Решение по дело №380/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260025
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20205220200380
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. Пазарджик, 03.09.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 380/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, гражданин на Канада и Ян Хануш, гражданин на Чехия, чрез пълномощника адв. С.К. от САК против Наказателно постановление № К-0048211 от 27.01.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството за нарушение на чл.127 ал.1 от Закон за защита на потребителите на основание чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 550 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател редовно призовано, не се явява законов или процесуален представител. Няма постъпило писмено становище. Не се прави искане и за присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на исканите от ответната страна разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, с което се излагат аргументи за законосъобразност на издаденото НП и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на направените разноски в размер на 120 лева, като се представя списък на същите.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в нея доводи, както и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2019 г. служители на КЗП- РД- Пловдив, между които св. Г.М., на длъжност ст. инспектор, извършили проверка в магазин „Т.” в гр. Пазарджик, на ул. „***” №1, стопанисван от „Т.Б.” ЕАД. Поводът за проверката бил постъпила на 15.10.2019 г. в КЗП, РД Пловдив, РЗ Пазарджик жалба от Р.Д.. При извършената в обекта проверка, както и на документите касаещи въпросния случай, било установено, че на 09.07.2018 г. Д. закупила на лизинг мобилен апарат „Самсунг Галакси J7 2017 Dual Blue“ от „Т.Б.“. На 10.10.2019 г. мобилното устройство проявило дефект и потребителката предявила рекламация в офис на „Т.Б.“, като не представила гаранционна карта. Рекламацията била предявена в двугодишния законов гаранционен срок. Търговецът отказал да приеме рекламацията с мотива, че потребителката не е приложила гаранционна карта, а лизингов договор. По тази причина на 17.10.2019 г. Р.Д. поискала търговеца да й издаде дубликат на гаранционната карта. На 23.10.2019 г. тя получила отговор от „Т.Б.“, че документи от покупко-продажбата на мобилното устройство се издавали еднократно в деня на закупуването му и било задължение и отговорност на потребителя да съхранява същите.

За извършената проверка и направените констатации бил съставен Констативен протокол № К- 2673466/08.11.2019 г., предявен и връчен екземпляр на представител на проверяваното ЮЛ. Със същия управителят или упълномощено от него лице бил поканен да даде становище по депозираната от Р.Д. жалба. Такова постъпило в КЗП и в същото е посочено, че търговецът е отказал рекламация, т.к. потребителят не е представил гаранционна карта при предявяване на рекламацията, като негово задължение било да пази и съхранява всички документи, предостави при покупко-продажбата.

При осъществената на 08.11.2019 г. проверка в магазин „Т.”, св. М. установила, че търговецът „Т.Б.“ не е вписал предявената рекламация в поддържания в обекта регистър на предявените рекламации на потребителите.

За констатираното нарушение, св. М. съставила на „Т.Б.“ ЕАД гр. София АУАН с № К- 0048211/20.11.2019 г. в присъствието на упълномощено лице- служител в дружеството. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.127 ал.1 от ЗЗП. Препис от акта е предявен и връчен срещу подпис на представляващия дружеството-нарушител, който отбелязал в същия, че му е разяснено правото да направи писмени възражения в тридневен срок.

Въз основа на съставения акт на 27.01.2020 г. било издадено обжалваното НП. Същото било връчено по пощата на представител на санкционираното дружество на 06.02.2020 г. видно от известие за доставяне приложено към АНП, а жалбата срещу него била депозирана чрез АНО до съда по куриер на 13.02.2020 г. от надлежно упълномощен представител на дружеството, съгласно представено пълномощно (л.7-10). В този смисъл жабата се явява процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя – св. Г.М.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл.63 ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и Наказателното постановление са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в предвидените от закона срокове. Проведеното против дружеството-жалбоподател административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН.

В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В детайли макар в акта и в НП да не са посочени изрично датата и мястото на извършване на нарушението, то от направеното описание на същото, тези реквизити- елементи от фактическия състав на нарушението, могат да бъдат извлечени. Ясно и недвусмислено е посочено, че рекламацията е предявена от потребителя на 10.10.2019 г. и тогава е отказано същата да бъде приета. С отказа дружеството-жалбоподател е реализирало нарушението. Тоест ясно и недвусмислено е, че датата на извършване на нарушението е именно 10.10.2019 г. В описанието на нарушението е посочено, че рекламацията е предявена в магазин „Т.“ в гр. Пазарджик, на ул. „***“ №1, стопанисван от санкционираното дружество. По този начин няма никакво съмнение, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик на посочения адрес и в посочения обект. Поради тази причина съдът намира, че направените в жалбата възражения за допуснати СПН- непосочване на дата и място на нарушението, са неоснователни.

По-нататък съдът намира, че нарушението е изчерпателно, ясно и точно описано, като са посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. В подкрепа на направените констатации са приложени съответните документи (констативен протокол от проверка на документи и документи свързани с подадената от потребителя жалба). Дадена е правна квалификация на нарушението- чл.127 ал.1 от ЗЗП. Актът е съставен в присъствието на упълномощено от нарушителя лице, на което е предявен и връчен срещу подпис. НП е връчено по пощата на представител на санкционираното дружество.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че от страна на дружеството-жалбоподател е осъществен съставът на административно нарушение по чл.127 ал.1 от ЗЗП, тъй като във водения регистър на предявените рекламации на потребителите не е вписана предявената от потребителя Р.Д. на 10.10.2019 г. рекламация относно проявен дефект на закупения от нея мобилен апарат. Фактическите констатации, отразени в акта, се потвърждават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на св. М., които съдът кредитира като еднопосочни и последователни, непротиворечащи на останалите писмени доказателства по делото, както и писмени доказателствени средства- констативен протокол, протокол за проверка на документи, жалба, кореспонденция и документи по повод на жалбата (л. 12-31). Дружеството-жалбоподател не ангажира доказателства, които да обосноват извода, че отразената в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Неоснователни са и доводите на дружеството-жалбоподател, че рекламацията не била надлежно предявена от потребителя, т.к. не били спазени изискванията на чл.125 ал.4 от ЗЗП, съгласно която следва задължително да се прилагат и документите, на които се основава претенцията, а именно гаранционна карта, за да се приеме,че рекламацията е надлежно предявена пред търговеца, за да възникне за същия задължението да приеме и впише рекламацията в регистъра на предявените рекламации.

Съгласно чл.125 ал.3 от ЗЗП: „При предявяване на рекламацията потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворение на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт”. Достатъчно е да се посочи нередовност в качеството, количеството или някаква друга характеристика на предоставената стока или услуга и да се поиска отстраняването на нередовността (каквото безспорно в случая е налице), за да възникне задължението за търговеца да направи съответното отбелязване в регистъра на предявените рекламации и да приеме същата.

Всички изисквания на чл.125 ал.3 от ЗЗП за предявяване на рекламацията от страна на потребителя в случая са били налице- клиентът е уведомил дружеството, от което е закупил мобилния апарат за откритата повреда непосредствено след дефектирането на телефона, посочил е пред служителя при търговеца предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията- извършването на ремонт за сметка на търговеца. Релевираните в жалбата на дружеството доводи, че не е направена надлежна рекламация по смисъла на чл.125 от ЗЗП не се споделят от настоящата инстанция.

Законодателят борави с различни термини- подаване на рекламация (чл.125 ал.2 и ал.4 от ЗЗП) и предявяване на рекламации (чл.125 ал.1 и ал.3 от ЗЗП), като по същество рекламацията е претенция за заплащане на обезщетение за некачествена стока. Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.1 от ЗЗП, рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяването на несъответствието с договореното. По аргумент от чл.127 ал.1 и ал. 3 от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него длъжностно лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно, както е и в настоящия случай. При предявяването й, те задължително я описват в регистъра. Логическият и систематичен анализ на визираните норми сочи, че задължението за описване в регистъра не е обусловено от срочността и приемането по същество на рекламацията по смисъла на ЗЗП, а от обективното й предявяване. Именно поради това неправилни се явяват доводите на въззивника относно липсата на документите, придружаващи направената рекламация и тяхното значение с оглед вписване на рекламацията. Определящо е, че предявената рекламация в съответната по закон форма съгласно чл.125 ал.2 от ЗЗП- „устно или писмено” не е вписана в съществуващия нарочен регистър, с което е осъществен състава на нарушение по чл.127 ал.1 от ЗЗП.

След надлежното вписване на предявената рекламация, неприлагането на изискуемите от чл.125 ал.4 документи, би се явило основание за отказ същата да бъде удовлетворена. Т.е. дали рекламацията е придружена с необходимите документи и дали е основателна, се решава в хода на рекламационното производство и е въпрос по същество. Или иначе казано сочените документи, които се изискват по чл.125 ал.4 от ЗЗП, са необходими едва, когато търговецът разглежда рекламацията дали е основателна или не.

Само за пълнота следва да се посочи, че дружеството-жалбоподател като контрагент по двустранния договор по закупуване на мобилния апарат, разполага с издадените именно от него документи, индивидуализиращи стоката. Поради което не може да се говори за неизпълнение на задължението по чл.125 ал.4 от ЗЗП.

При безспорна установеност на констатираното нарушение, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Наказващият орган законосъобразно приема, че случаят не е маловажен предвид характера на осъществяваната дейност, във връзка с извършването на която е констатирано нарушението, поради което издава НП. Не са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, тъй като това нарушение разкрива степен на обществена опасност водеща до накърняване правата на потребителите при направена рекламация. Неотразяването на същата във водения регистър и неприемането й ощетява недоволния потребител и го лишава от възможността своевременно да бъде приета направената от него рекламация. Освен това на съда е служебно известно, че дружеството-жалбоподател, през последните няколко години многократно е санкционирано за такъв вид нарушения, поради което и настоящето не се явява извършено за първи път.

Съдът намира, че при определяне на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 ЗАНН, поради което правилно е индивидуализирал наказанието за извършеното нарушение. С оглед степента на обществена опасност на нарушителя и тази на нарушението, което не се явява изолирано и инцидентно за дружеството-жалбоподател, наказанието е наложено в размер малко надвишаващ минималния определен в закона, а именно 550 лева. Макар съдът да намира размерът на санкцията е неоправдано занижен, то не разполага с възможността за коригирането му, поради което ще следва НП да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО е представляван от юрисконсулт, който своевременно е направил искане за присъждане на разноски с депозираното по делото писмено становище, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Комисията за защита на потребителите гр. София, доколкото тя има статут на юридическо лице, а РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, чийто дишректор е издал процесното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата комисия. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа и правна сложност, като процесуалният представител не е участвал в с.з., а е изготвил единствено писмена защита, поради това и поисканите разноски в размер на 120 лева за юрисконсулско възнаграждение се явяват завишени, но с оглед липсата на надлежно направено от ответната страна възражение за прекомерност, съдът е лишен от възможността да коригира този размер и да го намали, съобразно извършеното представителство.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0048211 от 27.01.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, гражданин на Канада и Ян Хануш, гражданин на Чехия, за нарушение на чл.127 ал.1 от Закон за защита на потребителите на основание чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 550 лева, като законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, гражданин на Канада и Ян Хануш, гражданин на Чехия, ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ гр. София разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пазарджик в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: