МОТИВИ към Присъда №
21 от 18.06.2015г. на ОС – Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 104 по
описа за 2015 година.
Против подсъдимата Д.С.С. е предявено обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. І - во и т. 6 вр. чл. 26, ал. 1
от НК за това, че в периода месец март 2011г. – март 2012г. в град Хасково, при
условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство,
чрез съпруга си В.Й.С. и свекърва си С.Т.Д.,***, като собственици и управители
на “Джей 90”
ЕООД гр. Хасково, БУЛСТАТ /ЕИК/ ********, регистрирана по ЗДДС от 30.03.2010г.,
както и чрез счетоводителя В.Г.П. ***, потвърдила неистина в раздел „В” клетки
„50” и „60” относно резултата за периода на справки - декларации, подадени пред
ТД на НАП град Хасково, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5
от ЗДДС, с входящи номера: - №
26001113926/13.04.2011г. за данъчен
период м. март 2011г. - относно резултата за периода - ДДС за възстановяване –
8.01 лв., вместо да посочи ДДС за внасяне – 1 625.00 лв.; №
200001123435/13.06.2011г. за данъчен
период м. май 2011г. - относно размера на ДДС за периода за внасяне – 79.73
лв., вместо да посочи действително установения ДДС за периода за внасяне – 1
008.34 лв.; № 26001140734/14.10.2011г. за
данъчен период м. септември 2011г. - относно резултата за периода - ДДС за
възстановяване – 96.95 лв., вместо да посочи ДДС за внасяне – 11 537.97 лв.; № 26001144968/14.11.2011г.
за данъчен период м. октомври 2011г. - относно
резултата за периода - ДДС за възстановяване – 439.16 лв., вместо да посочи
действително установения ДДС за периода за внасяне – 10 230.88 лв.; №
26001149187/14.12.2011г. за данъчен
период м. ноември 2011г. - относно размера на ДДС за внасяне – 560.75 лв.,
вместо да посочи действително установения ДДС за внасяне – 18 529.94 лв.; №
26001153173/14.01.2012г. за данъчен
период м. декември 2011г. - относно размера на ДДС за внасяне – 24.06 лв.,
вместо да посочи действително установения за внасяне – 20 541.70 лв.; №
26001157605/13.02.2012г. за данъчен
период м. януари 2012г. - относно резултата за периода - ДДС за възстановяване
- 187.45 лв., вместо да посочи ДДС за
внасяне – 355 лв.; № 26001161746/13.03.2012г. за данъчен период м. февруари
2012г. - относно размера на ДДС за внасяне – 52.26 лв., вместо да посочи
действително установения ДДС за внасяне – 19 307.18 лв.; както и посредством
счетоводителя В.Г.П. при водене на счетоводство използвала документи с невярно
съдържание – фактури, отразяващи
недействителни сделки за покупки на стоки, с
номера: 748/31.03.2011г.; 744/31.03.2011г.; 746/31.03.2011г.; 276/15.05.2011г.;
278/18.05.2011г.; 293/23.05.2011г.; 673/14.09.2011г.; 674/18.09.2011г.;
675/23.09.2011г.; 542/09.10.2011г.; 796/16.10.2011г.; 979/19.10.2011г.;
720/06.11.2011г.; 722/07.11.2011г.; 725/08.11.2011г.; 730/10.12.2011г.;
822/20.12.2011г.; 831/27.01.2012г.; 874/10.02.2012г.; 875/20.02.2012г. и
886/23.02.2012г., с което избегнала плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - ДДС в размер на 83 136. 01 лева.
Участващият в съдебно заседание и наблюдаващ досъдебното производство прокурор поддържа обвинението във вида, в който е предявено, като счита,
че то е доказано по несъмнен начин. В този аспект
представителят на държавното обвинение изтъква, че след като подсъдимата
фактически е осъществявяла дейността по приемането на
стоките и е издавала фактури за извършените от дружеството продажби, то тя
следва да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, като съдът й наложи минимално наказание, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на С. намира обвинението недоказано, а също така
деянието за несъставомерно, като пледира подсъдимата да бъде призната за
невинна и оправдана.
Д.С. разбира в какво е обвинена, дава подробни обяснения, а в последната си дума заявява, че иска от съда да бъде оправдана.
Съдът,
след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства
поотделно, в тяхната съвкупност, във връзка и с доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.С.С. е
родена на ***г. в гр. *****, живее в *******,
ползва се с положителни хакартеристични
данни по настоящ адрес. Български
гражданин е, омъжена, със средно образование и затруднено имотно състояние. Не е осъждана.
Дружество „Джей 90“ ЕООД
с Булстат ******** със седалище и адрес на управление гр. Хасково, с данъчна регистрация в
ТД на НАП - Пловдив, било регистрирано по ЗДДС по избор, считано от
30.03.2010г. и дерегистрирано от 12.02.2014г. В
периода март 2011/март 2012г. еднолични собственици на капитала и управители на
дружеството били - В.Й.С., ***** на подсъдимата, а от 03.02.2012г. и майка му С.Д.,
страдаща от ******* ******, на която били прехвърлени дружествените дялове,
респ. собствеността върху фирмата. Независимо от промяната на собствеността С.
извършвал търговия със строителни материали в склад в гр. Димитровград, а
подсъдимата се занимавала с дейността на кафе-магазина в гр. Хасково. В.С.
ръководел дейността на дружеството, свързана със закупуване на стоката от
доставчиците и продажбата на строителните материали на клиентите от склада.
Майка му - С.Д., макар формално от 03.02.2012г. да била собственик и управител
на ЕООД-то не се занимавала с дейността на дружеството. С управлението на
фирмата, като собственик и управител, а след прехвърлянето на дружествените
дялове на Д. на нейно име, макар и да не бил упълномощен за това, се занимавал С..
Именно той контактувал със свидетелката В.П., чиято фирма водела счетоводството
на „Джей 90”
ЕООД и възникналите текущи въпроси свързани с документацията били разрешавани от П. и С.. В качеството си на собственик и
управител на данъчно задълженото юридическо лице „Джей
90“ ЕООД, В.Й.С. и майка му Ст. Д. носили задълженията за вярно деклариране
пред НАП. Счетоводителката, св. В.П., била упълномощена от С., в качеството му
на управител на дружеството, да обслужва фирмата, което включвало
осчетоводяването на първични счетоводни документи, вкл. фактури, подаване на справки
- декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации и всякакви други счетоводни
документи, свързани с дейността ЕООД-то. Както подсъдимата С., така и съпругът
й, синът й и свекърва й предоставяли документи в счетоводната къща, след което
счетоводителката ги обработвала. Случвало се и самата П. да взема документи от
свекървата на подсъдимата – Ст. Д.. Св. В. П. подготвяла СД по ЗДДС и
дневниците, като вписвала данните, резултат от представените й за
осчетоводяване първични документи. Управителят на дружеството - С. подписвал
съответните документи, а декларацията и регистрите се подавали на хартиен и
магнитен носител в компетентната ТД на НАП, в случая гр. Хасково от св. П..
Известно е, че справката декларация е документ, в който регистрираното лице е
длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация свързана с
неговата дейност, което е основание за възникване на права и задължения. За
всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната ТД
на НАП до 14-то число включително на месеца следващ данъчния период, за които
се отнася в съответствие с изискванията на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Последната
разпоредба задължава регистрираното лице да води отчетния регистър - дневник за
продажби и да го подава в ТД на НАП в същия срок заедно със СД.
За данъчния период м. март 2011г. - На неустановена дата при
счетоводителя св. В.П. били занесени фактури с номера № 748/31.03.2011г., №
744/31.03.2011г., № 746/31.03.2011г., отразяващи покупка на материали - итонг, латекс, цимент, с посочен
издател "Кавис" ЕООД с Булстат
******** гр. София. В изпълнение на договора, св. В.П. осчетоводила
горепосочените документи, включила ги в отчетния регистър, изискуем съгласно
чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 вр.
чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м.март 2011г. на „Джей 90“ ЕООД. Така счетоводителя – В.Г.П., при водене на
счетоводство несъзнателно използвала документи с невярно съдържание – фактури,
отразяващи недействителни сделки за покупки на материали. Счетоводителката
изготвила, а В.Й.С. подписал справката декларация и тя била представена в ТД на
НАП гр. Хасково с вх.№ 26001113926/13.04.2011г. за данъчен период м.март
2011г., като бил деклариран невярно резултат за периода ДДС за възстановяване –
8.01 лв., вместо да се посочи действително установения резултат за периода ДДС
за внасяне – 1 625 лв. В.Й.С. в декларация, която се изисква по силата на чл.
125, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 26001113926/13.04.2011г. за данъчен период
м.март 2011г. на фирма „Джей 90“ ЕООД, подадена в ТД на НАП – офис - гр. Хасково,
посочил променен резултат за периода, като декларирал в раздел „В”, клетка „60“
от СД - 8.01 лв. ДДС за възстановяване, вместо да посочи действително
установения ДДС за внасяне – 1 625 лв., който не бил заплатен.
За данъчния период м. май 2011г. - На неустановена
дата на счетоводителя св. В.П. били предоставени фактури с номера №
276/15.05.2011г., 278/18.05.2011г., 293/23.05.2011г., отразяващи покупка на
материали - метални профили, от "Сталпром-99" ЕООД с Булстат ********
гр. Сливен. В изпълнение на функциите си, св. В.П. осчетоводила горепосочените
документи, както ги включила в отчетния регистър, изискуем съгласно чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 3 вр. чл.
124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м. май 2011г. на „Джей 90“ ЕООД. Така счетоводителя – В.Г.П., при водене на
счетоводство на последното дружество станала причина да бъдат използвани
документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи недействителни сделки за
покупки на материали. Счетоводителката изготвила, В.Й.С. подписал и в
ТД на НАП гр. Хасково била представена справка - декларация с вх.№
200001123435/13.06.2011г. за данъчен период м.май 2011г., в която бил
деклариран невярно резултат за периода ДДС за внасяне – 79.73 лв., вместо да се
посочи действително установения резултат за периода ДДС за внасяне – 1 008.34
лв. По този начин С. посочил в декларация, която се изисква по силата на чл.
125, ал. 1 от ЗДДС – справка - декларация с вх. № 200001123435/13.06.2011г. за
данъчен период м.май 2011г. на фирма „Джей 90“ ЕООД,
подадена в ТД на НАП – офис - гр. Хасково, променен резултат за периода, като
декларирал в раздел „В”, клетка „50“ от СД – 79.73 лв. ДДС за възстановяване,
вместо да посочи действително установения ДДС за внасяне– 1 008. 34 лв. Данъкът
в този размер не бил заплатен.
За данъчен период м. септември 2011г. - На
неустановена дата на счетоводителя св. В.П. били представени фактури с номера №
673/14.09.2011г.; № 674/18.09.2011г.; № 675/23.09.2011г., отразяващи покупка на
материали - итонг, арматура, цимент, от "Кавис"
ЕООД с Булстат ******** гр. София. В изпълнение на
задълженията си и без представа за действителността на доставките, св. В.П.
осчетоводила горепосочените документи, както ги включила в отчетния регистър,
изискуем съгласно чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м.
септември 2011г. на „Джей 90“ ЕООД. Така,
счетоводителя – В.Г.П. при водене на счетоводство станала причина да бъдат
използвани документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи недействителни
сделки за покупки на материали. Счетоводителката изготвила, В.Й.С. подписал, и в
ТД на НАП гр. Хасково била представена справка - декларация с вх.№
26001140734/14.10.2011г. за данъчен период м. септември 2011г., в която бил
деклариран резултат за периода ДДС за възстановяване – 96. 95 лв., вместо
действително установения за периода ДДС за внасяне – 11 537. 97 лв. По този
начин С. потвърдил неистина в декларация, която се изисква по силата на чл.
125, ал. 1 от ЗДДС – справка - декларация с вх. № 26001140734/14.10.2011г. за данъчен
период м. септември 2011г. на фирма „Джей 90“ ЕООД,
подадена в ТД на НАП – офис - гр. Хасково, като е променил резултата за периода
и декларирал в раздел „В”, клетка „60“ от СД - 96.95 лв. ДДС за възстановяване,
вместо да посочи действително установения ДДС за внасяне – 11 537. 97 лв. Този
дължим ДДС не бил заплатен.
За данъчен период м. Октомври 2011г. - На
неустановена дата на счетоводителя св. В.П. били представени фактури с номера №
542/09.10.2011г.; № 796/16.10.2011г.; № 979/19.10.2011г., отразяващи покупка на
материали - лепило, теракот, стереопор,
издадени от "Кавис" ЕООД с Булстат ******** гр. София. Св. В.П. осчетоводила
горепосочените документи, както ги включила в отчетния регистър, изискуем
съгласно чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 вр.
чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м. октомври 2011г. на „Джей 90“ ЕООД. Така счетоводителя П. при водене на
счетоводство на горепосоченото дружество станала причина да бъдат използвани
документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи недействителни сделки за
покупки на материали. Счетоводителката изготвила, В.Й.С. подписал и в
ТД на НАП гр. Хасково била представена справка-декларация с вх.№
26001144968/14.11.2011г. за данъчен период м.Октомври 2011г., в която бил
невярно деклариран резултат за периода ДДС за възстановяване – 439.16 лв.,
вместо да се посочи действително установения резултат за периода ДДС за внасяне
– 10 230.88 лв. По този начин С. потвърдил неистина в декларация, която се изисква
по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС – справка-декларация с вх.
№26001144968/14.11.2011г. за данъчен период м.октомври 2011г. на фирма „Джей 90“ ЕООД, подадена в ТД на НАП – офис - гр. Хасково,
като е променил резултата за периода и декларирал в раздел „В”, клетка „60“ от
СД - 439.16 лв. ДДС за възстановяване, вместо да посочи действително
установения ДДС за внасяне – 10 230.88 лв. ДДС в този размер не бил заплатен.
За данъчен период м. Ноември 2011г. - На
неустановена дата на счетоводителя св. В.П. били предоставени фактури с номера
№ 720/06.11.2011г.; № 722/07.11.2011г.; № 725/08.11.2011г., отразяващи покупка
на материали - цимент, фибран, суперфикс,
издадени от "Кавис" ЕООД с Булстат ******** гр. София. Св. В.П. осчетоводила горепосочените
документи, както ги включила в отчетния регистър, изискуем съгласно чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 3 вр. чл.
124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м. Ноември 2011г. на „Джей 90“ ЕООД. Така, счетоводителя П., при водене на
счетоводство използвала документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи
недействителни сделки за покупки на материали. Счетоводителката изготвила, В.Й.С. подписал и в
ТД на НАП гр. Хасково била представена справка-декларация с вх.№ 26001149187/14.12.2011г.
за данъчен период м.ноември 2011г., в която бил деклариран невярно резултат за
периода ДДС за внасяне - 560.75 лв., вместо действително установения резултат
за периода ДДС за внасяне – 18 529.94 лв. По този начин С. потвърдил неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС –
справка-декларация с вх. №26001149187/14.12.2011г. за данъчен период м. ноември
2011г. на фирма „Джей 90“ ЕООД, подадена в ТД на НАП
– офис - гр. Хасково, като е променил резултата за периода и декларирал в
раздел „В”, клетка „60“ от СД - 439.16 лв. ДДС за възстановяване, вместо да
посочи действително установения ДДС за внасяне – 18 529.94 лв. Този дължим
размер на ДДС не бил внесен.
За данъчен период м. Декември 2011г. - На
неустановена дата на счетоводителя П. били представени фактури с номера №
730/10.12.2011г.; № 822/20.12.2011г., отразяващи покупка на материали - лепило,
фибран, също с посочен издател "Кавис" ЕООД с Булстат ********
гр. София. В изпълнение на функциите си св. В.П. осчетоводила горепосочените
документи, както ги включила в отчетния регистър, изискуем съгласно чл. 125,
ал. 5 вр. ал. 3 вр. чл.
124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м. Декември 2011г. на „Джей 90“ ЕООД. Така В.Г.П., при водене на счетоводство
използвала документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи недействителни
сделки за покупки на материали. Счетоводителката изготвила, В.Й.С. подписал и в
ТД на НАП гр. Хасково била представена справка - декларация с вх.№
26001153173/14.01.2012г. за данъчен период м.декември 2011г., с невярно
деклариран резултат за периода ДДС за внасяне - 24.06 лв., вместо да се посочи
действително установения резултат за периода ДДС за внасяне – 20 541.70 лв. По
този начин С. потвърдил неистина в декларация, която се изисква по силата на
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС – справка-декларация с вх. № 26001153173/14.01.2012г. за
данъчен период м.декември 2011г. на фирма „Джей 90“
ЕООД, подадена в ТД на НАП – офис - гр. Хасково, като е променил резултата за
периода и декларирал в раздел „В”, клетка „50“ от СД - ДДС за внасяне - 24.06
лв., вместо да посочи действително установения ДДС за внасяне – 20 541.70 лв.
Този данък не бил внесен.
За данъчен период м. Януари 2012г. - На неустановена дата в данъчен период м.
Януари 2012г. на счетоводителя св. П. била предоставена фактура с номер №
831/27.01.2012г., отразяваща покупка на материали – В и К части, от "Кавис" ЕООД с Булстат ********
гр. София. Св. В.П. осчетоводила документа, както и я включила в отчетния
регистър, изискуем съгласно чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за покупки за м.
януари 2012г. на „Джей 90“ ЕООД. Така, счетоводителя В.П.
при водене на счетоводството използвала документ с невярно съдържание –
фактура, отразяваща недействителна сделка за покупки на материали.
Счетоводителката изготвила, В.Й.С. подписал и в ТД на НАП гр. Хасково била
представена справка-декларация с вх.№ 26001157605/14.02.2012г. за данъчен
период м. януари 2012г., в която бил деклариран невярно резултат за периода ДДС
за възстановяване - 187.45 лв., вместо да се посочи действително установения
резултат за периода ДДС за внасяне - 355 лв. По този начин С. потвърдил
неистина в декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС –
справка-декларация с вх. № 26001157605/14.02.2012г. за данъчен период м. януари
2012г. на фирма „Джей 90“ ЕООД, подадена в ТД на НАП
–офис - гр. Хасково, като променил резултата за периода и декларирал в раздел
„В”, клетка „60“ от СД - ДДС за възстановяване - 187.45 лв., вместо да посочи
действително установения ДДС за внасяне – 355 лв. И този данък не бил внесен.
За данъчен период м. Февруари 2012г. - На
неустановена дата в данъчен период м. Февруари 2012г. на счетоводителя св. В.П.
били представени фактури с номера № 874/10.02.2012г.; № 875/20.02.2012г. и №
886/23.02.2012г., отразяващи покупка на материали - итонг,
цимент, теракот, от „Денис
и Крис" ЕООД с Булстат
******** с правоприемник "ДИКЕЙ-СИ" ЕООД - гр. Пловдив. В изпълнение
на функциите си св. В.П. осчетоводила горепосочените документи и ги включила в
отчетния регистър, изискуем съгласно чл. 125, ал. 5 вр.
ал. 3 вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дневник за
покупки за м. февруари 2012г. на „Джей 90“ ЕООД.
Така, счетоводителя – В.П., при водене на счетоводството на „Джей 90”
ЕООД използвала документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи
недействителни сделки за покупки на материали. Счетоводителката изготвила, новият управител на
дружеството - С.Д. подписала и в ТД на НАП гр. Хасково била представена справка
- декларация с вх.№ 26001161746/13.03.2012г. за данъчен период м.Февруари
2012г., в която бил деклариран невярно резултат за периода - ДДС за внасяне -
52.26 лв., вместо да се посочи действително установения резултат за периода ДДС
за внасяне – 19 307.18 лв. По този начин Ст. Д. потвърдила неистина в
декларация, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС –
справка-декларация с вх.№26001161746/13.03.2012г. за данъчен период м.Февруари
2012г. на фирма „Джей 90“ ЕООД, подадена в ТД на НАП
– офис - гр. Хасково, като променила резултата за периода и декларирала в
раздел „В”, клетка „50“ от СД-ДДС за внасяне - 52.26 лв., вместо да посочи
действително установения ДДС за внасяне – 19 307.18 лв. Дължимият ДДС не бил
заплатен.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
1201683/02.04.2012г., служителите в ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора –
свидетелите Е.Ц. и П.М., били определени да извършат ревизия на "Джей 90" ЕООД - гр. Хасково. Ревизията обхващала
периода 30.03.2010г. до 29.02.2012г. и включвала задължения на фирмата по ЗДДС.
По време на ревизията били изпратени искания за извършване на насрещни проверки
на фирмите - доставчици на "Джей 90" ЕООД,
при които проверяващите служители установили, че цитираните по–горе дружества
никога не са издавали тази фактури и не са имали търговски отношения с "Джей 90" ЕООД. С оглед направените констатации на „Джей 90" ЕООД не се бил признат ползван данъчен кредит
по посочените фактури. От страна на "Джей
90" ЕООД не представило посочените фактури за нуждите на ревизията като
данъчните служители били уведомени, че исканите документи били изгубени. Ревизията
приключила с издаването на Ревизионен акт № *********/15.08.2012г., който не е
бил обжалван и влезнал в сила.
Всички собственици и управители на споменатите като
издатели и доставчици на стоката във фактурите посочени по-горе заявяват, че не
са имали търговски отношения със дружеството ДЖЕЙ 90 ЕООД. Така Д.И.И.,
собственик и управител на "Сталпром-99"
ЕООД с Булстат ******** гр. Сливен заяви, че макар и
да извършва търговия със строителни материали, не е издавала фактури с номера №
276/15.05.2011г., № 278/18.05.2011г., № 293/23.05.2011г., както и не е имала
търговски контакти с представители на "Джей
90" ЕООД. Г-жа И. е категорична, че фактурите издавани от нейното
дружество за инкриминирания данъчен период са в електронен формат и с много
по-висока номерация. Отделно от това в дневник-продажби на нейното дружество,
не са отразени такива фактури. Св. В.С.К., собственик и управител на
"КАВИС" ЕООД гр. София е категоричен, че с името на фирмата му е
злоупотребявано многократно, за което е сигнализирал най-различни държавни
органи и институции. Неговото дружество се занимавало единствено с производство
и монтаж на врати и е категоричен, че не е издавал фактури и не е имал
търговски контакти с представители на "Джей
90" ЕООД. Такива са и твърденията на св. С.Н.Н., собственик и управител на
„Денис и Крис" ЕООД с Булстат ******** с правоприемник "ДИКЕЙ-СИ" ЕООД
- гр. Пловдив. Това дружество също било жертва на злоупотреби - издадени
множество фалшиви фактури от името на фирмата, което наложило промяна на
фирменото наименование. Н. е категорична, е не са извършвали сделки с Джей 90 ЕООД, както и че не са съставяли и подписвали
фактури с № 874/10.02.2012г.; 875/20.02.2012г. и 886/23.02.2012г., отразяващи
покупка на материали - итонг, цимент, теракот, от „Денис и Крис" ЕООД.
Съдебно-счетоводната експертиза установява, че
"Джей 90" ЕООД е отразило в дневниците за
покупки и справки декларации по ЗДДС процесните
фактури от контрагентите "Сталпром - 99"
ЕООД, "КАВИС" ЕООД и "ДИКЕЙ-СИ" ЕООД и въз основа на тези
фактури е приспаднал данъчен кредит по ЗДДС в размер на 83 136.01 лева, което
приспадане не било признато. По този начин е избегнато плащане на данъчни
задължения. Въпросните фактури били с невярно съдържание, тъй като по тях няма
реални доставки от фирмите, посочени в тях като продавачи. Вещото лице твърди,
че макар „Джей 90" ЕООД да е продавало
материали, техният произход не е този, посочен във фактурите за доставчик.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите П.М.М., Д.И.И., В.С.К., С.Н.Н., Е.С.Ц.
и В.Г.П. (за последните приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 – за първия и т. 1, предл. ІІ-ро за втората – в частта им за наименованията на фирмите,
посочени като доставчици по инкриминираните фактури за св. Ц. и предаването на
счетоводната документация на Ст. Д.), обясненията на подсъдимата, експертиза, справки за съдимост, декларации, както и
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 НПК писмени
материали съдържащи се в Д.П.
При
тези факти съдът прие, че обвинението против С. е недоказано, а и липсва състав
на извършено от нея престъпно деяние. Напълно оборено от показанията на св. В. П.,
дадени на съдебното следствие, е твърдението в обвинителния
акт, че само и единствено подсъдимата се занимавала с организацията и
управлението на дружеството, като извършвала същинската дейност, свързана със
счетоводството, като се разписвала в документацията, контактувала с
доставчиците, заявявала и получавала стоки и извършвала разплащанията, издавала
и получавала фактури, докато нейния съпруг осъществявал единствено дейности на материално
изпълнение и обслужване на клиенти в склада. Счетоводителят на дружеството –
св. П. е категорична, че преимуществено е контактувала със С. по повод
дейността на дружеството и водене на счетоводството, че единствено той и Ст. Д.
са подписвали справките декларации по ЗДДС пред НАП и изключително рядко
подсъдимата е носила в счетоводната къща документи. П., макар и да знае, че
фирмата е семейна, е категорична, че управляващ дружеството и неговата дейност
е съпругът на подсъдимата, не само когато е бил вписан като управител в ТР, но
дори и след прехвърляне дружествените дялове на майка му. Св. П. и по повод
извършваната от нея счетоводна дейност, и във връзка с извършваната ревизия от
данъчните служители, е търсила и осъществявала
контакт именно с г-н С. за предоставяне на необходимите документи, свързани
както със счетоводното приключване на месеца, така и по повод исканията на
данъчните служители за представяне на допълнителна информация. Напълно
изолирани и необосновани, доколкото не бяха подкрепени от събраните на
съдебното следствие доказателства, останаха твърденията в обвинителния акт, че
именно подсъдимата се снабдявала с „фалшиви” фактури, които предоставяла на счетоводителя. Вече бяха коментирани показанията на св. П., но освен
тях и в същата насока са и обясненията на С., която сочи, че тя се е
занимавала единствено с кафе-аператива в гр. Хасково, докато дейността на
дружеството и свързаните със склада в Димитровград дейности оперативно и
управленски се са били ръководени от С.. На практика обвинението против С.
е изградено единствено въз основа на нейните обяснения и показанията на съпруга
й – В.С. от ДП. Последният обаче на съдебната фаза на производството се
възползва от правото си да откаже да дава показания, а разпита на С. е бил
извършен от разследващият полицай, без участието на защитник – обстоятелство,
изключващо приобщаването на тези обяснения към събраните на съдебното следствие доказателства, чрез
прочитането им. Така създалата се ситуация доведе до изместване на
доказателствената тежест, в ущърб на подсъдимата, защото С. бе поставена в
положение да доказва отрицателни факти (че не е представяла фалшивите фактури,
не е ръководила дейността на дружеството, не е контактувала с доставчици, а
дори и че не тя, а съпругът й – С. едва ли не е автор на престъпление), което е
недопустимо. По този начин проявената пестеливост при събирането
на други доказателства на досъдебната фаза и неангажирането на други, в подкрепа
на обвинителната теза на съдебното следствие, има за последица оправдаване на
подсъдимата.
Отделно
от изложеното съдът прие, че не е налице престъпление извършено от подсъдимата,
не само по предявеното й обвинение, но и по друг състав на НК. Известно е, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на
задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е
гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата
съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени
със закон, съобразно своите доходи и имущество. Една от основните
характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е
конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда
фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи
с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното
данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен
дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване
съдействие на данъчните органи. Несъмнено е, че данъчно
задължени лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или
чуждестранни дружества, а субектът на данъчното задължение може и да не съвпада
с данъчно задълженото лице, т.е. с платеца и вносителя на данъка – при косвените данъци. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че
прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от
данъчно задълженото лице, в случая с подаване
на периодични справки-декларации при облагане с данък върху добавената стойност
по ЗДДС (чл. 125). Това е дейност на лицата от
търговските дружества, които по силата на Закона (ТЗ, ЗДДС) са
оторизирани да представляват данъчно регистрираното лице – управителят или
изрично упълномощено лице. Няма спор, че подсъдимата С. не е управител на
дружеството, нито пък е било упълномощена от представляващите Джей 90 ЕООД да представлява дружеството пред ТД на НАП,
във връзка с представяните ежемесечни справки декларации по ЗДДС. Точно в
тежест на представляващия дружеството по закон или по силата на пълномощия
законът е възложил задължението за вярно деклариране пред данъчните органи на
посочените в ЗДДС обстоятелства и негова е отговорността да следи за изрядно
водене на счетоводството. Дейността на просто фактическо пренасяне на документи,
при това епизодично, както е в настоящия случай, при липсата на каквито е да
било данъчни задължения не прави С. годен субект на престъплението по чл. 255
от НК. Единствено регистрирано по ЗДДС лице носи отговорност за подадени неверни данни в справките-декларации за
данък добавена стойност, каквото лице подсъдимата в
никакъв случай не е. Естествено няма пречка лице, без отношение към
представителството на едно дружество да бъде привлечено към наказателна
отговорност, но не като извършител, а в друга форма на съучастие, при налични
доказателства за виновността на извършителя – управител или пълномощник на
регистрираното лице. В свое Решение № 25/02.02.2012 г. по н.д.№ 2993/2011 г., І – во Н.О ВКС приема, че "Когато данъчно задължено е
физическо лице, то е годният субект на данъчно престъпление, а когато данъчно
задължено се явява юридическо лице, субект
на данъчно престъпление е физическото лице, което по закон, респ. по регистрация го управлява и представлява”. Данъчното задължение, заедно с произтичащите от това
законови последици не може да възникне въз основа на „фактическо”
пълномощие или едва ли не за „водене на чужда
работа без пълномощие” по смисъла на ЗЗД, най - малко защото данъкът се урежда
със закон. Същественото е, че С. не е годен субект на данъчно
престъпление, тъй като не тя е лицето, което по закон, съответно по регистрация управлява и представлява дружество "Джей 90" ЕООД. Абсурдно е да се ангажира наказателната отговорност на
лице, нямащо отношение към инкриминирания ДДС с аргумента, че е съпруга или
снаха на управителя. Единствено във връзка с довода на защитата, касаещ
посредственото извършителство е наложително да се
упомене, че такова е възможно и когато деецът действа посредством наказателно
отговорно лице, стига в съзнанието на последното да липсват представи за
извършваното престъпление. В тази връзка е и цитираното по-горе решение на ВКС.
Предвид
изложеното и така мотивиран съдът постанови присъдата си, с оглед на която
направените в наказателното производство разноски следва да останат за сметка
на органите, които са ги направили.
Председател: