Решение по дело №15627/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18246
Дата: 12 ноември 2014 г. (в сила от 6 декември 2014 г.)
Съдия: Галя Йорданова Митова
Дело: 20131100115627
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

град С., 12.11.2014 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, IIри брачен състав,

в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври

две хиляди и четиринадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА

при секретаря Р.Г., и с участието на прокурор Дочо Дочев от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело № 15627 по описа за 2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 336 и следващите от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 128959 от 15.11.2013 г., подадена от Д.Г.Р.ригоров Рангелов срещу Р.Г.Р. – сестра на ищеца. В исковата молба се твърди, че ответницата от години страдала от параноидна шизофрения. Състоянието и непрекъснато се влошавало, поради което не била в състояние да разбира свойството и значението на извършваното от нея, да ръководи постъпките си и да се грижи за себе си. Тя проявявала пълна неадекватност. Състоянието и било тежко, водела се на диспансерно наблюдение с ЛАК 34 от 27.03.2002 г. Параноидната шизофрения била с непрекъснато протичане, с прогресиращ дефицит. Ищецът сочи, че ответницата живеела с него и семейството му, като за нея той единствено се грижел, като нейн брат, въпреки, че тя притежавала в град С. % идеална част от апартамент в град С., жкЛ. – Г (съсобствен с бившия й съпруг), като в момента в него живеели наематели, допуснати от бившия й съпруг. Ищецът твърди, че се грижел за сестра си, но напоследък съжителството с нея ставало невъзможно. Тъй като живеел заедно със семейството си - съпруга и две малки деца (на 5 и 10 години), всекидневно ставали жертва на психически и физически тормоз от страна на ответницата, в резултат на влошаващото й се здравословно състояние. Жертва били на постоянни крясъци, обиди и цинични думи и всичко това - пред децата. При направени й забележки налитала на бой и започвала да хвърля и чупи предмети. Заплашвала, че щяла да ги убие, докато спят, и щяла да ги нареже на парчета. Навел е, че ответницата ходела гола из целия апартамент. Децата били свидетели на всичко това и се страхували. Въпреки, че ответницата си пиела редовно лекарствата под контрола на ищеца, наблюденията му били, че състоянието й не се подобрявало, а напротив - влошавало се. Предвид което ищецът смятал, че ответницататя не можела да се грижи самостоятелно за своите права и интереси.

Ищецът е сочил, че за да бъдели опазени и защитени интересите на ответницата, моли съда да постанови Решение, с което да постави Р.Г.Р. под пълно, респ. ограничено запрещение. Ищецът поддържа исковата молба в съдебно заседание, лично, и чрез пълномощника му адвокат В.С., като поддържа искане за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р.Г.Р., не е подала отговор на исковата молба.

Софийска градска прокуратура не е заявила становище по иска.

Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна в процеса, заяви становище в съдебно заседание, че са налице предпоставките за поставяне под пълно запрещение на Р.Г.Р..

Софийски градски съд, след анализ на доказателствената съвкупност и след като обсъди доводите и становищата на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответницата Р.Г.Р. е сестра на ищеца, което обстоятелство се установи от приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки, изх. № 0124 от 12.08.2013 г., издадено от Столична община, Район ”Подуяне”, Област – С..

По делото са приети като доказателства относно здравословното състояние на ответницата 2 епикризи, издадени съответно от ДПБ ”Св. И. Р.”, град Н.И.и от Център за психично здраве ”Проф. Н. Ш.”,ЕООД; рецептурна книжка; протокол на ТЕЛК и Експертно решение на ТЕЛК № 1345 от 17.04.2014 г.; копие от протокол за изписване на лекарства. От тази доказателствена съвкупност се установи, че Р.Г.Р. е освидетелствана, с водеща диагноза ”Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане”, с 95% ТНР без чужда помощ и пожизнено. Мотивите на ТЕЛК са изразената личностова промяна честите възбудно – агресивно състояния, параноидната симптоматика при непрекъснато протичащата параноидна шизофрения и значително тежката социална дезадаптация.

Разпитът на ответницата, на основание чл. 337, ал. 1 ГПК, се проведе в съдебното заседание на 20.05.2014 г. Съдът констатира, че ответницата беше психомоторно спокойна, но вътрешно напрегната и подозрителна. Ориентирана за време и собствена личност, в ясно съзнание и с нарушено активно внимание. Мисленето й беше ускорено по темп, непоследователно, споделя страхови изживявания, отговаряше изборно на въпросите. Ответницата прояви некритичност към заболяването й и поведението й.

По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. О.П. Р. – съпруга на ищеца. Тя заяви, че състоянието на ответницата било доста лошо. Тя безпричинно избухвала, викала и заплашвала, не била добре психически. От 10 - 15 години ответницата страдала от психическо заболяване, което непрекъснато се влошавало и било проблем за нея. Ставала агресивна, говорела цинизми, обиждала, изпадала в кризи. Свидетелят уточни, че нощно време ответницата плачела, заплашвала семейството на свидетеля с убийство, чупела играчки. Ответницата отказвала да пие лекарствата. Лекувала се еднократно в болнично заведение, в което постъпила принудително. Тя не желаела да приема лекарства и да се лекува, като не било възможно да се грижи за себе си и някой трябвало да й помага. Ответницата се хранела сама, но трябвало да бъде подсетена относно поддържане на хигиена, случвало се да запалва къщата, не можела да борави с електроуреди. Случвало се да излиза сама, но повечето пъти я придружавали. Тя можела да представи себе си, но когато бъде помолена да направи нещо не го приемала добре и била агресивна.  

Съдът дава вяра на тези показания, като първични (дадени от непосредствени впечатления за обстоятелствата), логични и последователни, както и хармониращи с останалия доказателствен материал.

По делото е допусната и изслушана съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), чието заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира изцяло. Дадено е заключение, че Р.Г.Р. страда от Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане. Заболяването е довело до трайни нарушения на психичните функции, оценките и поведението й са повлияни от болестните преживявания. Според вещото лице вследствие на непрекъснатото протичане на заболяването й при ответницата е налице личностов дефицит и тежка социална и трудова дезадаптация. Заключението на СПЕ е, че актуалните болестни увреждания и прогнозата на заболяването удовлетворяват медицинските изисквания на закона за пълно запрещение. В съдебно заседание вещото лице д-р Е.М. - психиатър поддържа заключението на СПЕ, което е изготвила след личен преглед на освидетелстваната и запознаване с медицинската документация за нея.

При тази фактическа установеност, предвид приложимия закон и по свое убеждение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството (3ЛC) и се разглежда по реда на Глава 28 ГПК.

Искът е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 1 СК, тъй като е предявен от близък роднина - брата на ответницата.

Предявеният иск е доказан, и като такъв е основателен.

В това производство предмет на доказване е психическото състояние на ответницата и покриване на юридическия критерий за вменяемост - разбиране свойството и значението на извършеното и способността да бъдат ръководени постъпките, както и степента на съответните умения. Едновременно с това следва да бъде доказана невъзможността на ответницата да се грижи сама за себе си (но не единствено като самообслужване).

Предвид анализа на доказателствената съвкупност и личния разпит на ответницата съдът приема, че същата страда от психическо заболяване – ”Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане”. Хроничното заболяване и състоянието на ответницата налагат тя да бъде постоянно обгрижвана, изцяло е зависима от грижите на околните. Здравословното (психическото) състояние на ответницата е довело до социално отстрояване, семейна и професионална дезадаптация. Тежките болестни нарушения повлияват оценките й, повлияват и се отразяват върху действията й, в резултат на което ответницата не може да направи свободно волеизявление именно поради нарушение на психичните функции. Предвид трайните и необратими нарушения е възможно само степенно подобрение при редовно провеждане на лечение. Установи се по делото, че съзнанието на ответницата за заболяване обаче е формално, декларативно, не е провеждала редовно лечение, тъй като не е критична към състоянието си и не осъзнава необходимостта от постоянен прием на лекарства и адекватно лечение. Ответницата има трайна нужда от подкрепа за осъществяване на социално функциониране. Ето защо се налага и изводът, че ответницата не е в състояние да се грижи сама за себе си и да се самообслужва, да разбира свойството и значението на постъпките си, не е в състояние да преценява и защитава личните и имуществените си интереси, да ги защитава и да ръководи действията си. При ответницата има медицинските основания да бъде обсъждана пълна недееспособност и е налице юридическия критерий за поставяне на това лице под пълно запрещение. Съобразно което искът следва да бъде уважен в този смисъл.

След влизане в сила на настоящото Решение следва да бъде уведомен Органа по настойничество и попечителство по постоянния адрес на ответницата за назначаване на настойник.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС, Р.Г.Р., ЕГН **********,***, по иска на нейния брат Д.Г.Р., ЕГН **********,***.

Незаверен препис от Решението да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Органа по настойничество и попечителство по адреса на ответницата Р.Г.Р. - за учредяване на настойничество.

СЪДИЯ: