№ 535
гр. Пазарджик , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100892 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“,
ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6, ЕИК *********, представлявано от Р.
И. М.-Т. в качеството й на управител, чрез пълномощника адв.П.В. Д. – АК-
Стара Загора, преупълномощена от „И. и Д.-Адвокатско дружество“, с адрес
за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„********" №*, ет.* против В. П. Т., с
ЕГН **********, с адрес: с.Мирянци, ул.“***“ №* и гр.Пазарджик,
ул.“*****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че на 01.07.2008г. в гр.Пазарджик бил сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство между „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ с ЕИК *********, в качеството на
кредитор, В. П. Т., с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и
Г. П. М., с ЕГН ********, в качеството му на поръчител. Твърди, че по силата
на този договор „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/
отпуснала на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 9 300.00 лв.
(девет хиляди и триста лева). Същият се усвоява еднократно, чрез заверяване
1
на банкова разплащателна/картова сметка с титуляр В. П. Т..
Кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Сочи,
че в чл.4 ал.1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката през срока за издължаване на кредита, годишна лихва, равна на
сбора на Банковия лихвен процент /БЛП/ за кредити в национална валута на
банката, плюс надбавка в размер на 7,35% (седем цяло и 0,35) процента.
Твърди, че към момента на сключване на договора БЛП за кредити в
национална валута е в размер на 4.9% (четири цяло и девет десети процента)
годишно. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита
по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на
сметката на кредитополучателя. Посочва, че Годишния процент на разходите
(ГПР) по кредита към датата на подписване на договора е 14.01%
(четиринадесет цяло и 0.01 процента). Погасителните вноски за издължаване
на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат
ежемесечно на 2-ро число на месеца, като крайният срок на погасяване на
кредита е до 02.07.2018г. Общата сума, която кредитополучателят се
задължава да върне в уговорения срок, е в размера, посочен в погасителния
план, като ответникът се задължава да погася задължението си общо на 120
анюитетни вноски, всяка от които описана по падежи в погасителния план.
Вноската включва два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит.
Твърди, че след усвояване на кредита, длъжникът е погасил част от
месечните си вноски, съгласно договора, след което е преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено
задължение в размер на 14 984,17 лв., от които: главница - 8 900.23 лв. и
договорна лихва – 6083,94 лв. След изтичане на крайния срок за издължаване
на кредита, вземането е станало изцяло изискуемо на 02.07.2018г. Твърди, че
неплащането на месечните вноски, съгласно договора и погасителния план,
дават право на кредитора на основание чл.9 ал.1 от договора съдебно да
претендира останалото неплатено парично задължение по кредита.
Сочи, че междувременно на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него
2
между „СИБАНК“ АД, ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, задължението на В. П. Т., произтичащо от Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 01.07.2008г. било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Съгласно §5.2 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.09.2012г. и т.4 от приложено пълномощно, „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД е изрично упълномощено от цедента - „СИБАНК“ АД да извършва
уведомяване от негово име. Уведомления за цесия са изпратени на посочения
в договора постоянен адрес на В.Т.. Същите са получени на 30.05.2019г. на
адреса от Павел Ив. Тачев /баща/, като длъжникът е уведомен, че кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
Посочва, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд - Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за част от останалото задължение, а именно 6000,00 лв., от които:
главница - 2877,19 лв. /част от общо дължимата главница в размер на 8900.23
лв./, договорна лихва - 413,20 лв. и 2709,61 лв. - мораторна лихва. Било
образувано частно гражданско дело №3370/2019г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу
издадената заповед ответникът В. П. Т. е подала възражение, за което били
уведомени със съобщение, надлежно връчено на 04.12.2019г. Сочи, че във
възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената
Заповед за изпълнение. Твърди, че към настоящия момент погасяване на
задължението по договора не е осъществено. Не е известно и основание, въз
основа на което, задължението за погасяване да е отпаднало.
Твърди, че горното поражда правния интерес на ищцовото дружество да
предяви иск за установяване на част от вземането им по Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 01.07.2008г. за сумата
от 6000.00 лв., от които: главница – 2877,19 лв. /част от общо дължимата
главница в размер на 8900,23 лв./, договорна лихва - 413,20 лв. за периода от
3
02.09.2016г. до 02.07.2018г. и 2709,61 лв. - мораторна лихва за периода от
21.08.2016г. до 21.08.2019г., представляващо част от неизпълненото
задължение по горепосочения договор за кредит.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
В. П. Т., с ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - гр.София
сумата от 6000,00 лв., от които: главница - 2877,19 лв. /част от общо
дължимата главница в размер на 8900,23 лв./, договорна лихва - 413,20 лв. за
периода от 02.09.2016г. до 02.07.2018г. и 2709,61 лв. - мораторна лихва за
периода от 21.08.2016г. до 21.08.2019г., представляващи част от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство,
от 01.07.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Моли да им бъдат присъдени разноските по заповедното и настоящото
гражданско дело.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който взема становище, че предявеният иск
е допустим, но по съществото си е неоснователен, както по основание, така и
по размер.
Твърди, че съгласно чл.2.1 от Договор за прехвърляне на вземанията
между „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и „СИБАНК“ ЕАД, цедентьт продава на
цесионера вземанията към своите длъжници, а цесионерът купува от цедента
вземанията, подробно описани в Приложение №1 към Договора за цесия.
Сочи, че съгласно чл.2.2 от същия договор, цесионерът приема
прехвърлянето и купува вземанията с приемането и подписването на
настоящия Договор за прехвърляне на вземанията, ведно с Приложение №1 на
хартиен носител, надлежно подписан от двете страни. В Приложение №1 под
№2770 за нея В. П. Т., като длъжник е записано, че страните си прехвърлят
вземане по Договор за потребителски кредит №878-РК08030012 от
02.07.2008г. Възразява, че приложеният по делото договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство, от 01.07.2008г. е различен от посочения в
Приложение №1 и не е предмет на Договора за прехвърляне на вземанията,
4
поради което ищецът няма активна процесуална легитимация от предявяване
на настоящия иск.
Ответницата твърди, че не е получавала посочената в чл.1 от Договора
за потребителски кредит от 01.07.2008г. сума в размер на 9300 лева.
Твърди, че за договора за потребителски кредит от 01.07.2008г. са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ДВ, бр.53 от
30.06.2006г., отм. бр.18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г./, действащ към
момента на сключване на сделката - 01.07.2008г. Твърди, че същият е
недействителен на основание чл.14 ал.1, във връзка с чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗПК
(отм.).
Възразява, че процедурата по сключване на процесния договор не
съответства на императивно установеното изискване в чл.6 ал.1 от ЗПК
(отм.). Твърди, че цедентът „СИБАНК“ ЕАД не я е уведомил за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Било й
предоставено искане за отпускане на потребителски кредит с вх.№05-
80/27.06.2008г., в което попълнила предварително параметрите на искания от
нея заем. Окончателните условия на кредита се определили от кредитора
впоследствие, което я лишило от информирана преценка за размера на
дължимите такси и комисионни по кредита. Информацията за тях получила
при подписването на договора за потребителски кредит, което я поставяло в
неравностойно положение спрямо контрагента и противоречало на основния
принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от ЗЗД.
Ответницата твърди, че не е получила екземпляр от договора за
потребителски кредит, с което е нарушена императивата на чл.6 ал.2 от ЗПК
(отм.), според която "Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от него".
Твърди, че договорът за потребителски кредит от 01.07.2008г. съдържа
неравноправни клаузи, които са нищожни.
Твърди, че чл.4 ал.1 от договора за потребителски кредит е нищожен.
Методът на изчисляване на съответния лихвен процент не съдържал ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
5
компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Твърди, че не е получила
предварително достатъчно конкретна информация за начина и метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената й
финансова услуга. Създадените от банката - кредитор нейни вътрешни
правила /методика/, не са част от договора за кредит и банката не може да се
счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл.143 от ЗЗП и да е приложимо правилото на чл.144 ал.3, т.1 от
ЗЗП.
Твърди, че чл.4 ал.3 от договора за потребителски кредит е нищожен.
Уговорката в чл.4 ал.3 от договора за потребителски кредит,
предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор
основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна, с оглед общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП.
Не възразява да се приемат приложените към исковата молба
доказателства, както и да се изиска и приложи по делото ч.гр.д. №3370/2019г.
по описа на РС-Пазарджик.
Възразява по допускане извършването на съдебно-счетоводна
експертиза. Излага доводи.
Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявеният иск се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца, с депозираното по делото писмено становище. Моли
съда да уважи иска. Излага подробни съображения по същество. Претендира
разноските по делото.
Пълномощникът на ответницата оспорва иска и моли съда да го
отхвърли като недоказан и неоснователен, с присъждане на разноските.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
6
На 20.08.2019 год., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, постъпило в съда на 21.08.2019г., срещу ответницата В. П. Т., в
качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело
№3370/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било
уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1906 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 22.08.2019г., с която е
разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор
следните суми: парично вземане в размер на 2877,19 лева - главница,
представляваща част от общо дължима главница в размер на 8900,23 лв. по
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, от
01.07.2008г., сумата в размер на 413,20 лева – договорна лихва,
представляваща част от общо дължима договорна лихва в размер на 6083,94
лв. за периода от 02.09.2016г. до 02.07.2018г. - дата на падежиране на
договора, сумата в размер на 2709,61 лева - мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД
за цялата дължима главница в размер на 8900,23 лв. за периода от
21.08.2016г. до датата на подаване на заявлението – 21.08.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 2877,19 лв. от датата на
подаване на заявлението - 21.08.2019г. до изплащане на задължението, както
и направените по делото разноски в размер на 120,00 лева - държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, от 01.07.2008г. и Договор
за цесия от 28.09.2012г.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, ответницата е подала възражение в законния срок по чл.414
ал.2 от ГПК, в което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане.
По съществото на иска, съдът приема следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че на 01.07.2008г. между трето неучастващо по делото лице
„Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/, ответницата В. П. Т. в
7
качеството й на длъжник /кредитополучател/ и Г. П. М. като поръчител, е
сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, по
силата на който банката е отпуснала на длъжника /кредитополучателя/
потребителски кредит в размер на 9 300 лева със срок на издължаване 120
месеца.
Кредитът се усвоява еднократно, чрез заверяване на банкова
разплащателна или картова сметка с титуляр длъжника - ответницата.
Последната се е задължила да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора, главницата по кредита се олихвява с
годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в
национална валута на банката плюс надбавка в размер на 7.35%. Към датата
на сключване на договора БЛП за кредити в национална валута е в размер на
4,9% годишно.
Страните са се договорили, че дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита по договора като за дата на усвояване се счита
датата на заверяване на сметката на кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от
датата на усвояването му – чл.5 ал.1 от договора, в случая до 02.07.2018г. /тъй
като кредитът е усвоен на 02.07.2008г./
Съгласно чл.5 ал.2 от договора, кредитът се издължава на месечни
анюитетни погасителни вноски, в съответствие с приложения към договора
погасителен план. В последния е посочен № на договора, а именно Договор
№878-РК08030012.
Ответницата се е задължила да погасява задълженията си по договора
на общо 120 анюитетни вноски, с посочени падежи в погасителния план.
Всяка вноска включва в себе си част от главницата плюс възнаградителна
лихва, които подробно са посочени в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит.
В исковата молба, ищецът признава, че след усвояване на кредита,
длъжникът е погасил част от месечните си вноски, съгласно договора. Не
посочва размера на същите, както и момента на плащането. Твърди, че след
8
това ответницата е преустановила плащанията си като са останали непогасени
задължения.
Видно от книжата по делото е, че на основание Договор за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ от 28.09.2012г. и приложенията към него,
сключен между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* и ищеца „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, вземанията на банката от длъжника-
кредитополучател В. П. Т., произтичащи от Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство, от 01.07.2008г. са били прехвърлени на ищцовото
дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД“. Видно от приложението №1 към
договора за цесия е, че процесното вземане е индивидуализирано с посочване
на имената на ответницата, ЕГН-то й, началната и крайна дата на погасяване
на кредита, номера на кредита, който съответства на този, посочен в
погасителния план - №878-РК08030012. Извършеното прехвърляне е
потвърдено от кредитора по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, с нарочен
документ.
Съгласно §5.2 от договора за продажба и прехвърляне на вземания от
28.09.2012г. и т.4 от приложено пълномощно, цесионерът-ищецът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД изрично е упълномощен от цедента – „СИБАНК“ АД да
извършва уведомяване за извършената цесия от негово име. Уведомление за
цесията е изпратено на посочения в договора постоянен адрес на ответницата
В. П. Т.. Същото е получено от Павел Ив. Тачев - баща на 30.05.2019г., видно
от направеното отбелязване в приложеното известие за доставяне. С
уведомлението, ответницата е уведомена, че кредитор спрямо нея по
отношение на паричните вземания по процесния договор е ищецът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
С връчването на препис от исковата молба, въз основа, на която е
образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на
ответницата отново е връчено и уведомление за извършената цесия.
Предвид горното ответницата се счита за надлежно уведомена за
извършената цесия, а последната е породила своето правно действие.
При тези данни неоснователно се явява възражението на ответницата,
че ищецът няма активна процесуална легитимация за предявяване на исковата
претенция, поради това, че процесният договор за потребителски кредит,
9
обезпечен с поръчителство, не е предмет на договора за цесия.
В чл.9 ал.1, т.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че банката
има право едностранно, без да дължи уведомление до
длъжника/съдлъжника/поръчителя, да обяви кредита за предсрочно изискуем
и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, в случай, че
длъжникът не изпълни частично или напълно, която и да е анюитетна
погасителна вноска /лихва и главница/, както и при неизпълнение на което и
да е от задълженията или условията по договора.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая
банката не се е възползвала от това си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем до цесията. Новият кредитор – ищецът по делото не се позовава в
исковата си молба на настъпила предсрочна изискуемост.
В конкретния случай крайният срок на договора е изтекъл на
02.07.2018г. – падежа на последната вноска по погасителния план /и преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК/.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че
кредитът в размер на 9 300 лева е усвоен от ответницата В. П. Т. на
02.07.2008г. От отпуснатата сума са удържани 162,75 лева – такса, а
остатъкът в размер на 9137,25 лева е изтеглена. Погасените от ответницата
вноски по кредита са подробно описани от вещото лице в таблица в
констативно-съобразителната част на заключението му. Вещото лице е
установило, че последното извършено плащане е на датата 21.08.2009г., след
което плащанията са спрени. Останали са дължими следните суми за целия
период на кредита: главница – 8900,23 лева, договорни лихви – 6599,28 лева и
такси – 240 лева. Към датата на падежиране на договора по погасителния план
10
– 02.07.2018г., размерът на непогасената главница е 8900,23 лева. Същият е и
размерът на непогасената главница към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда. Вещото лице е изчислило, че общият размер на
договорната лихва по погасителния план за периода от 02.09.2016г. до
02.07.2018г. е 413,20 лева. Размерът на мораторната лихва върху цялата
дължима главница – 8 900,23 лева за периода от 21.08.2016г. до 21.08.2019г. е
2709,61 лева. В съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че в
представените му от „СИБАНК“ АД извлечения за процесния кредит е
отбелязан договор 878-РК08030012 и като клиент – ответницата В. П. Т..
Предвид горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните
претендирани вземания за главница в размер на 2877,19 лева, за договорна
лихва в размер на 413,20 лева за периода от 02.09.2016г. до 02.07.2018г. и за
мораторна лихва в размер на 2709,61 лева за периода от 21.08.2016г. до
21.08.2019г.
Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от
ответницата възражения, по следните съображения:
Неоснователно е възражението на ответницата, че не е получила сумата
по процесния договор за кредит. От приетото по делото и неоспорено
заключение на вещото лице се установява, че ответницата е усвоила сумата
по кредита на датата 02.07.2008г., като е изтеглила същата. В подкрепа на
този извод са и извършените частични плащания от ответницата и
погасяването на част от задълженията й по кредита.
