ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501474 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по две жалби от М. СМ. Б. от гр.Пловдив,
чрез адв.С.М., АК-Пловдив : 1.Частна жалба против Определение № 261509/
02.03.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 16581/ 2020г. по описа на ПРС – ХIХ
гр.с., с което е прекратено производството по делото като недопустимо
поради липса на подадено възражение по чл.414 ГПК в срок. По изложени
оплаквания в жалбата се иска отмяна на прекратителното определение и
връщане за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
2.Частна жалба против
Определение №262307/ 12.04.2021г. постановено по същото ч.гр.д.№ 16581/
2020г. по описа на ПРС-ХIХ гр.с., с което е допълнено прекратителното
определение по делото в частта на разноските, като са присъдени в полза на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД в размер на 267,67 лева.
Постъпило е становище от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр.София
чрез адв.А. Б. – Д., с което се иска да се остави без уважение частната жалба
поради това, че възражението на длъжника в заповедното производство не е
подадено в срок, поради което правилно е прекратено производството по
1
делото, както и правилно е направеното изменение на посоченото
определение в частта на разноските. Оспорва се като прекомерно
претендираното от жалбоподателя за присъждане адв.възнаграждение.
Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство в размер
на 240 лв с вкл. ДДС.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Образуваното гр.д.№ 16581/ 2020г. по описа на ПРС – ХIХ
гр.с. е по предявени искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК ГПК
за установяване на вземания в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по издадени ИЛ
и ЗИ по ч.гр.д.№ 16638/ 2018г. по описа на ПРС – VI гр.с. против настоящия
жалбоподател.
С обжалваното Определение № 261509/ 02.03.2021г. по гр.д.
№ 16581/2020г. по описа на ПРС – ХIХ гр.с. е мотивирана констатацията, че
не е налице основание за предявяване на иска по арг. на чл.415, ал.1, т.1 ГПК,
тъй като възражението не е депозирано в срок, което било видно от
приложените по ч.гр.д.№ 16638/ 2017г. на ПРС доказателства, изпратени от
ЧСИ М.С. – Ц. на 16.02.2018г., по които ЗИ и приложеният документ по
чл.417 ГПК са връчени на длъжника на 25.01.2018г., а възражението е
подадено на 16.09.2020г., след изтичане на определения в закона срок. С
оглед на това е прекратено производството по образуваното гражданско дело.
Не са налице данни и доказателства посоченото обжалвано понастоящем
определение да е било връчено на ответника и настоящ жалбоподател,
съответно за последния да е започнал да тече законовия срок по чл.275, ал.1
ГПК за обжалване на акта, поради което така подадената на 11.05.2020г.
жалба следва да се приеме за допустима, подадена от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество жалбата се намери
от въззивния състав за основателна.
Действително видно от приложеното по гр.д. № 16581/2020г.
по описа на ПРС – ХIХ гр.с. – ч.гр.д.№ 16 638/ 2017г. по описа на ПРС – VI
гр.с. – заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, след издаване на
Заповед № 10088 за изпълнение на парично задължение въз основа на
2
документ по чл.417 ГПК с Разпореждане за незабавно изпълнение от
20.10.2017г., по което е бил издаден Изпълнителен лист от 23.10.2017г., е
било образувано изп.д.№ 20178220401253 по описа на ЧСИ М. С.-Ц., с рег.№
822 на КЧСИ. По така образуваното изпълнително производство е изпратена
ПДИ с изх.№ 2085/ 23.01.2018г. по описа на посочения ЧСИ до длъжника с
посочено приложение на издадените ЗИ от 20.10.2017г. и ИЛ от 23.10.2017г.,
с оформяне за връчване на датата 25.01.2018г.
От длъжника е подадено Възражение по чл.414, ал.1 ГПК с вх.
№ 265035/ 16.09.2020г, мотивирано с обстоятелствата, че ЧСИ е приел
посоченото връчване за ненадлежно, предприел надлежното й връчване,
което било осъществено на 14.09.2020г. Във връзка с предприетите от съда
процесуални действия по изискване на последващата ПДИ е изпратена такава
с изх. № 22689/ 09.09.2020г., с посочване за връчване на посочената от
жалбоподателя дата 14.09.2020г. С оглед на това и на основание чл.415 ГПК
на заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са дадени указания за предявяване на
иска по чл.422, ал.1 ГПК в едномесечния срок от получаване на съобщението
с оглед подаденото в срок възражение от длъжника. Отделно от това се
констатира от въззивния съд, бе по делото е налице приложеното към
заповедното производство ч.гр.д.№ 16638/ 2017г. по описа на ПРС - ч.гр.д.№
2945/ 2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд – Х гр.с., видно от което с
влязло в сила Определение № 260174/ 25.01.2021г. е постановена отмяна на
Разпореждането за незабавно изпълнение от 20.10.2017г. на издадената
Заповед № 10088/ 20.10.2017г. по ч.гр.№ 16638/2017г. Със същото
постановено Определение на ПОС издаденият на 23.10.2017г. Изпълнителен
лист е бил обезсилен, поради което и изпратената на 23.01.2018г. ПДИ с
приложение на процесната ЗИ и ИЛ по образуваното изп.д.№ 20178220401253
по описа на ЧСИ М. С. – Ц., с рег.№ 822, се е явило преждевременно.
По така направените констатации въззивният съд намери, че не са
отпаднали предпоставките за предявяване на исковете по чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК поради надлежно подадено Възражение вх.№
265035/ 16.09.2020г. в срока по чл.414, ал.1 ГПК против издадената ЗИ от
20.10.2017г. Следователно обжалваното определение за прекратяване на
производството по делото следва да се отмени, а делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
3
действия.
По обжалваното последващо Определение № 262307/ 12.04.2021г.
по същото гр.д.№ 16581/ 2020г. по описа на ПРС – ХIХ гр.с. относно
присъдените на ищеца разноски по делото във връзка с прекратяване на
производството по делото, е видно, че същото е връчено на жалбоподателя на
10.05.2021г, поради което принципно подадената на 11.05.2021г. частна
жалба се явява в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Независимо от това обаче при
невлязло в законна сила прекратително определение по делото поради
невръчването му на ответника, не може да се приеме, че е започнал да тече и
срокът против последващото определение по чл.248, ал.1 ГПК за разноските,
което засяга акцесорната правна последица, свързана с прекратителното
определение и евентуално дължимостта на разноски по чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца. Поради това и обжалваното определение № 262307/
12.04.2021г следва да се отмени като преждевременно постановено.
По отношение на разноските за настоящото производство. По делото
се претендира от жалбоподателя присъждане на направените за въззивната
инстанция разноски за адв.възнаграждение, възлизащо по представен ДПЗС в
размер на 300 лева и 15 лева ДТ по първата жалба и 15 лева - по втората
жалба. Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение се
намира за неоснователно, предвид необходимостта от иницииране и водене
на настоящото производство против два постановени акта на
първоинстанционния съд , респ. с подготовка и депозиране на две частни
въззивни жалби. С оглед на това на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски по водене на настоящото дело в общият им размер от
330 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр.I във връзка с
чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261509/ 02.03.2021г. постановено по
гр.д.№ 16581/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIХ гр.с., с което
4
е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОТМЕНЯ Определение № 262307/ 12.04.2021г. по гр.д.№ 16581/
2020г. по описа на ПРС – ХIХ гр.с.
Осъжда „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на М. С.
Б., ЕГН: ********** сумата 330 лева / триста и тридесет лева/ направени
разноски за въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5