№ 5
гр. Бугас , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БуГАС в пулично заседание на петнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при уастието на секретаря Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500107 по описа за 2021 година
Производството е образуано по въззивна жалба, подадена от адв. П. В. като
пълномощник на С. Т. Ц. срещурешение № 316/12.10.2020 г. постановено по т. д. №
463/2019 г. по описа на Бугаски окръжен съд, в частта, с която предявеният от въззивницата
против ЗК „у" АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуествени вреди -
дуевни болки и страдания, причинени в ПТП от ****** година, е отхвърлен за разликата над
размера на главницата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. както и за лихва
върхуприсъденото обезщетение за периода от ****** година, до 27 април 2019 година, като
с определение от 06.01.021 г. решението е допълнено в частта относно разноските и
въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно друество суата от 400
лв. за направени по делото съдебни разноски и юрисконсутско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът е бил сезиран да определи справедливо
обезщетение за претърпените неимуествени вреди, причинени на въззивницата в ПТП,
настъпило на ****** година, при което въззивницата е била уарена от лек автомобил
Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б.. Подробно във въззивната
жалба се изложени обстоятелствата, при които се твърди, че е настъпило пътнотранспортно
произшествие; описани са причинените телесни уреждания и възприетите от Бугаски
окръжен съд факти и обстоятелства, като възражението за съпричиняване, въведено от
ответната застрахователна компания, се сочи, че е останало недоказано. Възраженията са в
насока за неспазване критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД; необоснованост
на решаващите мотиви при определяне размера на обезщетението и несъобразяване на
1
утановените по делото факти относно претърпените болки и страдания; както и за
значително отклоняване от съдебната практика при сходни слуаи.
Навеждат са доводи за несъобразяване на уазанията по т. 11 на ППВС № 4/1968 г.,
като размерът на обезщетението бил определен произволно. Оспорени са изводите за пълно
възстановяване на ищцата за период от два месеца и половина, в която връзка се позовава на
данни от заключението на вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както
и на факта, че в следствие на причинените в ПТП уреждания въззивницата понастоящем се
придвижа единствено с помощни средства - патерици.
Във връзка с възраженията за несъобразяване от съда на критериите за определяне на
справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД и цитираното постановление
на ВС са развити доводи за липса на извършен съвкуен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства и утановените релевантни факти - различните по степен уреждания,
периодът им на възстановяване, както и въздействието им върхукачеството на живот на
пострадалата; допълнителното уложняване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания загрозяване и друи критерии съгласно соченото постановление на ПВС;
моментът, към кой е определен размерът на обезщетението и несъобразяването мус всички
причинени и предстоящи да настъпят вреди – до преодоляване на урежданията
Акцентира се върхувъзраженията за липса на мотиви и твърдението за
необоснованост на решението.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната мучаст и се претендира
обезщетение за неимуествени вреди в пълния муразмер от 40 000 лв. Претендират се
разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ЗК „у" АД не е подаден отговор на въззивната
жалба.
В с. з. за въззивницата се явява пълномощника – адв. П. В., който поддържа жалбата.
В писмено становище по същество доразвива възраженията в нея, позовавайки се на съдебна
практика на ВКС относно критериите за справедливост, синтезирани с конкретно
утановените уреждания на въззивницата, понесените от нея болки и страдания, които
продължава да търпи в незавършилия период на оздравяване.
Въззиваемото застрахователно друество – ЗК „у“ АД, в представеното писмено
становище, поддържа твърдение, че е подаден отговор на въззивната жалба, какъвто обаче
не се намира в кориците на делото, включително липсва приложен от него препис към
докладваната в с. з. молба.
Бугаски апелативен съд, разглеждайки делото съобразно извършения доклад,
предявен на страните с постановеното по чл. 267, ал. 1 ГПК определение от 18 – ти март
2021 г., в съответствие с правомощията си извърши проверка за валидност и допутимост на
2
решението в обжалваната мучаст, при което не намира основания за постановяване на
решение по чл. 270, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Във връзка поставените с въззивната жалба въпроси и възражения по правилността
на решението, БАС утанови следното:
Предмет на делото са предявените от С. Т. Ц. срещуЗК „у" АД искове на основание
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 1**** със срок на покритие 30.08.2018
г. до 29.08.2019 г., за заплащане на суата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуествени вреди – дуевни болки и страдания, в резутат от пътно-транспортно
произшествие от ****** г., ведно със законна лихва от ****** г. до изплащане на суите по
обезщетението.
Претенцията е основана на твърдения за това, че на ****** г. в с. З., общ. С., около
16.30 ч. е била блъсната от л.а. марка Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравлявано от
водача П. И. Б. при извършване на маневра на заден ход, в следстиве на което паднала на
земята и била прегазена от автомоибла в областта на долните крайници. Последвало и второ
прегазване след пормяна посоката на движение на автомобила – напред, като водачът не
останал на място. Била отнесена в дома си от слуайни минуачи, а в последствие – отведена
за лечение от екип на ЦСМП в „МБАЛ Б.“ Посочени са следните настъпили уреждания:
открита рана ок. 10 см. по дорзалната повърхност на дистална лява подбедрица със засягане
на подлежащи мукуи; множество открити рани по дясна предмишница и дясна длан.
Извършено било оперативно лечение по време на престоя от ****** г. до ******* г. с
поставена окончателна диагноза: травма на мукуи и суожилия от предната мукуна груа на
подбедрица; счуване на кониеформента (клиновидна кост на лява стъпало); дефект на
меките тъкани в преден аспект на дясна талокруална става.
На 08.01.2019 г. постъпила за последващо лечение с престой от 08.01.2019 г. до
10.01.2019 г. в Клиника по съдова хиругия в „уБАЛ Д.М.“ ЕООД, по повод оток и тежест в
двата долни крайника в областта на ходилата с давност няколко седмици, с окончателната
диагноза - лимфедем (лимфедема круис). Проведено е лечение
На 21.03.2019 г. отново постъпила за лечение с престой от 21.03.2019 г. до 26.03.2019
г. в същата клиника по повод болка след натоварване и при движение на лявото ходило и
подбедрица, с давност няколко месеца – труно зарастваща рана на подбедрица, с
окончателна диагноза: емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, за които било
проведено консервативно лечение. При извършен преглед на 09.04.2019 г. в МБАЛ Бугас
бил утановен оток на десен и ляв крак, което налагало придвижване с две патерици.
Във връзка с посочените уреждания въззивницата претърпяла значителни физически
болки и страдания, чийто интензитет и продължителност на лечение и възстановяване,
особено през първите 6 месеца, повлияли на дуевното й състояние; можела да се придвижва
само с чуда помощ като и затруненията и болките при движение ограничавали свободата й
3
на придвижване. Имала отоци в долните крайници, търпяла ежедневни неуобства, вкл.
невъзможност да се самообслува. Травмата повлияла негативно нейния живот и този на
семейството й. Освен физическата болка ищцата преживява отрицателни психически и
емоционални състояния. Преживява принуителна неработоспособност, безсъние,
безпокойство, тревожност. Станала сприхава, затворила се в себе си.
За извършеното ПТП е образуано ДП № 2089/2019 г. на РП-Бугас.
На 09.04.2019 г. С. Т. Ц. подала заявление за предявяване на претенцията с приложени
изискуми докуенти, но и до момента не било заплатено обезщетение, като застрахователят
изискал допълнително представяне на докуенти. По заявлението е образуана претенция с
посочен номер. Обезщетението и до момента не е заплатено.
Въззиваемото застрахователно друество като ответник по предявените искове е
оспорило описания в исковата молба механизъм на възникване на ПТП и е въведено общо
твърдение за съпричиняване от страна на въззивницата, която не пресичала на определено за
целта място; оспорена е доказателствената тежест на съставения констативен протокол за
ПТП за изясняване механизма на; размерът на претендираното обезщетение е оспорен като
несъответстващ на изведените в съдебната практика критерии относно принципа за
справедливост, в аспекта на посочената в чл. 51, ал. 1 ЗЗД цел на обезщетението; признат е
фактът на сключения договор „гражданска отговорност“ и срока на покритие. Във връзка
със заведената преписка по щета № 18412390004 е въведено възражение, че пострадалата не
е представила достатъчно докуенти по чл. 106, ал.3 и чл. 108, ал.3 КЗ за утановяване на
основанието и размера на претенцията и не изпълнила уазанията за допълнителното им
представяне, поради което на 4-ги юли 2019 г. бил постановена отказ от застрахователя.
Анализът на събраните по делото доказателства налага следните изводи относно
релевантните факти и обстоятелства:
На ******8 г., около 16.30 часа, в с. З., общ. С., на площад в централната част, докато
е пресичала в посока към у.“Ал. Г. К.“, въззивницата С. Т. Ц. е била блъсната от лек
автомобил, чийто водач не се е уедил, че пътят зад автомобила е свободен и потеглянето
няма да създаде опасност за приближаващата пешеходка. Автомобилът е бил паркиран с
предната си част към бетонна стена, откъм посочената уица и при извършване на маневра на
заден ход, е блъснал преминаващата в този момент зад автомобила въззивница. В следствие
на уара последната е паднала на земята и автомобилът е преминал върхудолните й
крайници. Непосредствено след това автомобилът е продължил движението си напред, като
по този начин отново е прегазил долните крайници на въззивницата. Въпреки така
настъпилото ПТП водачът не е спрял и е напунал местопроизшествието.
За така настъпилото ПТП е било образуано наказателно производство по ДП №
2089/2019 г. на РП-Бугас, като съгласно писмо изх. № 3990/2019 от 25.06.2020 г.
разследването е продължавало и няма данни за привлечено лице в качеството на обвиняем.
4
Доколкото, обаче, решението на първоинстанционния съд, с което отговорността на
застрахователя се ангажира по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“
съгласно полица № 1****, със срок на покритие 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г. не е
обжалвано от застрахователя ЗК „у" АД, положението на обжалващата страна не може да
бъде обжалвано и следва да се приеме за безспорно утановен по делото фактът, че ПТП е
възникнало с уастието на Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б.,
за което е сключена застраховката. В представения КП № 73/12 от 19.12.2018 г. за ПТП на
****** г. Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б. е посочен като
„уастник“ 1. Протоколът, като официален свидетелстващ докуент, съставен от
длъжностното лице при и по повод изпълнение на слуебните музадължения, не е оспорен от
въззиваемия с отговора на исковата молба и липсват доказателства, които да оборват
отразените в нето констатации на длъжностното лице. Освен това, по делото е разпитан като
свидетел водачът П. И. Б., който макар да описва по-различна фактическа обстановка (в
показанията муняма данни за второто прегазване и твърди, че е останал на място), като цяло
потвърждава фактът, че процесното ПТП е възникнало с неговото уастие като водач на л.а.
Volkswagen Passat, с рег. № ******.
Механизмът на ПТП се утановява и от заключението на в.л. инж. В. Г., най-
същественото от което е ситуционното изясняване на движенията на уастниците в
пространството и разположението на обектите в местопроизшествието. От заключението и
представената схема е видно, че с оглед начина на благоутрояване на пътното платно – като
площад, за пешеходката не е съществуала забрана да го пресече на конкретното място.
По делото е представена обемна медицинска докуентация, изискана от лечебните
заведения, в които е провеждано лечението на въззивницата, като анализът на данните е
възложен на назначената СМЕ, която е извършена от вещо лице – д-р П. П.. Безспорно е, че
след произшествието пострадалата е била откарана за лечение в МБАЛ „Б.“. Извършено
било оперативно лечение по време на престоя от ****** г. до ******* г. с поставена
окончателна диагноза: травма на мукуи и суожилия от предната мукуна груа на подбедрица;
счуване на кониеформента (клиновидна кост на лява стъпало); дефект на меките тъкани в
преден аспект на дясна талокруална става.
На 08.01.2019 г. постъпила за последващо лечение с престой от 08.01.2019 г. до
10.01.2019 г. в Клиника по съдова хиругия в „уБАЛ Д.М.“ ЕООД, по повод оток и тежест в
двата долни крайника в областта на ходилата с давност няколко седмици, с окончателната
диагноза - лимфедем (лимфедема круис). На 21.03.2019 г. отново постъпила за лечение с
престой до 26.03.2019 г. в същата клиника по повод болка след натоварване и при движение
на лявото ходило и подбедрица, с давност няколко месеца – труно зарастваща рана на
подбедрица, с окончателна диагноза: емболия и тромбоза на артерии на долните крайници,
за които било проведено консервативно лечение. При извършен преглед на 09.04.2019 г. в
МБАЛ Бугас бил утановен оток на десен и ляв крак, което налагало придвижване с две
патерици. От представеното и неоспорено заключение по СМЕ се утановява, че
5
пострадалата от ПТП ищца е полуила травми на мукуи и суожилие на предна мукуна груа на
лява подбедрица, със счуване на клиновидната кост на лявото стъпало, кръвонасядания и
отоци на долните крайници. През янури 2019 г. развила лимфедем с давност от няколко
седмици и наложило се болнично лечение. През март 2019 г. развила емболия и тромбоза на
артерии на долните крайници, с атонична рана на лява подбедрица, с давност от няколко
месеца, което също наложило болнично лечение – оперирана със зашиване на мукуи и
суожилие на лява подбедрица. урежданията на С. Т. Ц. са резутат от притискане
(прегазване) на долните крайници от автомобила във възникналото на 16-ти декември 2018
г. ПТП. Травмите на левия крак са довели до затруненото мудвижение за срок от 2, 5
месеца. В началото се е нудала от чуда помощ, която впоследствие не била необходима. Към
момента на изготвяне на заключението фукцията на крайника е възстановена, но все още
въззивницата е имала болки в двата крака. В дадените в с. з. е пояснило, че посоченият в
заключението период на заздравяване от 2,5 м. се отнася само за счуената кост, като заради
друите травми – размачкване на тъкани и съдове, е полуила уложнения: лимфедем – оток от
лимфен характер, през м. янури 2019 г., което е наложило болнично лечение; по-късно през
м. март – емболия и тромбоза на крайниците, което също е наложило болнично лечение, тъй
като това уложнение е застрашило живота на пострадалата. След проведеното лечение
опасността за живота е отзвуала, но възстановяването от него е продължило няколко месеца.
Въззивницата се придвижва с помощни средства заради оток и болка в задколянната ямка,
което не позволява самостоятелност на крайника. В представената медицинска докуентация
не е диагностицирана причината за това уложнение, но преди произшествието не е имала
никакви проблеми, поради което изводът е, че се дължи на полуените в процесното ПТП
травми. Възможността емболията и тромбозата като уложнение да настъпят от друо
заболяване или влошаване на въззивницата, също се изключва от вещото лице, което
изрично пояснява, че се дължи на размачкването на меките тъкани и съдове.
От показанията на К.Д., разпитаната като свидетел - дъщеря на пострадалата, се
утановява, че пострадалата е била неподвижна след операцията, извършена през м. декември
2018 г. Свидетелката е полагала грижи за нея в дома си, като за въззивницата е било
невъзможно да се самообслува. Около месец е приемала силни болкоупокояващи. За втория
прием в болница се е наложило да бъде носена на ръце до превозното средство, за откарване
на лечение в „Б.“. Била е консутирана от съдов хируг. В болница „Д.М.“ пострадалата е
постъпила заради отоци в краката и болки в гърба. Раздвижването й е било труно, освен
поради травмите и уложненията, но и поради дистимия в следствие на отрицателните
психични и емоционални преживявания. Въпреки проведената терапия, отоците не са
спадали, което е наложило третия болничен престой. Близо шест месеца е било необходимо
св. К. Д. да се грижи за своята майка, като оплакванията на последната продължили и след
това. Изпитвала е носталгия по живота си в село, което я е мотивирало да започне
придвижване, като допълнително две седмици е било необходимо свидетелката да се грижи
за нея. Грижите на св. К. Д. за пострадалата й майка, продължили ежеседмично като за
извършване на необходимите домакински дейности - готвене, чистене, пране, пазаруане се
6
нудаела от грижите на своята дъщеря и друи членове на разширеното семейство. Към
настоящия момент придвижването на въззивницата е изключително с помощни средства,
докато преди произшествието е била енергичен и деен човек, била е активна в обществения
живот на село и се е занимавала с градинска работа. След произшествието освен
настъпилата промяна в ежедневната й активност и начин на живот, мислите на въззивницата
са натрапливо обвързани със слуилото се, по повод на което изпитва и тежки, отрицателни
емоции. За да не полуава отоци, въззивницата приема постоянно медикаменти.
Със заявление от 09.04.2019 г. до застрахователя въззивницата поискала заплащане
на обезщетение за неимуествени вреди – дуевни болки и страдания, резутат от ПТП. Към
заявлението приложила: констативния протокол с пострадали лица и издадените й до
момента епикризи за постъпването и за лечение в болница до този момент. В отговор от
12.04.2019 г. застрахователят поискал представяне и на: крайния влязъл в сила акт от
образуаното наказателно производство и автотехническа експертиза. Тези поискани
докуенти не били представени, поради което на 04.07.2019 г. застрахователят, като се
позовал на чл. 106, ал.3 КЗ и чл. 108, ал.3 КЗ, отказал на ищцата изплащане на обезщетение
по заявената претенция. С оглед изисканите материали по ДП № 2089/2019 г. на РП-Бугас и
отговора от РП – Бугас относно хода на разследването е видно, че за въззивницата обективно
не е било възможно да представи поисканите от застрахователя докуенти.
Въз основа на така утановените факти и обстоятелства, от правна страна се налага
извод за частична основателност на въззивната жалба.
Предявените искове са с правно основание по чл. 432 вр. чл. 380 КЗ и чл. 429, ал. 3
КЗ.
При липсата на спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по което ответното застрахователно
друество отговаря за гражданските последици от настъпилото по вина на водача на лек
автомобил Volkswagen Passat, с рег. № ******, уравляван от водача П. И. Б., както и относно
настъпването на застрахователното събитие, спорът междустраните е съсредоточен около
повдигнатите с въззивната жалба въпроси, касаещи правилното и обосновано определяне на
справедливия размер на дължимото обезщетение на въззивницата, касаещи правилното
утановяване в пълен обем на претърпените от пострадалата уреждания и свързаните с тях
болки и страдания; продължителността и уловията за завършване на оздравителния процес,
както и за определяне размера на дължимото обезщетение съобразно критериите изведени в
задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68 г. и № 17/63 г. и в константната съдебна
практика на съдилищата при сходни слуаи: възрастта на пострадалата, видът, обемът и
тежестта на причинените неимуествени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общоприетото разбиране на понятието справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, които са от значение за номиналния размер на обезщетението, като вземат под
7
внимание всички обстоятелства, както и тяхното значението. Спорът относно размера на
обезщетението поставя и въпроса относно наличието на противоправно поведение от страна
на пострадалата, с което да е допринесла за настъпването на претърпените от нея морални
вреди, предвид своевременно въведеното от въззиваемия с отговора на исковата молба
възражение.
Във връзка с процесното ПТП, настъпило на ****** г. в с. З., общ. С., в което е
пострадала въззивницата, липсва влязла в сила присъда, обвързваща съда по настоящото
дело по въпросите относно деянието, неговата портивоправност, извършителя и неговата
вина, поради което доказването муе извършено в настоящото производство, чрез анализа в
заключението на вещото лице Г. на данните от представения по делото и неоспорен от
въззиваемия КП за ПТП, данните от изготвените по ДП № 2089/2019 г. на РП-Бугас
протоколи за оглед и схеми и не на последно място – от разпита на П. И. Б. като водач на
застрахованото при въззиваемия ЗК „у" АД лек автомобил Volkswagen Passat, с рег. №
******. Безспорно се утановява допукането на наруения на правилата за движение от страна
на водача на МПС – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл. 25, ал. 1 ЗДвП; чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в
следствие на което е причинил на въззивницата като пострадала средни телесни уреждания,
засягащи долните крайници, причиняващи трайно ограничение на тяхното движение, както
и състояние временно опасно за живота на пострадалата, както и леки уреждания –
наранявания на горен крайник.
Несъмнено е утановено по делото, че като пряка и непосредствена последица
въззивницата е претърпяла уреждания – травми на мукуи и суожилие на предна мукуна груа
на лява подбедрица със счуване на клиновидната кост на лявото стъпало, кръвонасядания и
отоци на долните крайници; развитие на уложнение - лимфедем с давност от няколко
седмици и наложило се болнично лечение; развитие на следващо уложнение - емболия и
тромбоза на артерии на долните крайници с атонична (незаздравяваща) рана на лява
подбедрица с давност от няколко месеца, което също наложило болнично лечение;
оперативна намеса със зашиване на мукуи и суожилие на лява подбедрица; оздравяване на
счуените костици левия крак за около два месеца и половина, както и остатъчни болки и
отоци, които препятстват свободното придвижване.
Само за зарастването на счуената кост са били необходими два месеца и половина, но
възстановителният процес, свързан с премачкването на меките тъкани и съдове е
допринесъл за настъпване на уложнение причинило животозастрашаващо състояние –
емболия и тромбоза на артерии на долните крайници с атонична (незаздравяваща) рана.
Възстановителния процес от причинените травми за въззивницата е започнал едва след
отзвуаване на това състояние като междуременно, в продължение на повече от шест месеца
компенсирането на настъпилите дефицити, свързани с възможността й да се самообслува, е
изисквало непрестанна чуда помощ. Всички лечения и терапии за този период са били
свързани с претърпяване на силни болки, което наред с възникналата необходимост от чуди
грижи са причинили психичен и емоционален дискомфорт, чието пресистиране е довело до
8
съществена промяна на личността на пострадалата. Преди произшествието въззивницата е
била енергичен и деен, обществено ангажиран и отдаден на занимания в градината човек,
докато в следствие урежданията е станала зависима от чуди грижи и неподвижна за
значителен период, била е потисната и страдаща както от промяната настъпила поради
двигателните дефицити, така и от болката, която търпи, като и понастоящем не е настъпило
пълното й възстановяване.
Имайки предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че справедливият размер
на обезщетението е 30 000 лв., като характера на отделните уреждания и начинът, по който
са се отразили върхуздравето и личността на пострадалата не позволяват цененето им
отделно. Обездвижването й и болките са търпени от нея упоредно като последица от всяко
едно от урежданията, като с най-голяма тежест е претърпяното живото застрашаващо
уложнение – емболия и тромбоза, причинени от премазването на меките тъкани и съдове.
Преценката на размера на обезщетението в следствие на взаимосвързаните и търпени
едновременно страдания налага определянето мув цялост.
Същевременно, отрицателните преживявания не са били свързани с претърпяването на
тежки оперативни интервенции, като извършената такава непосредствено след
произшествието не е изисквала пълна анестезия. Следва да се съобрази и обстоятелството,
че макар урежданията да са намалили значително работоспособността на пострадалата,
същата е в пенсионна възраст, поради което този факт, макар и свързан с отрицателни
суективни преживявания, обективно не е свързан със значими ограничения на права и
социални потребности.
Липсва основание за намаляване на този размер с оглед на противопоставеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване. От данните по делото не се
утановяват наруения на правилата за движение от страна на пострадалата, към която като
пешеходка и по узвим уастник в движението, водачът на МПС е бил длъжен да прояви по-
голямо внимание и с поведението си да не създава опасност за нея – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че законната лихва
върхуобезщетението се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, тъй като с
искането не били представени необходимите писмени доказателства относно настъпването
на ПТП. Към 09.04.2019 г., когато въззивницата е предявила претенциите си, не е имало
наказателно производство в съдебна фаза и не е било възможно да разполага с друи
доказателства относно настъпването на ПТП и вината на водача, извън представените със
заявлението по чл. 380 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 във вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се
разбира като обективно съществуащи доказателства към момента на предявяване на
претенцията, като в слуая няма данни да са съществуали друи, извън представените с
отправеното до застрахователя искане.
Неоснователна е и претенцията на въззивницата за присъждане на законна лихва за
периода преди подаване на заявлението. Нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ не релевира
9
бездействието на застрахования, като предвижда, че задължението за плащане е изискумо от
по-ранната от двете дати – на изпълнение на задължението от застрахования да уедоми или
отправяне на претенцията от уредения. Съобразно това, при неоснователен отказ на
застрахователя да заплати обезщетение, се определя от датата на отправяне на искането от
уредения – 09.04.2019 г., а не 28.04.2019 г., когато е постановен отказа от застрахователя.
Що се отнася до специалната норма на чл. 497 КЗ, същата регламентира отговорността
на застрахователя за собствената музабава, а не забавата на застрахования деликвент, която
има предвид нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ съобразно фукционалната отговорност на
застрахователя. /в посочения смисъл - Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Г./
Предвид изложеното по-горе, предявенят иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуествени вреди в следствие претърпените болки и
страдания от урежданията на пострадалата, приминени в ПТП на ****** г. е основателен до
размера от 30 000 лв. като до този размер, решението на първоинстанционния съд, заедно с
присъдената законна лихва в отхвърлителната мучаст следва да се отмени и разликата да се
присъди в полза на въззивницата; следва да се отмени и в частта за отхвърляне на
претенцията за лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя
– 09.04.2019 г., до 27.04.2019 г. вкл., като в останалата част решението на първостепенния
съд ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на адв. П. В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 565 лв.,
съответстващо на уажената част от исковете пред настоящата инстанция.
Претенцията на застрахователя за разноски, заявена с докладваната в с.з. молба –
юрисконсутско възнаграждение също следва да се уажи съразмерно на частта, за която
въззивната жалба е неоснователна – 150 лв. С постановеното на основание чл. 248 ГПК
определение първоинстанционният съд е осъдил въззивницата да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 400 лв., което с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция би следвало да се отмени до размера от 200 лв. Вземайки предвид задължението
за разноски пред настоящата инстанция обаче, в тази част, определението следва да се
отмени до размера от 350 лв., като не следва да се присъждат друи разноски с настоящото
решение.
В тежест на застрахователя следва да се възложи и дължимата държавна такса за
уажената част от исковете в производството пред настоящата инстанция – 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бугаски апелативен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 316/12.10.2020 г. постановено по т. д. № 463/2019 г. по описа на
Бугаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която предявените от С. Т. Ц., ЕГН ********** от с. З.,
общ. С., чрез пълномощника адв. П.В. от БАК, с адрес: гр. Бугас, у. „В.А.“ № 18, ет. 3 против
ЗК „у“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на уравление: гр. София, бу. „Т.А.“ № 18
искове на основание застраховка „гражданска отговорност“ по полица № 1**** със срок на
покритие 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г., за заплащане на обезщетение за причинени
неимуествени вреди – дуевни болки и страдания, в резутат от ПТП настъпило на ****** г. в
с. З., общ. С. са ОТХВЪРЛЕНИ над размера от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до размера
от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законна лихва върхуотхвърлената част, за
периода от 28.04.2019 г. до окончателното изплащане на суите, както и В ЧАСТТА, с която
предявеният иск за заплащане на лихва върхуразмера на обезщетението от 30 000 лв. е
ОТХВЪРЛЕН за периода от 09.04.2019 г. до 27.04.2019 г. вкл., както и определение №
260012/06.01.2021 г. в частта, с която С. Т. Ц. е осъдена да заплати на ЗК „у“ АД деловодни
разноски, над размера от 350 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗК „у“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на уравление: гр. София, бу.
„Т.А.“ № 18 да заплати на С. Т. Ц., ЕГН ********** от с. З., общ. С. допълнително 10 000
лв. (десет хиляди лева) над присъдения с решение № 316/12.10.2020 г. постановено по т. д.
№ 463/2019 г. по описа на Бугаски окръжен съд размер от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева)
като обезщетение на основание застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 1****
със срок на покритие 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г. за причинени неимуествени вреди –
дуевни болки и страдания, в резутат от пътно-транспортно произшествие от ****** г., ведно
със законна лихва от 28.04.2019 г. до изплащането, както и законната лихва върхуобщия
размер на обезщетението от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), дължима за периода от
09.04.2019 г. до 27.04.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „у“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на уравление: гр. София, бу.
„Т.А.“ № 18 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адв. П.В. от БАК, с адрес: гр.
Бугас, у. „В.А.“ № 18, ет. 3 адвокатско възнаграждение в размер на 565 лв., съответстващо
на уажената част от исковете пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „у“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на уравление: гр. София, бу.
„Т.А.“ № 18 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Бугаски апелативен съд
дължимата за настоящата инстанция държавна такса, в размер на 200 лв. (двеста лева)
11
ПОТВЪРЖАВА решение № 316/12.10.2020 г. постановено по т. д. № 463/2019 г. по
описа на Бугаски окръжен съд в останалата част, в която е обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването муна страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12