№ 2296
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20211110215000 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. Д. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
019204 от 23.09.2021г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП–СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
С жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят не е управлявал мотоциклета, а само е бил
до него със св. Х. и не е ясно защо е трябвало да бъде тестван. Сочи се, че с НП не са били
обсъдени доводите на жалбоподателя. Сочи се, че ако има нарушение, то случаят е
маловажен. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. В писмени
бележки поддържа, че от показанията на св. Х. се установява, че жалбоподателят не е бил
водач на МПС. Сочи, че не е вярно, че жалбоподателят е бил спрян от полицаите, тъй като е
бил установен на паркинг. Счита, че са налице противоречия между показанията на
свидетелите-полицаи и фактическата обстановка в НП не отговаря на реалната. Моли НП да
бъде отменено.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 12.09.2021г. около 05:20ч. жалбоподателят управлявал мотоциклет „Пиаджо Бевърли” с
рег. № ** в гр. София, по бул. „Витоша” с посока на движение от бул. „България” към ул.
„Бяла Черква”. Зад него на мотоциклета била св. Х.. Срещу него се движел патрулен
автомобил на ОПП-СДВР, в който били св. С. и св. Д. – младши автоконтрольори.
Жалбоподателят ги видял и рязко завил в ляво и навлязъл в междублоковото пространство.
Свидетелите С. и Д. го последвали с автомобила, като подали светлинен и звуков сигнал да
спре. Жалбоподателят спрял зад бл. 99Г и слязъл от мотоциклета. Свидетелите С. и Д.
поискали да тестват жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510” № 0142 за концентрация на
алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят отказал. Св. С. издал на жалбоподателя талон
№ 086002 за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство свидетелят Д. преценила като нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и
съставила на място срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 498105.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по
признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. С., Д., Х. и
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът се доверява напълно на показанията на свидетелите С. и Д., тъй като кореспондират
помежду си и с писмените материали. Противно на възраженията на защитника, между тях
няма противоречия. От тях се установяват всички факти по управлението на мотоциклета от
страна на жалбоподателя и отказа му да бъде тестван. Тези свидетели посочиха с
категоричност, че през цялото време не са изпускали от поглед мотоциклета и водача му и
са се убедили, че именно жалбоподателят го е управлявал, като са го видели да слиза от
мотоциклета. Показанията на св. Х. се опровергават от твърденията на другите свидетели,
поради което съдът не им се доверява.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени
процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат
всички необходими реквизити и са издадени от компетентен административен орган.
2
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези. Налице е
съответствие между описанието на деянието и правната му квалификация.
Необсъждането на възраженията на жалбоподателя в НП не е нарушение от категорията на
съществените.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева.
За съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е ирелевантно дали водачът на
МПС е управлявал същото след употреба на наркотици или не. За да е осъществено от
обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е
лицето да управлявал МПС и, след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо
средство за употреба наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена проверка.
Също така, за да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е необходимо и
достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употребата на наркотични вещества, независимо дали е проявил желание да даде кръв за
медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в момента, в който
водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е
издаден талон за медицинско изследване.
В конкретния случай, на процесната дата жалбоподателят е управлявал мотоциклет.
Проверката е била извършена именно по този повод и скоро след като е управлявал МПС.
Предвид това и същият е субект на нарушението. След като му е било предложено да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, жалбоподателят е
отказал.
Отказвайки да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
(независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил такива или не, съответно
независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за
наличие на наркотични вещества в кръвта) жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Институтът на маловажния случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН е неприложим за нарушения по
ЗДвП – чл. 189з ЗДвП вр. чл. 28, ал. 7 ЗАНН.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
3
Наказанията са с фиксиран размер и е невъзможно той да бъде намален.
С оглед изложеното, съдът намира НП за правилно и законосъобразно и, че следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-019204 от 23.09.2021 г., издадено от началник сектор в
Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4