Решение по дело №3041/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             10.8.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на тринадесети юли                                                      две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

 

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3041 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба във втората й фаза – по нейното извършване.

С решение по първата фаза на делбата съдът е допуснал извършването на такава между М.К.З. и Й.З.З. по отношение на съсобствения на страните недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор **по КККР, с адрес: гр. Полски Тръмеш, ул. „У.” № 26, заедно с построените в него сгради, както следва: самостоятелна сграда с идентификатор *.1, самостоятелна сграда с идентификатор *.2, самостоятелна сграда с идентификатор *.3 и самостоятелна сграда с идентификатор 57354.300.574.4, самостоятелна сграда с идентификатор *.5, при равни квоти.

С писмена молба, подадена преди първото съдебно заседание след допускане на делбата, ищцата прави искане за възлагане на процесния недвижим имот и предявява претенции по сметки против ответницата за заплащане на извършени подобрения и необходими разноски.

В първото съдебно заседание след допускането на делбата процесуалният представител на ищцата поддържа заявената възлагателна претенция, както претенциите по сметки.

Процесуалният представител на ответницата не спори, че ищцата е живяла в имота към смъртта на наследодателя, но оспорва възлагателната претенция, твърдейки че не са ангажирани доказателства, че имотът е неподеляем. Прави възражение за настъпила погасителна давност на претенциите за подобрения и необходими разноски.  

С протоколно определение от 31.1.2020 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от ищцата сметни претенции за осъждането на ответницата за сумата от 2 004.00 лева – извършени подобрения и за сумата от 2 000.00 лева – необходими разноски.

В проведеното заключително заседание процесуалните представители на ищцата оспорват заключението по изготвената съдебно техническа и оценъчна експертиза, твърдейки че цената на имота е завишена и явно несправедлива. По същество молят имотът да бъде възложен в дял на доверителката им.

Процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване на сметните претенции, поради настъпила погасителна давност.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от следното фактическа и правна страна:

Критериите за определяне на способа за ликвидиране на съсобствеността са няколко, като от значение са броят на допуснатите до делба имоти, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от тези имоти могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици.

За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши съобразно определените квоти на съделителите по делото е допусната и извършена техническа експертиза, приета от съда като обективна и компетентно изготвена от вещо лице с нужните познания. От заключението на последната се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем, тъй като при евентуално негово разделяне дяловете няма да отговарят на изискванията на ЗУТ.

В случая от страна на ответницата е направено искане за възлагане в нейн дял на процесния имот, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, което искане е заявено в установения преклузивен срок и следва да бъде разгледано. Съгласно сочената разпоредбата, при извършване на делба на неподеляем жилищен имот всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно, прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем жилищен имот е допустимо само при съсобственост, възникнала по наследяване. Според съда, в процесния случай съсобствеността произтича именно от наследяване и не е налице хипотезата на т. нар. „смесена съсобственост” по смисъла на на т. 8 от ТР № 1/19.5.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, независимо, че е налице прехвърлителна сделка между ответницата и нейните майка и сестра. Това е така, тъй като целият смисъл на разпоредбата е насочен към охрана на интересите на съсобствениците, които не са придобили съсобственост по наследяване, за да не бъдат изместени последните от наследниците при получаване на реален дял, а в случая прехвърлителната сделката е извършена в кръга на наследниците. Т.е. имотът е наследствен и за двете страни и в съсобствеността не участват трети за наследството лица, като в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците. Именно защото съсобствеността е възникнала от един юридически факт, възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустимо, а разгледано по същество – и основателно. Предпоставките за извършване на делбата чрез този способ са налице, тъй като по делото е безспорно, че ищцата е живяла в делбения имот при откриване на наследството и че не притежава друго жилище.

Предвид на горното, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и възлагателната претенция на ищцата следва бъде се уважи, като имотът се постави в нейн дял, а този на ответницата се уравни с пари.

Според заключението на оценъчната експертиза, изготвено от инж. С.Г., пазарната стойност на имота възлиза на 45 150.00 лева, като съдът не споделя възраженията на ищцата по повод така изготвената експертиза, а съображенията за това са следните:

Вещото лице по изготвена оценъчна експертиза е посочило, че при определяне справедливата пазарна стойност на имота е приложило два метода – този на вещната стойност и този на пазарните аналози. Инж. Г. е заключила, че оценката на имота по метода на вещната стойност възлиза на 41 810.00 лева, а тази по метода на пазарни аналози – на 47 390.00 лева. При определяне на оценката по метода на пазарните аналози вещото лице е извършило проучване на оферти за парцели в гр. *, според които цените на парцелите са от 8 до 18 лева за кв. м., като същите са коригирани с коефициент 0.95 за привеждане към пазарна цена; използвана е информация от агенции и от сайтове за недвижими имоти, като са подбрани подобни по местонахождение, конструкция и възраст сгради, съобразени са площта и състоянието на имотите, като към заключението са приложени оферти за няколко сходни имота, находящи се в гр. *. При определяне пазарната стойност на имота вещото лице е отчело оценките по двата метода, възприемайки за метода на вещната стойност теглови коефициент от 40%, а за метода на пазарни аналози теглови коефициент от 60%. При така отразеното в експертизата, съдът приема, че вещото лице е извършило достатъчно широка проверка при определяне оценката на имота по метода на пазарните аналози, като при определяне справедливата пазарна стойност е имало в предвид тежестта на двата посочени методи за оценка. В съдебно заседание вещото лице аргументирано защити своето заключение и подробно отговори на поставените въпроси. В тази връзка инж. Г. обясни, че не е правила проверка в Служба по вписванията относно реализирани сделки, доколкото по нейно мнение тези сделки не се извършват на реални цени, от една страна, а от друга – от описанието в нотариалните актове не става ясно състоянието на имотите и дали същите са сходни с процесния.  

По повод позоваването на оценъчната експертиза, изготвена в първата фаза на делбата, относно стойността на имота, следва да се отбележи, от една страна, че въпросното заключение е дадено инцидентно и не обвързва съда по никакъв начин, а от друга - че същото не е мотивирано по никакъв начин и за съда не става ясно на база какви проучвания вещото лице е достигнало до своите изводи. С оглед на това, съдът приема, че въпросното заключение в коментираната част не е обосновано и не следва да бъде вземано в предвид.      

Предвид на горното, доколкото делът на ответницата в делбената маса от ½ ид. ч. се оценява на сумата от 22 575.00 лева и с оглед възлагането на целия имот в дял на ищцата, последната за уравнение на дяловете следва да заплати на ответницата сумата от 22 575.00 лева, ведно със законната лихва, платима в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК.

По претенциите по сметки, съдът намира следното:

Ищцата твърди, че в периода 2014-2017 г. е извършила подобрения в имота, изразяващи се в подмяна на дограма в една от спалните, направа на вътрешна изолация, мазилка и шпакловка, изолация на тавана, направа на отвор и поставяне на нова врата; направа на нова мазилка на стените и тавана в кухнята, шпакловка и боядисване, поставяне на гранитогрес и гръбче от фаянс; вътрешна изолация на външната стена на другата спалня, мазилка на стени и тавани и шпакловка; направа на шпакловка на стени и тавани в хола и боядисване; направа на шпакловка в двете антрета и боядисване; подмяна на дограма на жилищната пристройка; направа на замазка и поставяне на теракот; подмяна на вътрешна мазилка, изградена преградна степа от гипс-картон, поставен гипс-картон на тавана, изградена вътрешна баня и тоалетна с изпълнени фаянс и теракот; изпълнен гранитогрес в антрето на пристройката и облицовка с фаянсови плочки на кухнята; поставени плоскости на стопанската постройка до жилищната сграда. Твърди също, че в периода 2013-2016 г. е извършила необходими разноски, изразяващи се в подмяна на цигли, поставяне на нови улуци и направа на сачак; подмяна на тръби за чиста вода и мръсен канал в къщата; подмяна на пода между мазето на къщата и жилищния етаж под кухнята, банята, тоалетната и коридора; изграждане на нова преградна стена между кухнята, от една страна, и баня-тоалетна и коридор, от друга; подпълване и подлепване на тухлите на външните стени на къщата; изпълнена външна мазилка на къщата; ремонт на покрива на жилищната пристройка; подмяна на носеща тухлена стена, ремонт на покрива на стопанската пристройка. Доколкото ищцата не твърди, че при извършване на подобренията е била владелец на притежаваната от ответницата част от имота, отношенията между двете за сочените подобрения се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността - ако са извършени със съгласието на ответницата, и по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - ако липсва такова съгласие. Доколкото ищцата не доказа сочените подобрения да са извършени със съгласието на ответницата, е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, имайки в предвид, че ищцата е предприела работата и в собствен интерес. При това положение, при доказване на извършените подобрения на ищцата може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако същата е по-малка от вложените разходи, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.

За установяване на претенциите си ищцата ангажира писмени и гласни доказателства, като по нейно искане бяха формулирани и допълнителни въпроси към допуснатата техническа и оценъчна експертиза.

Според показанията на св. И.А., ремонтните дейности са започнали около 2013 г. и са продължавали периодично през годините, като същите са обхванали почти на цялата къща, пристройката и част от двора. Св. А. заявява, че ищцата му е плащала на части, като ремонтите са приключили към 2019 г. Показанията на св. Акиф Рамизов потвърждават заявеното от св. А. относно времето на ремонтите, като същият заявява, че първоначално къщата е била в окаяно състояние, а св. Божидар Тангълов заявява, че е участвал в ремонта, като е правил ел. инсталацията, водо-снабдяването и канализацията на част от помещенията, поставял е бойлер, мивка и тоалетна.

Според заключението по техническа и оценъчна експертиза, в имота са извършени ремонтни дейности по жилищната сграда, по пристройката към нея и по стопанската постройка до жилищната пристройка. Вещото лице е посочило, че материалите по разходните документи съответстват по вид на материалите, вложени при ремонтните дейности, както и че общата стойност на необходимите разноски към момента на извършването им възлиза на 5 927.00 лева, а тази на разноските за подобрения – на 10 136.00 лева. Дадено е заключение, че в резултат на извършените подобрения пазарната стойност на имота се е увеличила с 6 082.00 лева.  

При анализа на писмените и гласните доказателства, съпоставени със заключението по техническата и оценъчна експертиза, съдът намира, че ищцата доказа, че е извършила сочените подобрения и необходими разноски за имота, като техният обем и стойност се установяват от заключението на посочената експертиза. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че не взема в предвид посочената в заключението пазарна стойност на необходимите разноски от 4 108.00 лева, получена след използване на корекционен коефициент от 0.6, тъй като в случая е релевантно единствено дали разноските са извършени, какъв е техният размер и дали същите са предпазили имота от увреждане. Обстоятелството дали разноските са увеличили стойността на имота и какво е тяхното отражение върху пазарната му стойност към момента на делбата няма правно значение. От друга страна, обстоятелството, че тези разноски са били необходими за запазването на имота се установява от ангажираните от ищцата гласни доказателства. Доколкото при извършване на необходимите разноски и на тези за подобренията в имота ответницата е притежавала на 1/6 ид. ч. от имота, същата следва да заплати на ищцата 1/6 от сторени необходими разноски, равняваща се на 987.83 лева, както и че 1/6 от увеличената стойност на имота, равняваща се на 1 013.67 лева.

Според съда възражението за изтекла погасителна давност по отношение на сметните претенции е неоснователно. Обстоятелството, че част от материалите за ремонтните дейности са закупени през 2013 г. не означава, че тези дейности са започнали веднага. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ремонтите са извършвани поетапно след 2013 г., като сумите за работата са заплащани впоследствие. В тази връзка съдът приема, че меродавен е не моментът на закупуване на материалите, кога извършена работата, способстваща запазването на имота, доколкото именно запазването и свързаните с него разноски е релевантното обстоятелство.    

По разноските.

Предвид обстоятелството, че общата стойност на делбеното имущество възлиза на 45 150.00 лева, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса съобразно своя дял, а именно сумата от 903.00 лева. Ответницата следва да заплати държавна такса в размер на 80.06 лева върху основателната част от сметните претенции, а ищцата държавна такса в размер на 80.10 лева върху неоснователната част от същите. Доколкото страните не са заплатили определения допълнителен депозит за изготвената оценъчна експертиза, тези разноски следва да се присъдят в полза на бюджета на съдебната власт с настоящото решение, а именно 75.02 лева – в тежест на ищцата и 74.98 лева – в тежест на ответницата, след което да се заплатят на вещото лице.

В полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за вещо лице във връзка с допълнително възложените задачи съразмерно с уважената част от сметните претенции, а именно сумата от 99.98 лева. На ищцата не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото такива разноски биха се дължали единствено за сметните претенции, но в случая възнаграждение за тях не е уговаряно и заплащано.

Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд

 

                                            Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на М.К.З., ЕГН ********** недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **по КККР, с адрес: гр. Полски Тръмеш, ул. „У.” № 26, заедно с построените в него самостоятелна сграда с идентификатор *.1, самостоятелна сграда с идентификатор *.2, самостоятелна сграда с идентификатор *.3, самостоятелна сграда с идентификатор *.4и самостоятелна сграда с идентификатор *.5, като същата ще придобие собствеността върху имота при условие, че в шестмесечен срок от влизане на решението в сила заплати на Й.З.З., ЕГН ********** за уравнение на дела й сумата от 22 575.00 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Й.З.З., ЕГН ********** да заплати на М.К.З., ЕГН ********** сумата от 987.83 лева, представляваща припадащата се на ответницата част от направените от ищцата необходими разноски в допуснатия до делба имот, като отхвърля сметната претенция за разликата до пълния предявен размер от 2000.00 лева.

ОСЪЖДА Й.З.З., ЕГН ********** да заплати на М.К.З., ЕГН ********** сумата от 1 013.67 лева, представляваща припадащата се на ответницата част от направените от ищцата разходи за подобрения в допуснатия до делба имот, като отхвърля сметната претенция за разликата до пълния предявен размер от 2004.00 лева.

ОСЪЖДА Й.З.З., ЕГН ********** да заплати на М.К.З., ЕГН ********** сумата от 99.98 лева, представляваща направените разноски във връзка с предявените сметни претенции съразмерно с уважената им част.

ОСЪЖДА М.К.З., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 903.00 лева – държавна такса съобразно стойността на дела й от процесния имот, сумата от 80.10 лева – държавна такса върху неоснователната част от сметните претенции, сумата от 75.02 лева – допълнителен депозит за изготвената оценъчна експертиза, както и сумата от 5.00 – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Й.З.З., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 903.00 лева – държавна такса съобразно стойността на дела й от процесния имот, сумата от 80.06 лева – държавна такса върху основателната част от сметните претенции, сумата от 74.98 лева – допълнителен депозит за изготвената оценъчна експертиза, както и сумата от 5.00 – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                                                         

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: