Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година 2021 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На шестнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4177 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ”ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА”-
ЕАД- Варна, представлявано от С.В.Д., против НП
№ 03 –011790/ 11.09.2019 г. на ИД, Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от
КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ на дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 2000/две хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.
С жалбата се изразява
становище, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, твърди се, че
на работника е било изплатено възнаграждението още преди съставянето на АУАН,
т.е преди нарушението да бъде установено и че не са произтекли вредни
последици, оспорва се размерът на наложеното административно наказание, приема
се, че за процесното нарушение отговорност следва да носят работниците или
служителите,които са ги извършили или ръководителите, които са наредили или
допуснали да бъдат извършени, визира се липса на виновно поведение от страна на
дружеството, приема се, че подписването на АУАН от лице, което е служител в
институцията е опорочило производството по налагане на административно
наказание и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се
иска прилагане на разпоредбата на чл.415в от КТ.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразност, като
аргументира доказаност и съставомерност на нарушението, справедливост на наложеното
наказание, неприложимост на нормата на чл.415 в от КТ и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение..
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
След подаден сигнал в Д”ИТ” от Р.В.А., касаещ трудовите му правоотношения с ”ДАБЪЛТРИЯ ВАРНА”-
ЕАД- Варна, включително и неизплащане на
дължими трудови възнаграждения от работодателя за месеците юни и юли 2019г., на
14.08.2019г., св.И. *** и негов колега, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от горепосоченото дружество, като била изискана и
съответната документация.В хода на документалната проверка били представяни
ведомости за заплати и други документи, като св.И. установил, че за месец юни
2019г. в платежната ведомост срещу името на св.А. има положен подпис ,но на
друго лице, визирано като „Е.”, за която било установено, че е старши
администратор в проверения обект-х-л „Дабълтрий бай Хилтън”, находящ се в гр.Варна, кк”Златни
пясъци”.Предвид горното св.И. приел за
установено, че на св.А., който се е намирал в ТПО със санкционираното
дружество, за положен труд през месец юни 2019г. не е било изплатено по
надлежния ред и в уговорения срок по трудов договор договореното трудово
възнаграждение, както и че нарушението е извършено на 31.07.2019г.
Резултатите от извършената проверка били отразени в
протокол, като на 02.09.2019г. св.И. съставил
АУАН срещу ”ДАБЪЛТРИЯ ВАРНА”-
ЕАД- Варна за нарушение на чл.128т.2 и чл.270 ал.2 и 3 от КТ.
АУАН бил надлежно връчен на упълномощено от
представляващия дружеството лице, което го подписало и в съответната графа
вписало, че ще въде поканен за изплащане на
възнаграждението за медец юни и юли 2019г.
В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на
11.09.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В с.з. се приобщиха доказателства, от които се
установи, че на 28.08.19г. лицето П. Н., близък приятел на св.А., е получил от Е.
С., служител на санкционираното дружество заплатата на А. за месец юни 2019г. и
че тази сума е била получена от А. на 03.10.2019г.
Установи се от показанията на
св.А., че същият не е имал договорка с колежката си Е. за получаване на дължимата сума за трудово
възнаграждение.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И. и А.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват, а
и липсват доказателства, които да ги оборват.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите И. и А., АУАН, трудов договор,
копие на ведомост за заплати и от
останалите приети по делото писмени доказателства, кредитирани от съда..
Съдът, както с
оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок.Подписването на АУАН от служител на Д”ИТ”в качеството на свидетел не е
съществено процесуално нарушение и съдът не споделя възраженията в тази насока.
Срещу АУАН не са
били депозирани писмени възражения, очевидно е приел липса на спорни
обстоятелства, не е проверил АУАН с
оглед неговата законосъобразност на фона на събраните доказателства, не е
събрал допълнително такива, които да мотивират безспорен извод за извършено
нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП
следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично
следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението..В този
смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно
от съдържанието на НП/ а и на АУАН/, в обстоятелствената му част се съдържа единствено
правния извод на АНО, че не е било
изплатено в уговорения срок дължимото трудово възнаграждение за извършената
работа от за месец юни 2019г. на Р.В.А.
на длъжност „пиколо” в проверения хотел и че нарушението е било извършено на
31.07.2019г., като липсват факти, които да сочат че в действителност св.А. е
бил в ТПО с този работодател, че добросъвестно е изпълнил задълженията си,
липсват факти какво е било договореното възнаграждение, на коя дата е следвало
да бъде изплатено, както и изплатено ли е по някакъв начин и спазени ли са
изискванията за изплащане на възнаграждението.Вярно е, че е посочена
декларативно някаква дата на извършване на нарушението, но липсват факти, че в
действителност на тази дата има извършено каквото и да било административно
нарушение.Освен горното се констатира и известно несъответствие между
описанието на нарушението в АУАН и НП, тъй като в АУАН се сочи, че възраграждението не е било изплатено по надлежния ред в уговорения срок, а в НП се сочи единствено, че
възнаграждението не е било изплатено в уговорения срок.
Липсата на факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му и
липсата на пълно точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от
възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си,.
Освен горното съдът констатира и неясна воля на АНО какво
точно нарушение приема, че е било извършено, предвид описанието от фактическа
страна и посочените като нарушени норми.
Чл.128 т.2 от КТ вменява
задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Чл.270 ал.2 от КТ
регламентира срокове за изплащане на възнаграждението, а ал.3 на чл.270 от КТ
регламентира начина на изплащане на възнаграждението – по ведомост, срещу
разписка, по банков път. Не става ясно
защо в НП са посочени едновременно чл. 128 ал.2
и чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ и какво е имал предвид АНО – дали лицето е
наказано за това, че изобщо не е изплатило възнаграждението, или за това, че не
е изплатено по начините, предвидени в закона, още повече, че в АУАН, с който се
поставя началото на АНП, е визирано и неизплащансе по
надлежния ред.Видно от всички доказателства по делото- писмени и гласни,
още към момента на проверката е имало подпис във ведомостта за заплати,
възнаграждението е получено от служител на дружеството, познат на св.А. и в
последствие именно от този служител е предадено на приятел на А. и получено
лично от работника. Неяснотата възниква както от формулировката на правната
квалификация, така и от липса на подробно фактическо описание на нарушението, а
и от събраните в хода на съдебното производство доказателства.Волята на АНО
следва да бъде ясна и категорична, а не да се презюмира,
като приложената санкционна норма е обща и същата не е в състояние да отстрани
констатираната неяснота в следствие на фактическото описание на нарушението и
посочените като нарушени правни норми, която от една страна рефлектира върху
правото на защита на нарушителя, а от друга страна лишава и съда от възможност
да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото
и правилно ли е била приложена санкционната норма.
Предвид наличието на
предпоставки за отмяна на НП съдът не счита за нужно излагането на аргументи
относно приложимостта на чл.415 В от КТ, а в конкретния случай е ангажирана
обективна имуществена отговорност и въпросът за наличието или евентуалната
липса на виновно поведение е ирелевантен.
Предвид основанията за
отмяна на НП искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде
отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03
–011790/ 11.09.2019 г. на ИД, Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.128т.2
и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на основание
чл.414 ал.1 от КТ на ”ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА”- ЕАД- Варна, представлявано от С.В.Д.
е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на
решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: