такса, а тъй като адвокатски хонорар не се претендира, прекомерност на такъв
няма основание да се разглежда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ищците С. Д. И.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, кв. ****, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и Г. А. А.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, че Община Варна,
с адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, не е
6
собственик на по 1/2 ид. части, в отношенията с всяка от ищците, от ПИ
№10135.4501.1012 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо имота от 11.05.2016г., с адм. адрес: гр. Варна, район ****, с.о. ****,
№*, с площ от 5540кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.,
предишен идентификатор: няма, при съседи имоти: №10135.4501.9588,
№10135.5401.2395, №10135.4501.1777, №10135.4501.1778,
№10135.4501.1779, №10135.4501.1780, №10135.4501.1781,
№10135.4501.1782, №10135.4501.1783, №10135.4062.74, №10135.4501.1 и
№10135.4062.48, без изградените в него постройки, за който поземлен имот в
полза на ответника е издаден АЧОС №8942/22.04.2016г ., на правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА отв. Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ №43, да заплати на С. Д. И., ЕГН********** и на Г. А. А.,
ЕГН**********, сумата от общо 1167.56лв. – платена от ищците държавна
такса пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7