Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 369, 21.08.2019г., град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На дванадесети август две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка
Димитрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 418 по
описа за 2019г.
Предявен е иск по чл.26 от СК.
Депозирана е искова молба от А.Б. З-Ш. против С.Р.Ш.,
А.С.И. и Р.Ш.И., с която моли съда да обяви за относително недейстителен спрямо
нея договор за покупко-продажба на
недвижим имот с идентификатор 61710.502.6357.10.48 за относително
недействителен спрямо нея, предвид липсата на дадено съгласие от нея или
разрешение за продажбата от РС.
Претендира и за разноски. Твърди, че е била съпруга на първия ответник, който
притежавал като лична собственост процесното жилище. Същото било семейно жилище
по смисъла на СК. С предявяването на иска за развод ищцата поискала от съда да
й присъди ползването му. След завеждането на иска същият се е разпоредил с
него, без нейно съгласие и без разрешение от съда за сумата от 9800лв. В описа
на документите по продажбата е цитирана декларация по реда на СК, която е
неистински частен документ, тъй като ищцата твърди че този имот е бил семейно
жилище и че тя не притежава недвижим имот. Представя нот.акт №**, нот.акт за дарение №**,удостоверение за сключен гр.брак, удостоверение за
семейно положение, схема, данъчна оценка. Има искане за разпит на трима
свидетели, както и искане по чл.192 ГПК относно нот.преписка на нотариус Р.И*
Ответниците С.Р.Ш., А.С.И. и Р.Ш.И. при
редовно връчени искови молби, не са отговорили. В с.з. изтъкват доводи за
липсата на интерес от воденето на настоящия спор, тъй като бракът е прекратен и
ищцата няма качеството „съпруг“. Твърдят, че същата има къде да живее, както и
че по време на брака е имало моменти, в които ищцата е напускала ответника с
детето, както и че е имало фактическа раздяла преди развода, поради което
процесното жилище няма характер на семейно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцата и първият ответник са бивши съпрузи, които
са сключили граждански брак на 14.11.2014г., който е прекратен с решение
№288/21.06.19г. по гр.д.№2023/18г. на РРС, което не е влязло в сила. От брака
си тези страни имат едно дете- Д, по отношение на което съдът е предоставил
упражняването на родителските права на майката. Предоставил й е и ползването на
семейното жилище-ап.**, находящо се в гр.Р=
През време на брака това жилище
е било иднивидуална собственост на съпруга,дарено му от неговите баба и дядо
през м.02.2014г. На 09.11.2018г. първият ответник продал на родителите си
/втория и третата ответници/ това жилище за сумата от 9800лв., при данъчна
оценка 27396.10лв. От приложеното бракоразводно решение се установява, че
ищцата е депозирала искова молба за развод на 17.10.25018г. /л.79 от делото/.
Ответникът С.Ш. представя доказателства, копие от домовата книга, в която от
м.октомври 2018г. е вписан като единствен обитател на жилището.
По
делото са разпитани четирима свидетели, които установяват идентични факти, а
именно, че след сватбата младото семейство е заживяло в апартамента в бл.Кокиче
и са живели единствено там. Според св.Ш*, майка на ищцата тъй като жилището било на зетя решили
тя да го ремонтира и обзаведе, като по този начин помогне на младото семейство.
Свидетелката твърди, че лятото зетя работел в Обзор и тогава се е случвало дъщеря
й да идва за два-три дни при тях. Веднъж се скарали за почивката и тогава
дъщеря и отишла при тях за няколко дни, но после се върнала. За този факт
предоставя показания И*, който е съсед и квартален в района. Св.Ш* твърди, че дъщеря й се изнесла от семейното жилище през
м.октомври 2018г. Свидетелката твърди, че притежава жилище в ЖК Освобождение,
но не и на посочения в декларацията адрес. Според нея първият ответник се е
опитал да възпроизведе адреса на нейното жилище, но без успех и е посочил хипотетичен
адрес.
Св.Иванов
твърди, че семейството е живяло на адреса от 2014г.. Имал е едно искане за
издирване от С., тъй като ищцата си тръгнала с детето и не знаел къде е.
Свидетелят твърди, че се е свързал с ищцата по телефона и тя е дошла при него.
След това двамата отново живели заедно. Св.Ю* е сестра на първия ответник и дъщеря на втория и третата
ответници, която твърди, че брат й е имал жилище в бл.К*, където е живял със съпругата си до края на м.септември
2018г., когато тя напуснала жилището им. Свидетелката твърди, че брат й не
притежава жилище в ЖК Освобождение. Там притежава жилище свидетелката, но то е
в бл.1.
По
делото е приложена нот.преписка по нот.акт за покупко-продажба №** т.7 рег.№11614 д.№1058/09.11.2018г., към която е
приложена подписана от С.Р.Ш. декларация, с която същият декларира, който е
декларирал, че със съпругата си живеят в жилище находящо се в гр.Р, което е
собственост на родителите на съпругата му и представлява семейно жилище. Същият
е декларирал, че жилището в ЖК** е негова лична собственост и не представлява семейно
жилище по смисъла на СК.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Искът е процесуално допустими, като подаден от съпруг-несобственик.
Въпреки, че в хода на процеса е последвал развод и бракът е прекратен, за
ищцата съществува правен интерес от разрешаването на спора, тъй като с
бракоразводното решение на нея е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака и ненавършило пълнолетие дете и, й е
предоставено ползването на семейното жилище. Тези факти обосновават наличието
на интерес у ищцата. В този смисъл определение №421/31.05.18г. на ВКС по
ч.гр.д.№1958/18г. на четвърто г.о.
Разгледан
по същество искът се явява и основателен.
На
преценка подлежи характера на отчуждения имот от съпруга собственик, дали
същият е имал характер на семейно жилище или не е имал такъв характер. Съгласно
решение №404/10.01.12г. ВКС по гр.д.№1720/10г., трето г.о. се приема, че
меродавен признак за определяне на жилището като „семейно“ е фактическото му
обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на
техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика,
съдържаща се в ППВС №12/71г. семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и
сервизни помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди
на семейството. Това е жилището,обитавано от съпрузите и техните деца до
прекратяването на брака, а при
фактическа раздяла-до деня на раздялата, т.е. при прекратяването на брака и
при фактическата раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали
до настъпването на тези събития. Този подход е възприел и бракоразводният съд,
като е определил процесното жилище за семейно. В този смисъл са и всички
събрани гласни доказателства, а именно че след сключването на брака и до
фактическата си раздяла съпрузите и тяхното малолетно дете са обитавали
жилището в бл.Кокиче.
Не се
спори, че жилището, което е определено като „семейно“ е било лична собственост
на съпруга, поради което през време на брака, при разпореждане с него е било
необходимо съгласието на съпруга-несобственик. Страните вече са били във
фактическа раздяла и във висящ процес за развод. За да преодолее изискването на
СК отв.С.Ш., е декларирал неверни данни пред нотариуса и се е разпоредил на
09.11.2018г., без съгласието на ищцата, с единствената цел да попречи на
съпругата си да получи ползването на семейното жилище, каквато претенция е
заявила към 17.10.2018г.
Предвид
изложеното съдът намира, че покупко-продажбата следва да бъде обявена за
недействителна спрямо ищцата. Съгласно т.2 ТР №5/2013г. на ВКС сделката
на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг,
извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е
относително недействителна спрямо съпруга – несобственик.
Изхода от
спора обосновава основателността на претенцията за разноски на ищцата в размер
на 1174.75лв.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.26 СК, по отношение на А.Б. З-Ш., ЕГН **********, с адрес ***, договора
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.11.2018г., по силата
на който С.Р.Ш.,
ЕГН **********, в качеството
си на продавач, е продал на своите родители
Р.Ш. И*, ЕГН ********** и А.Ш.И., ЕГН ********** в
качеството им
на купувачи,
процесния недвижим имот – лична собственост на С.Р.Ш. с административен адрес
***
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6357.10.48
по КККР на гр.Разград, находящ се в сграда с идентификатор 31710.502.6357.10, разположена
в имот с идентификатор 61710.502.6357, с предназначение на обекта-жилище,апартамент,
състоящ се от две спални, дневна,кухненски бокс и сервизни помещения със ЗП
89.48кв.м., при съседи:на етажа 61710.502.6357.10.28 и 61710.502.6357.10.46,
под обекта 61710.502.6357.10.46, над обекта 61710.502.6357.10.51, ведно с
прилежащото му избено помещение №18 с площ 1.52кв.м. при граници на избеното
помещение: коридор, ляво изба №17, дясно изба №19, горе –първи жилищен етаж,
както и 1.52% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото
на строеж върху мястото за сумата от 9800лв.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *,
рег. № ***, дело **г. на нотариус Роска Иванова с район на действие РРС, вписан с
рег. № 378
в Нот.камара.
ОСЪЖДА С.Р.Ш., А.С.И. и Р.Ш.И. ДА
ЗАПЛАТЯТ на А.Б. З-Ш. сумата от
1174.75лв./хиляда сто седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: