Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………26.08.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………тридесет
и първи юли………………….…..……….……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д.………………………………………………………
Прокурор
Кристина Куртева……………………………………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 483…по описа за……..…….….…………2020 година.
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Г.Л.Д., твърди че на
16.12.2009г. бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа. На 17.12.2009г. бил
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 463 по описа на ОД на МВР -
Стара Загора за 2009г. за това, че в периода от месец октомври 2008г. до месец
февруари 2009г. в град Стара Загора участвал в организирана престъпна група с
участници В.и.т., П.а.т., И.н.и., Е.т.м., д. Л.Д., С.т.а. и Р.п.а., образувана
и ръководена от И.й.й., извършваща престъпление по чл. 256, ал. 1 от НК, а
именно чрез използване на документи с невярно съдържание - искане за
възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП на територията на Република
България - престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 2 вр. чл. 256 НК.
Същия ден бил задържан с постановление на наблюдаващия
прокурор от ОП - Стара Загора бях задържан за срок от 72 часа. Било внесе
искане, по което било образувано ЧНД № 1032 по описа на съда за 2009год. С
определение от 19.12.2009год., постановено по същото дело, състав на ОС - Стара
Загора уважил искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Ищецът твърди, по негово искане било образувано ЧНД №
155 по описа на съда за 2010г. за изменение на мярката. С определение от
15.03.2010год., съдът я изменил „домашен арест“. Определението било потвърдено
от Пловдивски апелативен съд. Ищецът твърди, че многократно е искал промяна на
мярката за неотклонение, но безуспешно.
На 21.03.2011г. било предявено ново постановление и
бил привлечен като обвиняем за три престъпления, а именно такива по чл. 321,
ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и три обвинения по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Почувствал се притеснен, тъй като всички деяния
били за тежки умишлени и предвиждали високи наказания „лишаване от свобода“.
Продължителната мярка за неотклонение „домашен арест“ го лишила от социални
контакти и работа. Страхувал се от възможно осъждане и налагане на сериозно
наказание. Поради естеството на мярката не можел да се издържа, бил в тежест на
родителите си, чувствал се като болен и ненужен човек. Мярката за неотклонение
била изменена в парична гаранция с определение от 01.07.2011год.
На 23.08.2011 г. му било повдигнато ново, обвинение за
престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал.
1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и за три
деяния по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК. За пореден път бил привлечен като
обвиняем по същото досъдебно производство на 06.07.2012г., като престъпленията,
в извършването на които бил обвинен били еднакви с тези по привличането му от
11.11.2011год.
Дълго време след тези процесуално следствени действия
не се случило нищо и ищецът изпитвал несигурност за бъдещето си.
След приключване на разследването по досъдебното
производство било внесено с обвинителен акт в Специализирания наказателен съд,
където било образувано НОХД № 625 по описа за 2012г. С Разпореждане от
10.05.2012год., съдията — докладчик прекратил съдебното производство по делото
и върнал същото на прокурора за извършване на допълнителни действия по
разследването и отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. С Постановление му били повдигнати нови обвинения.
Делото отново било внесено в съда. Било образувано
НОХД № 1733 по описа за 2012год., което с Разпореждане от 05.12.2012г., което
било прекратено по същите съображения, както и предходното дело. С
Постановление от 25.03.2013 год., наказателното производство било частично
прекратено по обвинението, повдигнато спрямо В.и.т. по отношение на деянието по
чл. 255, ал. 3 НК. В това постановление, наблюдаващият досъдебното производство
прокурор, постановил делото да продължи срещу всички според съществуващите
обвинения.
За трети път наказателното производство било внесено в
Специализирания наказателен съд, където било образувано НОХД № 1200 по описа за
2013 г. С Разпореждане от 31.10.2013г. съдебното производство било прекратено и
върнато за допълнително разследване и отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Това разпореждане било протестирано от прокуратурата и
протестът бил уважен.
Така, след дълго очакване на процес, в който имал
възможност да се изправи пред съда, за да се проверят събраните от обвинението
доказателства, ищецът получил призовка и разпореждане от които разбрал, че
делото е внесено с обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, където
било образувано НОХД № 1200 по описа за 2013 год., а първо съдебно заседание
било насрочено за 29.01.2014год., или четири години след първоначалното му
привличане като обвиняем и задържането му под стража. По време на провеждане на
с.з. защитниците направили възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство и искане съдебното производство да се
прекрати, а делото да се върне на прокурора за отстраняване на нарушенията.
Съдебният състав уважил направените искания и с определение прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокуратурата.
На следващият ден - 30.01.2014год. на основание чл.
368, ал. 1 НПК депозирали молба пред Специализирания наказателен съд за
разглеждане на делото, тъй като от привличането им като обвиняеми изминали
повече от две години. По молбата съдът на основание чл. 369, ал. 1 НПК дал
тримесечен срок на Специализираната прокуратура да внесе делото в съда с
обвинителен акт или да прекрати наказателното производство.
За пореден път, през месец март 2014год. по
досъдебното производство му били повдигнати нови обвинения.
В рамките на указания от съда тримесечен срок,
Прокуратурата внесла делото в СпНС с нов обвинителен акт. Било образувано НОХД
№ 500 по описа на СпНС за 2014г. С Разпореждане от 02.06.2014 г., съдебното
производство било прекратено и делото отново върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На
основание чл. 369, ал. 3 НПК съдът дал на прокуратурата едномесечен срок за
отстраняване на нарушенията.
В
началото на месец септември 2014г. бил внесен поредния обвинителен акт в СпНС.
Било образувано НОХД № 1139/2014г., с определения от 02.02.12015г. съдът приел,
че за ищеца и другите обвиняеми била налице хипотезата на чл. 369, ал. 4 НПК,
като в този смисъл бил постановен и окончателният съдебен акт.
Ищецът твърди, че за петте години, при които траяло
воденото наказателно производство загубил граденото доверие към него като
личност и досега при всяко едно начинание било то в личен или професионален
план му се налагало всеки път да доказва невинността си.
Ищецът
твърди, че за времето на воденото срещу него наказателно производство претъпял
редица унижения и страдания. Същото продължило дълго време - малко повече от
пет години, които години били най - тежките в живота му. Без съмнение обаче,
най - кошмарните и ужасни от тези години били първите две, тези, през която бил
задържан под стража и се намирал под домашен арест.
Изпитвал постоянни тревоги за това как живеят близките
му, как се справят с ежедневните предизвикателства на живота. Боляло го, че не
може да им бъде опора.
Твърди, че задържането му под стража и дълго воденото
срещу него наказателно производство сринали авторитета и достойнството му.
Изпитвал чувство на срам, че изпаднал в положение, което злепоставяло всички им
в обществото. Безсилието, че не може да промени нищо било смазващо.
Разбрал, че в Стара Загора започнало да се говори, че
бил замесен в извършването на големи и сериозни престъпления. Твърдяло се, че с
Иван „Водното“, който бил сочен за организатор на „престъпната“ им група едва
ли не „източили от държавата милиони левове ДДС“. Познати и непознати коментирали,
че щял да бъде осъден да лежи в затвора за много години, вече всичко било
предопределено.
Имало публикации в местните и национални печатни и
електронни медии. Така в броят си от
19.12.2009год. вестник "24 часа" публикувал статия под заглавието „Разбиха
групата на Водното, точела ДДС“. В изданието си от 21.12.2009г., регионалният
ежедневник "Новината" излязъл със заглавие на първа страница „Водното
и още 6 зад решетките“. В местният ежедневен вестник "Старозагорски
новини" (броя от 2010 год.) се съобщавало за промяната на мярката за
неотклонение. В статията се казвало, че на петима души от „организираната ни
престъпна група“ мярката за неотклонение от „задържане под стража“ била
изменена в „домашен арест“. Подробно се описвало какви ли не сериозни и тежки
престъпления извършили против данъчната система на държавата, както и че се
занимавали с крадени автомобили.
Паралелно с публикациите в печатните медии, много
статии били поместени и в редица интернет сайтове. Така пред обществото били
погазени доброто му име и авторитет. Бил опетнен, очернен и унизен пред
семейството му, близки родственици, приятели и познати. Статии, които стояли в
интернет пространството и можело да бъдат прочетени и до днес, били поместени в
сайтовете на вестник "24 часа" от 19.11.2009год.; "Darik
news" от 19.12.2009год. и 15.03.2010год.; "Snews.bg" от
21.12.2009год. и 16.03.2010 год.; Българско национално радио от 19.12.2009год.;
Икономически портал на Стара Загора от 19.12.2009год. и 20.12.2009год.; "Гласът
на Стара Загора" от 19.12.2009год. и „Стандарт“ от 16.03.2010год.
Това било довело до ограничаване на социалните му
контакти с приятели и близки, защото те се отдръпнали.
Вследствие на незаконното наказателно производство и
мярката за неотклонение „Домашен арест“ ищецът претърпял имуществени вреди.
Задържането под домашен арест за периода от 15.02.2010 год. до 14.07.2011г. му
попречило да работи - по трудовия си
договор към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора. На 14.01.2002год.
бил назначен в дружеството на длъжност „електромонтьор“. Поради наложената
мярка за неотклонение бил в неплатен отпуск, който продължил от 15.02.2010 г.
до 15.07.2011г. докато не била изменена мярката за неотклонение и се върнал на
работа. Неплатеният отпуск започнал от 15.02.2010 г. Понеже бил задържан под
стража, съответно под домашен арест и бил принуден да ползва неплатен отпуск,
за периода от 15.02.2010г. до 15.07.2011г. Пропуснал да получи трудово
възнаграждение в общ размер на 12 784,09 лв. Сумата била формирана от
пропуснатите месечни трудови възнаграждения, както следва: за месец февруари
2010 г. - 10 от 20 работни дни в неплатен отпуск — сумата от 360.28 лева; за
месец март 2010 год. - сумата от 720.56 лева; за месец април 2010 год. - сумата
от 720.56 лева; за месец май 2010 год. - сумата от 720.56 лева; за месец юни
2010 год. - сумата от 720.56 лева; за месец юли 2010 год. - основното трудово
възнаграждение и сумата от 240 лева, платими при юбилей, съгласно КТД, или общо
- сумата от 960.56 лева; за месец август 2010 год. - след придобиване на нов
клас за прослужено време — сумата от 727.28 лева; за месец септември 2010 год.
- сумата от 727.28 лева; за месец октомври 2010 год. - сумата от 727.28 лева;
за месец ноември 2010 год. - сумата от 727.28 лева; за месец декември 2010 год.
- основно трудово възнаграждение, заедно със сумата от 150 лева /социални,
съгласно КТД/, или общо - сумата от 877.28 лева; за месец януари 2011год. -
сумата от 727.28 лева; за месец февруари 2011 год. - сумата от 727.28 лева; за
месец март 2011год. основно трудово възнаграждение, заедно със сумата от 50
лева, надбавка по случай Великден /съгласно КТД/, или общо - сумата от 777.28
лева; за месец април 2011год. - сумата от 727.28 лева; за месец май 2011 год. -
сумата от 727.28 лева; за месец юни 2011 год. - сумата от 727.28 лева; за месец
юли 2011 год. 11 от 21 дни в неплатен отпуск -сумата от 380.93 лева.
Моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати сумата
от 12 784,09 лева - дължимо обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи,
равняващи се на възнаграждението, което би получил, ако е полагал труд във
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора за времето на неплатения
отпуск, считано от 15.02.2010г. до 15.07.2011 г. и 20,000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 05.02.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
В постъпилия отговор на исковата молба ответникът
заема позиция, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита, че не е
налице фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, тъй като основанието за
прекратяване е поради невнасяне в законовия срок на делото с обвинителен акт.
При прекратено наказателно производство от съда на основание чл.369, ал.2, вр.
с чл.268, ал.1 НПК не бил налице фактическият състав за възникване на
отговорността на държавата, тъй като в чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ изрично са
изброени хипотезите, при които може да бъде ангажирана отговорността на
правозащитните органи. Хипотезата на прекратено наказателно производство по чл.
369, ал.2 НПК е извън приложното поле на ЗОДОВ, тъй като не било налице
прекратяване на наказателно производство, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Също така
оспорва претенцията и по размер. Счита, че предявената претенция е прекомерна и
не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както
и на обществено- икономическите условия в страната. Наказателното производство,
което било приключило за период от около 5 години, не било извън разумния срок.
Делото било с фактическа и правна сложност, повдигнати били обвинения на
множество лица за тежки престъпления по смисъла на чл. 93 от НК, разпитвани са
свидетели и назначени експертизи. Не било доказано, че за публикаваните
материали прокуратурата не носи отговорност. По отношение на имуществените
вреди счита, че не са налице пропуснати клаузи, тъй като следва вредите да са
реално настъпили, а не хипотетични. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1/ По претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди:
За да възникне притезателното право на увредения за
обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата
на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата
на Република България за извършено от него престъпление; 2/ съдът да е оправдал
подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение
е незаконно; 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4/ причинените
неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и
причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на
незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл.
последно ЗОДОВ.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото /а и от събраните по делото доказателства се установяват
същите факти/, че ищецът е бил обвиняем по ДП № 463/2009г., както и по н.о.х.д.
дела № 625/12г., 1733/12, 1200/13, 500/14, 1139/14г.; че наказателното
производство срещу ищеца за извършването на тези престъпления е било
прекратено; че по отношение на ищеца е била взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, изменена в „Домашен арест“ и „Парична гаранци“, че
съществуват медийните публикации.
По делото не е
спорно, че ищецът Г.Л.Д. е бил задържан по ЗМВР на 16.12.2009 г. за срок от 24
часа. На 17.12.2009 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 463/2009 г. по описа
на ОД на МВР - Стара Загора за това, че в периода от м. октомври 2008 г. до м.
февруари 2009 г. в гр. Стара Загора е участвал в организирана престъпна група.
Същия ден бил задържан с постановление на прокуратурата за срок от 72 ч. Било
внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по
което било образувано ч.н.д. № 1032/2009 г.
по описа на ОС – Стара Загора. С определение от 19.12.2009 г. съдът взел
по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. По негово
искане за изменение на мярката в по-лека било образувано ч.н.д. № 155/2010 г.,
по което с определение от 15.03.2010 г. съдът изменил мярката в „домашен
арест“. Определението било потвърдено от АС – Пловдив. Ищецът многократно е
искал промяна на мярката за неотклонение „домашен арест“ в по-лека, но
исканията му са били оставяни без уважение. Едва на 01.07.2011 г. мярката за
неотклонение била изменена в парична гаранция с определение от 01.07.2011 г., постановено по чнд № 420/2011 г. по
описа на ОС – Стара Загора. На 11.11.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем
с постановление от същата дата за престъпление
по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т.2
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 256. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 255. ал. 3, вр. ал. 1. т. 2, т. 6 и т. 7 вр.
чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК. На 23.08.2011 г. му било
повдигнато ново обвинение за
престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; по
чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 255, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Страните не спорят, че след приключване на
разследването досъдебното производство е било внасяно с обвинителен акт няколко
пъти. Така в Специализирания наказателен съд било образувано н.о.х.д. №
625/2012 г., производството по което е прекратено с разпореждане от 10.05.2012
г., а делото – върнато на прокуратурата за допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила. Досъдебното производство било внесено отново в
Специализирания съд и било образувано н.о.х.д. № 1733/2012 г., което също е
прекратено с разпореждане от 05.12.2012 г., а делото - изпратено на прокурора
за допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила. Това разпореждане било протестирано и потвърдено от
по-горестоящата инстанция. С постановление от 25.03.2013 г. на ОП Стара Загора
производството по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР било прекратено
частично по отношение на един от обвиняемите, като със същото постановление е
постановено наказателното производство да продължи по отношение на другите
обвиняеми, в т.ч. и по отношение на ищеца Г.Л.Д. за престъпления по чл. 321,
ал. 2 и ал. 3. т. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Досъдебното производство било внесено отново в
Специализирания наказателен съд с обвинителен акт и било образувано н.о.х.д. №
1200/2013 г., производството по което отново е прекратено с разпореждане от
31.10.2013 г., а делото – върнато на прокурора за допълнително разследване и
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Това
разпореждане е отменено по протест на Прокуратурата, поради което с
разпореждане от 10.01.2014 г. н.о.х.д. № 1200/2013 г. е било насрочено за
разглеждане в с.з. за 29.01.2014 г., но отново прекратено. С определение от
06.02.2014 г. по повод на молба на ищеца, по която е образувано нчд № 167/2014
г., Специализираният наказателен съд е дал на Специализираната прокуратура
3-месечен срок на основание чл.369, ал.1 НПК да внесе по отношение на Г.Л.Д. за
разглеждане в съда обвинителен акт, с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
или със споразумение или да прекрати наказателното производство, след което в
Специализирания наказателен съд е образувано н.о.х.д. № 500/2014 г.
Производството по това дело също е прекратено с разпореждане от 02.06.2014 г.,
а делото е върнато на СП за допълнително разследване и отстраняване на
съществени нарушения на процесуалните правила в 1-месечен срок на основание
чл.369, ал.3 НПК. С определение от 02.02.2015 г., постановено по н.о.х.д.
1139/2014 г., СНС е прекратил наказателното производство срещу ищеца за
престъпления по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, като е приел, че е налице хипотезата на чл.369, ал.4 НПК /отм./,
тъй като за тези престъпления не е внесен обвинителен акт в преклузивния 1-месечен
срок. Междувременно, с постановление от 07.03.2014 г. на СП мярката за
неотклонение „парична гаранция“ по отношение на ищеца е отменена. С друго
постановление на СП от 31.03.2014 г. е отменена мярката „забрана за напускане
пределите на страната“. С определение от 02.02.2015 г., досъдебното
производство № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора е било разделено
с постановление на СП от 03.09.2014 г., като в срока по чл.369, ал.3 НПК е
внесла обвинителен акт срещу ищеца С.т.а. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2
във връзка с ал.2 НК. В с.з. от 05.02.2015 г. съдът е прекратил наказателното
производство и за това престъпление на основание чл.369, ал.4 НПК /отм./. Така
наказателното производство, водено срещу ищеца, е продължило за времето от
17.12.2009 г. до 05.02.2015 г. - общо 5 години, 1 месец и 19 дни, 3 месеца от
които ищецът е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ - за времето от 16.12.2009 г. до 23.03.2010
г., когато АС Пловдив е потвърдил определението на ОС Стара Загора, с което
мярката за неотклонение е била изменена
в „Домашен арест“. Изменената мярка за неотклонение е търпяна от ищеца общо 1
година, 3 месеца и 19 дни – за времето от 23.03.2010 г. до 12.07.2011 г.,
когато АС Пловдив е потвърдил определението на ОС Стара Загора, с което мярката
за неотклонение „Домашен арест“ е изменена в „Парична гаранция“. Както бе
посочено по-горе, паричната гаранция е отменена с постановление на СП от
07.03.2014 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че задържането на ищеца се е отразило много зле на приятелката му и
на него самия, тъй като условията в ареста не били добри. Ищецът отслабнал с
6-7 килограма. Когато бил под домашен арест, се тормозел от неяснотата на
бъдещето, което го очаквало, бил силно притеснен, отпаднал, отпуснат, в недобра
кондиция психически, трудно се комуникирало с него – така свид. свид. Любомир
Антонов Иванов. Свид. Стефанова твърди и това, че ищецът се променил, избягвал
контакти и да говори. Двамата свидетели са категорични, че сериозно пострадал
личния и социалния живот на ищеца. Всички около него усещали психическия срив у
него. Според свид. Стефанова и Иванов ищецът вече ходел на работа, виждал се с
хора, имал детенце.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите
за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни и житейски логични, като не се установи тяхна заинтересованост
от изхода на правния спор, предмет на делото, субективните възприятия за
последиците върху психичното състояние на ищеца по време на процесния
наказателен процес са непосредствени. Следователно, неоснователни се явяват
възраженията на ответника, в отговора на исковата молба, че не е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, въз основа на което на
ищеца в един период от време е поддържано незаконно обвинение, и претърпените
вредоносни последици. Именно свидетелите, които са общували непосредствено с
ищеца, са формирали свои субективни възприятия за неговото емоционално
състояние, изразяващо се в потиснатост и стрес, наблюдавали са неговите реакции
и поведение, поради което възпроизвеждането на техните субективни възприятия в
гражданския процес относно правнорелевантни факти, свързани с психическото
състояние на ищеца по време на наказателния процес, са годни доказателствени
средства, които преценени с оглед на всички останали събрани по делото
доказателства, вкл. и чрез съпоставянето им с опитните правила, водят до
изясняване на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.
По делото е установено още, че във връзка с процесното
разследване в пресата и в новинарските интернет-сайтове се появили множество
публикации, че е разбита престъпна група за „точене на ДДС“. От представените и
приети като доказателства копия от вестници „24 часа“, „Новината“,
„Старозагорски новини“ и разпечатки от електронните издания на вестник „24
часа“, „Днес“, „Snews“ и „DarikNews“, се установи, че ищецът е споменат с
инициали с изключение на публикацията във вестник „Старозагорски новини“ от
16.03.2010 г., която съдържа информация за изменението на мерките за
неотклонение на част от обвиняемите по процесното досъдебно производство, в
т.ч. и на ищеца Д..
При така приетите за установени обстоятелства
настоящата инстанция счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по своето основание – от свидетелските показания
се установи, че претърпените неимуществени вреди са в причинно-следствена
връзка с повдигането на обвинение на Г.Д.. Изяснените от свидетелите изменения
в социалното общуване на ищеца, в неговото психично състояние, са закономерна,
необходима последица от незаконното обвинение за престъпното деяние, т.е.
изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в
причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение.
Неоснователно е възражението на ответника, че основанието за прекратяването на наказателното
производство не е елемент от фактически състав за възникване на отговорността
на държавата, тъй като в закона били изброени изрично хипотезите, при които
може да бъде ангажирана отговорността на държавата. Случаите на прекратяване на
наказателното производство на основание чл.369, ал.4 НПК /отм./ следва да бъдат
подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на
участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за
отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ „деянието не е извършено от лицето“ /така решение № 248/16.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 440/2014 г., IV г.о., решение № 291/16.11.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 109/2011 г., III г.о./. Следователно за
липса на елемент от фактическия състав на ангажиращата отговорността правна
норма не може да става дума.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ – по справедливост от съда. Понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ такива
правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; интензитета на
мерките за процесуална принуда и другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца – има или не влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо –
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от
този деликт /така решение № 281/30.11.2018 г. на ВКС по гр.д. № 582/2018 г., IV
г.о. и посочените в него т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС №
4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение №
57/09.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 г., ІV г.о., решение №
709/15.11.2010 г. на ВКС по гр. дело № 178/2010 г., ІІІ г.о., решение № 358 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2026/2014 г., IV г.о. и решение № 232/25.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1381/2010
г., ІІІ г.о.
При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
което е било прекратено. Повдигането на
незаконно обвинение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като
засяга нейния личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, а след като се
доказват увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е
длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелствата, от значение за определяне на конкретния
размер. С оглед на това настоящият съд приема, че от гласните доказателства -
основен източник на информация за неблагоприятните последици, за които се търси
компенсация чрез парично обезщетение, и които последици имат обективно
проявление се установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното
състояние на ищеца е било засегнато, изпитвал е притеснение и страх, че ще бъде
несправедливо наказан, уронени са и честта и достойнството му, които са и
закономерна /обичайна/ последица от повдигането на обвинение. Следва да се
посочи, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, - които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/. Срещу
ищеца никога не е водено друго наказателно производство, т.е. воденото
наказателно производство се е отразило неблагоприятно както на неговата
личност, така и на неговия социален статус. Ищецът сочи, че след изменението на мярката в
„Домашен арест“ и отказите на съда и тази мярка за бъда изменена в по-лека бил
разочарован и се чувствал като болен и ненужен човек, защото не можел да работи
и да получава доходи, живеел в притеснение и страх за бъдещето си, което е
нормално. Пострадал личният му и социален живот, а обхваналата го безнадежност
унищожила психическата му стабилност и той се затворил в себе си. Свидетелските
показания установяват, че ищецът е изпитал притеснения, тревога и страх. Той
обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от приятелите си. Въпреки някой
трудности станал баща. По делото не се твърди и няма доказателства за влошаване
на здравословното състояние на ищеца по време на пребиваването му в ареста или
по-късно. С други думи може да се приеме, че претърпените естествено
неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в размер и интензитет, който
не надхвърля обичайното. Няма доказателства, от които да се направи извод за
изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. Нещо повече. От
показанията на свидетелите се установи, че сега ищецът ходи на работа – има
социални и лични контакти, полага грижи за своето дете. Следва да се отчита и
това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си
е вид морално обезщетяване, наред с паричното /така решение № 108/13.08.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 3053/2017 г., IV г.о./.
В случая наказателното производство е било образувано
за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл.
256. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1.
т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК, за които се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години за първите
две и от 6 месеца до 6 години за третото. Според чл. 93, т.7 НК това са тежки
престъпления, а от гледна точка на обществения морал - много укорими. Самото
наказателно преследване е продължило и приключило за 5 години, 1 месец и 19
дни. Не може да се приеме, че този срок е разумен с оглед на продължителността
му, фактическата и правна сложност на делото и причините, поради които то
многократно е било връщано на прокуратурата, което на практика е довело до
увеличаване на продължителността на наказателното преследване. В тази връзка
следва да се има предвид и че наказателното преследване срещу ищеца е преминало
през всички фази на наказателното производство, макар да е било проведено само едно съдебно заседание, по
време на което производството е било прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК
/отм./. Освен горното, във връзка с определянето на размера на обезщетението,
следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение,
т.е. той е търпял вреди и от мярка за
неотклонение, които вреди по правило се обезщетяват заедно с вредите от
незаконното обвинение. Взетата мярка за неотклонение е най-тежката – задържане под стража и е
търпяна от ищеца в период от три месеца. След изменението й ищецът е търпял
следващата по-тежест - домашен арест, за срок от 1 година, 3 месеца и 19 дни,
който настоящият съд приема за продължителен. Това обстоятелство има отношение към размера на
обезщетението и следва да се отчете при определянето му. При определянето на
размера на обезщетението следва да се има предвид и посоченото по-горе
обстоятелство, че във връзка с процесното разследване в пресата и в
новинарските интернет-сайтове са се появили множество публикации, но и
обстоятелството, че ищецът е споменат с инициали, поради което следва да се
приеме, че е бил разпознат от ограничен кръг хора – близки и познати. При
определянето на справедливия размер на обезщетение според съдебната практика
следва да се има предвид и обществено-икономическите условия и стандарта на
живот в страната към периода на увреждането. В случая за 2015 г., когато е било
прекратено наказателното производство, средният годишен доход за едно лице,
съгласно официалните данни на НСИ, е 4 886 лв., а средният годишен разход – 4
605 лв. Не на последно място при определянето на размера на обезщетението съдът
взе предвид обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на
процесуалния й субституент – Прокуратурата на Република България за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ се определя
глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване
срещу него /така решение № 162/13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2017 г.,
IV г.о./.
Предвид на изложеното по-горе и предвид на тежестта на
повдигнатото обвинение, изключително дългия период от време, през който
наказателното преследване е продължило, възрастта /35 г./ и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, в т.ч. и съдебното му минало,
което е чисто, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното влияние
на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца не
надхвърля рамките на обичайното, без да е дало сериозно и трайно отражение
върху личния му живот, прилагайки обществения критерия за справедливост,
установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че за репариране на
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от незаконното наказателно
преследване справедливият размер на обезщетението не би могъл да бъде по-висок
от 10 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и
степента на претърпените морални вреди. По делото липсват доказателства, които
да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с
по-силен интензитет от обичайните. Това е така, защото показанията на
разпитаните по делото свидетелки обосновават извод за претърпени неимуществени
вреди в степен на обичайните такива, т.е. липсват проявления в емоционалното
състояние на пострадалата по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват
наказателната репресия. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи. Освен това съдебната практика се е ориентирала
при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение,
безпокойство, страх, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от
наказателното производство /така решение
№ 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3244/2016 г., IV г.о/. Размерът е
завишен, тъй като ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“ в продължителен период и обстоятелствата около задържането му
са били оповестени в няколко вестника и новинарски сайтове.
Съдът намира за необходимо да посочи, че база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служи и
стандарта на живот в страната, като справедливостта изисква сходно разрешаване
на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради
което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /така
решение № 108/13.08.2018 г. на ВКС по гр.д. №
3053/2017 г., IV г.о., решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2034/2017
г., IV г.о./. в които е прието, че справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид/, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението
да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В тази връзка освен всички
анализирани по-горе обстоятелства настоящият съд отчете и това, че е налице практика
на ВКС не само в сходни, а дори в еднакви
хипотези, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпленията в
съучастие с други лица, при еднаква деятелност, които също са предявили искове
срещу Прокуратурата, факт служебно известен на съда. Това са Станимир Тодоров -
с решение № 149/26.09.2019 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 309/2019
г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 329/08.05.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 84/2020 г., IV
г.о. Прокуратурата е била осъдена да му заплати сума също в размер на
10 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, Валери Иванов – с
решение № 148/25.09.2019 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 329/2019
г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 125/26.02.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 104/2020 г., Прокуратурата
е била осъдена да му заплати сума също в размер на 10 000,00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди
В посочените две съдебни решения при наличие на
незаконно обвинение в същио престъпления като процесното и при същите факти по
делата /всички процесуални действия в
хода на наказателното производство са били извършвани в един и същ момент за
ищеца и посочените по-горе две лица и резултатът от всяко процесуално действие
е бил еднакъв за всички/ – еднаква продължителност на наказателното
производство, еднаква продължителност и тежест на наложените мерки за
неотклонение, еднакъв отзвук в медиите, липса на специфични обстоятелства
обосноваващи по-висок размер на присъдените обезщетения /напр. влошено
здравословно състояние/, също е определено от съда обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000,00 лв.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ответника
за погасяване на задължението му към ищеца, съдът приема, че следва да уважи
иска до посочения размер от 10 000,00 лв., като за горницата до предявения
размер от 20 000,00 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
2/ По претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с „ВиК“ ЕООД и
поради наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“ е бил в неплатен
отпуск, което се установява и от приложените по делото доказателства – трудов
договор от 14.01.2002 г. и 14 броя
заповеди за разрешаване на неплатен отпуск – 161-165 от делото/. От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи, че за периода 15.02.2010 г. – 15.07.2011 г. ищецът е следвало да
получи брутно трудово възнаграждение в размер на 12 771,08 лв.
Според даденото обвързващо тълкуване /т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г.,/ обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза пък е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното деяние. Самото предположение трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презюмира.
При наличие на предоставяне на неплатен отпуск на
служителя поради обективна невъзможност на служителя да се яви на работа, за да
престира труд, която е резултат от наложена ограничителна мярка, е налице
доказана възможност за реализиране на трудови доходи, пропусната поради тази
наложена мярка. Касае се за
имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като възможността за
увеличаване на имуществото на пострадалия чрез доходи от труд е несъмнена,
сигурна и реална /в същия смисъл решение
№ 45/7.07.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3445/2019 г., III г.о., в аналогична
хипотеза на прекратено трудово правоотношение поради обективна невъзможност на
работника или служителя да се яви на работа, за да престира труд, която е
резултат от наложена ограничителна мярка, водеща до доказана възможност за
реализиране на трудови доходи, пропусната поради тази наложена мярка/. В решение № 449/06.05.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 1393/2011 г., IV г. о., е посочено, че причинна връзка е
налице и когато, без прекратяване на
трудовия договор, по него не е получавано трудово възнаграждение, именно,
защото не е престиран труд от работника или служителя, възпрепятстван от
мярката за процесуална принуда.
В случая се касае за имуществена вреда под формата на
пропусната полза, тъй като възможността за увеличаване на имуществото на
пострадалия чрез доходи от труд е несъмнена В
случая процесният период е близо една година и половина /15.02.2010 г. – 15.07.2011
г./ и обхваща времето, през което ищецът е търпял както ограничителни мерки в
режима на свободно придвижване, произтичащи от наложените му мерки за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ /в каквато мярка за процесуална
принуда е изменена най - тежката такава/ от 15.03.2010 г., която пък е изменена
на 12.07.2011 г. в „парична гаранция“ в размер на 1 500 лева. Несъмнено е било
налице материалноправно основание за ползване на неплатен отпуск по чл. 160 КТ,
в противен случай дори е можело прекратяването на трудовия договор с ищеца, по
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ– поради обективна невъзможност за изпълнението му. В
резултат на наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под страна“ са
възникнали непреодолими причини /външни за страните по трудовото
правоотношение/ за реалното изпълнение на трудовия договор с неговия работодател
„ВиК“ ЕООД. Те се изразяват в обективна невъзможност на служителя всеки работен
ден се явява навреме за изпълнение на възложената работа /чл. 126 КТ/. Горните
пречки са били налице и през времетраенето на търпяната мярка за неотклонение
„домашен арест“ – поради забраната да се напуска жилището без разрешение на
съответния орган. Тази нова обстановка, при която реалното изпълнение на
работата по трудовото правоотношение е станало невъзможно за ищеца има за
последица лишаването му от доходи от труд и е в причинна връзка с незаконното
обвинение, доколкото посочените ограничителни мерки са наложени във връзка с
разследване на деянията, предмет на това обвинение. Ето защо, за времето от
15.02.2010 г. до 15.07.2011 г. е съществувала обективна пречка за ищеца да
изпълнява трудовите си задължения при своя работодател, при което е доказана
възможността за реализиране на доходи от труд, пропусната поради наложените
ограничителни мерки. Тази възможност е реална, сигурна и несъмнена за
визираната част от исковия период. Пропусната полза да се увеличи имуществото
на ищеца за този 18 - месечен период е съизмерима с трудовото възнаграждение,
което е следвало да получи на заеманата длъжност, ако не беше ползвал неплатен
отпуск, основан на обективната невъзможност да престира труд. От заключението
на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че за
периода 15.02.2010 г. – 15.07.2011 г. ищецът е следвало да получи брутно
трудово възнаграждение в размер на 12 771,08 лв. Съгласно заключението на изслушаната по
делото съдебно – счетоводна експертиза брутното трудово възнаграждение на ищеца
като „ел. монтьор с квалификация степен 2“ във „ВиК“ ЕООД в периода м. февруари 2010 г. - м. юли 2011 г.
вкл. е било 703,86 лв. месечно. За 18-месечния период общата сума на неполучен
доход от труд възлиза на 12 771,08 лв. Пропусната полза в посочения размер
съставлява дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на задължението му към ищцата за заплащане на тази
сума, то съдът приема, че следва да уважи иска за сумата от 12 771,08 лв. за
имуществени вреди.
3/ По претенцията за лихва:
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният
момент на забавата /съответно началният момент на дължимостта на мораторната
лихва/ и началният момент на погасителната
давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в
незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда, поради което в настоящия случай съдът, въз основа на
установените факти в производството /определението за прекратяване е влязло в
сила на 05.02.2015 г./, намира, че законната лихва върху претендираните
обезщетения за вреди се дължи, считано от 05.02.2015 г. /така решение № 191/20.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о./. Основателно е обаче възражението
в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност за част от законната
лихва върху двете претенции преди 03.02.2017 г. /исковата молба е подадена на
03.02.2020 г./ и поради това законна лихва ще бъде присъдена от дата 03.02.2017
г. /за тригодишен период преди предявяване на иска – 03.02.2020 г. – арг. чл.
111, б. „б“ и „в“ ЗЗД/.
4/ По съдебноделоводните разноски:
По делото е направено искане от ищеца присъждането на
разноски в настоящото производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 ЗОДОВ, и при частично уважаване на
иска ответната Прокуратура дължи и следва да бъде осъдена да заплати изцяло на
ищеца, направените от последния разноски за внесена държавна такса по делото
/така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о/, а
по отношение на адвокатския хонорар и възнаграждението за вещо лице, такива се
дължат съразмерно с уважената част от исковете. Предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в общ размер на 1332,52 лв. – 1190,48 лв. заплатено в брой
адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от
24.01.2020 г. /л. 2 от настоящото дело/ за изготвяне на искова молба /чл. 9,
ал. 1 от НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ и договор за правна
защита и съдействие от 03.07.2020 г. /л. 186 от настоящото дело/ за процесуално
представителство /чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения -
с отбелязването в договорите е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК, възнаграждение
за вещо лице в размер на 132,04 лв. и заплатената държавна такса за исковата
молба в размер на 10,00 лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение за изготвяне на исковата
молба е под минимума /вж. чл. 9, ал. 1 от Наредбата/, а за процесуално
представителство е на минимума по Наредбата – цената на иска е 32,784 лв., като
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималния размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство е 830,00 лв. + 3% от
22 784, лв. /горницата над 10 000 лв./, т.е. 683,52 лв. и е равен на
сумата от 1513,52 лв. Договореното възнаграждение е 1513,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Г.Л.Д., ЕГН: **********
и адрес: *** сумата от 10 000,00 лв.
/десет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.02.2017
г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256.
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1. т.
2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК по ДП №
463/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, което е прекратено на основание
чл.369, ал.4 НПК /отм./ с определения от 02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г.,
двете по н.о.х.д. № 1139/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на
Г.Л.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 12 771,08 лв. /дванадесет хиляди
седемстотин седемдесет и един лева и осем стотинки/, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 03.02.2017 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 и
ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20. ал.
2 вр. ал. 1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1. т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР Стара
Загора, което е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК /отм./ с определения
от 02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г., двете по н.о.х.д. № 1139/2014 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата над сумата от 12 771,08 лв. /дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и осем стотинки/ до
пълния предявен размер от 12 784,09 лв. / дванадесет
хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и девет стотинки/ като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България да заплати на Г.Л.Д., ЕГН: ********** и адрес: ***, сума общо от 1332,52 лв. /хиляда триста и тридесет и
два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете и внесената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: