№ 1466
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300503060 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 278 от ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на А.Ш.Р. против Определение
№8239/13.10.2021г., по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС, с което е прекратено производството
по делото в частта относно родителската отговорност за детето А.М.Р., режима на
лични контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права, издръжката
на детето и семейното жилище на страните.
Жалбоподателят поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, т.к. съдът не е отчел настъпилите междувременно промени в
обстоятелствата – оттегленото съгласие на бащата на детето относно пътуванията му в
чужбина, поради което и детето е трайно установено да живее в България без
възможности да я напуска. Моли съда да отмени обжалваната част на определението.
Постъпил е отговор на частната жалба от М. Б. Р., в който поддържа че е налице
промяна в обстоятелствата, че детето действително живее постоянно в България, както
и че между страните е постигната спогодба относно прекратяване на брака им,
родителските права и издържка на детето, поради което и моли да се премине към
развод по взаимно съгласие. Моли съда да отмени прекратителното определение.
Съдът като разгледа подадената частна жалба, констатира, че същата е подадени
в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо право на жалба, процесуално
допустими е, а по същество е основателна:
Производството по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС е образувано по исков молба на
М.Р. за прекратяване на брака му с А.Р., като е посочен и факта, че страните имат дете
1
родено от брака. В хода на производството и с оглед установеното от ДСП съдът е дал
възможност на страните да декларират къде е постоянното пребиваване на детето с
оглед определяме на международната компетентност на съда за разглеждане на
въпросите, свързани с родителската отговорност за детето. Майката е подала
декларация относно това, че от 2018тг. Тя и детето преимуществено живеят в Р
Франция. Изхождайки от тези данни, съдът е постановил обжалваното определение,
като е приел, че в случая приложение намира подсъдността, определена по Регламент
2201/2003г. определящ компетентността при дела по развод, включително и
родителската отговорност, както и по Регламент /ЕО / 4/2009 относно издръжката на
детето. Приел е, че на осн. Регламент ЕО 44/2011 не е компетентен и относно
семейното жилище, доколкото връзката се определя по местонахождението на
недвижимиЯ имот. .Въз основа на тези изводи е и постановил прекратяване на
производството в посочените части.
С настоящата частна жалба е представено копие от нотариално заверена
декларация от бащата М.Р., с която оттегля даденото съгласие за пътуване на детето му
в чужбина. Приложена е и декларация от майката и детето, че от оттегляне на
декларацията живеят постоянно в България. След постановяване на определението е
постъпила молба от двете страни, в която заявяват че са постигнали съгласие за
прекратяване на брака си по взаимно съгласие и желаят същото споразумение да бъде
утвърдено от съда.
При така описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
българският съд е компетентен да разгледа въпросите свързани с упражняването на
родителските права по отношение на детето, родено от брака, режима на личните
отношения с родителя, който не упражнява родителските права и издръжката на
детето, доколкото към момента детето е установено да живее в България , без да има
възможности да я напусне, предвид отказа на единия родител да даде съгласие за
пътуване в чужбина. Изложените съображения от брачния съд са по същество
правилни и законосъобразни, но не са отчели действителното фактическо положение,
свързано с установяване на постоянно пребиваване на детето в България, за който факт
той не е бил сезиран навреме. Ето защо, прекратителното определение в частта касаеща
произнасяне по родителските права, личните отношения и издръжката следва да бъде
отменено и делото върнато за разглеждане на тези брачни искове.
По въпроса за семейното жилище, съдът правилно е приел липса на местна
компетентност, доколкото страните са твърдели, че живеят заедно във Франция, а при
пребиваването си в България всеки от тях живее при родителите си, т.е. липсва
твърдение за семейно жилище в Р България по смисъла на закона.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №8239/13.10.2021г., по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС, в
частта, в която е прекратено производството по иска на А.Ш.Р.ова, ЕГН **********
против М. Б. Р., ЕГН ********** в частта относно родителската отговорност за детето
А.М.Р., ЕГН *********, режима на виждане с родителя, който няма да упражнява
родителските права и издръжката на детето и ВРЪЩА делото да продължаване на
производството.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8239/13.10.2021г., по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС
в останалата обжалвана част.
В необжалваните части определението е влязло в законна сила.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС седмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3