РЕШЕНИЕ
№87
гр.Добрич,14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на четвърти март през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №81 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№2849/03.12.2019г. на О. Т., действаща чрез законния си представител-кмета С.
С., срещу решение №142/18.11.2019г. по гр.д.№218/2019г. на РС-Тервел, с
което се ДОПУСКА поправка, на основание чл. 547 от ГПК, в Акт за сключен граждански брак № ****съставен в О. Т., гр.Тервел, във
фамилното име на съпругата, като вместо
фамилно име "М." се чете фамилно име "К." и в акта за
сключен граждански брак съпругата да се чете с имената М.К..
Оплакванията
са за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на
материалния закон – разпоредбата на чл.20, ал.3 от Наредба №РД-02-20-09/21.05.2012г.,
която се явявала специална на разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗГР. Съгласно
същата, ако в препис извлечението от акт за брак съпруг е вписан с име, което
съществено се различава от името, с което е вписан в регистъра на населението ,
за съставянето на акта за брак се представя документ, от който да е видно, че
имената са на едно и също лице. При съставянето на акта за брак името на този
съпруг се вписвало така, както е вписано в регистъра на населението. В случай,
че един от съпрузите е приел или добавил фамилното име на другия съпруг, за
фамилно име след брака се вписвало приетото или добавено име, така както е в
регистъра на населението в РБългария. Фамилното име на съпруга на ищцата според
регистъра на населението било М.. Спазени били разпоредбите на чл.72, ал.3, т.2
и ал.5 от ЗГР. Иска отмяна на решението с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмен
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна чрез упълномощения
адвокат Т.Г./пълномощно л.16 от делото на ТРС/ изразява становище за нейната
неоснователност. По изрично разпореждане на закона при съставянето на актовете
за гражданско състояние по реда на чл.72, ал.2 от ЗГР длъжностното лице
следвало да вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за
гражданско състояние, а в конкретния случай длъжностното лице променило
фамилното име на ищцата от К. на М. с което променило съдържанието на първичния
документ. Иска потвърждаване на решението.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на жалбата.
При данни обжалваното решение да е връчено
на въззивника на 19.11.2019г., жалбата, депозирана в деловодството на съда на
03.12.2019г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно
решение, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема
за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от М.К., родена на ***г., от РТурция, гр.Чорлу, Х.-махл.Т.
Д.№31-1/3, чрез упълномощения адвокат Т.Г.,***, право да иска отстраняване на
допусната грешка /вписване на неверни данни/ в пресъставения от О. Т. акт за
граждански брак № ****по отношение на вписаното фамилно име, което е приела
след сключване на брак от „М.“ на „К.“.
Искането е обосновано с
твърдения, че на 25.07.2016г. в Република Турция, гр.Чорлу ищцата сключила
граждански брак с А. К., гражданин на Република Турция и на Република България,
като приела фамилното име на съпруга си К.. Същият в Република България бил
записан с имената А. Н. М.. На 21.08.2017г. поискали пресъставяне на акт за
брак в Република България като представили в О. Т. необходимите
документи-удостоверение за сключен брак в РТурция и декларация за идентичност
на имената на съпруга и. В пресъставения акт за граждански брак №****било
посочено, че след брака ще носи фамилно име на съпруга си „М.“, независимо, че
в представения в превод първичен акт за граждански брак било записано, че ще
носи фамилното име на съпруга си „К.“. Наличието на две различни фамилни имена в актовете за
гражданско състояние в Република България и Република Турция й създавали
затруднения при легитимиране пред държавните органи.
Искането черпи правното си
основание от разпоредбите на чл.547 ГПК във вр. с чл. 542 от ГПК във вр. с чл.
73 от ЗГР.
Няма спор
по фактите, установява се и от събраните доказателства, сключването на
граждански брак на територията на РТурция между турската гражданка М. Б. и лице
с двойно гражданство -българския гражданин А. Н. М., който с придобиване на
турско гражданство е приел имената А. К.. В Акта за сключен граждански брак, издаден от Република
Турция, е отразено, че след брака съпругата ще носи фамилното име К., каквото е
и отразеното фамилно име на съпруга. Несъмнено е установено, че в регистрите на
населението в Република България съпругът, български гражданин, е записан с
имената А. Н. М., както и, че имената А. К. и А. Н. М. са имена на едно и също
лице. В изпълнение
разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗГР О. Т. е съставила акт за сключен
граждански брак №**., в който в частта "Данни за жената", графа „фамилно
име след брака“ не е записано приетото турско фамилно име на съпруга -„К.“, а
фамилно име по регистрите на населението -„М.“.
Спорният
по делото въпрос е кое фамилно име следва да се впише в преиздадения акт за
граждански брак- фамилно име на съпруга,
така както е в регистъра на населението –М.“, или турското фамилно име, така
както е отразено в съставения в РТурция акт за брак – „К.“.
Несъмнено името е част от
гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в
обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл.
1, ал. 3 от ЗГР/. Българското законодателство съдържа норми, касаещи
образуването и промяната на имената на българските граждани/чл.19 от ЗГР/, както
и норми касаещи имената на лица, които не са български граждани/ чл. 9, ал. 5 от ЗГР (ред. ДВ бр.
91/14.11.2017 г. относно
имената на чужденците в регистрите на актове за гражданско състояние и в
регистъра за населението; чл. 21 от ЗБЛД относно имената на чужденците в
българските лични документи ; чл. 48, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1 от КМЧП относно
приложимостта на отечествения закон при определяне на името на лицата и
неговата промяна/. Касае се за общи правила във връзка името на български и
чужди граждани, от които има и изключения. Така съгласно чл. 70 ал.1 от ЗГР,
когато български гражданин сключи брак в чужда държава и е поискал от местен
орган по гражданското състояние съставянето на акт за гражданско състояние, той
е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не
по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на
българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като
същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Той може да го
представи и направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината
по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и
заверен превод на български език /чл. 70, ал. 2 от ЗГР/, какъвто е и настоящия
случай. Съгласно чл. 72, ал. 3, т. 2 от ЗГР, длъжностното лице по гражданското
състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на
получения препис по ал.1 имената на сключилите брак лица, датата и мястото на
сключване на брака. При съществени различия в името, с което лицето е вписано в
преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който
е видно, че имената са на едно и също лице/чл.72, ал.5 от ЗГР/. Въз основа на
този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на
населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг
или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака
се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на
населението. Аналогични са и разпоредбите
в НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация. Според чл. 20, ал. 1 от Наредбата, при регистриране на
брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и
мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак
така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на
български език на чуждия документ. Ако преписът не съдържа всички необходими
данни за съставянето на акта за сключен граждански брак се ползват данни от
документите за самоличност на съпрузите или от регистъра на населението/чл.20,
ал.2 от Наредбата/. От документа за самоличност на съпруг, издаден от чуждите
власти, може да се допълва фамилното му име след сключване на брака, ако същото
не се съдържа в преписа или извлечението от акта за сключен граждански брак в
чужбина, по писмено заявление от лицето. Въз основа на регистъра на населението
се допълват данни за ЕГН, дата и място на раждане, бащино име (ако има) и гражданство
на съпруга - български гражданин. Датата и мястото на раждане и гражданството
на съпруга - чужд гражданин, може да се допълнят от националния му документ за
самоличност. При невъзможност да се попълнят всички данни за този съпруг, в
акта се вписват само наличните. Според разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредбата,
която почти дословно възпроизвежда чл. 72, ал. 5 ЗГР - ако в преписа съпруг е
вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в
регистъра на населението, за съставянето на акта за сключен граждански брак се
представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При
съставянето на акта за сключен граждански брак името на този съпруг се вписва
така, както е вписано в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите
е приел или е добавил към своето име фамилното име на съпруга си, за фамилно
име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга така,
както е в регистъра на населението. Очевидно и двете норми – чл. 72, ал. 5 ЗГР
и чл. 20, ал. 3 от наредбата, не правят разграничение дали съпругът, придобил
фамилното име на другия съпруг, е български или чужд гражданин. Тези норми се
явяват специални по отношение на общите правила досежно вписването и промяната
на имената на чуждите граждани в българските документи за гражданско състояние.
Специалните правила дерогират приложението на общите, поради което и не може да
се обоснове извод за колизия между тях. В този смисъл решение № 173 от 17.01.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3828/2018 г., III г. о., ГК.
С оглед гореизложеното, правилно
длъжностното лице по гражданско състояние при О. Т., в съответствие с приложимата
в случая норма на чл. 72, ал. 5 от ЗГР, е вписало молителката в пресъставения
акт за граждански брак с фамилното име на съпруга и, записано в регистъра на
населението, а именно "М.“, а не с фамилното име по преписа на съставения
в РТурция акт за граждански брак -„К.“
В предвид на установеното се
налага извод за липса на допусната грешка
в пресъставения акт за граждански брак от О. Т., респ. няма вписани
неверни обстоятелства, които да подлежат на поправяне, при което искането за
поправка се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Постановеното в
обратния смисъл първоинстанционно решение следва да се отмени като неправилно.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК вр. чл. 23, т. 5 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
на 80лева юрисконсултско възнаграждение и 15.00лева държавна такса.
Воден от гореизложеното,
Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №142/18.11.2019г. по
гр.д.№218/2019г. на РС-Тервел, с което
се ДОПУСКА поправка, на
основание чл. 547 от ГПК, в Акт за сключен граждански брак № ****съставен в О.
Т., гр.Тервел, във фамилното име на съпругата,
като вместо фамилно име "М." се чете фамилно име "К."
и в акта за сключен граждански брак съпругата да се чете с имената М.К., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.К., родена на ***г., от
РТурция, гр.Чорлу, Х.-махл.Т. Д.№31-1/3, за отстраняване на допусната грешка
/вписване на неверни данни/ в пресъставения от О. Т. акт за граждански брак № ****по
отношение на вписаното фамилно име „М.“, вместо фамилното име ,което е приела
след сключване на брак - „К.“.
ОСЪЖДА М.К., родена на ***г., от
РТурция, гр.Чорлу, Х.-махл.Т. Д.№31-1/3, да заплати на Община град Тервел
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 80лева
юрисконсултско възнаграждение и 15.00лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.