№ 19979
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110152545 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. С. К., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1602.89 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“, бл. 28А, вх. З, абонатен номер 248648, за периода 01.05.2020г. –
30.04.2022г., както и сумата 73.72 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 185.21 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –30.04.2023г.,
както и сумата 14.24 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020г. – 27.04.2023г.
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д. С.
К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в гр.
1
София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 28А, вх. З, абонатен номер 248648, като ответникът
имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се
извършвала от „ПУМ Инженеринг“ ООД, което не е сторил. Вземанията се претендират от
ответника в качеството му на потребител за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни
искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 25644/2023г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. С
оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
по отношение на ответника търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице-
помагач.
Ответникът – Д. С. К., чрез адв. С., е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Излага довод, че исковете са неоснователни, тъй
като по делото не е доказано ответникът да има качеството на собственик или ползвател с
вещно право на ползване по отношение на процесния имот за процесния период от време.
Твърди, че на 20.02.2020г. уведомил ищеца, че не е собственик на имота и поискал ищецът
да спре да начислява суми за топлинна енергия на негово име, но в отговор получил писмо, в
което ищецът посочил, че има открита партида на негово име по заявление с вх. №
546/30.03.2009г. Сочи се, че подаденото заявление е приложено към исковата молба и се
оспорва неговото авторство с довод, че то не е подписано от ответника. При условията на
евентуалност, релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Възразява още,
че не дължи мораторни лихви върху двете главници с довод, че няма доказателства за
изпращането, респ. за получаването на фактурите, ерго вземането не е изискуемо. Не
оспорва, че имотът е топлоснабден от ищеца в посочения обем и стойност, поради което
моли да не се допускат исканите експертизи. Прави искане ищецът да бъде задължен да
представи в оригинал заявление вх. № 546/30.03.2009г. за разкриване на партида. При тези
доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 20.07.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
Христо Смирненски, блок 28А, вх. В, на което е взето решение за сключване на договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем
сървисис“ ЕООД договор от 30.08.2001г. Представен по делото е също договор от
03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
2
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете
ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по
време на проверките на 03.06.22020г.
Обявено е за безспорно между страните по делото с доклада, срещу който няма
възражения, че ищецът е доставял топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент №
56, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 28А, вх. З, за процесния период в
посочения обем, стойност и при спазване на нормативната уредба, както и че за процесния
имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услуга за дялово разпределение.
Налично е удостоверение за наследници на Илия С. Василев, от което се установява, че е
починал на 07.09.2007г. и е оставил за свои наследници Станислав Илиев Василев – син.
Видно от удостоверението за наследници, брат на покойния Илия С. Василев е отетникът Д.
С. К.. Представено е удостоверение за родствени връзки на Снежинка Иларионова Мориту,
от което е видно, че нейни родители са Иларион Николов Йонов и Цветанка Цветанова
Николова, а нейни деца – Станислав Илиев Василев и Мари-Луизе Моритц. Според
представеното удостоверение за родствени връзки на Станислав Илиев Василев, негови
родители са Илия С. Василев и Снежинка Иларионова Мориту, а Мари-Луизе Моритц е
негова едноутробна сестра.
Установява се по делото от справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. /л.29/, че
Станислав Илиев Василев, неженен, е починал на 31.08.2008г. и е оставил за свой наследник
неговата едноутробна сестра Мари-Луизе Моритц.
По реда на чл. 192 ГПК е изискан документ за собственост върху топлоснабдения имот,
като от постъпилите писма от Столична община, район Слатина, Агенция по вписванията,
Столична община – направление „Архитектура и градоустройство“, ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“, е видно, че такъв документ не е открит.
Изискана и представена е декларация по чл.14 ЗМДТ за процесния имот, от която е
видно, че имотът е деклариран като собственост на 25.05.1998г. от Илия С. Василев, а на
18.10.2007г. от Станислав Илиев Василев.
По делото е налично заявление-декларация, подадено от Д. С. К. на 16.04.2009г. до
ищеца с искане за откриване на партида за доставка на топлинна енергия за имот –
апартамент № 56, находящ се в гр. София, Слатина, блок 28А, вх. В, ет. 7, като е посочено,
че домакинството се състои от един член и подателят е декларирал, че ще ползва имота.
Ищецът е представил в оригинал този документ и съдебният състав е констатирал, че
различия в тях не се съдържат.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
почеркова експертиза. Съгласно приетото заключение ръкописният текст, изпълнен на
3
празните редове в ксерокопие на „Декларация от името на Д. С. К. с дата 30.03.2009г.“, с
която същият декларира, че ще ползва имота за жилищни нужди, като се задължава при
използване на имота или предоставянето му на други лица за извършване на стопански
нужди да уведоми писмено продавача в 30-дневен срок, е копие на ръкописен текст,
изпълнен от Д. С. К.. Съгласно същото заключение, подписът в тази декларация е копие на
подпис, положен от Д. С. К.. Заключението се ползва от съда като обективно и компетентно
дадено от вещо лице, имащо нужните познания и опит в областта и неоспорено от страните.
С него направеното от ответника оспорване по реда на чл. 193 ГПК е неоснователно.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
4
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят, че измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Директ“ ЕООД. Обявено е за безспорно между страните, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата. По изложените мотиви остават несподелени възраженията
на ответника. Независимо дали услугата за дялово разпределение е необходима с оглед
поставените уреди за дистанционно отчитане, то тя в рамките на процесния период е била
извършвана, поради което заплащане на стойността се дължи.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
5
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с
лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е също
така, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент"
на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран
в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
6
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от собственика и
вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със съгласието на
собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с топлопреносното
предприятие, за доказване на което би могло да послужи откриването на индивидуална
партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е разглежданият случай.
Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването на партида за имота
значението на правопораждащ факт за възникването на облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие. Същевременно съсобственикът на топлоснабдения имот е
подразбиран клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
съгласно дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения. За наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно
обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху
топлоснабдения имот.
Изложеното дава основание да се заключи, че представеното заявление-декларация дава
основание в случая да се заключи, че се поражда договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, по силата на което ответникът дължи заплащане на
стойността на предоставените услуги. Наличието на облигационна връзка не се опровергава
от ответника с оглед неуспешно проведеното производство по чл. 193 ГПК.
По делото не се възразява срещу размера на търсените вземания, а се прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението по чл. 410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирано на
12.05.2023г. Вземанията, възникнали преди 12.05.2020г. обаче не се установяват. Това е така,
защото падежа на вземанията за м. май 2020г. настъпва с изтичането на 45 дни от периода, за
който се отнасят. Казано по друг начин, вземанията за месец май 2020г. се дължат от по-
късна дата, която влиза в рамките на тригодишния давностен срок. С настъпване на падежа
на вземанията длъжникът е изпаднал в забава, без да е нужно покана, поради което дължи
мораторна лихва, която, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 185.21 лева –
7
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –30.04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 14.24 лева
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. –
27.04.2023г.
При зачитане на горните изводи, исковете за главница за топлинна енергия, лихва върху
нея и главница за дялово разпределение се явяват основателни и следва да се уважат в
пълния искан размер. Вземанията за главница се присъждат ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК като акцесорна последица.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 125.06 лева, от които 87.52 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 25644/2023г. по
описа на СРС, 55 състав, и 137.54 лева – разноски в настоящото производство, включващи
37.54 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78,
ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната
помощ. От тях, дължими от ответника Д. С. К. съобразно уважената част от иска /1861.82
лева/ и при материален интерес /1876.06 лева/ са разноски в общ размер на 223.34 лева, от
които 86.85 лева по ч.гр.д. № 25644/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 136.49 лева –
разноски в настоящото производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се
понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на
разноски има ответника. Разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева са
своевременно претендирани и са представени доказателства за плащането им – договор л. 81
от делото, както и разноски за СПЕ в размер на 475.00 лева. От тях, дължи на ответника с
оглед размера на отхвърлената част от исковете са разноски в размер на 7.40 лева.
По делото е постъпила молба от вещото лице В., като съдът намира, че следва да се
укаже на вещото лице, че съдът ще се произнесе по молбата му след постъпване на депозита
по сметка на СРС.
8
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Христо Смирненски“, ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” ***, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25644/2023г. по описа на СРС, 55
състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката сумата 1602.89 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 28А,
вх. З, абонатен номер 248648, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и сумата
73.72 лева главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 12.05.2023г., до окончателното изплащане;
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 185.21 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –30.04.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване за установено вземане в
размер на 14.24 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г. – 27.04.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. С. К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 223.34 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 86.85 лева по ч.гр.д. № 25644/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 136.49 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на Д. С. К., ЕГН **********, сумата 7.40 лева - разноски съобразно размера на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10