РЕШЕНИЕ
№
гр.
Плевен 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд,ТРЕТИ наказателен състав
в публичното
заседание на шести деке***и две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретар ЕЛКА
НИЙМЕЙЕР като разгледа
докладваното от съдията
МИТЕВА НАХ дело № 1469 по
описа за 2019 година на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена от С.И.В. , ЕГН **********
*** , срещу наказателно постановление № ***
от ***., издадено от ***към О.М.П. ***“, с което на жалбоподателят на основание
чл.183 ал2т11 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 40,ал2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 лв и на основание чл 175ал1т5 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123,
ал.1 т.2 б.Б глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
В жалбата жалбоподателят
излага съображения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че в АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в несъставомерност на нарушенията
на чл 123, ал.1 т3 б.В от ЗДвП и
чл. 40 ал2 от ЗДвП и че е извършено
виновно.НП не съдържа задължителните реквизити в нормата на чл. 57 ал1 от ЗАНН,както и нарушаване на чл40 ал1-4 от ЗАНН,допуснати са и неотстраними процесуални нарушения.
Административно наказващият
орган, не се явяват и не заемат становище по жалбата.
Жалбоподателят се явява
лично и чрез пълномощник С.Л.,които молят съда да бъде отменено НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Срещу С.И.В. е съставен АУАН № ***. за това, че на ***., около 10,25 часа,
***” като водач на л.а. „***” с рег.№ ***извършва следното:
1.При
движение на заден ход блъска бебешка количка превозваща ***ЕГН ********** и
управлявано от *** ЕГН **********.*** в посока „***” като причинява ПТП с
материални щети по количката.
2.Напуска
мястото на произшествието без да изчака пристигането на компетентните органи на
***.Нарушения по чл. 40,ал2 от ЗДвП и по
чл 123, ал.1 т3 б.В от ЗДвП .
За така
установените нарушения, срещу В. е издадено и процесното НП № *** от ***.,
издадено от ***към ***, ***“, с което на жалбоподателят на основание чл.183
ал2т11 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 40,ал2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 лв и на основание чл 175ал1т5 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123,
ал.1 т.2 б.Б глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ АУАН№ *** наказателно постановление /НП/ №***
от ***, Протокол за ПТП №***/***,снети
обяснения ***,***,И.И..
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е
основателна.
Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна. Въпреки,че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени
някой от императивните разпоредби на ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи,
че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението за това, че на ***., около
10,25 часа, ***” като водач на л.а. „***” с рег.№ ***при движение на заден ход
блъска бебешка количка превозваща ***ЕГН ********** и управлявано от *** ЕГН **********.***
в пос8ока „***” като причинява ПТП с материални щети по количката,което
съставлява нарушение на чл40,ал2 от ЗДвП и напуска мястото на произшествието без
да изчака пристигането на компетентните органи на ***.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта, но не и в частта
в която е на посочената хипотеза в чл 123 ал1т3 от ЗДвП б”в”, а на чл123 ал1т3
б”б” от ЗДвП в НП.
По делото се събраха
както гласни доказателствени средства /показания на свидетелите – актосъставител А.Й. и свидетелите И. ***-свидетел
при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН и св.И.И. . Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни
показанията на актосътавителят Й. като на моменти не са точни и пълни и взаимно
противоречащи ,независимо от по – общия им характер при излагане на относимите
за делото обстоятелства. Като показанията на свидетелката на АУАН И.И. са предубедени и заинтересовани от изхода на
делото,тъй като тя е другият участник в ПТП-*** на бебето превозвано в
количката.
От
свидетелските показания се установява, че АУАН е съставен от неочевидци, а
вписания като свидетел по акта е ***та
на блъснатата количка-другият участник в ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, актосъставителя
по акта не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се
отбележи в акта. Това е сторено,но
единият от свидетелите е участник в ПТП. В АУАН бланкетната разпоредба „
посочва се какъв е свидетеля:очевидец,присъствал при установяване на
нарушението или при съставяне на акта „ , са подчертани с химикал: „присъствал при установяване на нарушението или
при съставяне на акта „ ,което са две различни една от друга хипотези,затова са
разделени и със съюза „или”.При така установената фактическа обстановка, е
налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП,тъй като свидетелят посочен като номер едно в АУАН е другият участник в ПТП
и той е заинтересован ,недоумение буди у съда защо сред като е имало поне трима
свидетели очевидци защо не са вписани те а е вписан свидетел- участник в ПТП. Вписаният в акта свидетел – И.Д.И.
е собственика на *** количка посочена в Протокола за ПТП, и като такъв
също не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересована от изхода на случилото се. Съществено процесуално нарушение,
което е допуснато при съставянето на НП, което също води до неговата отмяна, а
именно на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да
го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и
лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2
от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства.
Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като са посочени имената и
ЕГН,но не и точниат адрес на лицето,
което е претърпело имуществени вреди от нарушението. С
оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са
настъпили, обаче не е ясно и какви. Вписването в акта, че от деянието се
претъпяни имуществени вреди, не санира допуснатото нарушение по чл. 42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се описани в описателната част на
акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.
При съставяне на обжалваното НП не е
изследвана действителната фактическа обстановка при ПТП-то. Вследствие на
неправилна преценка на фактите, довели до ПТП. В АУАН не е изяснен въпросът относно поведението на участниците в ПТП.