Видно от приложения към исковата молба Договор за цесия с
Приложение е, че е индивидуализирано прехвърленото вземане по договора
за кредит. В чл.9 ал.3 от договора за кредит изрично е договорено правото на
банката да прехвърли вземането си на трети лица. Тази възможност е
включена в индивидуалния договор с ответницата, а не в общите условия към
него. Отделно е подписано и искане за кредит. Кредитиполучателят-
11
ответницата е подписала както искането, така и договора и не оспорва това. С
чл.15 от договора за кредит е предвидена възможност страните да
предоговарят всички условия по договора. Финансовата информация и
условията са точно и ясно изброени: размер на кредита, годишен лихвен
процент, срок на кредита, обезпечения, начин на усвояване, условия за
издължаване, ГПР, както и е предоставен погасителен план. Следователно
ответницата е била наясно с условията на предоставения кредит. Описани са
условията относно усвояването на кредита, относно погасяването, предмета и
срока. Предвид това възраженията за недействителност на договора са
неоснователни и недоказани. Между страните е сключен валиден договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.4 от Закона за потребителския кредит
/обн.ДВ 53/2006г., отм. ДВ 18/2010г./. Процесния договор от 01.07.2008г. е
съобразен с разпоредбите на закона, клаузите в него са уговорени от двете
страни доброволно. Не е налице договор с типови клаузи, върху които
потребителят не е могъл да влияе.
Неоснователно е и възражението против дължимостта на договорна
/възнаградителна/ лихва, поради това, че разпоредбата на чл.4 от договора е
нищожна и неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл.4 ал.1 от
договора, главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора
на БЛП за кредити в национална валута на банката плюс надбавка в размер на
7.35% за срока на издължаване на кредита. Към момента на сключване на
договора, Управителния съвет на банката е определил БЛП за кредити в
национална валута в размер на 4,9% годишно. Тоест ясно и точно е посочен
размерът на лихвата за срока на договора. Погасителният план към договора е
изготвен на базата на тези индивидуално договорени условия. Ищецът
претендира вноски с настъпил падеж, като ги изчислява от същия
погасителен план.
Освен това по делото не се установи увеличение на лихвения процент,
нито едностранна промяна размера на възнаградителната лихва, в каквато
насока са твърденията на ответната страна.
За неоснователно съдът счита възражението на ответницата за
нарушаване на разпоредбата на чл.6 ал.2 от ЗПК /отм./, поради това, че не е
получила препис от процесния договор за кредит. Видно от приложения по
делото заверен препис от договора за потребителски кредит, обезпечен с
12
поръчителство от 01.07.2008г. и в частност от отразеното на страница 5-та от
същия е, че договорът е съставен в три еднообразни екземпляра по един за
всяка договаряща страна. Налага се извода, че при самото му сключване
ответницата е получила екземпляр от същия.
Неоснователно е и възражението на ответната страна за нищожност на
договора за потребителски кредит на основание чл.144 ал.3, т.1 от ЗЗП. В
процесния договор изменението е договорено в случай на настъпване на
промяна в икономическите показатели, извън волята на кредитора. При
наличието на такова изменение банката-кредитор се е задължила да уведоми
кредитополучателя. По делото не се установи такова изменение. Освен това
претенцията на ищеца е съобразно погасителния план, който ответницата е
получила и подписала.
Предвид изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство и в настоящето исково производство
разноски в размер общо на 473,47 лв., съгласно приложените разходни
документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул."Рачо
Петков - Казанджията" №4-6, ЕИК *********, представлявано от Р. И. М.-Т.
в качеството й на управител, чрез пълномощника адв.П.В. Д. – АК-Стара
Загора, преупълномощена от „И. и Д.-Адвокатско дружество“, с адрес за
призоваване: гр.Стара Загора, бул.„********" №*, ет.* против В. П. Т., с ЕГН
**********, с адреси: с.Мирянци, ул.“***“ №* и гр.Пазарджик, ул.“******“,
№*, вх.*, ет.*, ап.* с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответницата В. П. Т., с ЕГН ********** дължи на ищеца
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* следните суми: главница в размер
на 2877,19 лв. /част от общо дължимата главница в размер на 8 900,23 лв./,
договорна лихва в размер на 413,20 лв. за периода от 02.09.2016г. до
13
02.07.2018г. и мораторна лихва в размер на 2709,61 лв. за периода от
21.08.2016г. до 21.08.2019г., представляващи част от неизпълнено задължение
по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
01.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 21.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №1906 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.08.2019 год. по
ч.гр.дело №3370/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА В. П. Т., с ЕГН **********, с адреси: с.Мирянци, ул.“*****“
* и гр.Пазарджик, ул.“****“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6, ЕИК
*********, представлявано от Р. И. М.-Т. в качеството й на управител, с адрес
за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„********" №*, ет.* сторените в
заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в
размер общо на 473,47 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14