Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 23.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
февруари
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2851 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б. ДСК” ЕАД срещу Д.Т.Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1, т.2 ГПК за установяване дължимостта на
вземане на Б.та с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. № 33860/2019 г. по описа на
СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. е предоставил на
ответницата банков кредит в размер на 200 000 лв. със срок на издължаване 300 месеца,
считано от датата на неговото усвояване-25.03.2008 г. Твърди се, че към датата
на сключване кредитополучателят заплаща базов лихвен процент 4,19 %, а
стандартната надбавка е 4,80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита
е общо 8,99 %.
Твърди се, че на 03.02.2010 г.
между страните е подписано допълнително споразумение, с което по отношение на
остатъка от дълга в размер на 198 587,77 лв. е договорен шестмесечен гратисен период за издължаване на главницата по
кредита без да се променя крайния срок
за издължаване на кредита, като в същия срок кредитополучателят заплаща част от
месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора в размер на
818,17 лв. Относно непогасената част от лихвата се договаря същата да се
капитализира към остатъка от главницата и се изплаща с равни месечни вноски.
Твърди се, че кредитът е бил редовно обслужван до м.октомври 2015 г. Твърди се,
че Б.та е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което
е сведено до знанието на ответницата, получено лично от нея на 02.04.2019 г.
Твърди се, че на 03.06.2019 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а Б.та
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата.
Твърди се, че на 03.02.2021 г. Б.та
е уведомена за това, че срещу издадената заповед е подадено в срок възражение
от длъжника, поради което предявява и настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 176 646,22 лв.,
неплатена главница дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от
20.03.2008 г. и Допълнително споразумение от 03.02.2010 г., обявен за
предсрочно изискуем на 03.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 57 036,65 лв.-договорна
лихва начислена за периода от 22.10.2015 г. до 02.06.2019 г., наказателна лихва
в размер на 801,45 лв. за периода от
26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., заемни такси в размер на 2940,19 лв., от които:
такса за управление-1766,47 лв., такса за изискуемост-120 лв., застраховка на
обезпечение-365,42 лв. и такса за вписване на ипотека-688,30 лв., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. № 33860/2019 г. по описа на СРС, 175
състав.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
депозира отговор чрез процесуалния й представител адвокат Т., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Счита иска за допустим, но по
същество неоснователен. Не оспорва съществуването на договор за ипотечен кредит
между страните. Оспорва твърдението, че ответницата не е погасявала в срок
месечните погасителни вноски по кредита и е допуснала забава в плащанията над
90 дни.
Твърди, че с Уведомление № 01-20-04208 от
30.07.2014 г. Б.та вече е обявила кредита за предсрочно изискуем и е предявила
искове против ответницата Д.Т.Г. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за събиране на редовно погасявания от нея
кредит по Договор за кредит от 20.03.2008 г. Твърди се, че процесният
кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на основание т. 21.3. от Общите
условия към Договор за кредит от 20.03.2008 г., поради нередовно обслужване на
задълженията на кредитополучателите по други четири договора за кредит (Договор
за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2006 г.; Договор за
ипотечен кредит от 28.11.2007 г.; Договор за кредит за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.04.2006 г. и Договор за ипотечен кредит от 27.11.2006 г.),
по които договори за кредит ответницата е имала качеството на съдлъжник.
По предявения иск е било
образувано гр. дело № 16224/2015 г. по описа на Софийски градски съд, 1-14
състав. С Решение № 5295/17.07.2017 г. по гр. дело № 16224/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, 1-14 състав, предявените от „Б. ДСК“ ЕАД против
ответницата искове са били отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното
съдебно решение е било потвърдено от Софийски апелативен съд, 13 състав с
Решение № 563 от 09.03.2018 г. по въззивно търговско
дело № 5513/2017 г. В хода на производството по гореописаните дела безспорно е
било установено, че към датата на исковата молба, включително и връчване на
препис от исковата молба на ответницата, не е налице просрочено задължение за
главница или лихва по Договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. а дори са
налице надвнесени суми за възнаградителна лихва.
Следователно процесният кредит е бил „редовен“, тъй
като липсват просрочия, което обстоятелство не е било
оспорено и от ищеца „Б. ДСК“ ЕАД.
Въвежда възражение, че
ответницата не дължи изпълнение по разваления от страна на Б. договор за
ипотечен кредит от 20.03.2008 г. Поддържа, че установените с решението на САС
общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със СПН, поради което Б.та може да има претенции спрямо ответницата
само на извъндоговорно основание.
При условията на евентуалност
въвежда възражение, че задълженията за договорна лихва за периода от 22.10.2015
г. до 13.06.2019 г. са погасени по давност.
Въвежда възражение за
неравнопоставеност на клаузите на т.91. и т.25.3. от ОУ към Договора за кредит
на основание чл.146, ал.1, във връзка с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответницата
в съдебно заседание оспорва предявените искове по съображения изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.06.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 33860/19 г. по описа на СРС, 175
състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно
изпълнение и издаден изпълнителен лист.
В законоустановения срок длъжникът е възразил срещу дължимостта на вземането.
С разпореждане
от 26.01.2021 г., редовно връчено на ищеца на 03.02.2021 г., последният е уведомен, че
следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 02.03.2021 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Между
страните не е било спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях са възникнали валидни правоотношения по договор за
ипотечен кредит от 20.03.2008 г. по силата на който Б.та е предоставила на
ответницата кредит в размер на 200 000 лв. за срок от 300 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване,
при лихва и други условия съгласно клаузите на договора.
Кредитът
е усвоен еднократно на 25.03.2008 г. от ответницата по нейна разплащателна
сметка.
На 03.02.2010
г. страните са сключили допълнително споразумение, по силата на което е
договорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от шест месеца, без да се променя крайния срок за
издължаване на кредита, през който период ответницата заплаща част от месечната
лихва по погасителен план в размер на 818,17 лв., а непогасената част от
начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на
първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния
период и се изплаща с равни месечни вноски.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ
се установява, че по разплащателната сметка на кредитополучателя са постъпили
суми в общ размер на 154 985,63 лв. за погасяване на процесния
кредит. Последната изцяло платена вноска е на 27.03.2015 г. на сума в размер на
1 970 лв.
Установява
се, че ищецът е извършил преизчисляване на кредита и е възстановил същия в
редовност през м.март 2019 г., съгласно Решение № 563/09.03.2018 г. по в.гр.д.
№ 5513/2017 г. на САС. Вещото лице установява, че в резултат от преизчислението, е формирано надплащане към датата на
последната вноска по кредита 27.03.2015 г., което надплащане е разпределено за
пълно погасяване на следващите месечни вноски с падеж до 25.10.2015 г.
включително и частично е платена вноската за възнаградителна
лихва с падеж 25.11.2015 г. с остатъка от надплащането към датата на вноската,
която се явява и първата неплатена просрочена вноска. За периода от тази дата
до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 03.06.2019 г. няма
извършвани плащания по кредита и е налице забава от 1286 дни.
С
покана-уведомление, връчена лично на ответницата на 02.04.2019 г. чрез ЧСИ Р. С.,
последната е уведомена, че поради забава в погасяване на задълженият Б.та обявява
кредитът по договора от 20.03.2008 г. за предсрочно изискуем. Ответницата е
уведомена, че от датата на получаване на поканата, цялата непогасена главница
по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава.
От
приетото по делото заключение на ССчЕ се установява,
че към датата 03.06.2019 г. задълженията на ответницата-кредитополучател по процесния договор за кредит са, както следва:
-неплатен
остатък за главница - общо 176 646,22 лв., като от този размер, главницата в
размер на 15 114,31 лв. представлява неплатена просрочена главница по месечни
вноски с настъпил падеж за периода от 25.11.2015 г. до 03.06.2019 г.,
-неплатена
възнаградителна лихва - 57 134,79 лв., отнасяща се за
периода от 25.11.2015 г. до 02.06.2019 г. включително,
-неплатена
лихва върху просрочена главница/санкционна лихва/ - 801,45 лв., отнасяща се за
периода от 25.11.2015 г. до 02.06.2019 г. включително,
-неплатени
заемни такси с общ размер 2 940,18 лв., отнасящи се за периода от 28.01.2016 г.
до 02.06.2019 г. включително, от които:
-неплатени
4 броя годишни такси за управление /0,25% върху неплатената главница - 1 766,46
лв.,
-неплатени
4 вноски за застраховки - 364,52 лв.
-неплатена
такса за подновяване на ипотека - 688,30 лв.
-неплатена
една такса за изискуемост на кредита - 120 лв.
С
влязло в сила на 24.4.2018 г. Решение от 17.07.2017 г., постановено по гр.д. №
16224/2015 г. по описа на СГС, І-14 състав, са отхвърлени предявените от „Б.Д.“
АД, с ЕИК ******* срещу Д.Т.Г., с ЕГН ********** искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за сума в
размер на 191 509,04 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит
от 20.03.2008 г., Допълнително
споразумение от 03.02.2010 г., ведно със законната лихва от 16.01.2015 г.-датата на връчване на препис от
исковата молба до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1171,66 лв.,
за периода от 24.09.2014 г. до 15.10.2014 г., заемни такси в размер на 487,75 лв.-т.12
от ДС и т.24.1. и т.24.2. от ОУ като неоснователни.
Исковете
са отхвърлени единствено на основание, че по делото не е установена
предпоставката за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения главен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го е заплатил.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответника по договор за ипотечен кредит.
Не се спори, а и от приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца
и ответницата в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит на
20.03.2008 г., обезпечен
с договор за учредяване на ипотека върху
недвижим имот.
При предоставен кредит от Б. приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор Б.та се
задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит
е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта,
за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването
на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за Б.та възниква
задължение за отпускане на уговорената
с договора парична сума, чрез превод
по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение
по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението
на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора. Кредитът е усвоен от ответницата еднократно на
25.03.2008 г.
От
ангажираните от ищеца доказателства и съобразно разпределената му от съда доказателствена тежест, безспорно се доказа главно и пълно,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Съобразно постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
ВКС, предсрочната изискуемост
има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Б.та кредитор може да
иска издаване на заповед за
изпълнение, след като кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или
повече вноски, което действие следва да предхожда
по време сезирането на съда
по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК.
Предсрочната изискуемост следва
да е настъпила преди подаване на заявлението. Настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство и позоваването на същото води до
изменение на основанието на иска, което е недопустимо в хипотезата на иск по
чл.422 ГПК. Изцяло в този смисъл е т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което се прие, че в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на
иска.
Правото да се обяви договора за
кредит за предсрочно изискуем е потестативно право на
кредитора, при настъпването на предвидените в закона или в договора условия,
едностранно да измени условията на договора като го трансформира от срочен в
безсрочен такъв и по този начин да може да иска незабавното изпълнение на
задължението.
Предсрочната изискуемост следва
да е настъпила преди подаване на заявлението, като към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК следва да са налице две предпоставки-обективна,
намираща израз в неизправност на кредитополучателя, т.е. същият да е в забава и
да е преустановил редовното обслужване на кредита и втората
предпоставка-волеизявлението на Б.та, че е упражнила своето потестативно
право да е стигнало до знанието на длъжника.
В случая и двете предпоставки са
налице към 13.06.2019 г.-датата на която Б.та е подала заявление по реда на
чл.417 от ГПК.
От заключението на ССчЕ, както и от приетите и неоспорени от ответницата
писмени доказателства, се установява, че считано от падежна вноска с дата
25.11.2015 г., която е частично погасена и до падежна дата 25.05.2019 г.,
ответницата не е обслужвала кредита, като не е извършвала никакви плащания по
него, поради което е налице просрочие на общо 43 броя
погасителни вноски, забава от 1286 дни. Размерът на неплатената главница е 15 114,31
лв.
В покана-уведомление, е обективирано волеизявление на Б.та за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и тази покана е връчена лично на ответницата
на 02.04.2019 г., т.е. считано от тази дата волеизявлението на Б.та, че е упражнила своето потестативно право е стигнало до знанието на длъжника.
Неоснователно е възражението на
ответницата в отговора, че ищецът и с уведомление от 30.07.2014 г. вече е
обявил предсрочната изискуемост на кредита. С влязлото в сила съдебно решение
на СГС, І-14 състав и със СПН между страните е установено, че към тази дата,
както и към датата на исковата молба, не са били налице обективните
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и посоченият
кредит следва да се отнесе като редовен. Следователно и към поддържаната от
ответника дата 30.07.2014 г. кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
Видно и от експертизата, ищецът съобразявайки се с влязлото в сила съдебно
решение и през м.март 2019 г. е извършил преизчисляване на кредита и е възстановил
същия в редовност.
В настоящото производство ищецът
се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила
на съдебното решение, а именно: обявена предсрочна изискуемост на 03.06.2019
г., по отношение на който няма формирана СПН и подлежи на установяване в
рамките на настоящото производство.
На следващо място невярно е и
твърдението, че процесният договор между страните е
развален. Отговор на този въпрос и по-конкретно за правните последици от
обявяване предсрочна изискуемост на договора е даден в Решение №101/14.08.2017
по дело №53684/2015 на ВКС, ТК, IV г.о., което се споделя напълно от настоящия
съдебен състав и с което ВКС е приел, че по отношение на договора за
банков кредит възможността на Б.та да обяви
кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл. 432, ал.
1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Същите
са специални по отношение на
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД. Затова предвидените в последната разпоредба основания за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита не намират
приложение, а такова имат само предвидените
в специалните разпоредби основания. Наличието на някое от
посочените в чл. 432, ал. 1 от ТЗ обстоятелства
сочи че съществува
опасност кредитополучателят
да изпадне в състояние на невъзможност
да изпълнява задълженията си по договора и Б.та
да не може
да получи изпълнение. Такава опасност може да
съществува и при наличието на забавено
изпълнение от страна на кредитополучателя,
поради което, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, страните
по договора за кредит могат
да уговорят предсрочната му изискуемост при наличието на такава
забава за определен период от време. От
всичките разпоредби следва, че се
засяга само една от уговорките
в договора, а именно тази за срочността
на задължението като чрез изявлението
на кредитора договорът се трансформира
от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност
да се иска
незабавното изпълнение на задължението. Това изявление не засяга останалите
елементи на договора за кредит
и не води до неговото прекратяване
като то ще
настъпи с изпълнението на вземането от
длъжника или с осъществяване на принудителното изпълнение. Затова правото да се обяви
договора за кредит за предсрочно
изискуем е потестативно право на кредитора,
при настъпването на предвидените в закона или в договора
условия, едностранно да измени условията
на договора като го трансформира
от срочен в безсрочен такъв и по този начин
да може да
иска незабавното изпълнение на задължението.
Основателни са възраженията на
ответницата за нищожност на клаузата на чл.7 от договора от 20.03.2008 г. и
свързаните с нея клаузи на т.9.1. и т.25.3. от Общите условия към Договора за
кредит.
Налице е многобройна константна
съдебна практика за нищожност на уговорката
в клауза от договор за банков
кредит, даваща право на Б.та
- кредитор да променя едностранно лихвата по кредита
при промяна на БЛП, но тази нещожност не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане
от кредитополучателя на договорна лихва
в размер, формиран като сбор от
БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка.
В останалата й част - относно
правото на Б.та да променя периодично включения като компонент на лихвата базов
лихвен процент, клаузата на чл.7 е неравноправна и поради това нищожна на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално между страните
в кредитното правоотношение. Клаузата на чл.7 е свързана с клаузата на т.9.1. и
т.25.3 от общите условия към договора за кредит, в която са предвидени
условията за промяна на базовия лихвен процент. Най-общо тези условия са
свързани с изменения на финансови, валутни и потребителски индекси, с промени
на годишните пазарни лихвени нива, с промени в нормативните актове, в
регулациите на централната Б. и в нейната парична политика. Посочването на условията,
при които Б.та - кредитор може да променя базовия лихвен процент по кредита, не
е достатъчно, за да се отрече неравноправния характер на клаузата на т.25.3,
приложима съвместно с клаузата на чл.7 от договора за кредит. Клаузата на т.25.3
не съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който
при настъпване на някое от предвидените в нея условия ще се формира новият
базов лихвен процент, а оттук - и лихвата по кредита. Липсата на указана в
договора и в общите условия конкретна методика за промяна на базовия лихвен
процент, доведена до знанието на кредитополучателя към момента на сключване на
договора, създава възможност Б.та - кредитор да променя лихвата по своя
субективна преценка съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава
изискването за добросъвестност, както и равновесието между правата и
задълженията на кредитора (търговеца) и кредитополучателя (потребителя). Освен
това клаузите на чл.7 и т.25.3 не предвиждат при настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на базовия лихвен процент, да
последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а не само
увеличаване, нито установяват право за кредитополучателя да се откаже от
договора в случай на несъгласие с извършеното от Б.та едностранно изменение в
размера на лихвата.
Поради изложеното и като
съобразява практиката в решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на
ВКС, ІІ т. о., и в решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, І
т. о., настоящият състав намира, че клаузата на чл.7 от договора за кредит в
частта относно правото на кредитора да променя периодично базовия лихвен
процент и свързаните с нея клаузи на т.9.1. и т.25.3 от общите условия
осъществяват хипотезите на неравноправни клаузи по чл.143, ал.2, т.3, т.10 и
т.12 ЗЗП, което е основание за квалифицирането им като нищожни съгласно чл.146,
ал.1 ЗЗП. Частичната нищожност на чл.7 не освобождава кредитополучателя от
задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при
сключване на договора размер - 8.99 %, респ. кредитополучателят не е обвързан
от последвалите сключването на договора промени (увеличения) в размера на
лихвата, които са резултат от едностранна промяна на базовия лихвен процент,
извършена на основание признатите за неравноправни и нищожни договорни клаузи.
По така изложените съображения
искът се явява основателен и доказан, а по размер е доказан съобразно
заключението на ССчЕ във варианта, при който е
определен размера на задълженията на ответницата при първоначално уговорения
между страните лихвен процент 8.99. Видно от двете приложения към експертиза,
както и от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, лихвеният
процент не е увеличаван над първоначално уговорения размер, поради което и
изчисленията по двете приложения са еднакви, разликата се дължи на
обстоятелството, че са за различен период от време. Отразена е и ползваната
отстъпка по програма „ДСК Уют“, но
поради неспазване на условията, лихвата пак се е върнала на първоначално
уговорения размер.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, тъй като същото е съобразено и със служебно поставената от съда
задача, като при изчисляване на размера на задълженията, не е отчетена
уговорената със споразумението капитализация, като кредитът е отчетен така,
както е уговорен първоначално, не са взети предвид уговорките в допълнителното
споразумение.
Настоящият
съдебен състав, намира, че клаузата от допълнителното споразумение, която
предвижда капитализиране на изтекли лихви към главница, е нищожна. В
постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. №
1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на
ВКС, I т.о. е разяснено, че уговорката в допълнителните споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци
на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД.
Нищожността
на клаузата за определяне на размера на главницата по допълнителното
споразумение води до нищожност и на обусловените от нея клаузи на
допълнителното споразумение относно приетия нов погасителен план.
Ето
защо съдът приема, че размерът на задълженията следва да бъде определен
съобразно първоначалните уговорки в страните в договора за кредит.
По възражението на ответницата,
че вземането на Б.та за договорна лихва за периода от 22.10.2015 г. до
13.06.2016 г. са погасени по давност. Същото е основателно.
На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД
вземането за лихви се погасява с изтичане на тригодишна давност.
Касае се месечни погасителни
вноски с настъпил падеж, като всяка една от тях става изискуема на 25-то число
от съответния месец, съобразно уговореното между страните.
Следователно падежиралите
вземания за възнаградителна лихва за периода от
22.10.2015 г. до 25.05.2016 г. са погасени по давност. Падежиралата
на 25.06.2016 г. анюитетна вноска не е погасена по
давност, тъй като течението на давността е прекъснато на 13.06.2019 г. с
предявяването на настоящия иск. Датата на предявяване на иска в случая и
съобразно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК е момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, доколкото ищецът е спазил срока по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Размерът на погасените вземания е
общо 10 589,58 лв. и е определен от съда, като сбор от падежиралите
и дължими месечни вноски за възнаградителна лихва,
посочени в колона № 6 на Приложение № 1 към ССчЕ.
Следователно предявеният иск за възнаградителни лихви и като погасен по давност ще следва
да бъде отхвърлен за сумата от 10 589,58 лв. и за периода от 22.10.2015 г.
до 12.06.2016 г. и уважен за сумата от 46 447,07 лв. за периода от 13.06.2016
г. до 02.06.2019 г.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски в настоящото производство, съответни на
уважената част от искове.
В
настоящото исково производство ищецът е направил разноски в общ размер на
сумата от 5 657,45 лв., от която сума: 4 757,45 лв.-внесена ДТ, 600
лв.-депозит вещо лице и 300 лв.-юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК. От тази сума и съобразно
уважената част от исковете /226 834,93 лв./ се дължи сума в размер на
5 405,12 лв.
В
заповедното производство на ищеца-заявител са присъдени разноски в общ размер
на сумата от 4 798,49 лв., от която сума се дължи сума в размер на
4 584,47 лв.
Ответникът
не е правил и не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от
горното, Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Б. ДСК“ ЕАД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** против Д.Т.Г., ЕГН **********,***, че Д.Т.Г.
дължи на „Б. ДСК“ ЕАД на основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 176
646,22 лв. /сто
седемдесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и шест и 0,22 лв./, неплатена
главница дължима въз основа на договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г.,
обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 46 447,07 лв. /четиридесет и шест хиляди
четиристотин четиридесет и седем и 0,07 лв./-договорна лихва начислена за
периода от 13.06.2016 г. до 02.06.2019 г., наказателна лихва в размер на 801,45 лв. /осемстотин и един
и 0,45 лв./ за периода от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., заемни такси в размер на 2940,19 лв. /две хиляди деветстотин и
четиридесет и 0,19 лв./, от които: такса за управление-1766,47 лв., такса за
изискуемост-120 лв., застраховка на обезпечение-365,42 лв. и такса за подновяване
на ипотека-688,30 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.07.2019 г., ч.гр.д. №
33860/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
искът за заплащане на възнаградителни лихви за
разликата над присъдената сума от 46 447,07 лв. до претендирания
размер от 57 036,65 лв. и за периода от 22.10.2015 г. до 12.06.2016 г.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Б. ДСК“ ЕАД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** 405,12 лв. /пет хиляди
четиристотин и пет и 0,12 лв./ разноски направени в исковото производство,
както и сумата от 4 584,47 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и четири
и 0,47 лв./ разноски в заповедното производство, присъдени с издадената
заповед.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: