Р Е Ш Е Н И Е
№ 753/07.12.2023 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава
Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 623 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по
исковата молба на Д. С.П. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че вредите са настъпили в
резултат на престоя му в Затвора гр. Пловдив от 01.11.2018 г. до 18.12.2018 г;
от 01.02.2020 г. до 30.08.2020 г.; от 21.09.2020 г. до 21.11.2020 г.; от
21.11.2020 г. до 21.01.2022 г.; от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., както и в
Затвора гр. Смолян от 18.12.2018 г. до 31.01.2020 г. и в Затвора гр. Пазарджик
от 01.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че условията,
при които е бил настанен лишеният от свобода, както в затворите, така и в
ареста, са жестоки и унизителни – пренаселени килии с чиста жилищна площ
по-малко от 3 кв. м. на човек, с много лоша хигиена, наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи, без санитарен възел и течаща топла вода. Неимуществените вреди са
определени от ищеца като обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да
търпи и върши неща противни на волята му. Вредите са оценени на 70 000 лева,
ведно със законната лихва считано от 01.11.2018 г. до крайното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на разноски за образуване на производството в
размер на 10 (десет) лева.
В съдебно заседание, лишеният от свобода Диан С.П., редовно призован се
явява лично и с адв. С. с пълномощно по делото. По изложени съображения
поддържа заявената претенция и моли съда да уважи изцяло предявения иск. Моли, при определяне на размера
на обезщетението съдът да се съобрази с актуалната практика на Европейския съд
за правата на човека.
Ответникът по иска – ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София – редовно
уведомени, се представляват от юрк. Р., който счита исковата молба за неоснователна
и недоказана. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Изразява становище,
че всички помещения, в които лишеният от свобода е бил настаняван са били ремонтирани
с достъп до течаща студена и топла вода и, че липсват основания за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Представени са подробни
съображения в съдебно заседание и с писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик изразява становище, че
описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по
делото доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът в периода от
20.12.2018 г. до 30.01.2020 г. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗО гр. Смолян,
като е бил поставен в условията на „общ режим“. С Определение № 113 от
30.01.2020 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, режимът е бил заменен на
„строг режим“, поради което е преведен в Затвора гр. Пловдив. През целия период на
пребиваване Диан П. е бил настанен на ет. ІІ, в стая № 213, която се състои от
външно и вътрешно помещение, с размери съответно 13,64 кв. м. и 12,85 кв. м. и
е разполагал със собствен санитарен възел (1,70 кв. м.). Помещенията са били
снабдени с осветителни тела, разполагали са с два прозореца с размер 154х172
см., с възможност за отваряне. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири
отделения, с два по-малки шкафа, две маси, секция, дървена етажерка, поставка
за телевизор, два стола, като за всеки лишен от свобода е осигурено легло. По
време на престоя на лишения от свобода, в стаята не са били настанявани повече
от шестима лишени от свобода. Етажите в ЗО разполагат с общо помещение, което
се използва за сушилня и обща баня, на които е направен основен ремонт през
2018 г., като на лишените от свобода им е осигурен достъп до топла вода два
пъти в седмицата – по график.
Установено е, че на лишения от свобода са били наложени множество
дисциплинарни наказания. Изолирането му в наказателна килия е било в периодите
от 18.02.2019 г. до 22.02.2019 г., от 27.02.2023 г. до 01.03.2019 г. и от
03.01.2020 г. до 08.01.2020 г. Наказателните килии са общо две и са съответно с
размери 13 кв. м. и 14 кв. м., без площта на санитарните помещения, която е 1
кв. м. Двете наказателни килии разполагат с по две легла, по два стола и маса.
Също така разполагат с отваряем прозорец, имат осветителни тела и се отопляват
с радиатори. Снабдени са с тоалетна и мивка с постоянен достъп до течаща вода, като
на лишените от свобода им е осигурен достъп до топла вода два пъти в седмицата
– по график.
С писмо вх. № 5936 от 10.07.2023 г., е предоставена обща информация за
лишения от свобода и настаняването му в пенитенциарните заведения, заедно със справка
относно условията в Затвора гр. Пловдив за процесните периоди. От писмото е
видно, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, както
следва:
По НОХД № 420/2018 г. на Районен съд гр. Карлово е осъден на една година лишаване от свобода,
като начало на наказанието е поставено на 13.12.2018 г. и е приключило на
13.12.2019 г.
По НОХД № 813/2018 г. на Районен съд гр. Карлово е осъден на една година
лишаване от свобода, като начало на наказанието е поставено на 13.12.2019 г. и е освободен на
27.08.2020 г. При изпълнение на наказанието е приспаднат периода от 11.09.2018
г. до 13.12.2018 г. като предварително задържане.
По НОХД № 679/2020 г. на Районен съд гр. Карлово е осъден на една година лишаване от свобода,
като начало на наказанието е поставено на 23.09.2020 г., като на 16.12.2020 г.
е преведен в Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
По НОХД № 360/2023 г. на Окръжен съд гр. Пловдив е осъден на четири години
лишаване от свобода, като начало на наказанието е поставено на 23.11.2022 г.,
като на 19.04.2023 г. е преведен в Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Във връзка с определение на Административен съд гр. Пазарджик, относно битовите
условия в корпуса на Затвора гр. Пловдив, по време на престоя на Диан П. е
представена справка, изготвена от ст. комисар И.. В същата справка е посочено,
че в периода от 07.12.2018 г. до 13.12.2018 г. лишеният от свобода Диан П. е
пребивавал на територията на Затвора гр. Пловдив, като е бил настанен в
помещение № 52 на пост V с площ 27,92 кв. м., което разполага с два отваряеми
прозореца с размери 1,17 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м., санитарният възел от
2,57 кв. м. и е с един отваряем прозорец – 0,34 м. х 1,17 м.
От приложената справка се установява, че от 10.11.2020 г. до 16.11.2020 г.,
лишеният от свобода е бил настанен в спално помещение № 63 на пост V, с още седем лишени от свобода,
като е посочено, нетна площ е 26,99 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери
0,90 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м., санитарният възел е 2,18 кв. м. и с един
отваряем прозорец – 0,30 м. х 1,17 м. Посочените спални помещения са
разполагали със санитарни възли с течаща вода. На всички лишени от свобода е
осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а на работещите всеки
работен ден. По утвърден график се използва и пералнята. За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90 х 180 см., дюшек и постелъчен инвентар. Във
всяко спално помещение има шкафове с размери 45 х 50 см. Отоплението се
осъществява чрез централно – локално парно. Проветряването на спалните
помещения е по желание на лишените от свобода, като хигиената им се осъществява
също от тях. В справката се посочва, че редовно е извършвана дератизация и
дезинсекция от оторизирани фирми.
От приложена справка по делото (л. 43), изготвена от инсп. Иванов с
приложен 1 брой график за разпределение на времето на лишените от свобода от
ІІ-ри пост се установява, че в периода от 04.02.2020 г. до 25.08.2020 г.,
лишеният от свобода Диан П. е пребивавал на територията на Затвора гр. Пловдив,
като с Протокол № 734 от 04.02.2020 г., същият е бил настанен във втора група,
стая № 72. Посочено е, че размерите на спалното помещение са 25,73 кв. м. без
санитарния възел, който е с площ от 3,91 кв. м., с достъп до течаща вода и
централно отопление. Спалното помещение разполага с два отваряеми прозореца с
размери 1,00 м. х 1,17 м. и 0,15 м. х 1,17 м., съответно с един отваряем
прозорец на санитарния възел с размери 0,30 м. х 0,50 м. На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно – локално
парно. Проветряването на спалните помещения е по желание на лишените от
свобода, като хигиената им се осъществява също от тях. На всички лишени от свобода е осигурен
достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, а като работещ Диан П. е имал право
на достъп всеки работен ден. Посочено е, че лишеният от свобода не е бил
изолиран в наказателна килия и е освободен от затвора на 27.08.2020 г.
От представеното становище, изготвено от гл. инсп. И. се установява, че с
Протокол № 6847 от 17.11.2020 г., лишеният от свобода е бил настанен в трета
група, стая № 35 за периода от 17.11.2020 г. до 15.12.2020 г. Същият не е бил
изолиран в наказателна килия и от 16.12.2020 г. е бил преместен в Затвора гр.
Пазарджик. Площта на спалното помещение е 27,91 кв. м. без санитарния възел,
който е с площ от 4,60 кв. м. И двете помещения разполагат с по един отваряем
прозорец с размери 1,20 м. х 1,20 м. Посочено е, че липсват запазени данни с
колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът в посочените помещения,
предвид съхраняването на информацията за три години съгласно „Номенклатура на
делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ -
ТС-НО-5, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН
и от Държавната агенция „Архиви“.
По отношение на изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пазарджик е
посочено е, лишеният от свобода е постъпил в Затвора гр. Пазарджик като превод
от Затвора гр. Пловдив на 19.04.2023 г. Първоначално е бил настанен в приемно
отделение, в спално помещение № 206, което е с капацитет 6 места. В килията е
пребивавал с още двама лишени от свобода, като чистата жилищна площта на
помещението е 27,99 кв. м., а санитарният възел е с площ 1,82 кв. м.
На 25.04.2023 г. лишеният от свобода е бил настанен в 04-то отделение, в
спално помещение № 402. Спалното помещение било оборудвано с две двойни вишки и
една маса с две табуретки, с размери
70/190 см., шкафчетата с размери 45/40 см., масата – 100/50 см. За всеки
лишен от свобода в зависимост от капацитета на килиите е било предназначено
едно легло, едно шкафче, като във всяка килия имало разположени маса с
табуретки. Спалните помещения са били отремонтирани, като чистата жилищна площ
е била 19,58 в. м., съответно площта на санитарния възел е била 1,90 кв. м.
Лишените от свобода са имали достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата,
в дните вторник и четвъртък от 09:30 ч. до 10:30 ч. През този период
отоплението в Затвора гр. Пазарджик се осъществявало чрез локално парно на газ,
а проветряването на стаите – по желание на лишените от свобода чрез отваряне на
прозорците. Били подменени старите дограми и осветителните тела, като стените
са били боядисани в светли тонове, а подовата настилка е теракота.
От представената справка с вх. № 9127 от 02.11.2023 г. се установява че, услугите
по дезинфекция, дезинсекция и дератизация са осъществявани с договор за „Извършване
на дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „Изпълнение на наказанията и
нейните служби", сключен между ГД "Изпълнение на наказанията“ и
„Фаворит Мениджмънт“ гр. Варна. Извършват се дезинфекционни, дезинсекционни и
дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския
блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и
прилежащите пространства за провеждане на престой на открито.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Г.И. се установява, че с ищеца са
пребивавали в Затвора гр. Пловдив през тази година. Споделя, че не може да си
спомни за колко време и през кой месец е било, но един месец са били заедно в
една килия. Твърди, че в килията са били шест човека, като същата
представлявала две преходни стаи, свързани с портал между тях, но не е било
възможно придвижването, тъй като е имало шкафове. Били настанени по трима
човека във всяко от двете помещения. Споделя, че е било пълно с дървеници и
хлебарки, нямало е топла вода и осветление в тоалетната нощем. Разполагали са с
пералня, била е нова, но не е работела от доста време. Водата са я топлили с
бързовари, перяли са в легени и са сушили дрехите си вътре в помещението,
поради което целият таван е бил в мухъл. Два пъти в седмицата ползват баня,
която се намира извън корпуса.
Свидетелят И.И. споделя пред съда, че за периода от декември 2018 г. до септември 2019 г. с
ищеца са пребивавали в Затвора гр. Смолян. Били са в съседни килии, по 5-6
човека в едно помещение. Твърди, че не е било възможно свободно да се придвижват,
тъй като е било твърде тясно. Имало е дървеници и хлебарки, а топла вода само
във вторник и петък. Имали са достъп до вода, но е течала мръсна, поради което
са им карали с цистерна вода за миене и къпане.
По делото е разпитан и К.Х., който твърди, че с ищеца са били заедно в
Затвора гр. Смолян около половин година, в Затвора гр. Пловдив за едни месец и
в Затвора гр. Пазарджик за половин година. Твърди, че в Затвора гр. Смолян и
Затвора гр. Пловдив са били в различни килии с ищеца, а в Затвора гр. Пазарджик
в една килия. Посочва, че в килиите в Затвора гр. Смолян са пребивавали по
5-6-7 човека, а в Затвора гр. Пловдив са били много. Не са могли да се движат
свободно, защото килиите са много тясни. Твърди, че има хлебарки, дървеници и
гризачи. Дрехите си перяли в мивката, тъй като не е имало пералня и съответно
ги сушили където намерят. Споделя, че в Затвора гр. Смолян килиите са били
около 16 кв. м., с преходни помещения и с една обща тоалетна.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим, като разгледан по същество е частично основателен.
С оглед съдържанието на претенцията се касае до иск за неимуществени вреди
с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира
обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът
претендира вреди от посочени нарушения за седем отделни периода на настаняването
му в Затвора гр. Смолян, Затвора гр.
Пловдив и Затвора гр. Пазарджик.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е пребивавал
действително в посоченото място за лишаване от свобода. Същият е предявен и срещу
надлежен ответник, доколкото, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.
205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендират
обезщетения за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3
от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквито са Затвора гр. Смолян, Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик, а
съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната
администрация в затворите следва да отговаря именно юридическото лице Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.
По същество исковата молба е частично основателна.
В случая, с оглед твърденията на ищеца относно периода на изтърпяване на наказанието в
Затвора гр. Смолян от 18.12.2018 г. до 31.01.2020 г., ответникът е задължен да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни.
По повод това задължение на административния орган са представени данни и
доказателства касаещи периода на изтърпяване на наказанието на лишения от
свобода в Затвора гр. Смолян. В Справка вх. № 5862 от 06.07.2023 г. (л. 40) е
посочено, че Диан П. е изтърпявал по НОХД № 420/2018 г. на Районен съд гр.
Карлово отложено наказание „лишаване от свобода“ в ЗО гр. Смолян в периода от
20.12.2018 г. – 30.01.2020 г., за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, със срок на наказанието от 1 година при първоначален „общ режим“. Началото
на изтърпяване на наказанието е на 13.12.2018 г., преведен е в ЗО гр. Смолян на
20.12.2018 г., впоследствие с Протоколно определение № 113 от 30.01.2020 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, режимът е заменен на „строг режим“, поради
което е приведен в Затвора гр. Пловдив. Както става ясно от писмените
доказателства, претенцията на ищеца с включени оплаквания от неблагоприятни условия
по престоя му в Затвора гр. Смолян от началото на исковия период, който е
заявен – 18.12.2018 г., се явява частично неоснователна, тъй като е бил
преведен там едва на 20.12.2018 г., а впоследствие на 30.01.2020 г. е приведен в Затвора гр. Пловдив. Ето защо, иска ще
следва да се отхвърли по отношение на посочената част от исковия период като
неоснователен.
За времето на установения престой на ищеца в Затвора гр. Смолян от 20.12.2018 г. – 30.01.2020
г., изискването за минимална площ на спалните помещения е било съобразено. Ищецът
е пребивавал в стая № 213, на ІІ етаж, която се състои от външно и вътрешно
помещение, с размери съответно 13,64 кв. м. и 12,85 кв. м. и разполага със
собствен санитарен възел (1,70 кв. м.), или общо разполагаемата площ е 26,49 кв.
м. Установено е, че ищецът е пребивавал в посочената стая, в корпуса на ЗО гр.
Смолян, с още до 5 човека, тоест всеки лишен от свобода е разполагал с 4,41 кв.
м. Посочените помещения са разполагали със санитарен възел и течаща вода, тоест
ищецът е имал постоянен достъп до тях. Следва да се отбележи, че етажите в ЗО
разполагат с общо помещение, което се използва за сушилня и обща баня, на които
е направен основен ремонт през 2018 г., като на лишените от свобода им е
осигурен достъп до топла вода два пъти в седмицата – по график.
С оглед на гореизложеното съдът намира исковата молба за неоснователна
относно целия период на пребиваването на ищеца в Затвора – Смолян, а именно от
18.12.2018 г. – 31.01.2020 г., поради което исковата молба ще следва да бъде
отхвърлена в тази й част.
По отношение на престоя в Затвора гр. Пловдив за периодите посочени в
исковата молба, съдът следва да разгледа по същество оплакванията на ищеца
конкретно за времето, за което се установява действително и реално същият да е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив и с оглед установеното по отношение наличието
или липсата на всяко от тях, съдът да осъществи и преценката си за евентуалното
кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от
свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в
място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение
за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в
съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване
осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно
така визираното в чл. 3 от ЕКПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно
изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от
КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са
съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на
изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени
конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед на конкретните
доказателства по делото, съдът намира, че само отчасти е основателна и доказана
исковата претенция. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение,
ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани иначе
общо, като се вземат предвид условията в рамките на действително установения
престой на ищеца при четирите му отделни задържания в Затвора гр. Пловдив.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването
на ищеца и при четирите от престоите му в затвора, то следва да се има предвид
общо, че според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването
на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е
налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „Ананиев
срещу България“, както и „Нешков и други срещу България“, за това, че
независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен
такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това
дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на
лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане, да има най-малко три
квадратни метра жилищна площ и размерът на килията трябва да дава възможност за
свободно движение, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си
поражда сериозно предположение, че условията на настаняване са в нарушение на
този член.
Безспорно се установи от представените от затвора справки, че лишеният от
свобода реално е пребивавал в затвора в периодите от 13.12.2018 г. до 18.12.2018
г., от 23.09.2020 г. до 16.12.2020 г. и от 01.03.2022 г. – 30.04.2022 г., за
което време по делото не са представени никакви данни за настаняването на
лицето. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи
конкретните условия на настаняване не са представени конкретни доказателства за
броя настанени лишени от свобода. Информация за това е била изискана от администрацията
на Затвора гр. Пловдив с определение на съда от 28.06.2023 г., но така не е
била предоставена. При това положение, съгласно чл. 284, ал. 3, пр. 2 от ЗИНЗС,
съдът не е длъжен, но може да приеме за доказани съответните факти касаещи
пренаселеност. Ето защо, съдът намира, че в случая, следва по отношение
оплакването от пренаселеност за периода, за който няма представена конкретна
информация, а именно 13.12.2018 г. до 18.12.2018 г., от 23.09.2020 г. до
16.12.2020 г. и от 01.03.2022 г. – 30.04.2022 г., следва да се приложи
хипотезата на посочената разпоредба, като се приемат за установени твърденията
на ищеца касателно посочените от него неблагоприятни условия по изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. С оглед на това искът следва да бъде уважен за
посочените по-горе периоди.
По отношение на заявения в исковата молба период от 01.02.2020 г. до
30.08.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, от доказателствата се установява, че ищецът реално е пребивавал на територията на Затвора гр. Пловдив в
периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2020 г. От представената от администрацията
справка става ясно, че за действително установения период от време ищецът е бил
настанен в помещения, в които не е имало изискуемата се жизнена площ по чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС от 4 кв. м. на човек.
Следователно описаните условия, при които е изтърпявано наказанието
лишаване от свобода в периода, могат да бъдат квалифицирани като нарушение на
забраната по чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като жилищната площ
на помещенията спрямо настанените в тях лица сочи пренаселеност и липса на
минимално нормативно необходимото жизнено пространство. Налице са установени и
доказани обстоятелства, които да водят до създадено за ищеца неудобство със
степен и интензитет, позволяващи да бъде квалифицирано като причиняващо
страдание и унижаващо човешкото достойнство. Задължението на администрацията на
Затвора гр. Пловдив да осигури подходящи битови условия произтича и от
разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ППЗИНЗС (обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в
сила от 01.02.2010 г., изм. бр. 14/10.02.2017 г.), тоест действащи в периодите
в обхвата на претендираните. При така изложеното съдът намира, че е налице
доказано бездействие от страна на администрацията на Затвора гр. Пловдив да
изпълни вменени му в нормативен акт задължения, с което искът за настъпили
неимуществени вреди от това бездействие, съобразно правилото на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС, се явява доказан за периода от 04.02.2020 г. – 27.08.2020 г., поради
което следва да бъде уважен. Искът за периода от 01.02.2020 – 03.02.2020 г.
включително и от 28.08.2020 г. до 30.08.2020 г. включително следва да бъде
отхвърлен.
От приобщените писмени доказателства може да се направи извод, че в условия
на пренаселеност ищецът е престоявал в Затвора гр. Пловдив за период от общо
356 дни.
Не така стои въпросът по отношение на твърдението за пренаселеност в
установеното време на престой на ищеца от 01.05.2022 г. до 27.06.2023 г. в
Затвора гр. Пазарджик. От представената от администрацията справка става ясно,
че Диан П. *** като превод от Затвора гр. Пловдив на 19.04.2023 г., като за
установения период от време, ищецът е бил настанен първоначално за шест дни в приемно отделение и след
това в помещение № 402 до края на периода, като по отношение на това помещение изобщо не е бил
надвишаван капацитетът на стаята, съобразяващ изискуемата разполагаема площ на
един лишен от свобода от 4 кв. м. По време на престоя на ищеца в Затвора гр.
Пазарджик за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено
легло, като след ремонта обзавеждането на спалните помещения е съгласно
изискванията за минимум обзавеждане, като били подменени изцяло подовите
настилки, поставили се нова боя и дограма. Всички санитарни помещения били обособени такива към
всяко от спалните помещения. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в
банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването по два пъти
седмично.
Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, по
отношение на останалите оплаквания, разгледани общо за всички периоди на
престой на ищеца в затворите се установява категорично следното:
Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, свързани с
неосигуряване на достатъчно вентилация в местата за лишаване от свобода.
Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца
са разполагали с прозорци и то поне по два с оглед на квадратурата на
помещенията, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух,
както и на дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните
помещения е имало поне по два прозореца, както се каза и по един прозорец в
самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице
възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените там лица. Във връзка с оплакването
относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава
практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на
прозорците, за проникване на свеж въздух отвън, като в тази насока са налице и
свидетелски показания. Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява
категорично, че в стаите в разглежданите периоди на задържане на ищеца, са били
изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода,
като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с
осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е, според съда, поради
това и пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Нещо повече, както става ясно от гласните
доказателства, налице е била и възможност за ползване на топла вода и в самите
спални помещения, която е била загрявана с разрешени за ползване нагреватели.
Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца, по време на престоите му, да не е бил
изграден самостоятелен санитарен възел.
Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от
твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи в помещенията и
по-конкретно в Пловдивската приемна, то от доказателствата по делото се
установява, че за периодите на престой на ищеца в местата за лишаване от
свобода са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в
стаите, като отговорността за това обаче, е била на самите лишени от свобода,
на които се предоставят и препарати и пособия за почистване, конкретно и на назначените
лишени от свобода отговарящи за хигиената, за което свидетелства и Г.И., макар
и да твърди, че такива не били предоставяни в достатъчни количества. Установява
се от представените и приети писмени доказателства, че ежегодно по няколко пъти
са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на пенитенциарните
заведения, включително и спалните такива, което е доказано от приложените
протоколи. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни
насекоми – дървеници и хлебарки, за които е свидетелствал И.И. – не са
изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените
искови периоди. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните
помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се
приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за
посочените периоди, доколкото се установява същият да е положил необходимата и
дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и
извън условията на затвора.
С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на
ищеца, то съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, които не са отговаряли на възведените
стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на
установеното време на престой по исковите периоди, доколкото е установено това
бездействие да е било в по-продължителен период – за 297 дни. По останалите
оплаквания, съдът счита, че не следва да уважава иска, предвид недоказаност на същите.
Отговорността на държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС е обективна.
Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не
съдържа изискване действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни
условия на задържаните лица да са умишлени и това е в съответствие и с
практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение не пречи
неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или унизително
отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, посочените като установени условия,
свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на ищеца при престоя му в
корпуса на Затвора гр. Пловдив, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3
от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия,
при които ищецът е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Пловдив, при прилагане на подхода за оценка на въздействието им върху
психическото и физическото състояние на лицето, съобразно с периода, за който
се установява по категоричен начин такова нарушение 297 дни, като взе предвид и
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая,
действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което
осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца, над нормално присъщите на лишаването от
свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за
причинени неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно
заведение при условията на пренаселеност, защото посочените неблагоприятни
условия, сами по себе си са от естество да причинят описаното от ищеца чувство
на поставяне в унизително положение, като се има предвид общия брой на дните от
посочения период на престой в корпуса на Затвора гр. Пловдив, за който се
установява ищецът да е търпял подобно неблагоприятно битово условие.
Що се касае до интензитета на търпените неимуществени вреди за приетите
периоди на престой, то съдът го определя като сравнително висок, като взема
предвид факта, че за тези установени периоди на престой в корпуса на затвора на
практика се приема налична пренаселеност за цялото време. При това положение и
съдът намери, че справедливо и отговарящо на действителния интензитет на
търпените от страна на ищеца неимуществени вреди, като резултат от
незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода по отношение на
иска ще е такова от 3000 лева.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на търпене на вредите
– 356 дни (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде
уважен в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за
целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част
същият следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева. По делото не
е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на ищеца, поради което съдът не следва да се произнася по него.
С оглед на изложеното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Д.С.П.
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 (три хиляди) лева, за периода от 13.12.2018 г. до 18.12.2018 г.,
04.02.2020 г. – 27.08.2020 г., 23.09.2020 г. до 16.12.2020 г. от 01.03.2022 г.
– 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.П. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за останалите
периоди, за сумата над 3000 (три хиляди) лева до предявения размер от 70 000 (седемдесет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на
ищеца Диан С.П. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, сумата
от 10 (десет) лева, представляваща сторените в производството разноски за заплащане на държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: