ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1035/11.10.2023 г.
Административен
съд - Р., четвърти състав, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
Диана КАЛОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 568 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано е по жалба с вх. № Е-08-00-230/27.07.2023 г. до Върховния
административен съд, подадена от Й.Й.,*** срещу Разрешение № 587/04.07.2023 г.,
издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС Бетон" ЕООД, гр. Р.
за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5
от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ „О.", разположена в
землището на с. О., общ. Д. м., област Р.. Разрешението се обжалва като
незаконосъобразен акт, издаден при нарушение на административно производствени
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в разрез с целта на
закона.
С
Определение № 9056/28.09.2023 г., постановено по адм. д. № 7879/2023 г., състав
на Шесто отделение, ВАС е прекратил производството по делото и е изпратил
същото за разглеждане на Административен съд – Р.. За да определи местно
компетентния съд, съставът на Шесто отделение се е позовал на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, дадена в Решение № 8/23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционният
съд на Република България, посочвайки, че "разпоредбата на чл. 125, ал. 2,
предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да
се произнася като първа инстанция по спорове за законността на
административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при
упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на
държавното управление.". Посоченият съдебен състав е приел, че след като правомощието на министъра на
енергетиката в конкретния случай касае дадено разрешение за търговско дружество
по чл. 53, ал. 4 от ЗПБ, след получено одобрение от
Министерския съвет, т.е. от една страна централният колективен орган с обща
компетентност (МС) не действа при упражняване на конституционно установени
негови правомощия, а от друга е налице случай, предвиден в закон (ЗПБ), то по
аргумент от чл. 132, ал. 2, т. 2, изречение второ от АПК, издадените от него
административни актове се оспорват пред съответния административен съд.
При служебна
проверка на делото настоящият състав установи, че оспореното разрешение на министъра
енергетиката е издадено на основание чл. 53, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 7; чл. 39, ал. 1, т. 3; чл. 5, т. 1 от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 98/2018 г.), § 88 от ПЗР на ЗИДЗПБ (обн. ДВ, бр. 79/2020 г.) и протоколно решение по т. 18 от
Протокол № 24/31.05.2023 г. от заседание на Министерския съвет.
Административен
съд - Р., след като прецени служебно предпоставките във връзка с подсъдността
на жалбата, намира, че не е местно компетентен да разгледа същата по следните
причини:
Нормата
на чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията гласи, че Министърът
е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност
и ръководи отделно министерство.
Съгласно чл. 53, ал. 4 от ЗПБ Министърът
на енергетиката издава разрешение за търсене и проучване или за проучване в
15-дневен срок от одобрението на Министерския съвет, публикува го на интернет
страницата на Министерството на енергетиката и го изпраща за обнародване в
"Държавен вестник".
Разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от ЗПБ урежда правомощията на министъра на енергетиката, като
съгласно т. 7 Министърът на енергетиката: извършва предвидените в
този закон действия, включително като провежда конкурси и търгове, води
преговори и дава разрешения за търсене и проучване и за проучване на подземни
богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 - 7 след одобрение от Министерския съвет
и сключва договори в случаите, определени с този закон.
Разрешението е издадено при условията
на чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ - по право на заявител,
когато е единствен кандидат, след изтичане на едномесечен срок от публикуване
на съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в "Държавен
вестник" и на интернет страницата на Министерството на енергетиката.
Според чл. 5, т. 1 от ЗПБ Права за подземни богатства се предоставят чрез разрешения
за търсене и проучване и за проучване, издадени от министъра на енергетиката
след одобрение от Министерския съвет.
При така изложените разпоредби се
установява, че министърът на енергетиката като централен едноличен орган на
изпълнителната власт със специална компетентност осъществява държавната
политика, свързана с подземните богатства. В този смисъл процесно разрешение за
проучване на строителни материали е издадено при упражняване на възложените му
функции и правомощия по ръководството и
осъществяването на държавното управление, т.е. така както е предвидено в
Решение № 8/23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционният съд.
Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК На Върховния административен съд са подсъдни оспорванията
срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник
министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на
конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното
управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са
делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях
административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В първата предвидена хипотеза на оспорване подлежат
актове на министри, издадени при упражняване на конституционните му правомощия
по ръководство и осъществяване на държавно управление – нещо, което в
конкретния случай е безспорно, тъй като министърът на енергетиката осъществява
чрез специалната си компетентност конституционни правомощия по ръководство на
дейности свързани с подземните
богатства. Съгласно чл. 50б от ЗПБ Актовете, с които се
издават разрешения или се предоставят концесии, както и актовете за
прекратяване на конкурс или търг може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящия
случай в закона не е предвидено обжалване пред съответния административен съд,
нито е налице делегация на правомощия на съответно длъжностно лице, което води
до извода, че процесното разрешение като издадено от министъра подлежи на
обжалване пред ВАС като първа инстанция.
Необходимо е да се отбележи, че след
постановяване на Решение № 8/23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г. на
Конституционният съд (въз основа на което в настоящия случай е прието, че
делото е подсъдно на Административен съд – Р.), е налична съдебна практика на
ВАС като първа инстанция относно издадени от министъра на енергетиката
разрешения за проучване, като например:
1.
Решение
№ 4864 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2019 г., V о., докладчик
съдията Илиана Славовска (оспорено разрешение за проучване на строителни
материали – аналогично на настоящия казус), оставено в сила с Решение № 13008
от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2020 г., 5-членен с-в, докладчик
съдията Сибила Симеонова.
2.
Решение
№ 10512 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2018 г., V о., докладчик
председателят Анна Димитрова (оспорено разрешение за търсене и проучване на
метални полезни изкопаеми), оставено в сила с Решение № 6548 от 2.06.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 12901/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина
Карагьозова.
3.
Решение
№ 5933 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14752/2014 г., VI о., докладчик
съдията Росен Василев (оспорване на разрешение за проучване на твърди горива),
оставено в сила с Решение № 4183 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2017
г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева и други.
Посочената разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗПБ (както и цялата
разпоредба на чл. 5 от ЗПБ) е с последно
изменение, обн. ДВ, бр. 14/2015 г., т.е. начина на проучване не е изменен,
което показва, че разрешенията за проучване на строителни материали, издавани
от министъра на енергетиката са подсъдни като първа инстанция на Върховния
административен съд.
Аналогична е ситуацията, свързана с
практиката на ВАС като първа инстанция по дела с правно основание чл. 53, ал. 4
от ЗПБ, като тя също е реализирана след постановяване на цитираното решение на
Конституционния съд – например Решение № 15184 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 13972/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров (оспорване на
разрешение за проучване на строителни материали), частично отменено с Решение №
8688 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 799/2020 г., 5-членен с-в, докладчик
съдията Емилия Кабурова и др.)
Фактът, че разрешенията на министъра
на енергетиката като актове, подлежат на оспорване пред ВАС като първа
инстанция се потвърждава и от съдебната практика по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ
– например Решение № 10135 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3083/2020 г.,
VI о., докладчик съдията Александър Митрев (оспорване на разрешение за търсене
и проучване на скалнооблицовъчни материали), оставено в сила с Решение № 15388
от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2020 г., 5-членен с-в, докладчик
съдията Галина Солакова; Решение № 5264
от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2017 г., V о., докладчик съдията
Еманоил Митев (оспорване на разрешение за проучване на строителни материали),
оставено в сила с Решение № 8939 от 29.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2021
г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова и др.
В заключение следва да се посочи, че
оспореното разрешение за проучване на строителни материали е издадено от
държавен орган – министър, във връзка с конституционно установените му
правомощия по ръководство и държавно управление в областта на държавната
политика, свързана с подземните богатства, в частност строителни материали. В
конкретния случай, при обжалване на разрешение от категорията на процесното законодателят
не е предвидил изрично изключение по повод родовата подсъдност на спора.
По посочените причини следва да се
приеме, че на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК компетентен да разгледа
спора като първа инстанция е Върховният административен съд. Настоящият съдебен
състав счита, че ако Административен съд – Р. съд разгледа делото и постанови
окончателен съдебен акт по съществото на спора, без да разполага с
компетентността за това, би постановил недопустимо решение, което ще подлежи на
обезсилване и което ще забави значително във времето реализацията на правото на
защита на жалбоподателя (в случай на допустимост на жалбата).
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 135, ал. 4, изречение второ от АПК, Административен съд - Р.,
четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 568/2023
г. по описа на Административен съд – Р..
ПОВДИГА спор за подсъдност
между Административен съд – Р. и тричленен състав на Върховен административен
съд.
ИЗПРАЩА делото на Върховния
административен съд на Република България за разглеждане на спора за
подсъдност.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: