Р Е Ш Е Н И Е №
602
18.06.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански състав
На 03.06.2020г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №615 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Колетик“ ООД, ЕИК:
*********, срещу Решение № 409 от 11.11.2019 г., постановено по гражданско дело
№ 186 по описа за 2019г. на Районен съд-Карлово, с което е отхвърлен предявения
от жалбоподателя иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът Б.Ю.Ч., ЕГН: **********,***, му дължи следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1056/2018 г., по описа на РС Карлово: 2000 лева– главница; 959.92 лева–
договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017 г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се,че изводите на първоинстанционния съд
за недоказаност на исковата претенция са неправилни, като в противоречие с
установената съдебна практика и данните по делото съдът е приел,че ответникът не
е бил надлежно уведомен за извършената цесия на вземането. Претендира се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на правния спор,
с което да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е подаден отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Б.Ч..
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството по делото е
образуваното по предявени искове по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от „Колетик“ ООД, ЕИК: *********, за
признаване за установено , че ответникът Б.Ю.Ч., ЕГН: **********, му дължи
следните суми, за които в негова полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1056/2018 г., по описа на РС Карлово: 2000 лв. – главница, дължима по договор
за кредитна линия №1000531/2/13/2015г.;
959.92 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до
10.02.2017 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК–
17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата си
молба ищецът е изложил съображения, че на 13.02.2015г., между „Аксес Файнанс“
ООД, ЕИК: *********, от една страна като кредитодател и от друга – „Юси Кинг“
ЕООД, ЕИК: *********, в качеството на кредитополучател и Б.Ю.Ч., ЕГН: **********,
в качеството на солидарен длъжник, е подписан Договор за кредитна линия
„FINTRADE“ № 1000531.По силата на договора кредитодателят е предоставил на „Юси
Кинг“ ЕООД паричен заем в размер на 2000 лева, с уговорен срок за
връщане- до 10.02.2017 г., съгласно
подписания между страните на 22.02.2016 г. анекс към договора . С договор за цесия от
01.08.2015г., „Аксес Файнанс“ ООД ЕИК: ********* е прехвърлило вземанията си
срещу трети лица на „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК: *********, което дружество пък
с договор за цесия от 01.11.2017г. ги прехвърлило на ищеца „Колетик“ ООД, ЕИК: *********, за
което ответникът бил редовно уведомен. Тъй като кредитополучателят и Б. Ч., в качеството си на солидарен длъжник, не изпълнили задължението си за връщане на сумата по договора за заем, за
„Колетик“ ООД възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Поради връчване на заповедта по чл.410 от ГПК
на длъжника-физическо лице по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от установяване на
вземането по исков ред , каквито указания му били дадени и от заповедния съд.
В предвидения в чл.131 ГПК
едномесечен преклузивен срок по делото ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и
не е ангажирал доказателства.В проведеното по делото открито съдебно
заседание , чрез процесуалния си
представител, е оспорил исковата претенция без да излага конкретни съображения
досежно нейната неоснователност.В писмената си защита пред първата инстанция е оспорил претенциите
с възражението, че цесията не му е била съобщена от цедента.
От представените пред първата инстанция и неоспорени от
страните писмени доказателства се установява следното:
На 13.02.2015г., между
„Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК: *********, в качеството на кредитодател от една
страна и от друга – „Юси Кинг“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството на
кредитополучател и Б.Ю.Ч., ЕГН: **********, в качеството на солидарен длъжник,
е подписан Договор за кредитна линия „FINTRADE“ № 1000531.По силата на договора
кредитодателят е предоставил в заем на „Юси Кинг“ ЕООД сумата
от 2000 лева, с уговорен срок за връщане
- 10.02.2017 г. съгласно подписан
между страните на 22.02.2016г. анекс към
договора . С
подписването на договора Б.Ч. е поел
задължение да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на
всички негови задължения. С договор за цесия от 01.08.2015г., „Аксес Файнанс“ ООД ЕИК: ********* е прехвърлило
вземанията си срещу трети лица на „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК: *********, което
дружество пък с договор за цесия от 01.11.2017г. ги е прехвърлило на ищеца „Колетик“ ООД, ЕИК:
*********.
На 07.11.2017г. до ответника е изпратено уведомително писмо от „Финтрейд Файнанс“
АД, ЕИК: ********* , представлявано от изп.дир.Н. Н., лично и като пълномощник на „Аксес Файнанс“
ООД ЕИК: *********, за сключения между
страните на 01.08.2015г. договор за прехвърляне на вземането, без данни
писмото да е било получено от адресата. С последващо пълномощно „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК: ********* ,
представлявано от изп.дир.Н. Н., лично и
като пълномощник на „Аксес Файнанс“ ООД ЕИК: *********, е упълномощило ищецът „Колетик“ООД да извърши уведомление
до длъжника по смисъла на чл.99 от ЗЗД.Препис от подадената от цесионера „Колетик“ООД искова
молба, ведно с приложените към нея договори за прехвърляне на вземането , пълномощно и
уведомление за извършената цесия , са
редовно връчени на ответника по делото на 18.04.2019г.
За
да отхвърли предявения иск,
първостепенният съд е приел, че ищецът не е носител на процесното вземане , тъй като
не е установено по делото длъжникът да е уведомен на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
за извършените цесии преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Така постановеното решение от първоинстанционния съд е в
отклонение от задължителната практика на ВКС по приложение на чл.99 ЗЗД и е неправилно поради нарушение
на материалния закон и на процесуалния закон-чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД и чл.235,ал.3
от ГПК.
В резултат на допуснатите нарушения районният съд е
достигнал до неправилен и необоснован извод, че фактическият състав на чл. 99 от ЗЗД
не е изпълнен, и е приложил неправилно материалния закон, приемайки, че не е
налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав
на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Аналогично
становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о., в което е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В този смисъл са постановените решения
на ВКС по т.д.№ 2639/2014 г.,ІІ т.о. и
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.,според които е валидно уведомяването на
длъжника за прехвърляне на вземането, извършено от цесионера като представител
на цедента. Това становище е аргументирано с разпоредбата на чл. 36 ЗЗД,
според която представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/
и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то
по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД.
В противоречие с дадените в задължителната практика
разрешения първоинстанционният съд е
формирал извод, че ищецът не е доказал
цесията да е била съобщена на длъжника от цедента. В процесния случай към
исковата молба са представени както изходящи от двамата цеденти пълномощни за
уплъномощаване на ищеца да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, така и уведомление от тях до длъжника за сключения на
01.08.2015г. договор за цесия.
С оглед изложеното , в случая следва да се приеме за
валидно уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.3 ЗЗД
за цедиране на процесното вземане на ищеца, с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея на 18.04.2019г.
От съобщаване на цесията, с връчване на исковата молба по
делото, до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция,ответникът не
е заплатил исковите суми, като не оспорва и техния размер.
На основание изложеното въззивният съд
приема,че обжалваното решение,с което исковата претенция е отхвърлена следва да
бъде отменено и постановено ново,с което бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 2000
лв. – неизплатена главница по договор за кредитна линия
№1000531/2/13/2015г.; сумата от 959.92
лв. – договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017
г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК на търговското дружество следва да се присъдят
направените за двете инстанции разноски в размер общо на 1402,99 лв., включващи
заплатени за производствата държавни такси и адвокатски възнаграждения, както и тези направени в заповедното производство в общ размер от 123,54 лева-внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 409 от 11.11.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 186 по описа за 2019г. на Районен съд-Карлово,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Ю.Ч., ЕГН: **********,***, солидарно с „Юси
Кинг“ЕООД, ЕИК:*********, дължи на „Колетик“ ООД, ЕИК: *********, сумата от
2000 лева – неизплатена главница по договор за кредитна линия
№1000531/2/13/2015г.; сумата от 959.92
лева – договорна лихва, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2017 г.;
ведно законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК– 17.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1056/2018 г., по описа на РС Карлово.
ОСЪЖДА Б.Ю.Ч., ЕГН: **********,***, да заплати на „Колетик“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес управление: гр. София 1618, Община Столична, Район „Овча
купел“, бул. Никола Петков № 52, ет. 1, ап. офис 1-03, представлявано от
управителя И. Й., сумата от 1402,99
лева- разноски по делото за двете съдебни инстанции, както и направените в
заповедното производство разноски в размер от 123,54 лева.
Решението е окончателно
не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.