Р Е Ш
Е Н И
Е №……
гр. София, 02.04.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 4103 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
С решение № 48147/11.10.2018 г. на СРС, 73 с - в, по
гр. д. № 51282/2015 г.
е признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ и чл.
288 ТЗ, че Д.С.С., ЕГН ********** дължи на „Х.А.-А.-А.ООД,
ЕИК ********сумата от 12 014, 40 евро, задължение по запис на
заповед от 23.09.2008 г. с падеж от 01.01.2011 г.,
ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 06.12.2013
г. до изплащане на сумата. Ответницата е осъдена за разноски.
Производството е образувано по въззивна
жалба на ответницата Д.С.С., чрез представителя й с
доводи, че решението е недопустимо. В исковата молба ищецът е искал
установяване на вземане по запис на заповед от 23.09.2008 г. с падеж на
01.12.2010 г. СРС неправилно е приел, че става въпрос за техническа грешка,
като на практика се е произнесъл по иск, който не е предявен. Не е налице
идентичност между предмета на заповедта за изпълнение и решението на СРС и искът
е недопустим. При условията на евентуалност решението се оспорва като
неправилно и необосновано, без да се излагат конкретни съображения. Моли решението
да се обезсили, а производството - да се върне на СРС за ново разглеждане и
евентуално решението да се отмени като се отхвърли иска. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна - ищецът
„Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование - Х.А.-А.-А.ООД)
не е
депозирал в срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, но в съдебно
заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че решението е
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :
Районният съд се е произнесъл по
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. чл. 535 ТЗ и чл. 538 ТЗ - за установяване дължимост
на суми по запис на заповед. Производството е допустимо, образувано след
подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответницата.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.
По доводите за недопустимост на решението, настоящият
състав намира следното :
Производството е образувано по искове по чл. 422 ГПК,
въз основа на издадена в полза на „Х.А.-А..А.“ ООД
(със сегашно наименование „Х.А.Р.А.Б.ООД) заповед по чл. 417 ГПК от 26.01.2014
г., по ч. гр. д. № 51134/2013 г. на 73 с
- в, СРС, с която е разпоредено „Т.“ ЕООД и Д.С.С. да
заплатят солидарно на „Х.А.-А..А.“
ООД (със сегашно наименование „Х.А.Р.А.Б.ООД), сумата от 12 014, 40 евро,
ведно със законната лихва от 06.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото, въз основа на запис на заповед от 23.09.2008 г. Въпреки, че
в заповедта не е изписан падежа на записа на заповед, от заявлението, въз
основа на което е издадена заповедта (т. 12) е видно, че става въпрос за запис
на заповед с падеж на 01.01.2011 г. Този факт е
установен и от записа на заповед, върху оригинала на който е поставен печат за
издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК.
В същото време действително
в исковата молба се сочи запис на заповед издадена на същата дата – 23.09.2008
г., авалиран от ответницата, но с падеж на 01.12.2010
г.
Поради констатираното
несъответствие, в съответствие
с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС - т. 5, вр. с постановките на т. 4 от
ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на
ВКС, СГС е дал възможност на ищеца да направи уточнение на падежа на задължението
по записа на заповед, чието установяване се претендира. С молба от 01.06.2021
г. ищецът е уточнил, че става въпрос за задължение в размер на 12 014, 40 евро, въз основа на
запис на заповед от 23.09.2008 г. с падеж на 01.01.2011
г.
С така направеното
уточнение, допуснато от въззивният съд в съдебно заседание на 21.01.2021 г.,
ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба,
поради което следва да се приеме, че оспореното решение на СРС не е недопустимо
постановено.
Относно материалната законосъобразност
на решението ответницата не е изложила конкретни съображения във въззивната
жалба. Като
съобрази установените пред СРС фактически обстоятелства, настоящият състав
намира следното от правна страна :
Съгласно ТР №
4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен
установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК (сега т. 10) - въз
основа на запис на заповед, както в случая, предмет на делото
е съществуването на
вземането, основано
на записа на заповед. В производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът
- кредитор, който се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа
на записа на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния
ефект - т. е. той следва да докаже съществуването
на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Съгласно т. 17 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при въведени твърдения или възражения,
основани на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка страна доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията й, които обуславят претендираното,
съответно отричаното право. Според разясненията в съобразителната част към решението, тежестта на доказване във всички случаи се разпределя
съобразно общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК.
В случая в доказателствена тежест на
ищеца, поемател по записа на заповед, е било да
установи, пълно и главно, обстоятелствата свързани със съществуване на валидно
възникнало менителнично задължение, по което е
кредитор, а ответницата е длъжник, както и настъпване на неговата изискуемост.
Ответницата – авалист по ценната книга е следвало да
докаже всички свой правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуване на вземането.
Възраженията на длъжника срещу вземането могат да бъдат абсолютни (срещу формата и съдържанието на записа на
заповед) или лични, основани на отношенията му с кредитора.
По смисъла на чл. 535 ТЗ записът на
заповед е формална сделка, чието задължително съдържание е императивно
определено от законодателя и е условие за валидността на акта. Само в изрично и
изчерпателно посочените от закона случаи, липсата на някои от изброените в
нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект (случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ).
Във всички други случай, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа
някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед.
Както
е приел и първоинстанционният съд, по делото не е било спорно, че представения
от ищеца документ отговаря на всички изисквания на чл. 535 ТЗ. Процесният запис на заповед от 23.09.2008
г. съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика,
който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се
плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер –
12 014, 40 евро, на определено лице на определен ден - падеж на 01.01.2011 г. Следователно падежът е определен по начина,
посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - в определен ден. За да настъпи
изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване на записа на заповед –
така съгласно т. 3 от TP № 1 от 28.12.2005 г., по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГТК на ВКС, понеже падежа е на
определен ден. Въпреки това ценната книга е и предявена на издателя в деня на
падежа, което е предпоставка за поставянето на длъжника в забава за изпълнение
на задължението по него. Записът е авалиран, при условията, при които е издаден, от ответницата Д.С.С., която
е поела солидарно задължение за задълженията по него – съгласно чл. 484 и сл. ТЗ.
Действително в отговора на исковата молба
ответницата е противопоставила възражение, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на
вземания по каузално отношение – по
договор за лизинг между „Х.А.-А..А.“ ООД (със сегашно наименование „Х.А.Р.А.Б.ООД) и „Т.“
ЕООД, които не се дължат, тъй като вземанията по договора за лизинг са погасени
по давност. В първото по делото съдебно заседание пред СРС обаче, ответницата,
чрез представителя си, е оттеглила възраженията касаещи договора за финансов
лизинг, включително това за погасяване на вноски по него, като е поддържала
единствено възражение за погасяване на вземането по ценната книга по давност.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че редовният от външна
страна запис на заповед е самостоятелен
източник на задължение за плащане
на обещаната от издателя парична
сума и този факт е достатъчен за уважаване на
исковете по чл. 538, ал. 1 ТЗ, след като записа на заповед е с настъпил падеж и ответницата не е доказала погасяване
на поетите с него задължения. (в този смисъл - решение № 66 от 30.06.2016 г. по
т. д. № 3803/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 66 от
28.07.2015 г. по т. д. № 378/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н.).
Предвид основателността на
иска и при липса на доказателства за плащане на задължението по записа на
заповед от главният длъжник или от ответницата - авалист,
основателно СРС е разгледал възражение за погасяване на вземането по записа по давност :
Съгласно разпоредбата на чл. 531,
ал. 1 ТЗ исковете по менителницата се погасяват с тригодишна давност от падежа.
По силата на чл. 537 ТЗ по отношение на записа на заповед се прилагат правилата
на менителницата, доколкото са съвместими с тази ценна книга. В този смисъл има непротиворечива
съдебна практика на ВКС, обективирана в
определение № 518/11.06.2013 г. по
т. д. № 1022/2012 г. на I т. о., Решение 132/17.06.2010 г. по
т. д. № 161/2009 г. на ТО на
ВКС, решение 94/28.07.2010
г. по т. д. № 943/2009 г. на І ТО на ВКС и др.
Падежът на
процесния запис на заповед е на 01.01.2011
г., поради което тригодишната погасителна давност би изтекла на 01.01.2014 г. В случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е депозирано пред СРС - на 06.12.2013 г., т. е.
в предвидения от закона 3 - годишен давностен срок. Възражението на ответника за погасяване
на вземането по записа на заповед по давност е неоснователно и в съответствие с
материалния закон е оставено без уважение от СРС.
Доколкото решаващите изводи на
настоящия състав съвпадат с тези на СРС, макар и по допълнителни съображения,
решението е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и
следва да се потвърди. Този извод са отнася и до частта, в която ответницата е
осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства с оглед
изхода от спора.
По разноските пред СГС :
При този изход на делото -
въззивната жалба няма да бъде уважена, разноски в настоящото производство се
дължат на ищеца. В полза на ищеца съдът присъжда 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП.
Така мотивиран СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48147/11.10.2018 г. на СРС, 73 с - в, по гр. д. № 51282/2015 г., с което е признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ и чл.
288 ТЗ, че Д.С.С., ЕГН ********** дължи на „Х.А.-А.-А.ООД,
ЕИК ********сумата от 12 014, 40 евро, задължение по запис на
заповед от 23.09.2008 г. с падеж от 01.01.2011 г.,
ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 06.12.2013
г. до изплащане на сумата и ответницата е осъдена за разноски в исковата и
заповедното производства.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** да
заплати на „Х.А.-А.-А.ООД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП, сумата от 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл.
2809, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.