РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
С решение № 40 от 26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 15/2024
г. по описа на РС-Своге е уважена молбата за защита по Закона за
защита срещу домашното насилие подадена от Р. С. К. от гр. С., ул.
„Р.“ № ... ЕГН .........., срещу М. Д. Х. от гр. С., бул. „Ч. в.“ № .., вх. .,
ап. .., ЕГН **********, за извършен от последния акт на домашно
насилие в гр. С., вечерта на 30.12.2023 г.
На М. Д. Х. от гр. С., бул. „Ч. в.“ № .., вх. ., ап. .., ЕГН
********** е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно
задължава извършителя М. Д. Х. да се въздържа от извършването на
домашно насилие срещу Р. С. К. от гр. С., ул. „Р.“ № ... ЕГН ...........
Задължението е безсрочно. Постановено е да се издаде Заповед за
защита, препис от която да се връчи на страните и на РУ Своге и на
1
основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН да съдържа предупреждение за
последиците от неизпълнението й, а именно, че полицейският орган,
който констатира нарушението е задължен да задържи нарушителя и
да уведоми незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН е възложена държавната такса в
размер на 25 лева на извършителя М. Д. Х..
С определение № 161/18.04.2024 г., РС-Своге е допълнил
постановено по делото решение в частта за разноските, като М. Д. Х.
е осъден да заплати на адв. Е. В. Г. от АК-Кюстендил сумата от 600.00
лева за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението се обжалва с въззивна жалба от М. Д. Х., чрез
пълномощника му адв. А. М. с доводи за неправилност е
незаконосъобразност. На първо място излага, че първоинстанционният
съд предварително обявил в съдебно заседание, че ще постанови
решението си на 26.03.2024 г. в открито заседание, на което
ответникът не се явил. От направена справка в сайта на съда и след
обаждане в деловодството узнал, че имало постановено решение, но
без мотиви, поради което бил поставен в невъзможност да го обжалва.
Посочва, че молбата по чл. 8 от ЗЗДН е крайно двусмислена и съдържа
данни за насилие над молителката, но от страна на нейния брат.
Представеният лист за преглед е издаден на лицето К. Н. Т. от гр. С.З..
Разпитаният свидетел на К. твърдял, че видял как я пребиват на
30.12.2023 г. около 19.30 – 20.00 часа, което не отговаряло на
истината, тъй като била бита около 21.00-22.00 часа и свидетелят не е
могъл да възприеме каквото и да било. Излага, че по делото било
установено, че молителката страда от наркотична зависимост,
алкохолизъм, психично разстройство и нееднократно е имала
проблеми с поведението си в обществото и пред закона. По същество
моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и молбата за
защита оставена без уважение.
В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е
2
депозиран писмен отговор от молителката Р. С. К., чрез адв. Е. Г., с
който изразява становище за неоснователност и необоснованост на
въззивната жалба. Претендира разноски за оказана безплатна правна
помощ.
Срещу определение № 161/18.04.2024 г. е депозирана частна
жалба от М. Д. Х., чрез адв. М. с доводи, че от текста на втората молба
по реда на чл. 248 ГПК не ставало ясно да е имало друго искане за
присъждане на разноски. Отделно от това не било ясно дали в
пълномощното изрично било записано, че се предоставя безплатна
правна помощ на лице от кръга на изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят М. Д. Х. не се явява, като е депозирана молба от адв.
М. със становище по хода на делото и по съществото на спора.
Въззиваемата страна Р. С. К., представлявана от адв. А. оспорва
въззивната жалба и частна жалба на М. Х..
