Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.02.2021 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.12. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1561
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 947/04.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 6868/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени
предявените от „Т.“ ЕООД против „Т.“ ООД искове за заплащане на сумата от 1 095.48
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неоснователно наложен
запор на банковите сметки на дружеството от "Т." ООД, ведно със
законната лихва върху сумата от 1 095, 48 лв., за времето от датата на
подаване на исковата молба - 20.12.2019 г., до окончателното й плащане, и иск
за сумата от 1 646, 40 лв., представляваща неплатена от "Т." ООД
част от продажната цена на продадена и доставена стока, както и иск за сумата
от 180, 65 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 1 646, 40 лв. за времето от датата на забавата - 21.11.2019 г.,
до датата на подаване на исковата молба, като неоснователни недоказани.
Въззивникът
„Т.“ ЕООД излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, с искане да се отмени същото и да се постанови ново, с което да се
уважат предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения
срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 403 от ГПК,
чл. 327 ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.“ ЕООД моли съда да постанови
решение, с което да осъди "Т." ООД да плати на "Т." ЕООД - С.З.
сумата от 1 095, 48 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неоснователно наложен запор на банковите сметки на дружеството от "Т."
ООД; законната лихва върху сумата от 1095.48 лв., за времето от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; сумата от 1646.40
лв., представляваща неплатена от "Т." ООД част от продажната цена на
продадена и доставена стока; сумата от 180.65 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 646, 40 лв. за
времето от датата на забавата - 21.11.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба; законната лихва върху сумата от 1646.40 лв. за времето от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски. В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от „Т.” ООД – С.З..
По делото е
безспорно, че с определение № 325/28.01.2019 г. по гр.д. № 555/2019 г. по описа
на Районен съд - С.З. е допуснато обезпечение на бъдещи искове от „Т.” ООД
против „Т.” ЕООД за сумата от общо 11 021,60 лв., представляваща авансово
платена цена и договорна неустойка, чрез налагане на запор върху банковите
сметки на „Т.” ЕООД С.З.в „Р.” ЕАД и „П.” АД, до размера на 11 021,60 лв., като
е определена парична гаранция в размер на 1 000 лв.
В определения от съда
едномесечен срок молителят „Т.” ООД С.З. е предявил иск на основание чл. 285 и
следващи от ЗЗД за сумата от 11 031,60 лв. против „Т.” ЕООД С.З., като е
образувано гр. д. № 1349/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
С Определение № 1557/25.04.2019
г. по гр.д. № 1349/2019 г. по описа на Районен съд - С.З., съдът е прекратил
поради неподведомственост производството по гр.д. № 1349/2019 г. Това
Определение е потвърдено с Определение № 1295/18.09.2019 г. по ч.т.д. №
1349/2019 г. на Окръжен съд - С.З..
С Определение № 3851/
25.10.2019 г. по гр.д. № 555/2019 г. по описа на Районен съд - С.З., съдът е
отменил допуснато с определение № 325/28.01.2019 г., постановено по ч.гр.дело №
555/2019 г. по описа на Районен съд - С.З. обезпечение на бъдещи искове за
сумата от общо 11 021,60 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на
„Т.” ЕООД С.З. в „Р.” ЕАД и „П.” АД, до размера на 11 021, 60 лв.
По делото е
представен Протокол от 14.05.2019 г., от който е видно, че К.Т.Б., в качеството
си на едноличен собственик на капитала на „Т.” ЕООД С.З. е взела решение да
бъде направена допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала
в размер на 11 580 лв. Мотивите за това били неочаквано възникнал недостиг на
достатъчно налични средства по сметките й в касата на дружеството за погасяване
на текущите публични задължения на дружеството към държавата и на задълженията
му към доставчици, произтичащи от сключени договори с контрагенти и
възникналата в тази връзка неотложна нужда от допълнително средносрочно
финансиране на дружеството за посрещане на текущите задължения и за оборотни
средства.
По делото е
представен Договор за потребителски паричен кредит „Plus-17013479“, сключен
между „П.“ и кредитополучателя К.Т.Б. за сумата от 12 000 лв. на 52 бр.
погасителни вноски със срок до 20.09.2023 г.
По делото не се
спори, че на 17.05.2019 г. К.Б. е превела по сметка на „Т.” ЕООД С.З. в „Р.“
ЕАД сумата от 11 500 лв.
По делото са
представени 7 бр. РКО, от които е видно, че за периода от 19.06.2019 г. до
19.12.2019 г. К.Б. е погасявала допълнителни парични вноски в размер на 353,49 лв.
всяка по Решение от 14.05.2019 г. на едноличния собственик на капитала.
От представените по
делото 7 бр. нареждания за касов паричен превод се установява, че К.Б. е
внасяла сумата от по 353,49 лв. за погасяване и захранване на сметка по Договор
„Plus-17013479“ за периода от 19.06.2019 г. до 19.12.2019 г.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 14.05.2019 г. между „П., в качеството на кредитор и К.Т.Б., в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-17013479. Съгласно условията на договора банката предоставя на Б. кредит в размер на 12 000 лв., ведно с
дължимите по него застрахователна премия в размер на 2 340 лв., такса
ангажимент от 420 лв., брой на погасителните вноски - 52 бр. анюитетни вноски по 353.49 лв. всяка, годишен процент на
разходите 16.75%, лихвен процент от 13.78% и чиста сума за получаване 11 580
лв. Чистата сума, получена от К.Т.Б. по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17013479 е в размер на 11 580 лв. и е преведена от Б. по личната
банкова сметка ***-жа Б. в Р. АД с IBAN: ***.05.2019г. На 17.05.2019г. К.Т.Б. е
превела по разплащателната сметка на „Т.” ЕООД в Р. АД с IBAN: ***,00 лв. На
17.05.2019г. с приходен касов ордер № 18 К.Т.Б. е внесла в брой в касата на „Т.”
ЕООД 80.00 лв. Преведената сума по разплащателната сметка (11500,00 лв.) и
внесената сума в касата (80,00 лв.), общо 11580,00 лв. са осчетоводени в
счетоводството на дружеството като допълнителна парична вноска по кредита на
счетоводна сметка 102 „Допълнителна парична вноска“.
Вещото лице сочи
също, че съгласно условията на Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17013479 от 14.05.2019г. и погасителния план към него, кредита се погасява
на 52 месечни погасителните анюитетни вноски, всяка
по 353.49 лв., в т.ч.: главница, лихва и застраховка. За периода от датата на
теглене на кредита (14.05.2019г.) до датата на вдигане на запора върху
банковата сметка на "Т." ЕООД (28.11.2019г.) са начислени от банката
и платени от г-жа Б. 6 погасителни вноски по 353,49 лв. – общо 2120,94 лв., в
т.ч. 826,49 лв. лихва, по дати на падеж и суми. За периода от датата на теглене
на кредита (14.05.2019г.) до датата на вдигане на запора върху банковата сметка
на "Т." ЕООД (28.11.2019г.) от касата на дружеството е изплатена на К.Т.Б.
обща сума в размер на 2120,94 лв. с основание „погасяване на доп. пар. вн. по решение на ЕС на
капитала от 14.05.19г.“, в т.ч.: РКО 1/19.06.2019г. – 353,49 лв.; РКО
2/18.07.2019г. – 353,49 лв.; РКО 3/15.08.2019г. – 353,49 лв.; РКО
4/19.09.2019г. – 353,49 лв.; РКО 5/17.10.2019г. – 353,49 лв.; РКО
6/19.11.2019г. – 353,49 лв. Съгласно заключението на вещото лице, в случай, че
се приеме, че платената обща сума от „Т.“ ЕООД на г-жа Б. включва главница,
лихва и застраховка в същия размер, в който е платена от г-жа Б. по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17013479, то платената лихва от ищеца на
едноличния собственик на капитала за погасяване на потребителския кредит за
периода от датата на теглене на кредита (14.05.2019г.) до датата на вдигане на
запора върху банковата сметка на "Т." ЕООД (28.11.2019г.) е в размер
на 826,49 лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 403 от ГПК.
Отговорността по чл. 403
от ГПК е специфична безвиновна деликтна
отговорност на лицето по чието искане е допуснато обезпечението, при която
вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето
срещу което е допуснато обезпечението.
В тежест на ищеца в
настоящото производство на основание чл. 154
от ГПК е да установи, че е било образувано обезпечително производство, по което
да е допусната обезпечителна мярка срещу него като ответник в обезпечителното
производство, сега ищец по иска по чл. 403,
ал.1 от ГПК, искът, по който е допуснато обезпечението да е
отхвърлен; наличието на имуществена вреда в правната сфера на длъжника - ищец
по иск по чл. 403, ал. 1 от ГПК, под формата на
претърпени загуби и пропуснати ползи и причинна връзка между допуснатото
обезпечение и настъпилия вредоносен резултат.
Спорно между страните
е дали сключването на договорите за заем, респ. намаляването на имуществото на
ищеца чрез плащането на възнаградителните лихви е в
причинно-следствена връзка с наложената обезпечителна мярка. Въззивният съд намира, че не е налице причинно-следствена
връзка между вредите на ищеца и допуснатото обезпечение, тъй като за времето,
през което е действала обезпечителната мярка не са представени доказателства,
че ищецът е бил в затруднено финансово положение, имал е изискуеми парични
задължения към доставчици или не е могъл да внесе ДДС към бюджета на държавата.
Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че ползването на заемни
средства в размер близък до сумата, за която е наложен запор е решение на
управителя на дружеството, а не е било условие за функционирането и извършването на търговската му дейност. Ето
защо не може да се направи извод, че ако не беше запорирана
сума от 11 021, 60 лв., едноличният собственик на капитала нямаше да ползва
заемни средства по Договор за потребителски паричен кредит „Plus-17013479“,
сключен между „П.“ и да плаща възнаградителна лихва.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че от доказателствата по делото не
се установява, че платената цена за ползване на заемни средства в размер на
договорената възнаградителна лихва по Договор за
потребителски паричен кредит „Plus-17013479“, сключен между „П.“ е резултат от
наложената по искане на ответника обезпечителна мярка, поради което и
предявеният иск за ангажиране отговорността на „Т.” ООД на основание чл. 403,
ал. 1 ГПК следва да се отхвърли.
По предявения иск по
чл. 327, ал.1 от ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът излага
твърдения, че през септември 2018 г. "Т." ООД поръчва на „Т.“ ЕООД
доставката на олекотени възглавници - 110 бр. с единична цена от 5.00 лв. без
ДДС, олекотени завивки единични - 130 бр. с единична цена от 12.50 лв. без ДДС,
протектори за матрак 90/200 - 40 бр. с единична цена от 9.50 лв. без ДДС,
протектори за матрак 164/200 - 10 бр. с единична цена от 12.00 лв. без ДДС и
протектори за матрак 180/200 - 5 бр. с единична цена от 13.90 лв. без ДДС, на
обща стойност от 2 744 лв. без ДДС, а с ДДС – 3 292.80 лв.
На 07.11.2018 г.
поръчаната стока била предадена от „Т.“ ЕООД - С.З. на „Т.“ ООД - С.З. без
забележки, с приемо- предавателен протокол. От общата
дължима сума „Т.“ ООД - С.З. платило авансово само половината в размер на 1 646,
40 лв. с ДДС, и останало да дължи още толкова – 1646, 40 лв. с ДДС. За остатъка
на дължимата сума по описаната доставка е издадена ф-ра
1356/28.10.2018 г. на стойност 1 646, 40 лв. с ДДС.
По делото е
представена фактура № 1356/28.10.2018 г., в която липсва подпис на получателя
на същата. Видно от заключението на вещото лице фактура № **********/28.10.2018
г. на стойност 1646,40 лв. с включен ДДС не е представена в „Т.“ ООД, не е
осчетоводена и не е упражнено правото на данъчен кредит.
Страните по делото
спорят дали процесната фактура обективира
договор за покупко – продажба на олекотени завивки и
протектори за матрак.
Съгласно разпоредбата на чл. 327,
ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката. За да се приеме, че ответникът
дължи на ищеца претендираната парична сума, ищецът
следва да установи факта на сключване на договора за покупко
- продажба и предаването на стоката на ответника, а последният следва да
установи факта на плащане на цената на закупените стоки. За да се приеме, че фактурата обективира
сключен между страните договор за покупко – продажба,
следва фактурата да съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, време и място на издаване и подпис на продавача и купувача, за да се
приеме като доказателство за възникнало между правоотношение по договор за
продажба.
В настоящия случай процесната фактура не съдържа описание на стоката и подпис
от страна на представител на „Т.” ООД, както и не е осчетоводена от ответното
дружество. Представеният по делото приемо – предавателен
протокол също не може да послужи за доказателство за сключен между страните договор
за продажба, тъй като не е ясно кой е И. Иванова и чий е подписът положен на
„Приел“.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че от представените по делото доказателства
не се установява, че „Т.“ ЕООД е предал на „Т.” ООД процесното количество
олекотени завивки и протектори за матрак, поради което предявеният иск за
сумата от 1 646, 40 лв., представляваща неплатена от „Т.” ООД част от
продажна цена на продадена и доставена стока е неоснователен и недоказан.
С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото въззивникът „Т.“ ЕООД следва да
заплати на „Т.“ ООД направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 947/04.08.2020
г., постановено по гр.д. № 6868/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***
да заплати на „Т.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., ул. *** направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.