Р Е Ш Е Н И Е
№ 260202
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 14.05.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 227 по описа за 2018 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба, подадена на 05.04.2018 год. от „Хеллас Кепитал Лизинг“ АД
със седалище гр. Атина, Гърция против „Бумеранг 333“ ЕООД, „Бумеранг 3“ ЕООД и
С.В.Д.. Предявени при условията на евентуалност са били искове за собственост
по чл. 108 ЗС.
С определение, постановено в открито
с.з., проведено на 06.12.2018 год. е прекратено производството по делото по
исковете, предявени спрямо физическото лице С.В.Д.. С определение, постановено
в закрито с.з., проведено на 11.12.2018 год., е прекратено производството по
иска, предявен спрямо „Бумеранг 3“ ЕООД. Така единствен ответник по делото е
останал „Бумеранг 333“ ЕООД.
С определение, постановено в първото
по делото съдебно заседание от 06.12.2018 год. на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на предявения иск от осъдителен по чл. 108 ЗС в установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 ГПК
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че ищецът е собственик на
употребяван автобус марка „Евобус Сетра“, модел S 415 HD, с рег. № ****, с рама № ****, с номер на двигателя
OM457LA111/6457, година
на производство – 2004 год.
На 11.08.2010 год. ищцовото дружество,
което към този период било с наименование „Credit
Agricole Leasing Hellas“,
закупило от дружеството „Афи П. Авете“ АД /търговско туристическо дружество за
производство на каросерии, търговия с автомобили и резервни части/, със
седалище Република Гърция, гр. Елевсина 19200, употребяван автобус „Евобус
Сетра“, модел S 415 HD,
с рег. № ****, с
рама № ****, с номер на двигателя OM457LA111/6457, година на производство – 2004 год.,
което се установявало от експедиционна бележка – фактура за продажба № 641 /
11.08.2010 год. Превозното средство било придобито от ищеца с цел отдаването му
за ползване при условията на финансов лизинг на дружеството „Дион Турс Ате“ АД.
Автобусът бил предаден на лизингополучателя „Дион Турс АТЕ“ от продавача „Афи
П. Авете“ АД по нареждане и за сметка на ищеца на 17.08.2010 год., което се
установявало от експедиционна бележка № 3606 / 17.08.2010 год.
Според условията на сключения договор
за финансов лизинг № 06192-1 / 30.09.2010 год. ищецът предоставил на
лизингополучателя лизинговата вещ за срок до 29.09.2015 год. срещу задължение
за заплащане на лизингови вноски, като запазил правото си на собственост върху
вещта до откупуването й.
Поради неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя ищецът прекратил договора за лизинг чрез връчване на
извънсъдебна декларация от 21.01.2013 год., покана и документ за прекратяване,
връчени на същата дата. Въз основа на прекратяването ищецът се снабдил със
заповед за предаване на движима вещ от 23.01.2017 год. и заповед за извършване
на принудително изпълнение от 10.02.2017 год. Въпреки предприетите от ищеца
действия, фактическата власт върху процесното МПС не му била възстановена. През
м. 08.2017 год. лизингополучателят подал жалба срещу еднолично дружество за
пътувания „А. Пенеоглу“ пред МВР на Република Гърция с твърдение за отдаване на
процесното МПС на сублизинг и за незаконното му присвояване от страна на
сублизингополучателя на автобуса. По повод на жалбата превозното средство с
български регистрационен номер **** било задържано на ГКПП Малко Търново, а
впоследствие освободено на 06.11.2017 год. и върнато на посочения в българските
регистрационни документи собственик.
Направеното от ищеца проучване го
довело до извода, че собственият му автобус се владее без основание от
„Бумеранг 333“ ЕООД – дружество, което е титуляр на лиценз за извършване на
пътнически превози.
В случай, че процесното превозно
средство не се владее от посочения първи ответник, в първоначалната искова
молба ищецът е изложил евентуално твърдение, че дружеството „Бумеранг 3“ ЕООД
или физическото лице С.В.Д. осъществява фактическа власт върху автобуса.
Предвид изложеното, ищецът „Хеллас
Кепитъл Лизинг“ АД е отправил искане към
съда да постанови решение, с което признае
за установено по отношение на „Бумеранг 333“ ЕООД, че ищецът е собственик
на автобус марка „Евобус Сетра“, модел S 415 HD, с рег. № ****, с рама № ****, с номер на двигателя
OM457LA111/6457, година
на производство – 2004 год. и да осъди „Бумеранг 333“ ЕООД да предаде на ищеца
владението върху автобуса.
Първоначално, при условията на евентуалност са били предявени искове да
бъде признато за установено по отношение на втория, респ. третия ответник, че
ищецът е собственик на автобус марка „Евобус Сетра“, модел S
415 HD, с рег. № ****,
с рама № ****, с номер на
двигателя OM457LA111/6457,
година на производство – 2004 год. и да бъде осъден „Бумеранг 3“ ЕООД или
евентуално С.В.Д. да предадат на ищеца владението върху автобуса. Както се
посочи, с определение, постановено в открито с.з., проведено на 06.12.2018
год., е прекратено производството по делото по иска, предявен спрямо
физическото лице С.В.Д.. С определение, постановено в закрито с.з., проведено
на 11.12.2018 год., е прекратено производството и по иска, предявен спрямо
„Бумеранг 3“ ЕООД. И двете определения не са обжалвани и са влезли в законна
сила. Така единствен ответник по делото е „Бумеранг 333“ ЕООД.
С определение, постановено в първото
по делото съдебно заседание от 06.12.2018 год. на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на предявения иск от осъдителен ревандикационен иск по чл.
108 ЗС в установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Така, предмет на делото е един иск -
да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на
„Бумеранг 333“ ЕООД, че ищецът е собственик на автобус марка „Евобус Сетра“,
модел S 415 HD,
с рег. № ****, с
рама № ****, с номер на двигателя OM457LA111/6457.
Ангажирани са доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът „Бумеранг 333“ е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че е собственик на няколко автобуса за превоз на пътници. През 2016
год. закупил от продавача „Тони – 2004“ ЕООД със седалище гр. Харманли автобус
марка „Сетра“, модел С 415 ХД, с рама WKK62941113000298 и двигател 4579440012457 с рег. № **** за сумата 20 000
лв., заплатена изцяло по банков път, в подкрепа на което твърдение представя
договора за покупко-продажба от 09.03.2016 год., нотариално заверен. Оказало
се, че закупеният автобус е в недобро техническо състояние и въпреки
извършените неотложни ремонти, състоянието му не съответствало на изискванията
за безопасност и възприетите от фирмата стандарти. За да се приведе състоянието
му в съответствие с изискванията, били необходими значителни средства, които
дружеството преценило, че е нецелесъобразно да инвестира. Поради това, с
договор от 14.11.2017 год. с нотариална заверка на подписите, „Бумеранг 333“
ЕООД продало автобуса на А.У. ***. Поради това, към датата на депозирането на
исковата молба – 05.04.2018 год. „Бумеранг 333“ ЕООД не било собственик на
описания автобус и не упражнявало фактическа власт върху него.
От доказателствата по делото не можело
да се направи извод за идентичност за притежавания от „Бумеранг 333“ ЕООД в
периода 2016-2017 год. автобус и превозното средство, предмет на исковата
претенция. Дори обаче да се приемело, че е налице идентичност, твърди се, че
ответникът е закупил автобуса на валидно правно основание по надлежен ред, от
собственик.
В хода на делото се оспорва правния
интерес на ищеца от воденето на установителен иск спрямо конкретния ответник.
От събраните по делото доказателства се установявало, че ищецът не е настоящият
собственик на процесния автобус.
Настоява се искът да бъде отхвърлен.
Претендират се сторените по делото разноски.
В допълнителната
искова „Хеллас Кепитал Лизинг“ АД поддържа първоначално предявените искове.
Във връзка със становищата, изразени в
отговорите, са настоява да бъде признато за
безспорно между страните, че ответниците не са собственици на процесното
МПС, както и че „Бумеранг 333“ ЕООД е упражнявало фактическа власт върху
автобус малка „Сетра“ с регистрационен номер в Република България **** след 09.03.2016 год.
Оспорват се доводите за липса на
идентичност на притежаваното от ищеца МПС и това, по отношение на което
ответниците упражняват фактическа власт. Видно от доказателствата по делото,
представени от ответниците, било съвпадението на номера на рамата.
Оспорено е твърдението, че към датата
на предявяването на исковата молба автобусът не се владее/държи от ответниците
– твърденията им в тази насока били голословни и не били подкрепени с
доказателства. Оспорват се твърденията за причините за разпоредителната сделка
с автобуса на 14.11.2017 год. Твърди се, че прехвърлянето на трето лице е
провокирано от задържането на автобуса на ГКПП Малко Търново в продължение на
два месеца и е осъществено непосредствено след връщането му на „Бумеранг 333“
ЕООД на 06.11.2017 год. Прехвърлянето на вещта от страна на първия ответник
било сторено за цена, много по-ниска от
цената, за която автобусът е придобит от ответника. Ищецът счита договора от
14.11.2017 год. за симулативен - с неговото сключване страните желаели да
създадат привидно положение за собственика на вещта, поради което се прави
възражение за нищожност. Твърди се, че договорът за покупко-продажба от
14.11.2017 год. не е годен да прехвърли правото на собственост, тъй като
праводателят не е бил собственик.
В отговора
на допълнителната искова молба ответниците /към онзи момент/ са направили
единствено доказателствени искания, не са изразили становище по допълнителната
искова молба.
Поставеният за разглеждане иск е
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С допълнения доклад по делото съдът е
указал на ищеца, че освен правото си на собственост върху процесната вещ,
следва да установи и правния си интерес от завеждането и поддържането на иска
спрямо ответника „Бумеранг 333“ ЕООД.
С определение от 14.02.2019 год.
производството по делото е било прекратено поради това, че съставът е счел, че
за ищеца липсва правен интерес от воденето на установителен иск за собственост
спрямо ответника „Бумеранг 333“ ЕООД. Определението е отменено от Апелативен
съд – Пловдив с определение № 190 / 24.04.2019 год. и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените правила. На основание чл. 278, ал. 3 ГПК
настоящият състав е длъжен да приеме, че производството по делото по
установителния иск за собственост, предявен спрямо „Бумеранг 333“ ЕООД, е
допустимо и дължи произнасяне по
съществото на спора.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Ищецът „Хеллас Кепитал лизинг“ АД е
търговско дружество със седалище в Република Гърция, Атина, вписано в
генералния търговски регистър под номер *********. От представените
удостоверения, издадени от Търговско-промишлената палата на Атина, отдел
Регистър, Служба генерален търговски регистър, се установява, че предходните
наименования на дружеството са „Емборики Лизинг“ АД /Емборики Лизинг Аноними
Етериа Хриматодотикон Мистосеон“/ и „Креди Агрикол Лизинг“ /„Креди Агрикол Лизинг
Аноними Етериа Хриматодотикон Мистосеон“/.
На 11.08.2010 год. /в момент, в който
търговското наименование на ищцовото дружество е „Емборики Лизинг“ АД/ е
съставена фактура за продажба № 641/11.08.2010 год., установяваща продажбеното
правоотношение между продавача „Афи П. Авете“ Акционерно промишлено търговско
туристическо дружество, специализирано в производството на каросерии, търговия
с автомобили и резервни части и купувача „Емборики Лизинг АЕ Хриматодотикон
МИ“, специализирано в областта на финансовите лизинги. Предмет на продажбата е
употребяван автобус SETRA,
описан със следните характеристики: WKK629411130002, употребяван, марка EVOBUS, модел S 415 HD, двигател
OM457LA111/6457, номер на
шаси WKK62941113000298.
Продажната цена е 145 000 евро без ДДС, а с ДДС от 23% - 178 350 евро. В графа
забележки на фактурата е посочено, че автобусът остава за охрана на
„Аеродрумиу“ 29, Елевсина относно клиента „Дион Турс“ АЕ.
Прехвърлянето на автобуса е вписано в
книжката за промени за превозното средство пред длъжностно лице от Министерство
на инфраструктурата и транспорта на Република Гърция на 12.08.2010 год.
Няколко
дни по-късно е съставена експедиционна бележка № 3606 / 17.08.2010 год.,
установяваща предаването на фактическата власт върху автобуса, индивидуализиран
във фактурата, от продавача „Афи П. Авете“ на „Дион Турс“ АТЕ, като предаването
на това лице /а не на купувача/ е осъществено по нареждане и за сметка на
„Емборики Лизинг“ на основание финансов лизинг.
Прието по делото е приложение № 1 към
договор № 6192-01 / 30.09.2010 год. за финансов лизинг. Страни по него са
„Емборики лизинг“, в качеството на лизингодател и „Дион Турс“ А.Е., в
качеството на лизингополучател. Предмет на договора за лизинг е употребяван
автобус марка EVOBUS SETRA,
модел S 415 HD,
номер на шаси WKK62941113000298, номер на двигател
OM457LA111/6457, година
на производство 2004, пълните данни на който са вписани във фактура №
641/11.08.2010 год., издадена от „Афи П. Авете“. Според чл. 5.1. лизингодателят
има изключително и неоспоримо право на разпореждане и ползване върху
лизинговата вещ за целия срок на лизинга и след изтичането му, при положение,
че не е упражнено правото на откупуване на лизинговата вещ от
лизингополучателя. Посочено е, че цената на лизинговата вещ от 145 000
евро без ДДС ще бъде заплатена от лизингодателя на продавача на автобуса след
като получи фактура и експедиционна бележка. Срокът на договора изтича на
29.09.2015 год. В рамките на този срок лизингополучателят се е задължил да плати
60 месечни вноски, като първата е в размер на 40 000 евро, а останалите 59
– по 2 078,52 евро месечно. В срока на договора лизингополучателят има право да
ползва вещта до границите на обикновената употреба, като не е дадено разрешение
за преотдаването й на лизинг /сублизинг/ на трети лица. При стриктно изпълнение
на всички задължения по договора и заплащане на всички 60 вноски
лизингополучателят може писмено да поиска да изкупи лизинговата вещ.
На 01.03.2012 год. „Дион Турс“, в
качеството на сублизингодател, е сключил частен договор за наем на туристически
автобус с А.А.П., притежаваща туристическо предприятие за пътен транспорт „А.
П.“ с посочен регистрационен и данъчен номер, в качеството на
сублизингополучател. Договорът е сключен за срок от една година – от 01.03.2012
год. до 28.02.2013 год. Посочено е, че в деня на подписването на договора
лизинговата вещ е предадена на сублизингополучателя. Според ръкописния текст,
изписан в началото на договора, „Емборики лизинг“ знаел за договора за наем от
м. 03.2012 год. с препоръчано писмо. Не е налице яснота кой е изписал
ръкописния текст и кой е изпълнил подписа след него, не са налице доказателства
за действителното уведомяване на лизингодателя за този договор, още по-малко за
съгласуването му с него, с оглед забраната в договора за лизинг за
преотдаването на вещта на сублизинг. Следователно, не е установено предаването
на вещта от лизингополучателя на трето лице да е противопоставимо на
собственика-лизингодател.
Установява се, че през м. 01.2013 год.
„Хелас Кепитъл лизинг“ е направил изявление, адресирано до лизингополучателя
„Дион Турс Аноними Туристики Етерия“ за прекратяване на договора за лизинг
/предвид неизпълнение на паричните му задължения по договора/ и е предприел
действия по връчването на това изявление чрез съдебен изпълнител.
Според доклад за връчване от м.
01.2017 год., съставен от съдебен изпълнител от апелативния съд на Солун, на
„Дион Турс Аноними Туристики Етерия“ е връчено заверено копие на доклад за
връчване от 23.01.2013 год. на извънсъдебна декларация от 21.01.2013 год.,
покана и документ за прекратяване, с който се прекратява договора за финансов
лизинг. Поради факта, че договорът за лизинг е прекратен, на дружеството
длъжник „Дион Турс Аноними Туристики Етерия“ е дадено нареждане да върне лизинговата
вещ, описана в договора, а именно употребяван автобус марка EVOBUS
SETRA, модел S
415 HD, номер на шаси
WKK62941113000298, номер
на двигател OM457LA111/6457.
Отправено е предупреждение, че при неизпълнение на нареждането „документът“ ще
бъде изпълнен принудително. На 10.02.2017 год. е изготвена заповед за
извършване на принудително изпълнение за предаването на движимата вещ.
Според удостоверение от 29.08.2017
год., издадено от Министерство на вътрешните работи, представител на „Дион Турс
Аноними Туристики Етерия“ /по повод заповедта за принудително предаване на
вещта и неизпълнението ѝ/, е подал жалба срещу еднолично дружество за
пътувания „А. П.“, в която изложил твърдения, че е предоставил автобуса на
посоченото дружество с договор от 01.03.2012 год. за срок до 28.02.2013 год.,
но въпреки опитите да му бъде върнат автобуса, това не е сторено.
Автобусът е обявен за международно
издирване от гръцките власти и на 06.09.2017 год. е задържан на ГКПП – Малко
Търново, но впоследствие, с протокол от 06.11.2017 год. от Гранично полицейско
управление – Малко Търново, че временно задържаният автобус е върнат на С.В.Д.,
като управляващ „Бумеранг 333“ ЕООД.
Ищцовото дружество отправило молба до
ГД „Гранична полиция“ от 08.12.2017 год., с която поискало данни дали конфискувания
на ГКПП - Малко Търново автобус EVOBUS SETRA, модел S 415 HD, номер на шаси
WKK62941113000298, номер
на двигател OM457LA111/6457,
година на производство 2004 г., който счита за своя собственост, е върнат и на
кого. На това писмо е изпратен отговор от 22.01.2018 год. от ГД „Гранична
полиция“, според който на 06.09.2017 год. превозното средство е било задържано
на ГКПП - Малко Търново на основание информация в Шенгенската информационна
система, а на 06.11.2017 год. автобусът с български регистрационен номер **** е
върнат на собственика му. Отказано е да се посочи на кой е върнат автобуса, с
позоваване на защита на личните данни.
На ищцовата страна е указана тежестта
да установи фактическите обстоятелства, породили правото му на собственост върху
вещта и тяхното съответствие с изискванията на гръцкото законодателство за
придобиване на собственост върху регистрирано МПС.
От представените преводи на нормативни
актове, действащи в Република Гърция, публикувани в гръцкия „Държавен вестник“,
неоспорени от ответната страна, се установява следната нормативна уредба
досежно прехвърлянето на право на собственост върху автомобили в Гърция:
Законодателен указ № 1146 относно
начина за прехвърляне на вещни права върху автомобили и мотоциклети, публикуван
в ДВ на Царство Гърция бр. 64 / 05.05.1972 год., утвърждава воденето на книжка за промените, правото на разпореждане и правото на
владение върху автомобили и мотоциклети. Тази книжка се издава от ГД
„Транспорт“ чрез упълномощените областни служби. Предвидено е, че за всеки автомобил се издава една единствена
книжка, независимо от това дали съществуват повече от едно лица с право на
разпореждане или владение върху автомобила. От момента на влизането в сила на
този нормативен акт е отменено задължението за съставяне на нотариален документ
за предстоящото прехвърляне на правото на разпореждане върху автомобила и за
прехвърляне въобще на техните свидетелства за регистрация, освен в случаите, в
които предвид наличието на специални разпоредби се изисква писмено оформяне.
Посочено е, че книжката за промени се издава след подаване в компетентната
служба на отговорна декларация на лицето, което има право на разпореждане или
право на владение върху автомобила, като в случай че лицето е само с право на
владение, се вписва специална забележка, че се задържа правото на разпореждане
изцяло или отчасти. В чл. 3.1. е предвидено, че всеки вид договор във връзка с прехвърляне на правото на разпореждане
върху автомобила, всякаква употреба на цялата или идеална част, с или без
свидетелство за регистрация и държавни регистрационни номера, се вписва от компетентните органи в книжката.
В случай на прехвърляне само на ползване или владение върху автомобила се
вписва специална забележка за тази цел. Според чл. 6 от влизането в сила на
този нормативен акт единственото
доказателство за придобиване на право на разпореждане или на друго вещно право
на автомобила е извършеното вписване на съответното споразумение в книжката.
Този запис представлява единственото
свидетелство за придобиване на посочените права върху автомобилите; всякакви
насрещни доказателства срещу съдържанието на записи във връзка с придобиването
или прехвърлянето са невалидни.
От публикацията в ДВ бр.
955/20.11.1991 год.на акт на Министрите на финансите, транспорта и съобщенията
за приложението на договорите за финансов лизинг при автомобилите се
установява, че финансовият лизинг подлежи на вписване в книжката за промени на
право на владение и право на разпореждане, като в полето за продавач се вписва
наименованието на дружеството за финансов лизинг, на което принадлежи
автомобилът, а в полето купувач се вписва „лицето, в полза на което е съставен
договора за финансов лизинг“ и в полза на което ще бъде издадено свидетелство
за регистрация, а в поле „забележки“ се вписва запис „ползването на автомобила
е предоставено на основата на договор за финансов лизинг номер …, който е с
валидност … години.“. Вписването на договора за финансов лизинг се извършва от
съставилия го нотариус, който подписва съответната регистрация.
Следователно, според нормативната
уредба на гръцкото законодателство, правото на собственост върху автомобил се
доказва въз основа на вписванията в книжка за промените, правото на
разпореждане и правото на владение върху автомобили и мотоциклети. В тази
книжка се вписва и сключването на договор за финансов лизинг досежно
автомобила, като се отразява, че лизингополучателят има право да ползва
лизинговата вещ и срока на договора.
От приетите в последното по делото
с.з. писмени доказателства, събрани по инициатива на ищеца чрез международна
съдебна поръчка, осъществена по реда на Регламент 1206/ 2001 год. на Съвета от
28.05.2001 год. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки
при събирането на доказателства по граждански или търговски дела, се установява
следното:
Приет е препис от книжката за смяна на
владението и собствеността на автомобил и мотоциклет № 186341, серия 19. Според
указанията за нейното попълване всяко изготвено споразумение за прехвърляне на
право на собственост на МПС /изцяло или идеална част/ задължително се вписва в
книжката само от компетентния орган към всяка служба на областната
администрация на Сектор „Транспорт и комуникации“, като в книжката следва да се
впише и това по какъв начин /чрез нотариален документ, наследствено право и
пр./ е придобито правото на собственост или друго вещно право върху автомобила.
Според вписванията в книжката първият
собственик на автобус EVOBUS SETRA,
модел S 415 HD,
номер на шаси WKK62941113000298, номер на двигател OM457LA111/6457 94400012457, дизел, места за седнали
49+1+1, е „Евобус Еллас“ А.Т.П.Д., внесло автобуса през първа митница гр.
Солун. Последващ собственик на автобуса е „Лаики лизинг“ А.Д., придобило като
купувач пълна собственост, владение и притежание. Вписването датира от
17.12.2002 год. Лизинговото дружество „Лаики лизинг“ А.Д. е предоставило за
срок от пет години ползването на автобуса на „Агенция за туристически превоз
Панолимпия Експрес“ ООД с договор за лизинг № 16297/2002 г. През 2008 год. в
книжката е отразено „заверяването на задълженията на лизингополучателя и
крайния срок на лизинга“. Впоследствие „Панолимпия Експрес“ ООД е прехвърлило
правата върху автобуса на „Маринис“ Акционерно хотелиерско туристическо
дружество, което от своя страна по-късно през същата година го продава на „Б.
П.“ акционерно промишлено търговско и туристическо дружество /продавач по
процесната фактура/. В книжката е отразена последваща продажба на автобуса,
датираща от 12.08.2010 год. от продавача „Б. П.“ АПТТД на купувача „Енпорики
лизинг“ АД, като е изрично посочено, че се продава пълна собственост, владение
и притежание. В книжката е вписан и договора за лизинг за срок от 60 месеца в
полза на лизингополучателя „Дион Турс“ Акционерно туристическо дружество.
Последното вписване в книжката е от 22.10.2010 год. В него в графа продавач е
посочен „Б. П.“ АПТТД, а в графа купувач - „Дион турс“ АД.
Последното вписване е обект на анализ
в приетия официален удостоверителен документ - според съдържанието на
удостоверение, издадено на 06.04.2021 год. в гр. Солун от ГД „Транспорт и
комуникации“, отдел „Свидетелства за регистрация“, автобус „Сетра“ с номер на
рама WKK62941113000298,
който е имал регистрационен номер ****, e изключителна собственост на „Хелас
Кепитъл Лизинг“ ЕАД. Последното вписване в книжката за смяна на владението и
собствеността от дружеството „Б. П.“ АПТТД към „Дион турс“ АД не касае
собствеността на превозното средство, а единствено правото на пускането му в
движение за обществено ползване. Удостоверението е снабдено с апостил.
Според по-рано представеното от ищеца
удостоверение от отдел „Талони“ при Генерална дирекция „Транспорт и съобщения –
Западен Солун“, издадено на 30.11.2018 год., съобразно данните от досието на
автомобил с рег. № ****
/автобус за публична употреба/ в книжката е вписан договора за финансов лизинг
в полза на „Дион Турс“ за срок от 60 месеца и че пълното право на разпореждане
върху автомобила се притежава от „Хелас Кепитъл Лизинг“ АД с предишно
наименование „Емборики лизинг аноними етериа хримотодотикон мистосеон“.
Въз основа на така събраните
доказателства следва да се приеме, че ищецът е придобил собствеността върху
автобус с посочите идентификационни данни по силата на договора за
покупко-продажба, сключен в писмена форма на 11.08.2010 год. и е предоставил
този автобус по силата на договор за финансов лизинг на лизингополучателя „Дион
Турс“ за срок от пет години. С договора за финансов лизинг е предоставил на
лизингополучателя единствено възможността да ползва лизинговата вещ, като е
запазил за себе си собствеността върху нея. Липсва вписване в книжката
лизингополучателят да се е възползвал от възможността да изкупи вещта, т.е.
автобусът е останал собственост на ищеца. Последното вписване в книжката за
автомобила не касае придобиване на собствеността от „Дион Турс“, а единствено
правото на пускането му в движение за обществено ползване, както е установено
от официалния удостоверителен документ. Това удостоверяване кореспондира с
обстоятелството, че последното вписване в книжката, в което в графа продавач е посочен
„Б. П.“, а в графа купувач “Дион Турс“, датира от 22.10.2010 год., към който
момент „Б. П.“ АПТТД вече са се разпоредили с автобуса, продавайки го на ищеца
през м. 08.2010 год.,поради което не са разполагал с правото да го продадат на
„Дион Турс“. Очевидно е, че последното вписване не касае прехвърляне право на
собственост, а единствено право на пускане в движение.
Не се установява и извън вписванията в
книжката собственикът „Хелас Кепитъл Лизинг“ АД да е продал автомобила на трето
лице посредством договор, сключен извън пределите на РГърция, за да се
преценява приложимостта на друго право, различно от гръцкото, досежно
прехвърлянето на права върху автомобил.
Автобусът е бил обявен за международно
издирване от Гърция и в тази връзка – задържан на 06.09.2017 год. на ГКПП –
Малко Търново.
Как се е стигнало до участието на
ответника „Бумеранг 333“ ЕООД в спора за собствеността на автобуса?
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че автобус „Сетра С 415 ХД“ с рег. № **** е
регистриран на името на дружеството „Бумеранг 333“ ЕООД на 15.03.2016 год.
Регистрацията е направена въз основа на договора за покупко-продажба от
09.03.2016 год.
Този договор е приет по делото. На
09.03.2016 год. в гр. Харманли е сключен договор за покупко-продажба на МПС.
Продавач по договора е „Тони – 2004“ ЕООД, а купувач „Бумеранг 333“ ЕООД. По
силата на договора продавачът е продал на „Бумеранг 333“ ЕООД автобус със
следното описание: автобус марка „Сетра“, модел „С 415 ХД, рама
WKK62941113000298,
двигател № 4579440012457 с рег. № ****, за сумата 20 000 лв. Договорът е с
нотариална заверка на подписите на управителите на купувача и продавача рег. №
1176/09.03.2016 год. на нотариус Адриан Проданов.
Истинността на договора като документ
е оспорена от ищеца, особено предвид ръкописно изписаните текстове в договора.
Препис от него е изискан от нотариуса, но към момента на нотариалната заверка
той не е имал задължение да съхранява препис от документа, поради което не е
представен. Но изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК ответникът е
представил оригинала на договора. От същия е видно, че ръкописните дописвания в
текста на договора са направени преди подписването му от страните и преди
нотариалната заверка, тъй като след дописването в текста на договора с химикална
паста, на този проект за договор е направено фотокопие и именно върху
фотокопието /съдържащо копие на ръкописните дописвания/ страните са положили
подписи с прясна химикална паста, а след това е осъществена и нотариалната
заверка на подписите. При това положение е очевидно, че ръкописните дописвания
в текста са направени преди подписването му от страните и преди нотариалната
заверка. Следователно страните са се съгласили именно със съдържанието на
документа именно с направените в него ръкописни дописвания, свързани с
индивуализацията на самите страни по сделката.
От графологичната експертиза се
установи, че подписите, положени в договора, са изпълнени от лицата, сочени за
техни автори. От изисканата справка от нотариус Адриан Проданов се установява,
че действително договорът е с нотариална заверка на подписите на И.В.П., като
представляващ „Тони 2004“ ЕООД и С.В.Д., като представляващ „Бумеранг 333“
ЕООД, като регистрационният номер на заверката е този, изписан и в самия
договор - № 1176 / 09.03.2016 год. За продажната цена от 20 000 лв. без
ДДС е съставена фактура от 09.03.2010 год., издадена от продавача, на името на
купувача „Бумеранг 333“ ЕООД. Сумата по фактурата е платима по банков път.
Представено е и платежното нареждане за заплащането на цената от 24 000
лв. с ДДС.
След покупката на автобуса от
„Бумеранг 333“ ЕООД е променен регистрационния му номер на ****. От показанията
на св. С.Л., работещ в ответното дружество като шофьор на автобус, се
установява, че по време на покупката автобусът е бил в лошо техническо
състояние, извършени са му ремонти, той го е управлявал. Бил е негов водач,
когато на 06.09.2017 год. автобусът е бил задържан на ГКПП – Малко Търново при
излизането му за РТурция.
Впоследствие автобусът е бил върнат на
представляващия „Бумеранг 333“ ЕООД с протокол за връщане от 06.11.2017
год.
Няколко дни след връщането на автобуса
от граничните власти, с договор за покупко-продажба на МПС, сключен на
14.11.2017 год. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, „Бумеранг
333“ ЕООД е продал автобуса на А.П.У. *** за сумата 9 600 лв. с ДДС, за която
сума продавачът заявил, че е получил напълно и в брой. Нотариалната заверка е
направена в гр. Пловдив от нотариус Цветомира Баровска с район на действие
района на ПРС и е с рег. № 11618. Истинността и на този договор също е оспорена
от ищеца. Официален препис е изискан от нотариус Цветомира Баровска, такъв е
представен и той е идентичен с приетия по делото оригинал, представен от
ответника в изпълнение на задълженията по чл. 183 ГПК. От графологичната
експертиза се установи, че подписите, положени в договора, са изпълнени от
лицата, сочени за техни автори. От изисканата справка от нотариус Цветомира
Баровска се установява, че действително договорът е с нотариална заверка на
подписите на С.В.Д., като представляващ „Бумеранг 333“ ЕООД, и А.П.У., като
купувач, като регистрационният номер на заверката е 11618. Ищецът е повдигнал
възражение за нищожност на договора поради неговата симулативност. Това
твърдение не се доказа. Като свидетел по делото е разпитан купувача по договора
А.У.. Той разяснява, че е целял закупуването на автобуса. Открил информация за
продажбата му в специализирания сайт за продажба на автомобили „мобиле“,
свързал се с продавача, тъй като това била единствената изгодна за него оферта
/автобусът му трябвал за каране на работници, събиращи диворастящи продукти в
гората/. Първоначално му поискали 15 000 лв., след преговори се съгласили
на 12 000 лв., но пред нотариуса У. казал, че не може да даде за автобуса
повече от 9600 лв. и сделката се изповядала за тази цена, която платил в брой в
деня на сделката. Но автобусът се оказал „пълна бракма“, оставил го в базата на
приятел, с който предварително си поделили покупната цена, за да го ремонтират.
Впоследствие се отказал от участието си в собствеността на автобуса, неговият
приятел му върнал платените от У. пари и така свидетелят вече не се считал за
собственик. Не е декларирал автобуса пред данъчните и пред КАТ.
Обстоятелството, че смяната на
собствеността не е декларирана пред КАТ от новия собственик У. се потвърждава и
от писмо на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив от 08.11.2018 год.
Според него към м. 11.2018 год. /година след сделката и половин година след
образуване на делото/ автобус „Сетра“ с рег. № **** е регистриран на името на
„Бумеранг 333“ ЕООД и не е заявявана промяна в регистрацията на превозното
средство.
От обстоятелството, че купувачът У. не
е декларирал покупката на автобуса пред КАТ не следва извод за симулативност на
продажбата, а единствено неизпълнение на административно задължение, за което
приобретателят носи административно-наказателна отговорност. А от
обстоятелството, че цената, на която е изповядана сделката, е значително
по-ниска от пазарната цена на автобуса /151 357 лв. според заключението на вещото
лице инж. М. по приетата автотехническа експертиза/ не следва извод за
симулативност на сделката, т.е. че страните не са желали нейните правни
последици, а единствено за неизгодност на тази сделка за продавача, което е
изцяло на стопански риск на продавача-търговец, който не разполага с право да
иска унищожаването й.
Ето защо съдът приема, че двете
оспорени от ищеца сделки по придобиване на автобуса от „Бумеранг 333“ ЕООД през
м. 03.2016 год. и последващата му продажба през м. 11.2017 год. са установени с
истински документи, а възраженията за тяхната нищожност, като симуалативни
останаха недоказани. Договорът за покупка от м. 03.2016 год. и договорът за
продажба от м. 11.2017 год. са валидни правни сделки.
Но въпросът, който е съществен за
настоящия правен спор е дали тези сделки са били способни да прехвърлят вещни
права върху предмета им – процесния автобус „Евобус Сетра“.
При отговора на този въпрос съдът има
на първо място предвид основния принцип в гражданското право, че никой не може
да прехвърли права, които сам не притежава. Притежаването от страна на
продавача на вещните права върху предмета на договор за покупко-продажба не е
предпоставка за валидността на този договор, а е от значение единствено за
възможността договорът за продажба да породи вещен ефект. В случай че
продавачът не е собственик на продаваемата вещ, той не може да прехвърли вещни
права, с които само не разполага, поради което и не прехвърля такива. В този
случай договорът поражда между страните единствено облигаторно действие.
При това положение се поставя въпросът
дали „Бумеранг 333“ ЕООД при сключването на договора от 09.03.2016 год. с „Тони
2004“ ЕООД за покупка на автобус „Евобус Сетра“ е договарял със собственик и
дали е придобил вещните права върху автобуса.
Ответното дружество не представи
убедителни доказателства, от които да се направи извод, че продавачът по
сделката от 2016 год. е бил собственик на вещта. Издаденото на името на „Тони
2004“ свидетелство за регистрация на МПС не е достатъчно доказателство в тази
насока. Покупката не е оригинерен, а деривативен способ за придобиване на
права.
Единствено от материалите по пр.пр. №
15369/2018 год. на СРП, приобщена към доказателствата по делото, може да се
съди, че автобус „Сетра“ с номер на рама
WKK62941113000298 е бил
първоначално регистриран в Република България на името на праводателя на
ответника - „Тони 2004“ ЕООД въз основа на фактура за покупка от 20.01.2016
год., съставена в Румъния, по която продавач е дружество със седалище в Румъния
с наименование „Hermes easy and safe“ SRL,
а купувач „Тони – 2004“ ЕООД. Продажната цена по фактурата е 8000 евро. По
прокурорската преписка е приложен и документ на гръцки език, който не е
придружен с превод на български език /описан от управителя на „Тони 2004“ ЕООД
при разпита му в досъдебното производство като талон за автобуса/, от който
само най-общо може да се съди, че удостоверява някакви права върху автобуса на
„Дион турс“ /лизингополучателя на ищеца/. Представен на гръцки език, без превод
на български език, е и счетоводен документ, в който е посочено наименованието
на румънското дружество.
Така, събраните доказателства не
установяват обстоятелството, че праводателят на ответника „Тони 2004“ ЕООД е
придобил собствеността върху автобуса на правно основание, годно да го направи
собственик. Той е представил доказателства при първоначалната регистрация на
автобуса в РБ за закупуването му от румънско дружество, за което няма
доказателства да е придобило собствеността от собственика на автобуса – „Хелас
Кепитъл лизинг“. „Дион турс“ не е собственик на автобуса, а само
лизингополучател, който не е упражнил правото си да изкупи вещта и не разполага
с правото на разпореждане с нея.
В хода на делото е изследван въпроса
за идентичността на автобуса, собственост на ищеца и автобуса, закупен от
ответното дружество през 2016 год. и впоследствие продаден на свидетеля У..
Необходимостта от изследване на посоченото обстоятелство е наложена от известното различие в изписването на номера
на двигателя в документите, установяващи собствеността на ищеца и тези,
свързани с регистрацията му в България. Налице е пълна идентичност на
описанието на марката и модела на автобуса – „Евобус Сетра“ S
415 HD, както и на номера
на рамата - WKK62941113000298.
В документацията, установяваща собствеността на гръцкото дружество /фактурата
от 11.08.2010 год. и книжката за смяна на владението и собствеността/ номерът
на двигателя е изписан така – ОМ 457 LA.111/6457. В РБ автобусът е регистриран с номер на
двигателя, изписан изцяло с цифри – 4579440012457.
Допусната е автотехническа експертиза,
според която номерът на двигателя, посочен в гръцката документация, е номер на тип на двигателя, като такъв тип
двигател е монтиран на повече от един от този вид автобуси. Изискана е
информация от оторизирания генерален представител на Евобус за България „Силвър
Стар Мотърс“ ЕАД. Според представеното удостоверение автобус с идентификационен
номер на рамата WKK62941113000298
съответства на автобус „Сетра“ S 415 HD,
произведен на 05.06.2002 год. с дизелов двигател с идентификационен номер
4579440012457. Двигател с идентификационен номер 4579440012457 е тип ОМ 457 LA, вариант Х909227601 и номенклатурен
номер Х90980009680. Това обстоятелство е потвърдено и в приетата допълнителна
автотехническа експертиза.
Следователно, в описанието на номера
на двигателя на автобуса в гръцките и в българските документи не е налице
противоречие, което да води до извод, че двигателят е различен. В гръцката
документация двигателят е описан като тип, а в документацията за регистрация на
автобуса в България е изписан точния му цифров номер, идентичен с този от
данните на производителя. Следователно, описанието в документацията,
легитимираща ищеца като собственик, не се отрича обстоятелството, че двигателят
е този, монтиран от производителя, а единствено се дава по-общо негово
описание, чрез посочване на типа двигател. Между двете описания не е налице
противоречие и несъответствие.
Същевременно съдът приема,
че водещият белег при индивидуализацията на моторно превозно средство освен
марка и модел е номерът на рамата. Чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно
превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от
производителя идентификационен номер на превозното средство. Според ал. 2 се
забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера
на двигателя на превозното средство. От редакцията на ал. 2 следва, че законът
разграничава номера на двигателя от номера на рамата, т.е. в ал. 1 под термина
„идентификационен номер на превозното средство“ се има предвид единствено
номера на неговата рама, но не и на двигателя. Така, водещият критерий за
индивидуализацията на автомобила е номерът на рамата. Според пар. 6, т. 61 от
ДР на ЗДвП "Идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация
от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел
идентифицирането му. Според чл. 140, ал. 6 ЗДвП пътни превозни средства с
регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на
пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за
регистрация от страната, в която са регистрирани. От регламентацията, въведена
с НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, също
следва, че основният индивидуализиращ белег на превозното средство е поставеният
от производителя идентификационен номер /рама/, а останалите данни за МПС, в
т.ч. номерът на двигателя, са само допълнителни белези за индивидуализация. В
тази насока са и възприетите изводи на ВКС в решение № 95 / 09.07.2015 год. по
дело № 2416 / 2014 год., ТК, второ т.о.
Поради изложеното съдът приема, че по
делото е установено идентичността на автобуса, собственик на който е ищцовото
лизингово дружество и автобуса, закупен от ответното дружество през 2016 год.
Относно правния интерес на ищеца да установи вещните си права спрямо
ответното дружество:
Настоящият състав на съда е взел
подробно отношение по въпроса за наличието на правен интерес от воденето на
установителен иск конкретно спрямо ответника в протоколно определение от с.з.,
проведено на 14.02.2019 год. Но това определение е обжалвано отменено от
въззивния съд и настоящият първоинстанционен съд е обвързан от него на
основание чл. 278, ал. 3 ГПК. Обвързаността се състои в това, че
първоинстанционния съд дължи произнасяне по спора с решение по същество.
Въпреки че в мотивите на определението на въззивния съд е посочено, че
наличието на правен интерес е въпрос по същество на спора, то в съдебното
решение първоинстанционният съд не може да обоснове извод за липса на правен
интерес и на това основание да отхвърли иска по същество като неоснователен,
тъй като наличието на правен интерес е винаги въпрос по допустимост на
установителния иск.
Все пак във връзка с правния интерес
може да се отчете, че според доказателствата, ангажирани по делото, автобусът е
регистриран в регистрите на КАТ все още като собственост на „Бумеранг 333“
ЕООД.
Според чл. 144, ал. 2 ЗДвП
собствеността върху регистрирано превозно средство се прехвърля посредством
писмен договор с нотариална заверка на подписите. Регистрацията на
прехвърлителната сделка в КАТ и отразяването на новия собственик в регистрите
има вторичен характер. Според чл. 145, ал. 2 ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика.
Приобретателят носи административно-наказателна отговорност по чл. 177, ал. 6 ЗДвП за неизпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Следователно,
до законодателните изменения от 2021 год. регистрацията на автомобила на името
на приобретателя е предоставено изцяло на волята на купувача по сделката.
Но според измененията на ЗДвП,
публикувани в ДВ бр.18/02.03.2021 год., пар. 12б от ПЗР, вече и прехвърлителят на регистрирано пътно превозно
средство, чиято собственост е прехвърлена преди 27 декември 2017 г., за което
приобретателят не е изпълнил задължението си да регистрира придобитото превозно
средство в законоустановения срок от придобиването, може в срок до 31 декември
2023 г. да предостави в отдел/сектор „Пътна полиция“ при съответната областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи копие на документ,
удостоверяващ прехвърлянето на собствеността на превозното средство. В случаите
по ал. 1, след предоставянето на копието на документа, удостоверяващ
прехвърлянето на собствеността, регистрацията на пътното превозно средство се
прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система от
отдел/сектор „Пътна полиция“ при областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи. В автоматизираната информационна система се отбелязва
прекратяването на регистрацията и се вписват данни за приобретателя, номер
и/или дата на документа за прехвърляне на собствеността. За прекратяването на
регистрацията по ал. 2 отдел/сектор „Пътна полиция“ при областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи издава на прехвърлителя по негово искане
удостоверение, съдържащо информация за датата на прехвърлянето на собствеността
на пътното превозно средство и датата на служебното прекратяване на
регистрацията. В случая липсват доказателства ответникът да се е възползвал от
тази възможност.
След като в официалните регистри на РБ
автобусът все още е регистриран на името на ответното дружество, то не може да
се отрече правният интерес на ищеца от поддържането на иск да установи правото
си на собственост именно спрямо „Бумеранг 333“ ЕООД, който според официалните
регистри, водени в държавата, е собственик на автобуса.
Поради изложените съображения съдът
приема, че ищецът установи правото си на собственост върху процесната вещ –
автобус „Евобус Сетра“. Той е придобил правата върху него въз основа на писмен
договор от 11.08.2010 год., сключен в Република Гърция. Предоставил е
ползването на автобуса по силата на договор за финансов лизинг на „Дион Турс“
за срок от 60 месеца, но лизингополучателят не е придобил собствеността върху
автобуса. И към настоящия момент собствеността върху автобуса принадлежи върху
ищеца.
Ответното дружество е страна по
валидни правни сделки, имащи за предмет същия автобус. Но той не е придобил
правото на собственост върху автобуса по силата на договора от 09.03.2016 год.
с нотариална заверка № 1176 на нотариус Адриан Проданов, тъй като праводателят
му не е бил собственик на вещта и не е можел да му я прехвърли.
Ето защо установителният иск за
собственост е доказан и следва да бъде уважен.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд -
Пловдив
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника по делото
„БУМЕРАНГ 333“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Северен, ул. „Достоевски“ № 21,
представлявано от управителя С.В.Д., че АВТОБУС марка „ЕВОБУС СЕТРА“,
модел S 415 HD, с регистрационен номер в Република Гърция ****,
с рама № ****, с номер на двигателя
OM457LA111/6457, е
СОБСТВЕНОСТ на ищеца „ХЕЛЛАС КЕПИТАЛ ЛИЗИНГ“ АД, с пълно наименование „Хеллас
Кепитал Лизинг Аноними Етериа Хриматодотикон Мистосеон“, със седалище в
Република Гърция, град Атина, ул. Елефтериос Венизелос /Панепистимиу/ № 39,
номер в генерален търговски регистър ********* и номер в регистъра на
акционерните дружества МАЕ 20366/01/В/89/121/2006/, представлявано от
изпълнителния директор Д.З..
Решението е неокончателно и подлежи на
въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ……………………………….