О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №2307
Гр.Пловдив, 08.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на осми ноември, през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
Като разгледа докладвано от
председателя в.ч.гр.д. №2376/2019 по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 279, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.
Образувано е по
частна жалба с вх.№29793/11.10.2019г., депозирана от Д.П.Г. с ЕГН-********** ***,
с адрес за призоваване: гр.Д., ул.“С.“ №.., ет…, кантора .., чрез процесуалния
представител адв. Ю.С., против Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано
в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №8122/05.09.2018г., издадена по
ч.гр.д.№11868/2018г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, петнадесети гр.с.,
в полза на „Първа Инвестиционна банка“ АД ЕИК ********* срещу Длъжникът „Ками транс“ООД, ЕИК
*********,
със
седалище и адрес на управление:гр. Кюстендил, ул.”Ильо войвода” № 8; Длъжникът
„Масипа груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил,
ул.”Ильо войвода” № 8; длъжникът Д.П.Г., ЕГН **********,адрес ***, и длъжникът А.И.Н.,
ЕГН **********,адрес:г***, които да заплатят солидарно на кредитора Първа
Инвестиционна банка“ АД ЕИК *********, следните суми:
|
сумата от 81 838 евро,
съставляваща непогасена
главница по Договор
за кредит „Бизнес алтернатива“ с погасителни вноски № 325-366/ 15.08.2008г., сключен между ТБ „МКБ
Юнионбанк“АД /праводател на банката – заявител/ и кредитополучател „Музикален
спектър“ ЕООД, ЕИК *********, |
|
сумата
от 17 616,08евро,
съставляваща непогасена
договорна лихва, дължима за периода 25.09.2015г. – 24.06.2018г. вкл., сумата
от 5752,74евро съставляваща обезщетение за забава за просрочените плащания,
начислено съгласно т.11 от договора за кредит, дължима за
периода 25.09.2015 год. до 23.07.2018 год.вкл., сумата
от 363,31евро,
съставляваща непогасени
разноски и такси за подновяване на ипотека, сумата
от 253,83евро,
съставляваща непогасени
разноски и такси за подновяване на застраховки, сумата
от 1636,76евро
/хиляда шестстотин тридесет и шест евро и 76 евроцента/,
съставляваща непогасен
комисион за управление за 2015 г. и 2016 г., дължима на основание Раздел І,
т.13 от договора за кредит, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
24.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 4203,50лева - разноски по делото за заплащане на държавна
такса и сумата от 150лв. -
юрисконсултско възнаграждение |
В
частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и
незаконосъобразно е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение, по
съображения подробно изложени в жалбата.Иска се отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение обезсилване на
издадения изпълнителен лист.Претендират се направени разноски.
Насрещната страна „Първа Инвестиционна банка“ АД ЕИК
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.К. е депозирала отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, по
съображения подробно изложени в отговора.Иска се жалбата да се остави без
уважение. Не са претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени представените по делото
доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
По отношение на възражението, че ПРС е нарушил правилата
за местна подсъдност при издаването на процесната заповед за изпълнение, следва
да бъде отбелязано, че адресът на единият от длъжниците А. И.Н. към момента на
подаване на заявлението е в гр.Пловдив, поради което и доколкото разпоредбата
на чл.116 ГПК предоставя възможност на кредитора за избор, то направеното
възражение се явява неоснователно.Дори да се приеме, че са настъпили промени
във фактическите обстоятелства обуславящи местната подсъдност след подаване на
заявлението, доказателства за които в конкретният случай липсват, то съгласно
разпоредбата на чл.120 ГПК, подсъдността е стабилизирана.
Съгласно чл.
418, ал. 1 и ал. 2 ГПК по заявление, подадено по реда на чл. 417 ГПК,
заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на
принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от
заявителя документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от
външна страна,
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочения длъжник.
В процесният случай заявеното притезание се основава на
извлечение от счетоводните книги на банката -
заявител, което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК документи,
установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо издаването на
заповед за незабавно изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми
реквизити и съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането,
съответни на изложените в заявлението твърдения. В документа е указан ясно правопораждащият юридически факт, а именно договор за банков кредит,
конкретизиран е с
посочване на страните по него - заявителя и насрещната страна в производството,
дата на сключване, както и
източниците на изменения и
допълнения в съдържанието му, каквито са впоследствие подписаните анекси., както и сключените договори за
встъпване в дълг със солидарните длъжници. Посочен е размерът на непогасената сума от кредита към
дата на неговата изискуемост, както и
дължимите лихви по него.
Неоснователни се явяват наведените в частната жалба твърдения, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, с оглед на което незаконосъобразно районен съд е разпоредил
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Неотносими
са в настоящият случай и доводите досежно необходимостта да бъде известен длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост, доколкото кредиторът не е
предявил претенцията си в заповедното производство на основание предсрочната
изискуемост на кредита, а на
обстоятелството, че е настъпил крайния срок на погасяване – 25.06.2018г.
Що се касае до възражението, че първоинстанционният съд
не е проверил служебно наличието на неравноправни клаузи, следва да
бъде отбелязано, че от една страна - не
са посочени конкретни такива от жалбоподателя, а от друга - наличието на неравноправни клаузи касае
съществуването на вземането, което е въпрос
по същество и същият не би могъл да бъде разрешен в настоящото производство.
Въз основа на
изложеното настоящият въззивен състав споделя решаващите изводи на
първостепенния съд, че процесното извлечение от счетоводните книги на банката -
заявител отговаря на формалните изисквания по чл. 418 ГПК с оглед редовността
му от външна страна и съдържащото се в него удостоверяване на подлежащо на изпълнение
вземане срещу солидарните
длъжници за претендираните със заявлението суми. Следователно
обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба да се остави без уважение
като неоснователна.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№8122/05.09.2018г., издадена по ч.гр.д.№11868/2018г., по описа на Районен съд –
гр.Пловдив, петнадесети гр., в полза на „Първа Инвестиционна банка“ АД ЕИК *********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: