Определение по дело №1353/2021 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   261431         Година  07.06.2021                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми юни                                                                                              Година 2021

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1353 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, нередовността на който е отстранил в дадения му срок с уточнение от 03.06.2021 г. на пълномощника му, поради което същият се явява редовен от деня на подаването му, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 219/2021 г. на СтРС.

Следва с оглед характера на спора да се задължи ищецът да представи цялото лично трудово досие на ответника (чл. 190 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора и уточнението му. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че по силата на сключено допълнително споразумение № 1445/01.03.2019 г. към трудов договор № 417/08.06.2015 г. ответникът работил при него на трудово правоотношение, като лекар - специализант ,-”. В тази връзка сключил и договор от 20.03.2019 г. /поради техническа грешка била посочена 2015 г., поради начина на ръкописното изписване на цифрата „9” в договора/, с който поел задължението да работи 2 години към лечебното заведение след придобиване на специалност. На 02.01.2020 г. ответникът подал до лечебното заведение заявление с вх. № ЧР-03-2/02.01.2020 г., с което поискал прекратяване на трудовия му договор, считано от 01.02.2020 г. В тази връзка постъпил доклад от ръководителя на специализацията му доц. д-р Е.К., вх. № ЧР-05-190/24.01.2020 г., с който информирал, че ответникът не се явявал на обявените предварително колоквиуми и устно изразил желанието си за прекратяване на специализацията и трудовите му правоотношения. Въз основа на подаденото от него заявление, със заповед № 18/31.01.2020 г., трудовото му правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 01.02.2020 г. Поради прекратяването му по чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1, б. ”б” от Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, специализацията му била прекратена. Поради това и на основание чл. 4 от договора от 20.03.2019 г., ответникът дължал на ищеца обезщетение в размер на получаваното трудово възнаграждение за периода, в който се обучавал, който бил от 01.03.2019 г. до 01.02.2020 г. Дължимата сума била в общ размер на 12 097.94 лева, което било видно от представената справка за полученото нетно трудово възнаграждение на ответника за периода. В тази връзка страните сключили споразумение от 05.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите, с което ищецът се съгласил да намали дължимата сума на 10 000 лева, която да му бъдела заплатена от ответника разсрочено, в срок до 31.12.2022 г. и той приел условията на споразумението. С декларация вх.№ ФС-20-83/05.03.2020 г. дал съгласието си първите две вноски от по 300 лева за март и април 2020 г. или общо 600 лева да бъдели удържани от дължимото му трудово възнаграждение. Тъй като въпреки направените отстъпки за намаляне на дължимата сума и нейното разсрочване, той не извършил последващи плащания по споразумението от 05.03.2020 г., то на 13.01.2021 г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК, в резултат на което му била издадена заповед за изпълнение № 260124/15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 219/2021 г. по описа на PC Стара Загора за 3000 лева, дължими за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до изплащането на сумата, както и разноски в размер на 360 лева. В срока за възражение ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение № 260124/15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 219/2021 г. по описа на PC Стара Загора. Поради това и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК, за ищецът бил налице правен интерес от предявения иск. Тъй като се установило, че дължимите суми за март и април 2020 г. действително били погасени, но не чрез внасяне, а чрез тяхното удържане от трудовото му възнаграждение, като остатъкът от същото бил изплатен на каса, което било видно от разходен касов ордер № 5042/06.03.2020 г., то ответникът оставало да дължи сумите за периода от май до декември 2020 г. или в общ размер на 2400 лева. Поради това предявявал иска за 2400 лева със законната лихва от 13.01.2021 г. до изплащането им.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2400 лева за главница от неплатена за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. сума по споразумение от 05.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите и законна лихва върху тази главница от 13.01.2021 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 219 описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал исковата молба изцяло по основание и размер. При ищеца започнал работа с трудов договор № 417/08.06.2015 г. като лекар. В края на 2018 г. придобил специалност „-“ и продължил да работи при същия работодател по придобитата специалност. На 01.03.2019 г. подписал допълнително споразумение, с което започнал нова специализация - -, отново при същия работодател. С това допълнително споразумение уредили всички условия по специализацията. Нито характерът на работа се променил съществено, нито мястото й. Около три седмици по-късно го извикали в деловодството и му поднесли за подпис още един договор, защото такива били изискванията на Наредба №1/2015 г. Подписал го и продължил да си изпълнява трудовите задължения, включително да дава дежурства. На 02.01.2020 г. обстоятелствата го принудили да поиска да бъде прекратено трудовото правоотношение. Молбата му била удовлетворена и считано от 01.02.2020 г. трудовият му договор бил прекратен. На 05.03.2020 г. го извикали и му казали, че във връзка с напущането му бил дължал много пари, защото бил подписал договор и не го бил спазил. За него най-добре било да подпише това, което му предлагали, за да може поне да си получи заплатата. Подписал всичко, което поискали от него. На 06.03.2020 г. подписал и исканата от него декларация и получил забавеното си възнаграждение. Изненадващо за него ищецът решил да се облагодетелства за негова сметка, искайки всички заплати, които добросъвестно бил изработил и получил по време на работата му при него, съгласно последното допълнително споразумение. Договорът, който не бил изпълнил, бил посочен, че бил от 2015 г., от което време датирало първоначалното му трудово правоотношение. Подал възражение тъй като, освен че всичко било безкрайно несправедливо, било и невярно. На 28.03.2021 г. получил исковата молба и се запознал с приложените доказателства. Направил си консултация с юрист, който потвърдил неговите виждания, че всичко това било несправедливо и му обяснил, че КТ отчитал зависимото положение на работника и бил предвидил необходимите защитни механизми, както и че в неговия случай изчерпателно бил уредил как следвало да се процедира при договор за повишаване или придобиване на квалификация. Ето защо моли съда да обяви приложения по делото договор от 20.03.2019 г. за нищожен, като сключен при липса на основание, в пряко противоречие и заобикаляйки КТ, както и в противоречие на добрите нрави. Договорът за придобиване или повишаване на квалификацията бил уреден в чл. 234 КТ. За придобиването на специалност „-“ с работодателя подписали допълнително споразумение № 1445/01.03.2019 г., с което уредили всички условия по специализацията. Сключеният впоследствие договор от 20.03.2019 г. бил лишен от правно основание и не намирал опора никъде в законодателството. В случая не бил приложим и чл. 9 ЗЗД, тъй като с такива договори не можело да се уреждат, допълват или изменят трудовоправни отношения, регулирани от КТ. Съгласно чл. 234 КТ, договорът за придобиване или повишаване на квалификацията следвало да съдържа следните задължително реквизити: 1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; 2. мястото, формата и времето на обучението; 3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Сключеният договор от 20.03.2019 г. не съдържал нито един от тези реквизити. Договорът за придобиване или повишаване на квалификацията, уреден в чл. 234 КТ, бил дал възможност на работодателя за договаряне на факултативни разпоредби, които целели да компенсират вложените от него средства за обучението. В случая работодателят бил вложил 0 лева в неговото обучение. През цялото време изпълнявал трудовите си задължения и получавал работна заплата за това. Според основния замисъл на договора, колкото повече работел, толкова по-голямо обезщетение щял да дължи на работодателя ако напуснел работа. С претендиралото обезщетение, работодателят щял да се обогати за негова сметка, без да бил вложил никакви средства в неговото обучение, които да подлежали на компенсация. Доколкото уговорените обезщетения представлявали неустойка, алтернативно правел възражение за намаляне на същата до 0 лева, предвид изложените възражения. Претендира за сторените по делото разноски.

С уточнение на отговора моли да се има предвид,че нищожността на договора от 20.03.2019 г. била въведена в предмета на спора с възражение по надлежен начин с отговора и в преклузивните срокове по чл. 131 ГПК, а не с инцидентен установителен иск.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск за съществуване на процесното вземане, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на това вземане, и неговия размер и изискуемост, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му и уточнението му, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: допълнително споразумение № 1445/01.03.2019 г. към трудов договор № 417/08.06.2015 г., договор от 20.03.2019 г., доклад от дод. д-р Е.К. от 24.01.2020 г., заявление вх. № ЧР-03-2/02.01.2020 г., заповед № 18/31.01.2020 г., споразумение от 05.03.2020 г., декларация вх. № ФС-20-83/05.03.2020 г., разходен касов ордер № 5042/06.03.2020 г., справка за изплатени чисти суми изх. № ТРЗ-05- 156/18.03.2021 г. и заповед за изпълнение № 260124/15.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 219/2021 г. по описа на PC Стара Загора.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 219 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи цялото находящо се при него лично трудово досие на ответника, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.07.2021 г. от 9.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника и уточнението му.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: