№ 330
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000253 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване вр. с чл. 294, ал.
1, изр. второ от ГПК.
С решение № 89 от 27.03.2025г., постановено по т.д. 1624/2023г., по описа на ВКС, І т.о. е
отменено в обжалваната част постановеното по делото въззивно решение и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на САС. Дадени са задължителни указания за
произнасяне по същество на спора, с оглед обсъждане доводите и оплакванията във
въззивната жалба на ищеца и отговора на ответника, относно извършване преценка на
значението им за спора, както и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по
делото, досежно наличието на твърдяното неизпълнение от страна на ответника като
предпоставка за възникване на уговорените в т. 7.5 от договора последици. Дадени са
указания, въззивният съд да се произнесе и за разноските за производството пред ВКС.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Булгаргаз“ ЕАД, чрез адв. Г. и адв. Д. срещу
решение № 260537 от 12.08.2022 г. по т.д. № 1673/2020 г. по описа на СГС, в частта, с която
са отхвърлени предявените обективно и кумулативно съединени искове от „Булгаргаз“ ЕАД
срещу „Овергаз мрежи“ АД, за осъждане да му заплати сумата от 36 536,28 лева неустойка
за неприето количество газ и свързаната неустойка за забавено плащане в размер на 2 634,65
лева, по чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и ищецът е осъден да заплати на ответника
2 220,79 лева разноски по делото.
Въззивникът/ищецът - „Булгаргаз“ ЕАД счита, че решението в обжалваната част е
1
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е
тълкувал договора за доставка между страните, с което e нарушил чл. 20 ЗЗД. Счита за
неправилен изводът на съда, че за месеците октомври, ноември и декември на 2019г.,
договорените количества били в по-малък обем и неизправна страна е ищецът. Основният
спорен факт е дали за процесния период ответникът е разполагал обективно с възможността
да изтегли количества газ над реално приетите. Първоинстанционният съд неправилно е
тълкувал т. 10.4 от договора, без да вземе предвид връзката с останалите уговорки по т. 10.5-
10.8. Първоинстанционният съд не е съобразил писменото признание за неприети
договорени количества, съдържащо се в приложение № 2 към допълнително споразумение
№ 2/09.06.2020 г. На следващо място твърди, че не са съобразени правилата и практиките
при доставката на природен газ и спецификите на сделките с природен газ. Счита, че според
заключенията на техническите експертизи се установява, че приемането на количества газ от
клиентите, които имат достъп до мрежата, е принципно неограничено, освен от общите
национални капацитети на газопреносната мрежа, като ответникът е имал реалната
възможност да приеме на съответния пункт количества съобразно конкретните си дневни
потребности в отклонение нагоре или надолу от договорените количества. На следващо
място твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията на техническите
експертизи, от които било видно, че в процесния период не било ограничавано
потреблението и получаването на договорените количества газ зависело от преценката на
ответника/нагоре или надолу от договорените дневни количества/. При цялостен анализ на
договора за доставка, се установявало, че Булгаргаз осигурява доставка на договорените
количества природен газ, които Овергаз мрежи се е задължил да приеме, респективно носи
отговорност при неприемане, на основание договорената неустойка в т. 7.5. Допълнителен
аргумент били и разпоредбите на т. 10.10. и 10.11. от процесния договор за доставка, че
приетите количества зависели от волята на ответника. Счита за неправилни изводите на
първоинстанционния съд и по отношение на допълнителното споразумение, тъй като е
извършил частично и избирателно тълкуване на една единствена клауза от него. Видно от
таблицата, колона 2 на приложение 2, се установявало, че Овергаз мрежи е признал
задължението си за неприети количества природен газ за м. октомври, ноември и декември
на 2019г. На последно място твърди, че решението е необосновано, тъй като
първоинстанционният съд е формирал изводите си на база част от доказателствата, без да
обсъди всички факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. Претендира направените
разноски по делото за всички инстанции.
Въззиваемият/ответникът – „Овергаз мрежи“ АД, е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба, чрез адв. Д.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във
въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на
въззивника. В съдебно заседание и в писмени бележки твърди, че дадените указания от ВКС
касаело косвени и недоказани факти и обстоятелства, от които най-фрапантното било, че в
газопреносната система на България имало неограничени количества природен газ. Счита,
че въззивната жалба е неоснователна, защото всички изводи на първоинстанционния съд са
правилни, обосновани и законосъобразни. Моли въззивния съд да остави без уважение
2
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски за
първото въззивно производство. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото фактическата
обстановка и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по
договор № 494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ, със срок на действие от
01.01.2019 г. до 01.012020 г. В раздел IV страните са уговорили годишна програма за
доставка на природен газ, а в раздел V са посочени минималните годишни количества. В чл.
7.1. е уговорено, че дневното договорено количество /ДДК/ се определя като месечното
количество газ по т. 4.1. се разделя на броя на дните в съответния месец, в който клиентът
ще приема доставения газ. В чл. 7.5. е уговорено, че за неприетото количество газ при
неравномерна доставка, с повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на
доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на
приемане. В чл. 7.7. е предвидено, че за сумите, дължими от клиента по т. 7.4. и т. 7.5. се
издава уведомление за допълнително плащане, изчислено на база месечен акт. Съгласно чл.
7.8. при забава на дължимите суми т. 7.5., клиентът дължи законна лихва за всеки просрочен
ден. С т. 10.4. страните са уговорили, че количествата природен газ, измерени от средствата
за търговско измерване на оператора, са задължителни за страните. Приети са като
доказателства годишна програма за доставка на природен газ; справки за заявени количества
за процесните месеци октомври, ноември и декември 2019 г.; месечни актове за доставка
през съответните месеци и протоколи за разпределение. Ищецът е издал на ответника
уведомления за допълнително плащане на неприето количество и начислени суми по т. 7.5.
от договора за неприето количество при неравномерна доставка за месеците октомври,
ноември и декември 2019 г. На 09.06.2020 г. страните са подписали допълнително
споразумение № 2, за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019 г. до
31.03.2020 г. съгласно т. 7.4./7.5. от договора за доставка /ако е приложимо/; г/ за забава при
изпълнение на задълженията по точка а/ - в/ по-горе съгласно т. 12.14, респ. т. 7.8. от
договора за доставка /ако е приложимо/. В чл. 3 е посочено, че закупените от клиента
количества природен газ, неприетите и приетите количества природен газ, цените,
утвърдени от КЕВР, установените разлики в сумите, както и преизчислените неустойки за
забава, са посочени в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към това
допълнително споразумение.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Росен Стоянов, се
установява, че страните по делото са договорили количества за доставка по месеци, както
следва: за м. 10.2019 г. – 22 184,400 MWh, за м. 11.2019 г. – 34 686,400 MWh и за м. 12.2019 г.
– 41 230,000 MWh. Заявеното количество природен газ от ответника по месеци е: за м.
10.2019 г. – 19 207,683 MWh, за м. 11.2019 г. – 26 825,108 MWh и за м. 12.2019 г. –
39 897,441 MWh. Одобрените от ищеца количества природен газ за доставка на ответника
3
са: за м. 10.2019 г. – 20 035,345 MWh, за м. 11.2019 г. – 32 463,189 MWh и за м. 12.2019 г. –
42 449,440 MWh. Съгласно месечните актове и предоставените от ищеца справки за реално
пренесени количества природен газ се констатира, че пренесеното/приетото количество
природен газ при ответника е, както следва: за м. 10.2019 г. – 20 035,345 MWh, за м. 11.2019
г. – 32 463,189 MWh и за м. 12.2019 г. – 42 449,440 MWh. Неприетото количество природен
газ от ответника е: за м. 10.2019 г. – 999,751 MWh, за м. 11.2019 г. – 5 516,038 MWh и за м.
12.2019 г. – 2 917,982 MWh. Видно от двустранно подписано от страните по договора
споразумение на 09.06.2020 г., се установява, че в чл. 1, б. са уговорени сумите дължими от
клиента на доставчика по договора за доставка за неприето количество природен газ в
периода 05.08.2019 г. – 31.03.2020 г., съгласно т. 7.4./7.5. от договора за доставка, в т. 3 се
препраща към Приложение 2, в което е посочено, че задължението на ответника за
неприетото количество природен газ е: за м. 10.2019 г. – 999,751 MWh, за м. 11.2019 г. –
5 516,038 MWh и за м. 12.2019 г. – 2 917,982 MWh.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Т., се установява, че в
месечните актове, представени от ищеца по делото няма информация за доставените
количества природен газ на дневна база във всеки един от пунктовете за предаване/приемане
на природния газ. В представените по делото от ищеца като документи № 12, № 14 и № 16
към исковата молба протоколи за разпределение за м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и
м. декември 2019 г. няма разлика между отчетеното количество природен газ от средствата
за търговско измерване в пункта за предаване-приемане и общото отчетено количество
природен газ на дневна база. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът може да
достави количеството, което е заявено от консуматора в определен пункт, както и че няма
никаква разлика между заявеното количество и консумираното количество общо по
тримесечие.
От приетата повторна съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Г., се установява, че
заявените количества природен газ по договори с клиенти са 7 719 684.730 MWh/месец,
осигурените количества са 8 233 262.108 MWh/месец и са разпределени
7 034 777,759 MWh/месец. Тези количества са осигурени от „Булгаргаз“ ЕАД, чрез основния
му доставчик „Газпром експорт“ ООД и други доставчици вкл. нагнетени и добити чрез
„Подземно газово хранилище“ /ПГХ“ „Чирен“/1-ва задача/. Според вещото лице,
„Булгаргаз“ ЕАД е осигурил твърдия технически капацитет на исканите изходни точки за
2019/2020 газова година, съобразно договореното налягане в газоразпределителната мрежа/
2-ра задача/. По делото няма данни, ответникът да е бил ограничен да изтегли/приеме на
съответните пунктове за доставка разликата между измереното от търговския уред за
измерване в съответния Пункт количество газ и заявеното от него към „Булгаргаз“ ЕАД и
одобрено от него. Според вещото лице, ответникът не е бил ограничен да изтегли/приеме
разликата между измереното количество газ и заявеното от него към „Булгаргаз“ ЕАД /3-та
задача/.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че е
нищожна клаузата на чл. 7.5. от договора поради противоречие на закона - чл. 30, ал. 1, т. 7
4
ЗЕ и чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ и противоречие с добрите нрави. За
да отхвърли предявеният главен иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 36
536,28 лева, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че по делото не се
доказа да е налице разлика между количествата природен газ, които ищецът реално е
доставил в спорните месеци и тези, които ответникът е приел. Съгласно чл. 10.4. от договора
количествата природен газ, измерени от средствата за търговско мерене на Оператора са
задължителни за страните, а според чл. 10.16. доставчикът съставя и подписва месечния акт
по чл. 10.15. на база на представените от Оператора търговски книги. От заключенията
както на първоначално изслушаната съдебно-техническа експертиза, така и от повторната
такава, не можело да се направи категоричен извод, че ищецът е доставил количество на
ответника в по-голям обем от приетия за месеците октомври, ноември и декември 2019 г. Не
можело да се приложи клаузата на чл. 7.5. от договора, тъй като нямало неизпълнение на
задължението на ответника да приеме договорени количества природен газ и реално да са
доставени от ищеца. Предвид неоснователността на главните искове и поради акцесорния им
характер, неоснователни били и исковете за заплащане на законна лихва върху
претендираната неустойка.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
По предявените главни искове за заплащане на договорна неустойка по чл. 7.5 от процесния
договор в общ размер на 36 536,28 лева:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и на насрещните възражения
на ответника за нищожност на т. 7.5 от процесния договор поради противоречие на закона и
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. първо и пр. трето ЗЗД.
Въззивният съд споделя правните изводи на първоинстацинния съд, че договорната
неустойка в т.7.5 от процесния договор е действителна и не противоречи на закона - чл. 30,
ал. 1, т. 6 и т. 7 Закон за енергетиката. Страните са сключили договор за доставка на
природен газ при условията на регулиран пазар и уговарянето на неустойка, че при
неизпълнение на задължението на купувача да получи в пълен обем заявените и одобрени
количества от продавача, ще бъде санкциониран с 10% от цената на доставеното, но
неполучено количество. Тази неустойка не противоречи и на чл. 5, ал. 3 от Правилата за
търговия с природен газ, тъй като не е доказано конкретно противоречие с уговорки от
договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природен газ.
Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената в т. 7.5 от договора неустоечна
клауза нарушавала добрите нрави и принципа за справедливост. Тази неустойка е
компенсаторна и обезпечава вредите от неизпълнение на задължението за получаване и
заплащане, на предварително заявено и доставено конкретно уговорено количество
природен газ. Уговорената неустойка е санкция за виновно неизпълнение на задължение от
ответника, което се намира във функционална връзка, с цел обезпечаване целта на сделката,
да се достави, получи и заплати предварително заявено количество природен газ.
5
Санкционният характер на неустойката произтича от автономията на договаряне, което се
споделя и възприема, както от правната доктрина така и от трайно установената съдебна
практика, включително и задължителната такава - т. 3 от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Към
момента на сключване на договора може да се извърши ясна преценка за съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди - 10 % от
цената на предварително заявен и доставен природен газ, който не е получен по вина на
купувача, съобразно уговорените в договора условия и ред.
Неоснователно е възражението на ответника, че със санкцията на чл. 7.5. от договора,
ищецът злоупотребявал с монополно и господстващо положение, с което бил нарушен чл. 21
ЗЗК. Ищецът е обществен доставчик на природен газ, които следва предварително да
осигури от свой доставчици необходимите количества, които от своя страна следва да
достави и продаде на своите купувачи. Именно в това се изразява спецификата на
договорите за продажба на природен газ, защото обществения доставчик предварително е
закупил конкретни количества природен газ, който количества доставя и продава на всеки
отделен свой клиент, съобразно техните предварителни заявки.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доставил уговорените
количества природен газ, които са установени от уредите за търговско измерване на
ответника и ищецът е неизправна страна по договора за доставка на природен газ.
От доказателствата по делото се установява, че неприетото количество природен газ от
ответника е: за м. 10.2019 г. – 999,751 MWh, за м. 11.2019 г. – 5 516,038 MWh и за м. 12.2019
г. – 2 917,982 MWh. Този факт се признава от ответника в двустранно подписано от страните
по договора споразумение на 09.06.2020 г. и установяват, че задължението на ответника за
неприетото количество природен газ е: за м. 10.2019 г. – 999,751 MWh, за м. 11.2019 г. –
5 516,038 MWh и за м. 12.2019 г. – 2 917,982 MWh.
От повторното заключение на вещото лице Г. се установява, че „Булгаргаз“ ЕАД по договори
с клиенти за 2019/2020г. е трябвало да достави 7 719 684.730 MWh/месец, осигурил е
8 233 262.108 MWh/месец наличност за доставка на заявените количества природен газ за
2019/2020г., от които са разпределени на клиенти 7 034 777,759 MWh/месец. Според вещото
лице, ответникът не е бил ограничен да изтегли/приеме разликата между измереното
количество газ и заявеното от него към „Булгаргаз“ ЕАД. Въззивният съд кредитира
повторното заключение, което е пълно, ясно и логически обосновано. Допълнителен
аргумент е изричното признание на този факт от ответника, направено в двустранно
сключеното споразумение от 09.06.2020г. Следователно ищецът е доказал при условията на
главно и пълно доказване, че е осигурил достатъчна наличност в газопреносната мрежа на
страната, че ответникът е имал достъп до уговорените количества за доставка на природен
газ, но не е извършил необходимите действия да получи всички количества на
предварително заявени и одобрени доставки. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
6
постановена по идентични правни спорове – решение № 938 от 24.02.2023г. по в.гр.д. №
4949/2022г. на СГС, което не е допуснато до касация с определение № 630 от 15.03.2024г. по
т.д. 1018/2023г. на ВКС и решение № 677 от 09.11.2023г. по в.т.д. № 541/2023г. на САС, което
не е допуснато до касация с определение № 3396 от 13.12.2024г. по т.д. 769/2024г. на ВКС.
С решение № Ц-17 от 13.05.2020г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, е
определена нова цена на природния газ за месец октомври 2019г., която е 35,01 лева без ДДС
за MWh. Доставеното от ищеца и неприето от ответника количество природен газ за месец
октомври 2019 г. е 999,751 MWh. Размерът на дължимата неустойка за месец октомври е в
размер на 3 500,13 лева(999,751Х35,01Х10%), изчислен от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 162 ГПК.
Съгласно т. 7.8. и 12.14 от договора, ответникът дължи законна лихва върху уговорената
неустойка, считано от падежа на 12.11.2019г. Предвид основателността на иска за главница в
размер на 3 500, 13 лева, основателен е и искът за законна лихва върху тази главница в
размер на 288,76 лева/дължими 288,78/ и за периода от 13.11.2019г. до 04.09.2020г., която е
изчислена на основание чл. 162 ГПК.
Предвид основателността на иска за главница в размер на 3 500, 13 лева, основателен е и
искът за законна лихва върху тази главница, считано от 04.09.2020г. до окончателното й
заплащане.
С решение № Ц-18 от 13.05.2020г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, е
определена нова цена на природния газ за месец ноември 2019г., която е 38,62 лева без ДДС
за MWh. Доставеното от ищеца и неприето от ответника количество природен газ за месец
ноември 2019 г. е 5 516,038 MWh. Размерът на дължимата неустойка за месец ноември е в
размер на 21 302,94 лева(5516,038 Х38,62Х10%), изчислен от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 162 ГПК.
Съгласно т. 7.8. и 12.14 от договора, ответникът дължи законна лихва върху уговорената
неустойка, считано от падежа на 12.12.2019г. Предвид основателността на иска за главница в
размер на 21 302,94 лева, основателен е и искът за законна лихва върху тази главница в
размер на 1 579,97 лева/дължими 1580,09/ и за периода от 13.12.2019г. до 04.09.2020г., която
е изчислена на основание чл. 162 ГПК.
Предвид основателността на иска за главница в размер на 21 302,94 лева, основателен е и
искът за законна лихва върху тази главница, считано от 04.09.2020г. до окончателното й
заплащане.
С решение № Ц-19 от 13.05.2020г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, е
определена нова цена на природния газ за месец декември 2019г., която е 40,21 лева без ДДС
за MWh. Доставеното от ищеца и неприето от ответника количество природен газ за месец
декември 2019 г. е 2 917,982 MWh. Размерът на дължимата неустойка за месец декември е в
размер на 11 733,21 лева(2917,982Х40,21Х10%), изчислен от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 162 ГПК.
Съгласно т. 7.8. и 12.14 от договора, ответникът дължи законна лихва върху уговорената
7
неустойка, считано от падежа на 12.01.2020г. Предвид основателността на иска за главница в
размер на 11 733,21 лева, основателен е и искът за законна лихва върху тази главница в
размер на 765,92 лева/дължими 765,98/ и за периода от 14.01.2020г. до 04.09.2020г., която е
изчислена на основание чл. 162 ГПК.
Предвид основателността на иска за главница в размер на 21 302,94 лева, основателен е и
искът за законна лихва върху тази главница, считано от 04.09.2020г. до окончателното й
заплащане.
Предвид изхода на правния спор в това въззивно производство, ищецът има право на
разноски за всички инстанции/СГС, САС, ВКС и САС/.
В първоинстанционното производство, ищецът е направил разноски в общ размер на
12 612,38 лева, държавна такса в размер на 4 412,38 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 6 600 лева с ДДС и депозити за вещи лица в размер на 1 600 лева. Ищецът е
представил данъчна фактура, че върху договореното възнаграждение от 5 500 лева е
начислен 1 100 лева ДДС, както и че е реално заплатено по банков път.
Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца разноски в размер на 7 865,01 лева, на
когото следва да се присъдят всички разноски по уважените в пълен размер искови
претенции и за сумата от 4 747,37 лева.
В първото въззивно производство, ищецът е направил разноски в общ размер на 7 507,39
лева, държавна такса в размер на 907,39 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 6 600
лева с ДДС. Ищецът е представил данъчна фактура, че върху договореното възнаграждение
от 5 500 лева е начислен 1 100 лева ДДС, както и че е реално заплатено по банков път.
Неоснователно е възражението на ответника, че заплатеното адвокатско възнаграждение за
първото въззивно производство в размер на 6 600 лева с ДДС е прекомерно.
Предмет на делото са обективно и кумулативно съединени главни и акцесорни искове в общ
размер на 104 000 лева, договореното адв. възнаграждение в размер на 5 500 лева без ДДС,
съответства както на фактическата, така и на правната сложност на предмета на делото –
множество и сложни правоотношения по сключения договор, множество възражения за
нищожност, както и множество твърдения за наличието на обуславящи правоотношения,
ангажиращи или изключващи отговорността на страните и много фактически и правни
твърдения, които в своята съвкупност обосновават извод за липса на основание за прилагане
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Освен това, възражението на ответника е и некоректно,
тъй като претендираното от него възнаграждение е 5 525 лева без ДДС и превишава това на
ищеца с 25 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 507,39
лева, представляваща сторени разноски за първото въззивно производство.
В касационното производство, ищецът е заплатил държавна такса в размер на 813,42
лева/783,42+30/ и адвокатско възнаграждение в размер на 6 600 лева с ДДС. Основателно е
възражението на ответника, че заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното
производство в размер на 5 500 лева без ДДС е прекомерно.
Предмет на делото пред ВКС са обективно и кумулативно съединени главни и акцесорни
8
искове в общ размер на 39 160,93 лева, поради което договореното адв. възнаграждение в
размер на 5 500 лева без ДДС е прекомерно. Предмет на делото са вече изложените доводи и
съображения в предишните инстанции, като единственият довод е тяхното необсъждане от
въззивния съд. Освен това, възнаграждението от 5 500 лева без ДДС при материален интерес
от 104 000 лева и такъв от 39 161 лева са несъпоставими. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд намалява адвокатското възнаграждение на ищеца за производството пред
ВКС до размера от 3 000 лева без ДДС или 3 600 лева с ДДС. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4 413,42 лева, представляваща сторени разноски за
касационното производство.
Във второто въззивно производство, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 6 600 лева с ДДС. Основателно е възражението на ответника, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за второто въззивно производство в размер на 5 500 лева с ДДС е
прекомерно по гореизложените съображения. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният
съд намалява адвокатското възнаграждение на ищеца за второто въззивно производството до
размера от 3 000 лева без ДДС или 3 600 лева с ДДС. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3 600 лева, представляваща сторени разноски за второто
въззивно производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ
размер 20 268,18 лева, представляваща разноски за всички инстанции.
Предвид гореизложеното в обжалваната част решението е незаконосъобразно и следва да се
отмени от въззивния съд и вместо него да се постанови решение по същество на спора, с
което предявените главни искове за нестойки по т. 7.5. от договора и обезщетение за
забавено изпълнение да бъдат уважени изцяло.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260537 от 12.08.2022 г. по т.д. № 1673/2020 г. по описа на СГС, в
частта, с която са отхвърлени предявените искове от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Овергаз
мрежи“ АД, за сумата от 36 536,28 лева, представляваща неустойка за неприето количество
газ и свързаната неустойка за забавено плащане в размер на 2 634,65 лева, по чл. 92, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и „Булгаргаз“ ЕАД е осъден да заплати на „Овергаз мрежи“ АД сумата от
2 220,79 лева разноски по делото И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Овергаз мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Филип Кутев“ № 5 да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, сумата от
36 536,28 лева /тридесет и шест хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и т. 7.5. от договора № 494-
191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ за месеците октомври, ноември и декември
2019 г., формирана по следния начин: 3 500,13 лева за м. октомври 2019 г., 21 302,94 лева за
9
м. ноември 2019 г. и 11 733,21 лева за м. декември 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2020г. до окончателното й заплащане, сумата от 288,76 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 3500,13 лева и за периода от 13.11.2019г.
до 04.09.2020г., сумата от 1 579,97 лева, представляваща законна лихва върху главницата от
21 302,94 лева и за периода от 13.12.2019г. до 04.09.2020г. и сумата от 765,92 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 11 733,21 лева и за периода от
14.01.2020г. до 04.09.2020г.
ОСЪЖДА „Овергаз мрежи“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 20 268,18/двадесет хиляди двеста шестдесет и осем и 18 стотинки/
лева, представляваща разноски на ищеца за производството пред всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10