РЕШЕНИЕ
№ 2106
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330103417 по описа за 2021 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, и, при условията на евентуалност- иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.4 от ГПК.
Ищцата В. Н. В. от ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконни
и като такива да отмени Заповед № 3523-Z/10.12.2020 г. И Заповед № 64/21.12.2020 г., и
двете на ** на ответното дружество, както и да осъди ответника да й заплати сумата 6 348,
60 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през
периода 22.12.2020 г. - 22.06.2021 г., заедно със законната лихва, а - при условията на
евентуалност, ако съдът отхвърли тези искове като неоснователни и недоказани - да допусне
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата и в Заповед
№ 64/21.12.2020 г. и Уведомление до НАП, като вместо записаното в тях основание за
уволнението на ищцата, да бъде записано чл.327, ал.1, т.2 от КТ, по изложените в исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът *** - гр. ***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
1
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното
дружество, последно като „***“ с място на работа – *** в гр. ***, на непълно работно време
- 4 часа. С процесната Заповед № 3523-Z/10.12.2020 г., връчена й на 22.12.2020 г., на
основание чл.187, ал.1, т.7, т.8, т.9 и т.10 от КТ, чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, чл.188, т.3 от КТ
и при спазвана на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ на В.В. е било
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ (а като конкретни причини за издаването й
в тази Заповед е посочено, че въз основа на Констативен протокол № 14395-N/29.10.2020 г.
на *** в дружеството в гр. ***, и след извършване на проверка на фактите и изслушване на
ищцата, е било установено, че тя, в качеството й на материално отговорно лице, с
действията си е причинила липса на парични средства в поверената й каса, с което е нанесла
имуществени вреди на дружеството в размер на 6 700 лева). С последващата процесна
Заповед № 64/21.12.2020 г., връчена на ищцата също на 22.12.2020 г., считано от 21.12.2020
г., е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ –
поради наложено й с посочената Заповед № 3523-Z/10.12.2020 г. Дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага – като в процесната
Заповед № 3523-Z/10.12.2020 г. не е посочено нито какви конкретни действия, извършени от
ищцата, са довели до липсата на парични средства в поверената й каса в размер на 6 700
лева, и кога са били извършени тези действия (което следва да бъде посочено именно в
Заповедта, а не да се установява в хода на процеса по разглеждане на иска срещу нея) –
което, освен че прави тази Заповед немотивирана и само по себе си е достатъчно основание
за признаването й за незаконна и отмяната като такава, но и поради непосочването на
времето на извършване на нарушенията, прави невъзможна проверката от съда дали
наказанието е било наложено в рамките на преклузивните срокове от извършването
(респективно – от откриването) на нарушението.
Поради това, с оглед немотивираността на Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата, съдът намира, че искът за признаването й за незаконна и отмяната й
като такава се явява доказан по основание и следва да бъде уважен, а оттук, с оглед
отмяната като незаконна на тази Заповед, следва да бъде призната за незаконна и отменена
като такава и издадената въз основа на нея Заповед № 64/21.12.2020 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и направените
констатации от оригинала на трудовата книжка на ищцата, след дататат на прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответното дружество – 22.12..2020 г. (както е вписано в
трудовата й книжка, и на която дата й е била връчена Заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение – поради което съдът намира, че именно от тази дата следва да
се приеме за прекратено трудовото правоотношение с ищцата, а не от 21.12.2020 г., както е
2
посочено в Заповедта), ищцата не е започнала работа по друго такова, а от заключенията от
01.10.2021 г. и допълнителното такова от 14.10.2021 г., и двете на вещото лице по ССЕ И.С.,
се установява, че последното получено от ищцата *** за предхождащия уволнението й пълен
отработен месец (септември 2020 г.) е в размер на 1 058, 10 лева (като съдът приема именно
този размер, посочен в допълнителното заключение на ССЕ за действително дължим,
доколкото в него са включени всички задължителни елементи на дължимото на ищцата
брутно трудово възнаграждение за този месец).
При така установената фактическа обстановка, и доколкото претендираният размер на
обезщетението за оставане на ищцата без работа поради уволнението й (съобразно
допуснатото от съда в съдебното заседание по делото на 01.11.2021 г. изменение на този
иск) съвпада с действително дължимия, установен на база изчисления от вещото лице по
ССЕ размер на брутното трудово възнаграждение за предхождащия уволнението й пълен
отработен месец, съдът намира, че и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло,
заедно със законната лихва от 22.02.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
Предвид уважаването на основните искове съдът не следва да разглежда и да се произнася
по предявения при условията евентуалност иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ.
С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за
производството по делото в размер на 1 560 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС – 363, 94 лева ДТ за трите уважени
иска и за издадени на ищцата съдебни удостоверения, и 220 лева – депозити за ССЕ, като с
оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска за обезщетение, съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
на пълномощника й адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННИ Заповед № 3523-Z/10.12.2020 г., с която на основание чл.187,
ал.1, т.7, т.8, т.9 и т.10 от КТ, чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, чл.188, т.3 от КТ и при спазвана на
изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ е било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на В. Н. В., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, ***, **.
С.А., И Заповед № 64/21.12.2020 г., с която, считано от 21.12.2020 г., на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение с В. Н. В., с посочените ЕГН,
адрес и съдебен адрес, И ДВЕТЕ НА *** на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** С. В. А., със съдебен адрес: ***, **. С.С., И КАТО
ТАКИВА ГИ ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Н. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
3
СУМАТА 6 348, 60 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението през периода 22.12.2020 г. - 22.06.2021 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 22.02.2021 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 560 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 363, 94 лева ДТ и 220 лева
депозити за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 15.11.2021 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4