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадените въззивна жалба и частна жалба, съдържащите се в тях
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна, срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По отношение на първото възражение на жалбоподателя,
касаещо липса на мотиви на постановеното решение съдът констатира
следното:
В проведеното на 27.02.2024 г. открито съдебно заседание, РС-
Своге е обявил, че ще се произнесе с решение, което ще обяви на
26.03.2024 г. в 13.00 часа, за когато ответникът е бил редовно
3
уведомен. Видно от протокол № 87/26.03.2024 г., съдът е обявил
публично решението си в съдебното заседание и на същата дата е
постановил решение № 40/26.03.2024 г. След служебна проверка
настоящият състав установи, че решението е налично в ЕИСС от
26.03.2024 г., подписано от съдията-докладчик на същата дата, в 13,46
ч. Ето защо, възраженията на жалбоподателя, че не е могъл да
организира защита си, поради липса на мотиви на обжалваното
решение са неоснователни.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Р.
С. К. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде
издадена съдебна заповед за защита против М. Д. Х..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, т. 2 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Не е
спорно, че Р. С. К. и М. Д. Х. са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
4
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо
молителката са били извършени конкретни действия от страна на
ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие, както и момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита Р. С. К. е депозирала декларация по 9 ал.
3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея е бил извършен акт на
домашно насилие от М. Д. Х., с когото живяла на съпружески начала.
Изложено е в молбата, че на 30. 12. 2023 година ответникът М. Х.,
след употреба на голямо количество алкохол, нападнал молителката с
бутилка, нанесъл и удари с юмруци и ритници. Молителката се
опитала да избяга на двора, но той я настигнал и продължил да я рита
на земята, при което загубила съзнание. След като се опомнила
видяла, че лежи в локва кръв и имало полиция покрай нея. Била
закарана до Спешния медицински център в гр. С., където и била
оказана помощ.
От съдебномедицинско удостоверение № . - ../.... г., издадено на
03.01.2024 г., се установява, че при прегледа на пострадалата са
констатирани разкъсно контузни рани в областта на носа и на дясната
теменно тилна област на главата, подкожни хематоми в дясната
теменно тилна област на главата, теменно на главата в ляво, в областта
на лявата очница и дясната скула на лицето, кръвонасядания в
областта на челото в ляво, по клепачите на двете очи, по носа, по
предната повърхност на гръдния кош в ляво, по лакътя на дясната
ръка, по дясното бедро и коляно, по лявото коляно и дясна
подбедрица. Според специалиста по съдебна медицина установените
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
и тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и
време, както съобщава освидетелстваната, т.е. чрез удари с бутилка,
юмруци, ритници и кабел с щепсел от мъжа, с когото живее на
5
съпружески начала. Травматичните увреждания са й причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. В този
смисъл е и фиша за спешна медицинска помощ от 30.12.2023 г., в
който са отразени контузии и рани по главата, причинени от удари.
По делото е приложена полицейска преписка, от която безспорно
се установява, че вечерта на 30.12.2023 г. са посетили дома на
молителката в гр. С., ул. „Р.“ № .., където установили, че Р. К. била
цялата в кръв, изглеждала видимо пияна и обяснила, че й е нанесен
побой от М. Х., с когото съжителства. По-късно, след установяването
и задържането му, Х. е признал пред полицейските служители, че е
нанесъл побой на молителката, но в снето писмено обяснение е
заявил, че бил пийнал и не си спомня за такова нещо.
Видно от епикриза, издадена от неврологично отделение на
„МБАЛ-С.“ ЕООД, Р. С. К. е била хоспитализирана за периода от
08.01.2024 г. до 13.01.2024 г. по повод главоболие, замайване,
световъртеж, залитане в резултат на битов скандал от 30.12.2024 г.
Лекувана в отделението с поставена диагноза „атипична лицева
болка“, КП № 56.1.
От разпита на свидетеля К. Д. Х. /брат на ответника/ се
установява, че молителката и ответника съжителстват заедно от
седем-осем години. И двамата имат проблеми с алкохола, приемат и
марихуана, при което имат ежедневно случаи на скандали.
Злоупотребата с алкохол е видна и от справките за съдимост на
двамата, а молителката през 2013 г. е лекувана в Център за психично
здраве, което се установява от приложената епикриза.
Свидетелят С. Д. Г. посочва, че на 30.12.2023 г. около 19,45 часа
чул викове за помощ от Р. и видял, че М. я биел. Свидетелят се
уплашил и си тръгнал. На другия ден свидетелят видял Р., че била
подута около очите и споделила, че била бита.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. С. Д. Г., който
6
според настоящият състав действително е бил очевидец на случилото
се. Показанията му са последователни и логични, отразяващи лични
негови впечатления и кореспондират с останалия доказателствен
материал. Св. Г. заявява, че около 19,45 часа чул викове за помощ от Р.
и видял, че М. я биел, както и майка й. Видно от приложената
полицейска преписка, на 30.12.2023 г. около 19,55 ч. мл. експ. Р. Е. –
полицай ООР и мл. инсп. Г. Ц. – полицай ООР са били изпратени на
адреса на молителката по сигнал за нанесен побой. В молбата за
защита молителката е посочила като час на извършване на побоя
21.00-22.00 ч., но имайки предвид изключително тежкото състояние,
в което се е намирала след инцидента, е напълно нормално да не може
да конкретизира вярно точния час на нанесения й побой. Нещо повече
- видно от епикриза, издадена от неврологично отделение на „МБАЛ-
С.“ ЕООД, Р. С. К. е била хоспитализирана за периода от 08.01.2024 г.
до 13.01.2024 г. по повод главоболие, замайване, световъртеж,
залитане. Свидетелят Х. не е непосредствен свидетел на случилото се
на 30.12.2023 г., но показанията му засягат отношенията между
страните през годините и от тях се установява, че страните имат
проблеми с употребата на алкохол и ежедневни скандали.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката Р. К. и ответника.
За начина на извършване на насилието следва да се кредитира
посоченото от молителката в молбата, което се подкрепя от
показанията на св. С. Г. и от медицинската документация.
Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал,
извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в
нужната степен извършването от жалбоподателя М. Х. на сочения от
7
молителката акт на физическо насилие. Ответникът не е оборил
обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията
по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице
условията по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде
заповед за защита и да наложи мерки за защита. Наложената мярка от
първоинстанционния съд като вид е подходяща и адекватна за
постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, като
съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна
форма на насилие.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По частната жалба от М. Х. срещу определение №
161/18.04.2024 г.
Видно от договор за правна помощ и защита от 25.01.2024 г., Р.
С. К. е възложила на адв. Е. Г. да я представлява по гр.д. № 15/2024 г.
по описа на РС-Своге като е посочено, че адвокатът осъществява
безплатна правна помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, дължимо от насрещната страна.
Съгласно чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по Закона за домашно насилие
минималното възнаграждение е 600 лв. Настоящият въззивен състав
намира, че определеният от първоинстанционният съд адвокатски
8
хонорар в размер на 600.00 лева е адекватен, предвид фактическата и
правна сложност на делото. По изложените съображения частната
жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото на адв. Б.. А. А. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 600.00 лева за оказаната безплатна правна
помощ за въззивното производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2024 г., видно от който предоставената
правна помощ на ответницата по жалба е безплатна, на основание чл.
38 от ЗА.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателя М. Д. Х. от гр.
С., бул. „Ч. в.“ № .., вх. ., ап. .., ЕГН ********** следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в
размер на 12,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 26.03.2024 г., постановено
по гр.д. № 15/2024 г. по описа на РС-Своге.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 161/18.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 15/2024 г. по описа на РС-Своге.
ОСЪЖДА М. Д. Х. от гр. С., бул. „Ч. в.“ № .., вх. ., ап. .., ЕГН
********** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна
такса за въззивното обжалване в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА М. Д. Х. от гр. С., бул. „Ч. в.“ № .., вх. ., ап. .., ЕГН
********** да заплати на адвокат Б.. А. А. от САК, адрес гр. С., обл.
9
С., ул. „А. В.“ № ., ет. . сума в размер на 600.00 лева - за оказана
безплатна адвокатска помощ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10