№ 2898
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100511726 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата М. М. В. срещу решение № 10596 от 03.06.2024 г., постановено по гр.
дело № 56686/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 521,95 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., както и за сумата от 37,86 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 31.07.2023 г. по ч.гр.д. № 33069/2023 г. по описа
на СРС, 178 състав.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че
липсват доказателства за валидно извършена услуга дялово разпределение в сградата, тъй
като не е представен актуален договор между ЕС и третото лице-помагач, поради което не е
налице основание таксата за тази услуга да се дължи на ищеца. Поддържа, че не е изпаднала
1
в забава съобразно предпоставките, предвидени в общите условия, поради което не дължи
мораторно обезщетение. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове за такса за дялово разпределение и
лихва за забава в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. Преди
открито съдебно заседание изразява становище, че решението на СРС в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
следва да се добави и следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че
М. М. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4609,16 лв., стойност на топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „*********, абонатен номер
*********, за период от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., т.е. със сила на пресъдено нещо между
страните е установено наличието на главен дълг в посочения размер. Ответницата не е
обжалвала решението в посочената част, поради което доводите й за липса на валидно
действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия, изложени за пръв път в
писмена молба от 09.04.2025 г. преди откритото съдебно заседание пред въззивния съд, се
явяват преклудирани, респ. неотносими, предвид невъзможността за пререшаване на спора
относно дължимата главница (арг. чл. 299, ал. 1 ГПК), поради което не подлежат на
обсъждане по същество от въззивната инстанция.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 10.2020 г. до м. 04.2022
г., то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като съобразно клаузите на
тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е необходимо публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на
основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
2
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на
задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с
изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на
отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени
да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на
задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за липса на изискуемите по ОУ
предпоставки за изпадането й в забава са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се
изисква публикуване на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното
предприятие, като процесният период на акцесорната претенция започва с изтичане на
уговорения срок – 45 дни след издаване на общата фактура на 31.07.2021 г., т.е. от 15.09.2021
г. и до посочената крайна дата 23.05.2023 г. е дължимо мораторно обезщетение в размер на
521,95 лв. върху установения главен дълг.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 37,86 лв. за непогасения по давност период м.
10.2020 г. – м. 04.2022 г. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 32 от
делото на СРС). Противно на доводите на въззивницата, същите се дължат в полза на
ищцовото дружество, макар и услугата да се извършва от трето лице, тъй като съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите за извършеното дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация
София“ ЕАД, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Заплащането на цената за тази услуга по посочения начин е изрично
предвидено и в приложимите в отношенията между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Директ“ ЕООД Общи условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, като ответницата не оспорва, че услугата по
отчет на индивидуалните уреди за измерване в топлоснабдените жилища на посочения адрес
е била реално извършена през процесния период от третото лице-помагач, а от приетите по
делото писмени доказателства (нотариално заверен списък на етажните собственици с
посочени кубатура и отоплителни уреди във всеки обект и удостоверен топлинен
счетоводител „Директ“ ЕООД, както и актуален договор от 03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД) е видно, че това е извършено въз основа на
валидно възникнали облигационни отношения между топлопреносното предприятие и
конкретното дружество за процесната топлоснабдена сграда. Следователно, цената се дължи
на топлофикационното предприятие, което от своя страна следва да я заплати в полза на
3
търговеца, извършил услугата.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10596 от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 56686/2023
г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, в която е признато за установено, че М. М. В., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 521,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., както и сумата от 37,86 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 33069/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Директ” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4