№ 351
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000385 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №38/19.05.2022г. на Окръжен съд - Силистра, постановено
по т.д. №162/2021г. по описа на СОС, ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК **********, със седалище гр. София, е осъден
да заплати на ищеца О. Р. А., ЕГНЕГН **********, от село Чернолик, общ.
Дулово, обл. Силистра, сумата 40 000 лева, представляваща остатък от
дължимо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка Х М А.а, загинала при ПТП, настъпило на 15.10.2020г. по
вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Р Р. А., обхванат от
действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица
№BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. със срок на действие до 06.07.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. (датата
на уведомяване на застрахователя) до окончателното му плащане.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 40 000 лв. до
претендирания размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане, са били
1
отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е
разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като
ответникът „Дженерали застраховане” АД е осъден да заплати на ищеца О. А.
сумата 1 600 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно
уважената част на исковете, съответно на нейният пълномощник,
осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 1 730 лева.
Допълнително, по реда на чл.248 ГПК с определение №127/23.06.2022г.
решението е допълнено в частта му за разноските като ищеца А. е осъден да
заплати на ответното дружество сумата 100 лева - юрисконсулско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.
Решението в осъдителната му част се обжалва от ответника
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК **********, с въззивна жалба
вх. №1420/08.06.2022г. по описа на СОС, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт В. Т..
Решението се обжалва и от ищеца О. Р. А., ЕГНЕГН **********, в
частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото
обезщетение от 40 000 лв. до претендираната сума от 70 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.06.2021г. до окончателното му плащане, с
въззивна жалба вх. №1364/03.06.2022г. по описа на СОС, подадена чрез
пълномощник адвокат И. Р, АК-Силистра.
Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в
обжалваните му части, като изложените от всяка от насрещните по спора
страни основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на
застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на
неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищец в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие.
Според ответника – въззивник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД
изплатеното от него преди завеждане на делото обезщетение на ищеца в
размер на 80 000 лева покрива напълно претърпените вреди. Определеният от
съда по справедливост общ размер на обезщетението от 120 000 лева е
завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания,
2
както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите
размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай.
Обосновано е в тази връзка оплакване, че съдът не е отчел в нужната пълнота
и не е оценил правилно съществени обстоятелства от значение за
определянето на дължимото в случая обезщетение, за които ответникът
своевременно и надлежно е обосновал нарочни доводи, сочени изрично и във
въззивната жалба. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на исковете в цялост. Претендира и присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
В подадения писмен отговор вх. №1765/06.07.2022г. въззиваемият по
тази въззивна жалба ищец О. А., чрез пълномощника си адвокат И. Р оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Като акцентира на установения по
делото обем на причинените му вреди, ищеца аргументира становище, че
действително принципът на справедливостта при определяне на дължимото
му обезщетение е бил нарушен от първоинстанционния съд, но в негов
ущърб, а не в ущърб на застрахователното дружество, както необосновано се
твърди във въззивната жалба на ответника. С оглед на това моли същата да
бъде оставена без уважение.
Във въззивната жалба на ищеца О. Р. А. се акцентира на това, че по
делото безспорно са били установени претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на внезапната и нелепа загуба на неговата майка при
процесното ПТП, същите са били възприети от съда в цялост (по вид и обем),
но въпреки това съдът е присъдил само част от претендираната с иска сума
без да изложи конкретни съображения за това, съответно да обоснове
приложения от него принцип при определяне на дължимото обезщетение.
Като черпи доводи и аргументи от принципа за справедливост, залегнал в
нормата на чл.52 ЗЗД, и трайно установената съдебна практика относно
размера на обезщетението за вреди в сходни случаи и приложимите критерии
при неговото определяне, въззивникът – ищец обосновава извод, че в
конкретния случай справедливото обезщетяване на вредите изисква
присъждането на обезщетение в общ размер на 150 000 лева. С оглед на това
моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
предявената осъдителна претенция в цялост. Претендира и присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
3
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна – ответника „Дженерали
застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор
вх. №1600/22.06.2022г., в който подробно обосновава становище за
неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение
като първоинстанционно решение в частта му, с която предявените искове са
отхвърлени, бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът О. Р. А., чрез процесуалния си представител адвокат И. Р, АК-
Силистра, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея
осплаквания и искания, и моли за нейното уважаване. Представя списък по
чл.80 от ГПК на претендираните разноски.
Въззиваемата страна „Дженерали застраховане” АД, не е взела участие
чрез законен или упълномощен представител.
За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения главен иск е претендираното пряко право на
ищеца О. Р. А., ЕГН **********, от село Чернолик, общ. Дулово, обл.
Силистра като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника „Дженерали застраховане” АД, ЕИК **********, гр. София,
остатъкът от дължимото обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на неговата майка Х М А.а, загинала при ПТП, настъпило
на 15.10.2020г. по вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Р
Р. А., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
по полица №BG/08/120001860089.
Като твърди, че дължимото обезщетение е в общ размер на 150 000
лева, след предявяване на претенция застрахователят определил и заплатил
обезщетение в размер на 80 000 лева, ищеца претендира осъждане на
ответното дружество да му заплати остатъка в размер на 70 000 лева. Сумата
се претендира ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021г. - датата на
отправеното искане към застрахователя, до окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432,
4
ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.
По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване
на деликтната отговорност на виновния за ПТП водач на лекия автомобил -
участник в ПТП Р Р. А., ЕГН **********, съответно относно наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател –
ответното дружество „Дженерали застраховане” АД, гр. София, сключил със
собственика на управлявания л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/06/119001764205 от 06.07.2020г. със срок на застрахователно покритие
до 06.07.2021 година.
Така не е спорно, надлежно е установено и от събраните писмени
доказателства, че на 15.10.2020г., около 12.50 часа, в град Дулово, на
кръстовището между ул. „Шуменско шосе“ и ул. „Байкал“, отнемайки
предимството на насрещно движещия се в посока направо по ул. „Шуменско
шосе“ л.а. „Ауди Q7“, рег. №СС 4343 АТ, водачът на л.а. „Форд Ка”, с рег. №
ХХ ХХХХ ХХ, Р Р. А. предприел завой наляво с цел навлизане по ул.
„Байкал“, в резултат на което, въпреки че задействал спирачната система и се
опитал да се отклони наляво л.а. „Ауди Q7“ ударил в страничната дясна част
л.а. „Форд Ка”. В резултат на това две от пътничките в този автомобил – Г Р
А, седяща на предна дясна седалка, и Х М А.а, седяща отзад, са починали на
място от получените увреждания.
С Присъда №13 от 22.12.2021г., постановена от Окръжен съд -
Силистра по н.о.х.д. №189/2021г., влязла в сила на 07.01.2022г. водачът Р Р.
А. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.3,
б. “б”, във вр. с ал.1, б. “в” и чл.342, ал.1 от НК, за което му е било наложено
съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на
извършителя Р Р. А. и неговата противоправност.
Не се спори, че към датата на настъпване на ПТП – 15.10.2020г., е била
налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Форд Ка”, с
рег. № ХХ ХХХХ, сключена по полица №BG/08/120001860089 от
06.07.2020г. с крайна дата на покритие 06.07.2021 година.
5
Надлежно установен по делото и безспорен между страните е и факта,
че ищеца О. Р. А. е низходящ родственик по права линия от първа степен
(син) на починалата в резултат на процесното ПТП Х М А.а.
Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция с
подадените и от двете страни въззивни жалби, е относно справедливия размер
на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка. От страна на въззивника
„Дженерали застраховане” АД се поддържа и заявеното в хода на
първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалата като се твърди, че неправилно същото не е било
зачетено от съда с обжалваното решение. Именно в тези предметни предели
следва да се произнесе въззивната инстанция (чл.269 ГПК).
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Установяването на съпричинителството е в тежест на
страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат.
В случая фактът, че пострадалият пътник Х М А.а е пътувал без
поставен обезопасителен колан не е спорен и е надлежно установен. Не е
оспорен и факта, че непосредствена причина за смъртта е тежката,
несъвместима с живота съчетана травма, довела до централно-мозъчна
дисфункция поради мозъчна контузия с разкъсване на мозъчното вещество в
6
областта на шийния гръбнак и развитие на мозъчен оток от възходящ тип с
челно и малкомозъчно вклиняване. Според вещото лице по допуснатата
САТЕ при конкретния случай на страничен удар действието на предпазния
колан не предпазва пътника от наранявания.С оглед механизма на настъпване
на ПТП (директен удар в дясната странична част на автомобила, в който е
пътувала пострадалата, в резултат на който е настъпила деформация с
дълбочина от ок. 0,15 м.) поставянето на предпазен колан не би довело до
получаването на по-леки увреждания за пътниците, седящи от дясната страна,
тъй като основната функция на стандартния 3-точков обезопасителен колан е
да задържи тялото към седалката на автомобила при директен челен удар.
Същият обаче няма обезопасителни функции при страничен удар. Соченият
категоричен извод на вещото лице е повторен и в устните му обяснения в
о.с.з. Според вещото лице, изготвило заключение по съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни, при силен страничен удар в МПС предпазният
колан би задържал тялото на мястото му, но по никакъв начин не би го
предпазил от действащите сили на деформация и натиск на металните части
на купето, въздействали с голяма кинетична енергия върху тялото на пътника.
При това положение съдът приема възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД за
неоснователно.
По размера на дължимото обезщетение:
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Такива обстоятелства са видът, характерът и степента на
констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените
неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и
интензитет, в случая – внезапността и необратимостта на загубата на ищеца,
тежестта, с която тази загуба е понесена – обстоятелство, доказано от
показанията на разпитаните по делото свидетели Ю Н Г – далечен братовчед
на ищеца, и С Х Т - бивш негов учител. Няма данни за заинтересованост на
свидетелите от изхода на спора, показанията им се базират на преки и
непосредствени впечатления. Доколкото не се констатира несъответствие
между фактите, за които се свидетелства, и останалите доказателства, няма
причина да се откаже кредитиране на свидетелските показания. Установява
се, че преди да отиде да живее и работи в чужбина О. е живеел в едно
домакинство с майка си, били са задружно семейство, живеели са в дух на
7
разбирателство, взаимна обич, уважение и почит. Отношенията между
майката и сина били много добри. Х подпомагала сина си и неговото
семейство, помагала в отглеждането на внуците, била опора за своя син. И
след като семейството на О. се изнесло в Белгия контактите между двамата не
престанали, чували се често по скайп, всяка година се прибирали в България,
майка му също често ходела на гости. След раждането на второто дете Х
ходела всяка година за по няколко месеца, за да помага, като живеела със
сина си и семейството му в едно домакинство. О. понесъл много тежко
смъртта на майка си, бил съкрушен. И понастоящем изпитвал мъка и тъга от
нейната внезапна загуба.
При изследване съдържанието на връзката с пострадалия следва да се
има предвид, че фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява
критерий, относим към определяне обема на вредите. Отношенията с
пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите,
респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и
при отчитане на техния траен характер (в този смисъл и Решение №
41/21.07.2022 год. по т.д.№ 350/21 год. на ВКС, II ТО). Разделното живеене на
пълнолетно дете и родител не е показателно за отношенията между тях и по
никакъв начин не презумира „отчуждаване“ и само „формална близост“, така
както твърди въззивникът - застраховател. По изложените причини липсата
на постоянен, ежедневен съвместен бит, нормален за възрастта на ищеца, не
може да обуслови намаляване на обезщетението на фона на доказаните
трайни отношения, основани на близост, взаимна грижа и подкрепа.
Като има предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените в
момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават и
след това и като отчита близката родствена и емоционална връзка с
починалата, съобразявайки факта, че загубата на майка няма паричен
еквивалент, съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 150 000 лева. Този размер е
съобразен както с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период, така и с икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика
(използвани като помощни критерии). Съдът намира, че с така определеното
обезщетение се постигна справедливият баланс между претърпени вреди в
8
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ.
спазен е принципът за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да
представляват средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия.
Нямат правен характер доводите на въззивника - застраховател,
основани на родствената връзка на ищеца с деликвента (Р А. е баща на ищеца
и съпруг на загиналата Х). Родствената връзка не съставлява факт, изключващ
носенето на застрахователен риск по смисъла на чл.345, ал.5, т.1 КЗ. Не може
да обуслови намаляване на обезщетението и факта, че в ПТП е починала и
сестрата на ищеца Г Р А. При двойна загуба вредите за ищеца не могат да
бъдат разграничени, но това не следва да бъде основание за намаляване на
обезщетението. Обратно, съдебната практика приема, че тежките последици в
психологичен план при двойна загуба следва да се отчитат като увеличаващ
фактор за определяне на обезщетението (Решение № 66 от 29.05.2017 г. на
ВКС по т. д. № 1464/2016 г., II т. о., ТК).
По тези съображения и като съобразява безспорния по делото факт, че
ищецът е получил плащане от застрахователя в размер на 80 000 лева,
предявеният иск за плащане на сумата от 70 000 лева се преценява като
основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.
С оглед на това обжалваното решение на ОС - Силистра следва да бъде
частично отменено в отхвърлителната част за разликата над присъдените 40
000 лева до претендираните 70 000 лева като искът бъде уважен в посочения
размер. Дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди ведно
със следващото се обезщетение за забава като по отношение на началната
дата, от която същото се дължи (10.06.2021г. като дата на уведомяване на
застрахователя по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ), между страните няма спор. В
останалата осъдителна част решението следва да бъде потвърдено поради
съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции.
В съответствие с този резултат решението следва частично да бъде
ревизирано и по отношение на разноските като в полза на ищеца
допълнително следва да се присъди сумата 1 200 лева – част от платената
държавна такса за първоинстанционното производство. Съобразявайки
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение - чл.7, ал.2, т.5
от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (ред., ДВ. бр.68 от 31 Юли
9
2020г.) – 3 156 лв. с ДДС, съотв. присъденото от първоинстанционния съд на
пълномощника на ищеца, оказал в първоинстанционното производство пред
окръжния съд безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатско възнаграждение в
размер на 2 076 лева (с основното решение и допълнително с определение по
чл.248 ГПК), съдът намира, че в полза на адвокат И. Р следва да се присъди
допълнително сумата 1 080 лева.
За въззивното производство на ищеца следва да бъдат присъдени 600
лева - разноски за държавна такса за въззивното обжалване, удостоверени
като сторени с приложен към въззивната жалба документ и посочени в
представения нарочен списък по чл. 80 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв в
полза на адвокат И. Р следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
поискания размер от 1 716 лева с вкл. ДДС.
С оглед пълната основателност на предявения иск, постановеното по
делото определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в частта, в която
са присъдени разноски в полза на ответния застраховател.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №38/19.05.2022г. на Окръжен съд - Силистра,
постановено по т.д. №162/2021г. по описа на СОС, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от О. Р. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в село
Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, срещу „Дженерали застраховане” АД,
ЕИК **********, град София, иск за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата
на майка му Х М А.а, починала на 15.10.2020 г. в резултат на ПТП, за
разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до претендирания размер от 70
000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
седалище град София, да заплати на О. Р. А., ЕГН **********, с постоянен
10
адрес в село Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, допълнително сумата 30
000 лева (тридесет хиляди лева), представляващи дължимо обезщетение за
обезвреда на неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговата
майка Х М А.а, ЕГН **********, починала при ПТП, настъпило на
15.10.2020г. в град Дулово, на кръстовището между ул. „Шуменско шосе“ и
ул. „Байкал“, по вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Р Р.
А., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
по полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. със срок на действие до
06.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.06.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното му
плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ, чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД,
както и сумата 1 100 лева (хиляда и сто лева), представляваща сторени
разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/19.05.2022г. на Окръжен съд -
Силистра, постановено по т.д. №162/2021г. по описа на СОС, в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
седалище град София, да заплати на О. Р. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес в село Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, сумата 600 лева
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
седалище град София, да заплати на адвокат И. С. Р, АК-Силистра, личен
№**********, служебен адрес град Силистра, ул. „Христо Ботев” №2, офис
№2, като пълномощник на О. Р. А., ЕГН **********, сума в общ размер на 2
796 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева), представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от
11
Закона за адвокатурата.
ОТМЕНЯ определение №127/23.06.2022г. на Окръжен съд - Силистра,
постановено по т.д. №162/2021г. по описа на СОС, в частта, с която ищецът
О. Р. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на ответника „Дженерали
застраховане“ АД сумата 100 лева - юрисконсулско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12