Р Е
Ш Е Н
И Е
№167 22.05.2023г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар И.
Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА
административно дело № 618 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Г.М.Г. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.П.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1228-000433/
09.07.2022г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, на основание чл.171,
т.1, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че описаната фактическа
обстановка не отговаря на действителната и не е извършил твърдяното нарушение.
Ответникът
- Началник
група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
чрез пълномощника си по делото – юриск.Русева, оспорва жалбата като неоснователна
и моли същата да бъде отхвърлена. Претендират се и разноски по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 22-1228-000433/
09.07.2022г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, на основание
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя
Г.М.Г. е приложена ПАМ – изземване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство № ********* на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца . От фактическа страна е обоснована
с това, че на 09.07.2022г. в гр.Стара Загора по ул.“Иван Паджихристов“ до № 53,
в посока запад-изток, около 06.55ч., управлява лек автомобил Мерцедес с рег.№ ****,
собственост на „М. 61“ ЕООД, като в 06:58ч. водачът категорично отказва да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARPM-0701. Издаден талон за изследване № 083458 и връчени 7 бр.холограмни стикери.
Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Г.Г. АУАН серия GA № 587340/ 09.07.2022г. за това, че
на 09.07.2022г. в гр.Стара Загора по ул.“Иван Хаджихристов“ до номер 53 в
посока запад-изток, Г. управлява лек автомобил – Мерцедес Ц 200 ЦДИ с рег.№ ****,
като в 06:58ч категорично отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер 7518 фабр.№ ARPM-0701. Водачът не носи СРМПС част 2 на управляваното МПС. Издаден талон за
изследване с № 083458 и връчени седем броя холограмни стикери с № А02246. Прието
е, че с описаните деяния Ангелов виновно
е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП.
По делото е представена преписката по издаване на
оспорения административен акт, към която е приложен и талон за изследване № 083458, от който е видно, че е бил връчен на Г. на
09.07.2022г. в 7:20ч.
Допуснато
е и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит в качеството на
свидетели на полицейските служители: С.И.Н. и Д.Н.Ж.
/очевидци на нарушението/ и лицето П. В. П..
Съгласно
показанията на св.Н. и Ж., на 09.07.2022г. около 7 часа са
спрели за проверка МПС, управлявано от жалбоподателя. В
хода на проверката са установили, че водачът говори заваляно, не е ориентиран и
са усетили мирис на алкохол. Затова са предложили да го тестват за употреба на
алкохол с техническо средство. И двамата свидетели са категорични, че водачът е
отказал да бъде тестван с алкотест дрегер, поради което са му съставили АУАН и
е бил издаден талон за медицинско изследване. Проверяваното лице е подписало
съставения АУАН и талона, като не е имал никакви възражения.
В показанията си св.П. В. П. заявява, че през мес. август миналата година, пътувайки заедно със
жалбоподателя за работа, към осем без десет сутринта, са били спрени за
проверка в кв.Кольо Ганчев. Автомобилът е бил шофиран от Г. /жалбоподателя по
настоящото дело/. След като полицаите са ги спрели, Г. е слязъл от колата и е
отишъл да го проверят. Когато се е върнал е казал, че са му съставили акт, тъй
като са го тествали на място и дрегерът е отчел наличие на алкохол. Свидетелят
заявява, че не е чел какво пише в съставения АУАН, но е видял, че тестват
жалбоподателя с дрегер, тъй като е седял на предната дясна седалка в
автомобила, който е бил спрян на около два до пет метра от патрулния автомобил.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата e
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от
23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на
основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172,
ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 22-1228-000433/ 09.07.2022 г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните
факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед
№ 22-1228-000433/
09.07.2022г
е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в
която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В конкретния случай, видно от фактическото описание в
обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е отказът
на Г.Г., в качеството му на водач на МПС, да
бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. Наличието на
възприетото от административния орган фактическо основание се доказва от
приложения към административната преписка АУАН серия GA № 587340/ 09.07.2022г. за извършено нарушение на
чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП, който жалбоподателят е подписал лично без възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този
закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като
официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и
обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя. В случая от събраните по делото доказателства не опровергават констатациите
на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната
заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което съдът приема,
че тя съответства на действителната такава.
След извършена преценка по чл.172 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля П. В. П., доколкото обстоятелствата, установени при неговия разпит /за
извършена проверка от органите по контрол на движението през месец август,
около осем часа сутринта/ не могат да се отнесат към процесното нарушение, установено
при извършена проверка на 09.07.2022г. в 06:55ч. и обективирано в АУАН №587340/
09.07.2022г.
Констатираните
от контролните органи обстоятелства, описани в редовно съставения в АУАН
релевират извършено административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП и представляват едновременно с това и фактическо основание за налагането
на ограничителната мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.
Предвид доказаното
съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка за алкохол /чрез техническо средство/,
представляващ материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171,
т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка,
административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е
приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на
ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Принудителната административна
мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по
чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора следва да бъде уважено направеното искане от пълномощника
на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като на основание
чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора - юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи органът, издал оспорения акт, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Г. с постоянен адрес
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1228-000433/ 09.07.2022г., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона
за движението по пътищата, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултска защита.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: