Решение по дело №212/2018 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20187060700212
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 325
гр. Велико Търново, 24.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:


                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                     

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 212 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

 

Образувано е по жалба на „Ксара“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Ангел Кънчев“ № 20, срещу Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 51/ 06.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. На жалбоподателя е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2011 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 година. От оспорващото лице се поддържа незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му в противоречие с принципите на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, при допуснати съществени нарушения на процесуални норми на същия кодекс и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Развиват се подробни доводи за липсата на основания за прилагане на разпоредбите на чл. 122 от ДОПК и неправилно определяне на данъчната основа при сочените от администрацията продажби. Твърди се невярност на фактическите констатации на органите по приходите и неправилна преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, като се акцентира върху невярното заключение на изготвената експертна оценка, сочена като основание за прилагане на особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Излагат се и съображения за вярно и съответстващо на изискванията на ЗСч и относимите счетоводни стандарти, счетоводно отразяване на извършените от дружеството стопански операции, изключващи като основание за провеждане на ревизията по особения ред някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбата с направените в нея искания се поддържа от оспорващото дружество, чрез пълномощника му по делото ***Б. ***, по съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез пълномощника си гл. ***И.Р., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт като се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК, както и на доводи, наведени в хода на устните състезания. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 3 604,15 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            На „Ксара“ ЕООД – гр. Плевен, е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.12.2011 г. до 31.12.2011 г. и за корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2011 година. Ревизията е повторна такава, след като с Решение № 121/ 12.05.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04001516004220-091 -001/ 21.02.2017 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и преписката е върната за възлагане на нова ревизия. Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000417002959-020-001/ 16.05.2017 г. /връчена електронно на 30.05.2017 г./, издадена от Б.И.Б.- началник сектор в ТД на НАП – гр. В. Търново. Последната е изменена досежно срока на приключване, на производството със ЗИЗВР № Р- 04000417002959-020-002/ 24.07.2017 г. № Р-04000417002959-020-003/ 24.08.2017 г. и № Р- 04000417002959-020-004/ 20.09.2017 г., издадени от органа по приходите, възложил ревизията.

Между страните не се спори и от документите в делото се установява, че през периода, попадащ в обхвата на ревизията, „Ксара“ ЕООД е извършвало основно търговия с употребяване автомобили.

В хода на процесното ревизионно производство с Протокол № Р-04000417002959-ППД-001/ 01.06.2017 г. са присъединени доказателства, събрани при предходната ревизия, завършила с отменения PA № Р-04001516004220-091 -001/21.02.2017 година. Сред приобщените документи са и Искания за представяне на информация от трети лица с № Р-04001516004220-041-001/ 19.10.2016 г., № Р-04001516004220-041-002/ 19.10.2016 г., № Р-04001516004220-041-003/ 19,10.2016 г., № Р-04001516004220-041- 004/ 19.10.2016 г. и № Р-04001516004220-041-005/ 19.10.2016 г. връчени на физически лица, клиенти на „Ксара“ ЕООД. В отговор на тези процесуални действия от лицето Д.К.е предоставено копие от издадената му фактура от „Ксара“ ЕООД, от В.Д.е дадено обяснение, че е върнал закупения автомобил, а за останалите физически лица - М.Б., Р.Н.и Р.Д., няма данни да са отговорили на връчените им искания за представяне на информация. Приобщени са и представените от ревизираното лице документи с вх. №28936/ 08.09.2016 г., в т.ч. копия на документи за закупените от „Ксара“ ЕООД автомобили през 2010 г. и 2011 година.

С връчено в хода на настоящата ревизия Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-04000417002959-040-001/ 01.06.2017 г. от „Ксара“ ЕООД са изискани счетоводните документи на дружеството за периода от 01.01.2010 г. до 31.12. 2011 г., протоколи за брак и инвентаризационни описи, извлечения от аналитичните сметки, съдържащи данни за количества и стойности, платежни документи, лицензи и разрешителни във връзка с осъществяваната дейност, представената при предходното ревизионно производство справка за стоковите потоци за 2010 г. и 2011 г. да бъде разширена с информация за всяко едно превозно средство, данни във връзка с формиране на данъчната основа на автомобилите; договори, касаещи дейността на „Ксара“ ЕООД, в т.ч. за придобиване и продажба на моторни превозни средства, както и съответните протоколи за извършените дилърски продажби, доказателства във връзка с направени парични преводи и получени доставки на автомобили от Г.Г.Г., справки по образец и т.н. В отговор на това ИПДПОЗЛ, в ТД на НАП Велико Търново са представени оборотна ведомост, главна книга, хронологии на сметки за 2010 г. и 2011 г., справки за доставените автомобили през 2010 г. и 2011 г., справка за стоковите потоци, справка за направени преводи към Г.Г. за покупка и плащане на автомобили от Италия, банкови извлечения, справки по образец. Съгласно писмени обяснения, превежданите суми към Г.Г.Г. били за плащане на доставка на автомобили на доставчици от името на „Ксара“ ЕООД. C ИПДПОЗЛ № Р-04000417002959-040-002/ 21.07.2017 г. от „Ксара“ ЕООД са изискани копия на всички фактури за еко такси, окомплектовани със съответните удостоверения, осчетоводени по дебита на сметка 304.1 „Стоки“ за 2010 г. и 2011 г., както и писмени обяснения за техническото състояние на отразените в справката за стоковия поток автомобили, към момента на продажбата им. В отговор са представени фактури за екотакси и издадени удостоверения към тях, както и счетоводни извлечения за осчетоводяването на таксите. В писмени обяснения е посочено, че не може да бъде определено техническото състояние на продадените автомобили през 2010 г. и 2011 г., предвид отдалечения период от време.

С Протокол сер. № 1324143/ 20.07.2017 г. е документирано извършено посещение от органите по приходите в счетоводството на „Ксара“ ЕООД, при което е извършен преглед и анализ на първични счетоводни документи, счетоводни регистри и като доказателства са събрани справки за доставки на автомобили чрез Г.Г. към „КСАРА“ ЕООД през 2010 г. и 2011 година. Извършена е и проверка в информационната система на НАП, относно извършени покупки и ползван данъчен кредит от регистрирани по ЗДДС лица, както и относно продажби на стоки и услуги и начисленият данък за извършени от дружеството облагаеми доставки. Така установените факти и обстоятелства са дали основание в хода на процесната ревизия, с Акт за възлагане на експертиза № Р-04000417002959-01-001/ 25.09.2017 г., на експерта М.М.А., да се възложи определяне на пазарните цени на продадените от „Ксара“ ЕООД автомобили през периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г., чрез методите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 година. В експертизата е посочено, че са използвани следните методи: метод на амортизационните норми, данните, от който са отразени в колона AutoExpert“, метод на амортизация по нормативни документи от „Булстрад“ и Гаранционен фонд „Задължително застраховане“, метод на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци. В тази връзка, органите по приходите са установили, че за по-голямата част от автомобилите, цените по фактури се различават значително  от тези, определени от експерта М.М.А., което е индикация за наличие на отклонение от данъчно облагане.

Въз основа на събраните документи и обяснения, органите по приходите са  стигнали до извода за наличието на  обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи. Изброените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчно облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, и с Уведомление изх. № Р-04000417002959-113-001/ 16.10.2017 г. /папка 2, л. 254/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, основите за облагане с данък върху добавената стойност и с корпоративен данък, за посочените в уведомлението периоди, ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Едновременно с това са връчени и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000417002959-139-001/ 16.10.2017 г., както и ИПДПОЗЛ № Р-04000417002959-040-003/ 16.10.2017 г., в отговор на което от ревизираното лице са били представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2010 г. и 2011 г. и копия на свидетелства за регистрация на МПС, собственост на „Ксара“ ЕООД.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000417002959-092-001/ 09.11.2017 г., връчен на 09.11.2017 година. Срещу РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което след обсъждането му е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г. от органа възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. При съобразяване на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т.т. 1, 2, 3,4, 8, 9, 12, 13 и 16 от ДОПК, с ревизионния акт са определени допълнителни задължения на Ксара“ ЕООД по ЗДДС за данъчен период м. 12.2011 г., в размер общо на 8 022,40 лв. и лихви за забава в размер на 4 784,90 лева. Освен това с ревизионния акт допълнително е определен корпоративен данък в размер на 58 100,78 лв. и лихви в размер на 36 507,26 лв., от които 15,92 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 година. При определяне на данъчните основи за облагане с ДДС, органите по приходите са взели предвид отчетени продажби на автомобили по фактури № 396/ 13.12.2011 г., № 397/ 28.12.2011 г. и № 398/ 28.12.2011 година. Във връзка с продажбата на автомобилите от дружеството е начислен ДДС, съответно в размер на 14,11 лв., 12,07 лв. и 12,75 лв., или общо в размер на 38,93 лева. Тъй като в случая става въпрос за осъществяване на доставка на МПС втора употреба, органите по приходите са приложи разпоредбите на глава седемнадесета от ЗДДС „Специален ред на облагане на маржа на цената“, съгласно които е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. След като е взет предвид начисления от ревизираното дружество ДДС в размер на 38,93 лв., е определен допълнително дължимия ДДС за данъчен период месец 12.2011 г. в размер на 8022,40 лв. /разлика между 8 061,33 лв. и 38,93 лева/. По този начин при определянето на задължението за ДДС са намерили отражение укритите приходи от продажбата на трите автомобила, продадени през м. 12.2011 г. /БМВ 535, БМВ ХЗ и Мерцедес/.

Ревизионният акт в посочените му части, е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК и е потвърден с Решение № 51/ 06.03.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – В. Търново. Решението е връчено на ревизираното лице чрез електронно съобщение, на 07.03.2018 г. /л. 23 от делото/. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 20.03.2018 г., съгласно дадения входящ номер от деловодството на ответната администрация.

В съдебната фаза на производството са изслушани и приети заключенията на съдебно счетоводна и техническа експертизи, същите не са оспорени от страните, поради което и ще се ценят заедно с останалите събрани доказателства. От ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, а също на технически носител във вид на електронни документи ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, ЗИЗВР, РД и РА във вид на електронни документи с електронен подпис, справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги и разяснения относно технологията на електронния подпис и възможните инструменти за проверка. Мотиви относно събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу потвърден от решаващия орган РА, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

 

След извършена проверка съдът установи, че ревизионният е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и цитираните по-горе ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. В. Търново. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочената заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. От представените на справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че Б.И.Б./орган, възложил ревизията/, Н.К.К./ръководител на ревизията/ и Г.К.Н./член на екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад № Р-04000417002959-092-001/ 09.11.2017 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е връчен в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г. е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. Безспорно е, че „Ксара“ ЕООД е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт, в неговата цялост.

 

Както се каза, за да определят облагаемите основи на жалбоподателя по ЗДДС и по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са посочили като основания на  обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, които не дават възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод се обосновава с констатирани при ревизията разлики между декларираните от лицето приходи от дейността в ГДД по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г., респективно осчетоводяването на сумите по кредита на сч. с-ки 702, 709 и 721 и  стойностите от възложената с Акт за възлагане на експертиза № Р-04000417002959-01-001/ 25.09.2017 г. оценителна експертиза. В ревизионния доклад и в решението на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново, са изведени и конкретни разлики, като за 2010 г. разликата между декларираният от дружеството приход и пазарните цени е в размер на 277 530 лева, а за 2011 г. тази разлика е в размер на 303 477,67 лева. Съдът обаче не кредитира достигнатите с посочената експертиза изводи. Споделя се принципното становище на приходната администрация, че съгласно на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. По смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, методите по които се определят пазарните цени са: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните дени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. Безспорно, приложение в случая намира Наредба № Н – 9/ 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г./, като в чл. 7 от същата е отбелязано, че за определяне на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 65 от Наредба № Н-9, за целите на определяне на пазарните цени, органите по приходите са назначили експертиза, със задача да установи пазарните цени на стоките, продадени от жалбоподателя през 2010 г. и 2011 година. Оценителната експертиза /л. 247, папка 2 от административната преписка/ е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като при определяне на пазарните цени са използвани и други методи: метод на амортизационните норми, данните, от който са отразени в колона „AutoExpert“ и метод на амортизация по норми от „Булстрад“ и Гаранционен фонд „Задължително застраховане“. В експертизата си ***се е позовало на офертни продажни цени взети от Superschwacke, което е издание на Eurotax и съдържа цени на нови и употребявани леки и товарни автомобили, както и български периодични издания за авто пазара в страната. В експертизата, обаче, първо не е посочено, кои са тези периодични издания и второ, няма данни отразените цени в Superschwacke или цитираните български издания да са реални такива. Нещо повече, експертното становище е останало необосновано и поради липса на прилагане към него на конкретните информационни източници – документи, справки и прочие. Тоест, определянето на пазарната цена е извършено при неспазване на изискванията за това, предвидени в наредбата. Оттук са опорочени и крайните стойности, посочени като справедливи пазарни цени, доколкото остава неясно как са формирани.

Противно на възражението на ответника, именно тези недостатъци на експертизата от ревизията са избегнати при изготвянето на заключението по съдебно-тихническата експертиза, изслушана по делото. ***конкретно посочва подлежащите на оценка МПС за 2010 г. с техните идентификационни от техническа гледна точка данни /описани са в колони от 1 до 6 на таблицата от приложение 1/ и подлежащите на оценка МПС за 2011 г. с техните идентификационни от техническа гледна точка данни /описани са в колони от 1 до 6 на таблицата от приложение 2/. Оценката на процесните МПС е извършена в условията на хипо­тезата от техническа гледна точка - годни за експлоатация, в движение и с позоваване на резултатите от проверките в архива на Пътна полиция КАТ - Плевен за установяване на аналози на продадените през 2010 г. подлежащи на оценка МПС /описани в колони от 7 до 10 на таблицата от приложение 1/, резултатите от проверките в архива на Пътна полиция КАТ - Плевен за установяване на аналози на продадените през 2011 г. подлежащи на оценка МПС /описани в колони от 7 -8 на таблицата от приложение 2/. Предвид резултатите от проверките в архива на Пътна полиция КАТ- Пле­вен за установяване на аналози на продадените през 2010 г. и 2011 г. и под­лежащи на оценка МПС, експертът е извършил пазарни проучвания за пазар­ни сделки по покупко-продажба от фирми в региона на гр. Плевен и извън не­го, за периоди и извън 2010 г. и 2011 г. в съответствие с чл. 14 от Наредба­та. Резултатите от пазарните проучвания за установяване на аналози на про­дадените през 2010 г. и 2011 г. подлежащи на оценка МПС са детайлно описани в колони от 11 до 15 на таблицата от приложение 1 и колони от 9 до 12 на таблицата от приложение 2. За отстраняване на разликите в срока на отработения ресурс на подлежа­щите на оценка МПС и установените аналози, в съответствие с чл. 11 от Наредбата, ***е извършило корекции в пазарните цени на аналозите, а окончателните резултати при определянето на редиците от пазарни стойности на аналози на подлежащите на оценка МПС за 2010 г. и 2011 г., след нана­сяне на корекции там където е необходимо  са описани в колони от 8- 16 на таблицата от приложение 3 и колони 8 - 12 на таблицата от приложение 4. Извън горното, следва да се уточни, че съобразно приложената в материалите по делото Справка за стоковите потоци /закупените и продадени от жалбоподателя „Ксара“ ЕООД/ през 2010 г. МПС л. а. „БМВ 525" с рама № WBADG71030BW84774 фигурира в две позиции, поради което и ***не е включило едната в оценката, а подлежащите на оценка ав­томобили втора употреба за 2010 г. са 51 броя. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира тази съдебно-техническата експертиза, като професионална и обективна, съобразена с поставените въпроси, дадени в резултат на специалните знания на ***и в кореспонденция с другите доказателства по делото. Необходимостта от прецизиране на крайните стойности и съпоставката им с отчетените от жалбоподателя приходи, мотивира настоящият съдебен състав да извърши аретмитичен сбор на сумите, вписани във всяка позиция, в резултат на което се установява, че продадените от дружеството през 2010 г. 51 броя автомобили са с пазарна стойност от 410 610 лв., съответно за 2011 г., продадените 39 броя автомобили са с пазарна стойност 473 091 лева.

Принципно безспорно е, че дружеството е осъществило продажби на автомобили през процесния период. Тази безспорна установеност е в корелация и с водената от жалбоподателя счетоводна отчетност. В тази връзка СИЕ дава становище, че при счетоводното отчитане за периодите на 2010 г. и 2011 г., автомобилите са заприходени и отписвани при продажбата, стойностно със съответната еко такса. Паралелно с извършеното счетоводно отчитане, в допълнителен модул Склад автомобилите са водени с количество, стойност, марка автомобил и номер на рама на автомобила. Съставяни са месечно задължителните за дейността Отчет за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и Протоколи по чл. 90 ал. 1 от ППЗДДС. Въз основа на всички проверени документи, експертизата приема че независимо от вида на създадените аналитични партиди по сметка 304 Стоки, аналитично може да се индивидуализира всеки автомобил и да се извърши последващ контрол на закупените и изписани при продажбата автомобили.

Предвид горното законосъобразно и правилно приходният орган е приел, че за ревизирания период лицето има укрити приходи от дейността си. Несъмнено тези изводи са подкрепени от доказателствата по преписката, респективно посочените основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са обосновани в резултат на анализа и съвкупната преценка на документите, събрани в резултата на предприетите процесуални действия. Основано на събраните доказателства, органът по приходите правилно е приел, че са налице процесните предпоставки за провеждане на ревизията по аналог, което съдът намира, че е съобразено с обстоятелството, че при стриктното граматическо тълкуване на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията се провежда по посочения ред при наличието само на данни в тази насока, което е достатъчно основание. Тук е мястото да се отбележи, че наличието и само на една от предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК дава възможност на приходния орган да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от цитираната разпоредба основа.

При облагане по особения ред, данъчната основа се формира въз основа на относимите обстоятелства по  чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като в случая са взети предвид тези по т. 1, 2, 4, 6, 8, 9, 12, 13 и 16. При доказано наличие на обстоятелствата, довели до провеждане на ревизия по особения ред, законодателно е вменено в задължение на жалбоподателя при условията на пълно насрещно доказване да обори фактическите констатации на ревизионния акт по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в случай, че счита, че същите са неверни. За прецизност и във връзка с неоснователното възражение на жалбоподателя, че процесните сделки с автомобили втора употреба не са довели до отклонение от облагането по смисъла на ЗКПО, следва да се посочи, че преди всичко, констатираното счетоводно и данъчно отчитане на извършените от жалбоподателя продажби на автомобили на цени по-ниски от реално получените, води до единствения възможен извод за укриване на приходи, а оттам и на данъци, което по същество съставлява отклонение от данъчно облагане. При съществуващата национална нормативна уредба за преките данъци, следва да бъде приложен законът към процесните сделки по пазарни цени, които обаче следва да се коригират съобразно приетата по делото експертиза, като са отчетени пазарните цени на продадените автомобили втора употреба към датите на продажбите.

Предвид гореизложеното приходите на жалбоподателя за 2010 г., следва да се определят, като сбор от декларираните приходи от дейността в ГДД за 2010 г., в размер на 259 580 лв. и установените в настоящото производство недекларирани приходи в размер на 151 030 лв. или общия размер на приходите следва да е 410 610 лв., а този установен по реда на чл. 122 от ДОПК за 2010 г. е размер на 151 030 лева. В тази хипотеза корпоративният данък е 15 103,00 лв. /10 % от недекларираният приход в размер на 151 030 лв./ и съответна лихва, считано от 01.04.2011 г. до 10.11.2017 г. в размер на 10 194,33 лева.

За 2011 г. приходите на дружеството, следва да се определят, като сбор от декларираните в ГДД за 2011 г. приходи от продажба на стоки - автомобили в размер на 315 542,33 лв., установените в настоящото производство недекларирани приходи в размер на 157 548,67 лв. и осчетоводените от дружеството по сч. с-ка 709 – други приходи от дейността в размер на 3 000 лв. и по сч. с-ка 721  - приходи от лихви в размер на 139,79 лв., които се приемат за установени в така декларираният размер или общия размер на приходите следва да е 476 230,79 лева. В тази хипотеза установеният по реда на чл. 122 от ДОПК приход за 2011 г. е в размер на 157 548,67 лв., а корпоративният данък следва да е 15 754,87 лв. /10 % от недекларираният приход в размер на 157 548,67 лв./  и съответна лихва, считано от 01.04.2011 г. до 10.11.2017 г. в размер на 10 634,33 лева.

С оспореният РА на „Ксара” ЕООД са начислени и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. вкл. в общ размер на 15,92 лева. На основание чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО авансови вноски не правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000,00 лева. За 2010 г. дружеството е декларирало нетни приходи 259580 лева, като за този период е формирана и данъчна печалба. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и се установяват от подадените от него ГДД по чл. 92 от ЗКПО, поради което на основание чл. 84 от ЗКПОКсара” ЕООД е следвало да внася авансови вноски за ревизирания период, каквито не е внасяло и срещу което не възразява. На това основание и във връзка с чл. 9 от ЗКПО и чл. 175 от ДОПК за невнесения в срок авансов данък, законосъобразно ревизията е начислила лихви в размер на 15,92 лева за 2011 година.

 

При това положение РА следва да бъде отменен в частта, с която на жалбоподателя за 2010 г. и 2011 г. е определен допълнително корпоративен данък за сумата над 30 857,87 лв. и лихви за сумата над 20 844,58 лв.

 

По отношение законосъобразността на РА, установяваща задълженията по ЗДДС на „Ксара“ ЕООД за месец 12.2011 година.

На практика, задълженията по ЗДДС на „Ксара“ ЕООД за данъчен период месец 12.2011 г. са определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Органите по приходите са установили, че за ревизирания данъчен период от жалбоподателя са отчетени продажби на автомобили по фактури № 396/ 13.12.2011 г., № 397/ 28.12.2011 г. и № 398/ 28.12.2011 година. Във връзка с продажбата на автомобилите от дружеството е начислен ДДС, съответно в размер на 14,11 лв., 12,07 лв. и 12,75 лв., или общо в размер на 38,93 лева.

Доколкото в случая се касае за осъществяване на доставка на МПС втора употреба, обосновано органите по приходите са взели предвид разпоредбите на глава седемнадесета от ЗДДС „Специален ред на облагане на маржа на цената“, съгласно която е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Този режим, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, включително и за превозни средства, различни от „нови превозни средства“. От друга страна, съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката на стока по глава седемнадесета е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между: 1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

По арг. на чл. 88, ал. 1 от ППЗДДС и с оглед необходимостта от установяване на дължим ДДС, съобразно приетите в настоящото производство пазарни цени на автомобили - БМВ 535 с номер на рама WBANX910X0CU43255, БМВ ХЗ с номер на рама WBAPB51010WD35768 и Мерцедес 200 E с номер на рама WDB1240211B359453, съдът се възползва от формулата Д = [(ЦПро - ЦПок) / (100 + ДС)] х ДС , където: Д е дължимият за доставката данък в размер на 4 372,83 лв., като ЦПро е общата сума, която „Ксара“ ЕООД е получило при продажбата на автомобилите, съгласно определените пазарни цени в изготвената експертиза, а именно общо в размер на 72 193,00 лв. за периода; ЦПок, което е сумата, която е платена за покупката на автомобилите от „Ксара“ ЕООД, общо в размер на 45 962,01 лв.; ДС - ставката на данъка в размер на 20.

След като е взет предвид начисления от ревизираното дружество ДДС в размер на 38,93 лв., следва да се определи допълнително дължим ДДС в размер на 4 333,90 лв. /разлика между 4 372,83 лв. и 38,93 лв./ и лихва в размер на 2 558,41 лв., а РА следва да бъде отменен, като незаконосъобразен за сумата от 5 857,42 лв. /3 688,50 лв. определено допълнително задължение за ДДС и 2 168,92 лв. лихва върху тази сума/.

 

При този изход на спора, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, които в случая възлизат на 1 982, 28 лв. от претендираните 4 726,12 лева. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 832,50 лв., от общо претендираните 50 лева – държавна такса и 1 800 лева – депозити за вещи лица. Отделно от това, предвид изрично направеното от пълномощника му искане, ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 1 980,78 лв., определен съобразно защитения материален интерес и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер общо на 2 813,28 лева.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Отменя по жалба на „Ксара“ ЕООД с ЕИК *********, Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с Решение № 51/ 06.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в следните му части:

-          по ЗКПО, относно допълнително начислен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 12 650,00 лева и лихви за забава в размер на 8 538,58 лева;

-          по ЗКПО, относно допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 14 592,91 лева и лихви за забава в размер на 6 720,37 лева;

 

-          по ЗДДС, относно допълнително начислен ДДС за м.12.2011г. в размер на 3 688,50 лева и лихви за забава в размер на 2 168,92 лева;

 

Отхвърля като неоснователна жалбата на „Ксара“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с Решение № 51/ 06.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП в останалата обжалвана част, а именно:

-          относно допълнително начислен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 15 103,00 лева и лихви за забава в размер на 10 194,33 лева

-          относно допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 15 754,87 лева и лихви за забава в размер на 10 634,33 лева

-          относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м.12.2011 г. в размер на 4 333,90 лева и лихви за забава в размер на 2 558,41 лева;

 

Осъжда Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати разноски на „Ксара“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Плевен в размер на 2 813,28 лв. /две хиляди осемстотин и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки/.

 

Осъжда „Ксара“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Плевен да заплати на Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на 1 982,28 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

Административен съдия :