Автомобилът участвал в ПТП и детската
количка не са били на мястото,изводите за виновността не са правени дори от настъпилите щети,тъй като оглед на
автомобила и детската количка не е правен,а по разказа на пострадалите- ***та И.Д.И.
и св. И.И. не само в денят на инцидента
,а и на датата на съставяне на АУАН *** ,когато участниците в ПТП са викани за
снемане на обяснения в полицията и отново е изслушано становището на едната
страна-И.Д. ,***и И.И. , а не са снети обяснения от жалбоподателката С.В. и дъщеря и ,които са
били също в полицията.Това се потвърждава от представените писмени обяснения
приложени към преписката на административно
наказващият орган и от разпита в хода на съдебното следствие на св.И.,та дори и
на актосътавителят Й. които на въпрос дали са били жалбоподателката и дъщеря и
също на ***в полицията за снемане на обяснения,той отговоря че не си спомня.
Протоколът за ПТП съставен на датата на
съставянето на АУАН отново е съставен по обясненията на едните участници в ПТП-пострадалите
.
С оглед обстоятелството, че е
реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно
какви. Вписването в акта, че от деянието се претърпени имуществени вреди които дори не са описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй
като тази обстоятелства следва да се описани в описателната част на акта, а не
да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.
Относно
нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП посочено като такова в
АУАН , а в атакуваното НП е наложено административно наказание за
извършено от жалбоподателката административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б. „б” от ЗДвП са две различни хипотези
на чл123 ал1т3 от ЗДвП,а именно-в буква- б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на ***;
в) (изм. - ДВ, бр. 43 от
до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта,
да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите,
ако това не представлява опасност за него;т.е същата се отнася до птп с
пострадали,което в настоящият случай не е констатирано от органите на
полицията.
Описанието на
вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче, е твърде
оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били последиците от
произшествието, а именно дали от същото са причинени само имуществени вреди,
или пък има пострадали лица и не само това а и в НП е посочено че има само
материални щети т.е нарушена е само б”б” на чл123 ал1т3 от ЗДвП, а в АУАН е посочено коренно различно нарушение
чл123 ал1т3 б”в”,т.е че има и пострадали. Последиците са от съществено значение
за определяне на конкретните задължения на водачите по чл.123 от ЗДвП, тъй като
тази норма предвижда, както общи задължения за водачите при настъпване на всяко
ПТП, така и специални такива в зависимост от това, дали от ПТП са настъпили
само имуществени щети, или са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на
чл.123 от ЗДвП. Освен това няма идентичност между АУАН и НП в цифровото
изписване на материалната норма, като в НП се сочи чл.123, ал.1, т.3, б.”б” от ЗДвП , а в АУАН – освен под нормата на
чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП,визиращи различни задължения. Отделно от това прави впечатление, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП е добавен допълнителен елемент към
нарушението, а именно „не уведомява ***”. Тук следва да се отбележи, че
последното вменява задължение на участник в ПТП при причинени имуществени
вреди, но в б. „В” на чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП и то в хипотезата на разногласие
между участниците в същото, каквото в случая не се установява от събраните по
делото доказателства. Посоченото
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е извършено,
както и правилното посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са
били нарушени.
Посочената
норма въвежда задължение на водачите, участници в ПТП, когато между тях няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на *** /***/ на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им
указания. От анализа на цитираната разпоредба в АУАН следва, че за
съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и
между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените
предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят
е притежавал качеството на водач на пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на
§6, т.25 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП.
Съдът
намира, че не е налице последният от
елементите, които са от значение за съставомерността на деянието като
административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП, а именно липсата
на съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. В хода на
съдебното следствие от показанията на актосъставителя Й. и свидетелите И. и И.
се установява, че между участниците в ПТП не са нанесени имуществени вреди, не е имало
спор по отношение на реализираното ПТП, нанесените имуществени вреди и тяхната
стойност, за да се твърди, че е имало разногласия относно щетите, и че
въпреки на тези разногласия, нарушителят
е напуснал местопроизшествието и не е уведомил съответните органи. Не се установява да е воден дори някакъв
разговор между тях.
Наред с това, съдът констатира, че
нито в акта, нито в НП е отразено липсата на съгласие относно обстоятелствата,
свързани с настъпилото ПТП. Това е довело до несъответствие между описанието в
обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, което
представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно
основание отмяната на обжалвания административен акт в тази му част.
Жалбоподателят не е имал възможност да упражни правилно
своите права свързани с възражения срещу НП и акта. По
този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Нарушаването на
правото на защита във всички случаи води до порочност в издаването на НП, тъй
като представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на
изложеното съдът намира, че издаденото против жалбоподателя наказателно постановление и по отношение на това нарушение , се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.
Възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, въз
основа на която е наложено административното наказание, е неправилно преценена. В хода на административното производство АНО
не е проверил обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП. Административно
наказващият орган не е извършил разследване на спорните
обстоятелства.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че НП
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от ***., издадено от ***към ***, ***“, с което
на жалбоподателят С.И.В. , ЕГН **********
*** на основание чл.183 ал2т11 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 40,ал2 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
20 лв и на основание чл 175ал1т5
от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал.1 т.2 б.Б глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Регионален административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: