Р E Ш Е Н И Е
град С., 12.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гражданско отделение, IIри брачен състав,
в
открито съдебно заседание на четиринадесети октомври
две
хиляди и четиринадесета
година, в състав:
при секретаря Р.Г., и с
участието на прокурор Дочо Дочев от Софийска градска
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело
№ 15627 по описа за
Производството е по реда на чл. 336 и следващите от
Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
искова молба, вх.
№ 128959 от 15.11.2013 г., подадена от Д.Г.Р. срещу Р.Г.Р. – сестра
на ищеца. В исковата молба се твърди, че ответницата от
години страдала
от параноидна шизофрения. Състоянието и непрекъснато се влошавало, поради което не била в състояние да разбира
свойството и значението на извършваното от нея, да ръководи постъпките си и да
се грижи за себе си. Тя
проявявала пълна неадекватност.
Състоянието и било
тежко, водела
се на диспансерно наблюдение с ЛАК № 34 от 27.03.2002 г. Параноидната шизофрения
била
с непрекъснато протичане,
с прогресиращ дефицит.
Ищецът сочи, че ответницата живеела с него и семейството му, като за нея той единствено се грижел, като нейн брат,
въпреки, че тя притежавала
в град С. % идеална част от апартамент в град С.,
жк”Л.
– Г”
(съсобствен с бившия й съпруг), като в момента в него живеели наематели, допуснати от
бившия й
съпруг. Ищецът
твърди, че се грижел за сестра си, но напоследък
съжителството с нея ставало
невъзможно. Тъй като живеел
заедно със семейството си - съпруга
и две малки деца (на
5 и 10 години), всекидневно ставали
жертва на психически и физически тормоз от страна на ответницата, в резултат на
влошаващото й
се здравословно състояние. Жертва били
на постоянни крясъци, обиди и цинични думи и всичко това - пред децата. При
направени й забележки
налитала
на бой и започвала
да хвърля и чупи предмети. Заплашвала, че щяла да ги убие, докато спят, и щяла да ги нареже на парчета. Навел е, че ответницата ходела гола
из целия апартамент. Децата били
свидетели на всичко това и се страхували. Въпреки, че ответницата си пиела редовно лекарствата под
контрола на ищеца,
наблюденията му
били, че състоянието й не се
подобрявало,
а напротив - влошавало
се. Предвид което ищецът
смятал, че ответницататя не можела да се грижи
самостоятелно за своите права и интереси.
Ищецът е сочил, че за да бъдели опазени и защитени интересите на
ответницата, моли съда да постанови Решение, с което да постави Р.Г.Р. под пълно, респ. ограничено запрещение. Ищецът поддържа исковата молба в съдебно заседание, лично, и чрез
пълномощника му адвокат В.С., като поддържа искане за поставяне на ответницата
под пълно запрещение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р.Г.Р., не е подала отговор на исковата молба.
Софийска градска прокуратура не е
заявила становище по иска.
Представителят на Софийска
градска прокуратура, като контролираща страна в
процеса, заяви становище в съдебно
заседание, че са налице предпоставките за поставяне под пълно запрещение на Р.Г.Р..
Софийски градски съд, след анализ на
доказателствената съвкупност и след като обсъди доводите и становищата на
страните, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ответницата Р.Г.Р. е сестра на ищеца, което обстоятелство се установи от приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки, изх. № 0124 от 12.08.2013
г., издадено от Столична община, Район ”Подуяне”, Област – С..
По
делото са приети като доказателства относно здравословното състояние на ответницата
2 епикризи, издадени съответно от ДПБ ”Св. И. Р.”, град Н.И.и от Център за психично здраве
”Проф. Н. Ш.”,ЕООД; рецептурна книжка; протокол на ТЕЛК и Експертно решение на ТЕЛК № 1345
от 17.04.2014 г.; копие от протокол за изписване на лекарства. От тази доказателствена
съвкупност се установи, че Р.Г.Р. е освидетелствана, с водеща диагноза
”Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане”, с 95% ТНР без чужда помощ и
пожизнено. Мотивите на ТЕЛК са изразената личностова промяна честите възбудно –
агресивно състояния, параноидната симптоматика при непрекъснато протичащата
параноидна шизофрения и значително тежката социална дезадаптация.
Разпитът на ответницата, на основание чл. 337, ал. 1 ГПК, се проведе в
съдебното заседание на 20.05.2014 г. Съдът констатира, че ответницата беше
психомоторно спокойна, но вътрешно напрегната и подозрителна. Ориентирана за
време и собствена личност, в ясно съзнание и с нарушено активно внимание. Мисленето
й беше ускорено по темп, непоследователно, споделя страхови изживявания,
отговаряше изборно на въпросите. Ответницата прояви некритичност към
заболяването й и поведението й.
По
делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. О.П. Р. – съпруга
на ищеца. Тя заяви, че състоянието на ответницата било доста лошо. Тя безпричинно
избухвала, викала и заплашвала, не била добре психически. От 10 - 15 години
ответницата страдала от психическо заболяване, което непрекъснато се влошавало
и било проблем за нея. Ставала агресивна, говорела цинизми, обиждала, изпадала
в кризи. Свидетелят уточни, че нощно време ответницата плачела, заплашвала
семейството на свидетеля с убийство, чупела играчки. Ответницата отказвала да
пие лекарствата. Лекувала се еднократно в болнично заведение, в което постъпила
принудително. Тя не желаела да приема лекарства и да се лекува, като не било
възможно да се грижи за себе си и някой трябвало да й помага. Ответницата се
хранела сама, но трябвало да бъде подсетена относно поддържане на хигиена,
случвало се да запалва къщата, не можела да борави с електроуреди. Случвало се
да излиза сама, но повечето пъти я придружавали. Тя можела да представи себе
си, но когато бъде помолена да направи нещо не го приемала добре и била
агресивна.
Съдът
дава вяра на тези показания, като първични (дадени от непосредствени впечатления
за обстоятелствата), логични и последователни, както
и хармониращи с останалия доказателствен материал.
По делото е допусната и
изслушана съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), чието
заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно,
поради което го кредитира изцяло. Дадено е заключение, че Р.Г.Р. страда от Параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане. Заболяването е довело до трайни нарушения
на психичните функции, оценките и поведението й са повлияни от болестните
преживявания. Според вещото лице вследствие на непрекъснатото протичане на
заболяването й при ответницата е налице личностов дефицит и тежка социална и
трудова дезадаптация. Заключението на СПЕ е, че актуалните болестни увреждания
и прогнозата на заболяването удовлетворяват медицинските изисквания на закона за пълно запрещение. В съдебно заседание вещото лице д-р Е.М. -
психиатър поддържа заключението на СПЕ, което е изготвила след личен преглед на освидетелстваната и
запознаване с медицинската документация за нея.
При тази фактическа
установеност, предвид приложимия закон и по свое убеждение, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от Закона
за лицата и семейството (3ЛC) и се разглежда по
реда на Глава 28 ГПК.
Искът е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 1 СК, тъй като е предявен от близък роднина - брата на
ответницата.
Предявеният иск е доказан, и като такъв е основателен.
В това
производство предмет на доказване е психическото състояние на ответницата и покриване на юридическия критерий за вменяемост - разбиране свойството и значението
на извършеното и способността да бъдат ръководени постъпките, както и
степента на съответните умения. Едновременно с това следва да бъде доказана
невъзможността на ответницата да се
грижи сама за себе си (но не единствено като самообслужване).
Предвид анализа на
доказателствената съвкупност и личния разпит на ответницата съдът приема, че същата страда от психическо заболяване – ”Параноидна
шизофрения. Непрекъснато протичане”. Хроничното заболяване и състоянието на
ответницата налагат тя да бъде постоянно обгрижвана, изцяло е зависима от
грижите на околните. Здравословното (психическото) състояние на ответницата е довело до социално
отстрояване, семейна и професионална дезадаптация. Тежките болестни нарушения повлияват
оценките й, повлияват и се отразяват върху действията й, в резултат на което
ответницата не може да направи свободно волеизявление именно поради нарушение
на психичните функции. Предвид трайните и необратими нарушения е възможно само
степенно подобрение при редовно провеждане на лечение. Установи се по делото,
че съзнанието на ответницата за заболяване обаче е формално, декларативно, не е
провеждала редовно лечение, тъй като не е критична към състоянието си и не
осъзнава необходимостта от постоянен прием на лекарства и адекватно лечение.
Ответницата има трайна нужда от подкрепа за осъществяване на социално
функциониране. Ето защо се налага и изводът, че ответницата не е в състояние да
се грижи сама за себе си и да се самообслужва, да разбира свойството и
значението на постъпките си, не е в състояние да преценява и
защитава личните и имуществените си
интереси, да ги защитава и да ръководи действията си. При ответницата има медицинските основания да бъде обсъждана пълна недееспособност и е налице юридическия
критерий за поставяне на това лице под пълно запрещение. Съобразно което искът следва да
бъде уважен в този смисъл.
След влизане в сила на
настоящото Решение следва да бъде уведомен Органа по настойничество и попечителство по постоянния адрес на ответницата за назначаване на настойник.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд,
ПОСТАВЯ
ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание
чл. 5, ал. 1 ЗЛС, Р.Г.Р., ЕГН **********,***, по иска на нейния брат
Д.Г.Р., ЕГН **********,***.
Незаверен
препис от Решението да бъде връчен
на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от Решението, след влизането му
в сила, да бъде изпратен на Органа по настойничество и попечителство по адреса на ответницата Р.Г.Р. - за учредяване на
настойничество.
СЪДИЯ: