№ 9245
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110151712 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу Г. С.
В. /ответник/ установителни и осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 2692.01 лева - непогасена
главница, дължима по договор за потребителски креди № **********/31.08.2017
г, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
26.11.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 521.99 лева – мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 27.08.2019г. /датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/ – 25.11.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 214.85 лева – мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 04.11.2017г. – 27.08.2019г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер 1108.01 лева – договорно възнаграждение,
дължимо за периода 03.06.2018 г. - 27.08.2019 г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер 123.00 лева - мораторна лихва върху
договорно възнаграждение, дължима за периода 04.11.2017 г. – 27.08.2019 г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
1
съществуване на вземане в размер 298.85 лева - мораторна лихва върху
договорно възнаграждение, дължима за периода 27.08.2019 г. – 25.11.2021 г.;
иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 3070.81
лева – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер
595.44 лева мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги за периода 27.08.2019г. – 25.11.2021г.
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер
340.90 лева мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги за периода 04.11.2017г. - 27.08.2019г.
всички суми се претендират ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 26.11.2021 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на кредитор съгласно сключения между страните
договор за потребителски креди № **********/31.08.2017 г Заявява, че по силата на
този договор на ответника е предоставена в заем сумата от 3000.00 лева със
задължението да я върне съобразно погасителния план на 24 месечни вноски, всяка от
които в размер на 335.52 лева с падеж на всяко 3-то число на месеца. Твърди, че по
искане на ответника, с предоставения креди е рефинансирано друго негово задължение
в размер на 1697.46 лева, като на 01.09.2017 г. ищецът превел парична сума на
ответника в размер на разликата от 1302.54 лева. Заявява, че по искане на ответника
договора за кредит бил изменян два пъти – с Анекс № 1/08.01.2018 г, ведно с приложен
към него нов погасителен план, по силата на който страните се договорили да бъдат
отложени погасителни вноски № 4,5 и 6, а също и с Анекс № 2/09.04.2018 г, ведно с
приложен към него нов погасителен план, с който страните договорили да бъде
намален размера на погасителни вноски № 4, 5 и 6 на 84.52 лева, като разликата до
пълния размер на вноските длъжникът следвало да заплати в края на погасителния
план. Сочи, че страните уговорили договорно възнаграждение, предварително
посочено в погасителния план. Твърди, че по силата на сключено Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги ответникът дължи плащане в размер на
3601.44 лева, от която сума се заявява, че длъжникът е платил 530.00 лева. Вземането
по този пакет е обосновано, че услугите, част от него, а именно приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на
определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, не са свързани с
дейността по кредитиране. Обосновава, че вземанията са дължими изцяло, тъй като
считано от 27.08.2019 г кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, за което
длъжникът бил уведомен. Представя доказателства и прави искания. Претендира
2
разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор. С него
не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Релевира се
обаче възражение за нищожност на договора за кредит и споразумението за
допълнителен пакет услуги съгласно разпоредбите ЗПК поради съдържащите се в него
клаузи, а именно че договорът съдържа посочване само на абсолютната стойност на
ГПР, но не и ясна методика на формирането му; че размерът на договорната лихва е
завишен. Обосновава нищожност на целия договор заради нищожност на тези клаузи
от него с довод, че тях се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което и на
основание чл. 22 ЗПК договорът е нищожен. Като противоречащо на добрите нрави и
на закона /чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК/ се оспорва и възнаграждението за
допълнителен пакет услуги с довод, че същите са свързани с усвояването и
управлението на кредита, не всички са предоставени и размерът на това
възнаграждение не съответства на заемната сума. Сочи се, че кредиторът е
предоставил в заем само сумата от 1244.00 лева, но не и за разликата до пълния
посочен в договора размер, поради което и с оглед наведените възражения за
недействителност на договора, се заявява, че сумата е върната. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит **********/31.08.2017г.,
от който се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. В. са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е
предоставило на ответника парична сума в размер на 3000.00 лева срещу насрещното
му задължение да върне същата на двадесет и четири равни месечни вноски, считано от
03.10.2017г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 1451.04
лева. Месечната вноска била определена в размер на 185.46 лева, формирана на база
годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.17 % и годишен процент на разходите (ГПР) –
49.89 %. Видно е от договора, че потребителят е закупил и допълнителни пакети
услуги за цена от 3751.50 лева, заплащането на която било разсрочено също за 24
месеца, поради което и стойността на услугата била калкулирана към общия размер на
месечната погасителна вноска, определена с този разход в размер на 335.52 лева.
Общата стойност за връщане била определена на 8052.48 лева. Съгласно приложимите
ОУ (чл.12.3) просрочието на една месечни погасителни вноски пораждалала право за
кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. В приложение към
договора бил изготвен погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване
на кредита бил определен на 03.09.2019г.
Договорът за кредит е изменян два пъти с Анекс № 1/04.01.2018г., според който
3
вноските за м. януари, февруари и март 2018г. се отлагат и се добавят като
допълнителни след уговорения падеж /03.09.2019г./, като за този период е посочено, че
Г. В. не дължи никакви вноски. Крайният срок на договора е уговорен за 03.12.2019г.
Следващото изменение е с Анекс № 2/09.04.2018г., по силата на което се намаляват
вноските за м. април, май и юни 2018г. от 335.52 лева на 84.52 лева, крайният срок на
договора е уговорен за 03.03.2020г.
По делото се оспорва сумата от 3000.00 лева е била реално предадена на
заемополучателя, който спор се изяснява със заключението на вещото лице, според
което част от заемната сума – 1698.46 лева, е рефинансиран остатък по ползван кредит,
предоставен с ДПК № **********, от Г. В., а останалата част – 1302.54 лева е била
преведена по банковата сметка на лицето на 01.09.2017г. Ето защо, неоснователно е
възражението за недоказано усвояване на кредита и непредаване в цялост на
уговорената заемна сума. Действително, заключението дава яснота, че с част от
заемната сума е рефинансирано друго задължение на ответника. Стореното обаче не е
означава, че заемната сума не е предоставена. В договора страните не са уговорили за
каква нужда или цел той се сключва, липсва и несъгласие на заемополучателя сумата
да се отнесе към друго негово задължение. Напротив, обстоятелството, че длъжникът е
решил да ползва сумата за други цели не опорочава поведението на банката, още
повече, че с част от заемната сума е погасено друго негово задължение.
При заявеното възражение, релевиран довод за частично плащане и оспорване
действителността на договора, включително отделни негови клаузи, спорен се явява
също размера на дълга.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
с част от заемната сума – 1698.46 лева, е рефинансиран остатък по ползван
кредит, предоставен с ДПК № **********, от Г. В., а останалата част – 1302.54
лева е била преведена по банковата сметка на лицето на 01.09.2017г.;
заемателят е извършвал плащания по договора в общ размер от 1244.00 лева,
както следва: 338.80 лева на 03.10.2017г., 338.80 лева на 09.11.2017г., 348.80 лева
на 03.01.2018г., 98.80 лева на 19.04.2018г, 118.80 лева на 24.06.2018г.;
така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения
по следните пера: погасена главница от 307.99 лева, погасена договорна лихва от
341.83 лева, погасена сума пакет допълнителни услуги от 530.63 лева, погасена
лихва за забава от 13.55 лева;
на 27.08.2019г. кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем, като
дължимите суми са: непогасена главница от 2691.01 лева, договорна непогасена
лихва от 1108.01 лева, непогасен закупен пакет от допълнителни услуги – 3070.81
4
лева, непогасена лихва за забава от 762.75 лева;
в случай, че кредитът се приеме за предсрочно изискуем на 12.12.2022г., то
размерът на вземанията по него са непогасена главница от 2691.01 лева,
договорна непогасена лихва от 1109.21 лева, непогасен закупен пакет от
допълнителни услуги – 3070.81 лева, непогасена лихва за забава от 1457.24 лева
до 03.03.2020г., непогасена лихва за забава за периода от 04.03.2020г.-
12.12.2020г. – 759.97 лева;
ГПР по договора възлиза на 49.89% и е под минимума;
ГПР по основния договор с включена цената на допълнителния пакет от услуги
възлиза на 216.05%, при изменението с Анекс № 1 – на 217.50%, а при
изменението с Анекс № 2 – на 207.19%;
при отнасяне на постъпилите плащания към неустойката вземането възлиза на
1000.00 лева главница и 170.10 лева договорна лихва;
ако възнаградителната лихва се изчислява в размера на законната, то би възлизала
на сумата от 322.45 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Сключеният между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. В. договор е такъв за
паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и
валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в
самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за
начисляване на неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за
обезпечаване на заема. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за
потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето,
предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в
заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер
на 1244.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената
договорна лихва, още повече, че плащанията са правени след падежа на вноските по
утвърдения погасителен план при допуснати продължителни по време просрочия,
поради което неизправната страна е била задължена към кредитора за лихви за забава,
т.е. част от заплатената сума покрива закъснителни лихви.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на
подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за
5
издължаване на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
/в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада
си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че
служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от 31.08.2017г. е недействителен
по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция от 19.06.2018
г./.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо
дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното
заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената
граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18
на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14
– вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от
проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
6
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното и позовавайки се на експертното заключение, съдът намира,
че в ГПР не е включена като разход дължимата сума за възнагражденията за
допълнителни услуги, които попадат в приложното поле на горецитираните норми, тъй
като същите са пряко свързани с договора за кредит, поради което с оглед
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая
ищецът-заемодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по
начин, изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя на
действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и
на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да
включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за допълнителни услуги.
Освен това, в приложеното искане за опускане на кредита изрично са посочени
параметрите на искания кредит, като не е посочено възнаграждението за допълнителни
услуги. Уговорените типизираните клаузи на договора за кредит и възнаграждението за
пакета допълнителни услуги, свързани с основния кредитен продукт, са изготвени
едностранно от търговеца, създават значително неравновесие в правата по
съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават
потребителя от избор и възможност за индивидуално договаряне. Това договаряне е
позволило на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и
забраната размера му да не надвишава петкратния размер на законната лихва,
доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размерът на ГПК би се
увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички разходи по
кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на други
разходи, комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на принципа
на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон
намира приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
7
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесните допълнителни услуги, чийто размер надвишава размера на
главницата по кредита. Така потребителят като икономически по-слаба страна е лишен
от възможността да извърши информиран избор за крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти, с което се нарушава принципът на добросъвестността. Последицата,
свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на
чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника явява основателни.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая заплащането на
възнаграждение за допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за
кредит е уговорено, без да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-
високи разходи за заемодателя. В тази връзка следва да се посочи, че целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на
търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки,
водещи до отделяне на пакета услуги от основното съдържание на кредита заобикалят
изискването за оповестяване на общия разход и забраната на законодателя размерът му
да не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
На следващо място уговорените допълнителните услуги, предвиждащи възможност
за изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята същност
отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл. 20а, ал. 2
ЗЗД, а не услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, обосноваваща дължимост на
възнаграждение.
При тези съображения този състав намира за предявените искове по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в
размер 1108.01 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 03.06.2018 г. -
27.08.2019 г.; по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер 123.00 лева - мораторна лихва върху
8
договорно възнаграждение, дължима за периода 04.11.2017 г. – 27.08.2019 г.; по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер 298.85 лева - мораторна лихва върху договорно възнаграждение,
дължима за периода 27.08.2019 г. – 25.11.2021 г.; по чл. 79 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати вземане в размер 3070.81 лева – възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
вземане в размер 595.44 лева мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги за периода 27.08.2019г. – 25.11.2021г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати вземане в размер 340.90 лева мораторна лихва върху
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за периода 04.11.2017г. -
27.08.2019г., ведно със законната лихва върху тези вземания, за неоснователни.
Неоснователни се явяват и претенциите по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 521.99 лева –
мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 27.08.2019г. /датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ – 25.11.2021г.; по чл. 422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата 214.85 лева – мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода
04.11.2017г. – 27.08.2019г. В принципен план обезщетение би се дължало върху
оставащата непогасена главница като отделни месечни вноски и то от падежа на 11-
тата вноска /след извършените погасявания на главницата съобразно постъпилите
плащания и погасителните планове по двата анекса/, но не от посочените от ищеца
дати. Данни по делото, че действително длъжникът е уведомен за правото на
кредитора да обяви вземането си в цяло за изискуемо, не са налични по делото.
Налично писмото и обратната разписка /л. 29-31/, от които е видно, че пратката е
непотърсена. В този случай, обезщетението за забава върху цялата главница като
предсрочно изискуема би се дължало от датата на получаване на исковата молба –
12.01.2023г., за който период вземане по чл. 86 ЗЗД също не се търси.
Договорът, въз основа на който се търсят вземанията, е недействителен съгласно
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 23
ЗПК потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита. При съобразяване на заключението, даващо отговор на
постъпилите доброволни плащания, то предявеният иск се явява основателен само за
част от търсената главница – за сумата от 1756.00 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2021г., до
окончателното плащане. За разликата над тази сума до пълния искан размер на
главница от 2692.01 лева, предявения иск следва да се отхвърли.
По разноските
9
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Сторените
от него разходи по водене на делото са в общ размер от 902.53 лева, от които 229.72
лева в заповедното производство /при ЮВ в минимален размер от 50 лева по чл. 26
НЗПП/ и 695.11 лева по настоящото дело – 195.11 лева държавна такса, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, 400.00 лева депозит за вещо лице. От тях в тежест на
ответника се възлага сумата от 176.76 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция, от които 44.99 лева по ч.гр.д.№ 67816/2021г. на СРС, 55 състав, и 131.76
лева – в настоящото производство.
Право на разноски има също ответника. Представен е договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което
възнаграждението се дължи на адвоката и възлиза в размер на 962.22 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и съобразно отхвърлената част от иска. Възнаграждение се дължи
и за заповедното производство, което следва да се определи в размер на 466.40 лева –
съобразно отхвърлената част и съобразно ½ от материалния интерес.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Разсадник Коньовица“, бл. 22, вх. Г, ет. 4, ап. 76, дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 12451/04.05.2022г. по ч.гр.д. № 67816/2022г. по
описа на СРС, 55 състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от
1756.00 лева –непогасена главница, дължима по договор за потребителски креди
№ **********/31.08.2017 г, ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 26.11.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над тази сума до пълния търсен размер на главница от 2692.01 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу Г. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Разсадник Коньовица“, бл. 22, вх. Г, ет. 4, ап. 76, установителни искове, за сумите
по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
12451/04.05.2022г. по ч.гр.д. № 67816/2022г. по описа на СРС, 55 състав:
10
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 521.99 лева – мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 27.08.2019г. /датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/ – 25.11.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 214.85 лева – мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 04.11.2017г. – 27.08.2019г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер 1108.01 лева – договорно възнаграждение,
дължимо за периода 03.06.2018 г. - 27.08.2019 г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер 123.00 лева - мораторна лихва върху
договорно възнаграждение, дължима за периода 04.11.2017 г. – 27.08.2019 г.;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер 298.85 лева - мораторна лихва върху
договорно възнаграждение, дължима за периода 27.08.2019 г. – 25.11.2021 г.
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу Г. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Разсадник Коньовица“, бл. 22, вх. Г, ет. 4, ап. 76, осъдителни искове, за които е
отказано издаването на заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67816/2021г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер 3070.81
лева – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер
595.44 лева мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги за периода 27.08.2019г. – 25.11.2021г.;
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземане в размер
340.90 лева мораторна лихва върху възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги за периода 04.11.2017г. - 27.08.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. С. В., ЕГН **********, да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 176.76 лева - разноски по
делото, от които 44.99 лева по ч.гр.д. № 67816/2022г. на СРС, 55 състав, и 131.76 лева –
в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на адвокат С. Любомиров Г., САК, личен № **********, адрес
11
гр. София, ул. „Лавеле“ № 18-А, ет. 4, ап. 10, сумата от 1428.62 лева – разноски в
заповедното и исковото производство за представителство, осъществено по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА на ответника по делото и съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12