№ 1413
гр. Варна, 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900696 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „ТЕХНОКАР" ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, чрез адв. М.Д., АК - Варна, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с правно основание
чл.435 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
12461,22 лева, представляващи заплатено в полза на пострадалото лице А.А.Н. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вкл. и присъдена законна лихва върху същото; 980,00
лева - заплатено в полза на мл. адв. Г.И. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за
представителство на пострадалото лице в производството по гр.д. 13917/2020 г. по описа на
ВРС; 737,57 лева - заплатени такси и разноски в полза на ВРС по гр.д. 13917/2020 г.;
16706,83 лева - заплатено в полза на пострадалото лице - С.С.З., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вкл. законна лихва върху същото; 1295,00 лева - заплатено в полза на
адв. А.Д., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство на
пострадалото лице в производството по гр.д. 1391/2020 г., по описа на ВРС; 977,06 лева,
представляваща заплатени такси и разноски в полза на ВРС, по гр.д. 13918/2020 г., по описа
на ВРС, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума от 33157,68 лева, от
датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й плащане, както и сумата от 1038,44
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на А.А.Н. сума
от 12461,22 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 81,67
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатеното в полза на адв. Г.И.
адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лева по чл. 38, ал.2 ЗА, за осъщественото
представителство на А.А.Н., в качеството му на ищец по гр.д. 13917/2020г. по описа на
ВРС, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 61,45 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза на ВРС държавна
такса в размер на 737,50 лева, по гр.д. 13917/2020 г., по описа на ВРС, изчислена за периода
от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 1392,24 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху заплатената в полза на С.С.З. сума от 16706,83 лева, изчислена за периода от
29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 107,92 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху заплатеното в полза на адв. А.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА
за осъщественото представителство на С.С.З., в качеството му на ищец по гр.д. 13918/2020
г., по описа на ВРС, от 980,00 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.;
сумата от 81,41 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху заплатената в полза
на ВРС държавна такса по гр.д. 13918/2020г. по описа на ВРС в размер на 737,50 лева,
изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.
1
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2020 г., около 16.30 часа на главен път №
2008 в района на Община Девня, е настъпило ПТП, в резултат на което А.А.Н., ЕГН:
********** и С.С.З., ЕГН: **********, и двамата като пътници в ППС с per. № **********,
са пострадали и са получили травматични увреждания.
Сочи се, че към датата на настъпване на описаното по-горе ПТП, за МПС с per. №
********** е бил сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с ответника ЗК „Лев инс" АД.
Излага се в исковата молба, че пострадалите лица А.А.Н. и С.С.З. са били в
трудови правоотношения с „ТЕХНОКАР" ЕООД и описаното ПТП е настъпило по време на
работа на лицата, поради което злополуките били признати за трудови. С оглед на това
пострадалите предявили срещу „ТЕХНОКАР" ЕООД искови претенции с правно основание
чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие на нанесени телесни увреждания, настъпили в резултат на
претърпяната злополука - ПТП.
По исковата молба на А.А.Н. е образувано гр.д. 13917/2020г., по описа на
районен съд - Варна, по което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е
конституирано като трето лице - помагач на „Технокар“ ЕООД. С решение №
262092/28.06.2021 г., влязло в законна сила на 28.10.2021г., „Технокар" ЕООД е осъдено да
заплати на А.А.Н. сумата от 12000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума от
30.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 753,33 лева, представляваща
законна лихва върху посочената по-горе главница от датата на настъпване на злополуката -
19.03.2020 г. до датата на предявяване ИМ в съда - 30.10.2020г. Със същото решение,
„Технокар“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на мл. адв. Г.И. разноски в размер на 980,00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство в горното
производство, съобразно чл. 38, ал.2 ЗА, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС
в общ размер от 737,57 лева.
По исковата молба на С.С.З. е образувано гр.д. 13918/2020г. по описа на районен
съд - Варна, по което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е конституирано
като трето лице - помагач на „Технокар“ ЕООД. С решение № 261663/18.15.2021г., влязло в
законна сила на 08.09.2021г., „Технокар" ЕООД е осъдено да заплати на С.С.З. сумата от
15500,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, ведно със законната лихва върху горната сума от 30.10.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 968,83 лева, представляваща законна лихва върху
посочената по-горе главница от датата на настъпване на злополуката - 19.03.2020 г. до
датата на предявяване ИМ в съда - 30.10.2020г. Със същото решение, „Технокар" ЕООД е
осъдено да заплати в полза на адв. А.Д. разноски в размер на 1295,00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за представителство в горното производство, съобразно чл. 38,
ал.2 ЗА, както и държавна такса и разноски в полза на ВРС в общ размер от 977,06 лева.
На 23.08.2021г., „Технокар" ЕООД е заплатило на А.А.Н. и С.С.З. присъдените в
тяхна полза суми за главница, лихви и разноски.
На 23.08.2021г. „Технокар" ЕООД е заплатило на С.С.З. сумата в размер на
16706,83 лева, представляваща сбор от присъдените в негова полза суми - главница и лихви
към датата на плащането, намалени с разноските, които С.С.З. е осъден да заплати на
„Технокар" ЕООД съобразно същото решение. На същата дата „Технокар" ЕООД е
заплатило в полза на адв. А.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, за
представителство по гр.д. 13918/2020 г. ВРС, в размер на 1295,00 лева, както и държавна
такса и разноски в полза на ВРС в общ размер от 977,06 лева.
Твърди се в исковата молба, че съобразно разпоредите на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с
чл. 429 и чл. 435 от КЗ, и трайната съдебна практика, в.т.ч. постановената по реда на чл. 290
ГПК такава, работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл.200 от КТ вече е
удовлетворил пострадалия работник или служител, може да насочи регресните си претенции
2
за връщане в патримониума си на платеното не срещу делинквента, причинил трудовата
злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката
„Гражданска отговорност". С оглед на това на 23.12.2021г. ищецът отправил до
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД покани за доброволно плащане на
заплатените в полза на пострадалите лица суми, в отговор на което получил отказ.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с
изразява становище за недопустимост на предявените искове. Оспорва активната
материалноправна легитимация на „Технокар" ЕООД да предяви искова претенция на
основание чл.435 във вр. с чл.429 от КЗ, твърди, че настоящият случай не попада в
хипотезата на чл.429 от КЗ, тъй като „Технокар" ЕООД няма качеството на трето увредено
лице, имащо право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, в процеса на преценка на събраните доказателства и произнасяне по
съществото на спора, констатира следното:
Във връзка с релевираното в отговора на ИМ възражение за недопустимост съдът
намира, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от
КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, да
насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу
делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия
застраховател по застраховката „гражданска отговорност”.
В зависимост от качеството на деликвента обаче следва да се разграничат две
хипотези - дали вредите са причинени противоправно от друг работник/служител при
работодателя или от трето лице.
Когато вредите са причинени противоправно и виновно от друг
работник/служител при работодателя и последният заплати обезщетение, той има регресно
право срещу виновния на основание чл.202 КТ. А когато увреждането е причинено виновно
от трето по отношение на трудовото правоотношение лице, работодателят разполага с
регресното право срещу него по чл.54 ЗЗД за заплатеното обезщетение. /решение
№395/10.10.2012г. по гр. дело № 1538 по описа за 2011г. на ВКС, решение №29/11.07.2019г.
по гр. дело № 1865 по описа за 2018г. на ВКС /
В случая се твърди и липсва спор между страните относно механизма на ПТП,
настъпило по вина на П.П., шофьор на МПС с рег.№ **********, който също е работник в
ищцовото дружество, поради което е приложима първата изложена по-горе хипотеза, а
именно че изплатилият обезщетение работодател разполага с регресно право по чл.202 КТ
срещу виновния работник. Доколкото деликвентът не е трето за трудовото правоотношение
лице, работодателят не е легитимиран да предяви иска с правно основание чл.435 от КЗ във
връзка с чл.54 от ЗЗД срещу неговия застраховател по гражданска отговорност.
Въз основа на изложените съображения настоящият състав намира, че
предявените кумулативно съединени искове са недопустими и производството следва да
бъде прекратено, след отмяна на протоколното определение от 28.09.2023г. за даване ход на
3
спора по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.09.2023г., постановено по търг.д.№
696/2022г. на ВОС, с което е даден ход на делото по същество, на осн. чл. 253 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „ТЕХНОКАР" ЕООД , ЕИК:
*********, със седалище гр. Варна, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с правно основание чл.435 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД, поради недопустимост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4