Мотиви към Присъда № 22/17.02.2016 год. постановена по НОХД № 35/2016
год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение срещу подсъдимите
С.Г. ***, Д.Н.К. *** и Я.В.Т. *** за
това, че за времето от около 23.30 ч. на 09.09.2015 г. до около 00.30 ч. на
10.09.2015 г. в с.Джинот, обл.Ямбол, от частен дом, находящ
се на ул.***, действайки в условията на повторност и
след предварителен сговор, като съизвършители, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване
посредством удари с тяло на второстепенна входна врата на преходно помещение на
къщата, чрез използване на МПС - л.а. „Фолксваген Поло“ /с неустановена
регистрация и собственост/ са отнели чужди движими вещи - LCD телевизор марка
„LG“ - 28 инча
/употребяван/ на стойност 350 лв.; малък електрожен марка „Selko“
/монофазен, работещ/ на стойност 200 лв.; перфоратор
марка „Makita“ /работещ/ на стойност 300 лв. и ъглошлайф марка „Makita“ /голям,
работещ/ на стойност 200 лв., всички вещи на обща стойност 1050 лв., от
владението на собственика им А.А.А. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай – престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор изразява становище, че от събраните
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, както и от направените самопризнания от подсъдимите се установи
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. По отношение на наказанията,
които следва да бъдат наложени на подсъдимите, представителят на държавното
обвинение пледира на подсъдимите С.Г.Г. и Д.Н.К. да
им бъдат наложени такива при условията на чл.55 от НК, по-конкретно четири
месеца лишаване от свобода, което по отношение на подсъдимия С.Г.Г. да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от
три години, а подсъдимият Д.Н.К. да изтърпи ефективно наказанието в затвор, при
първоначален строг режим. На подсъдимия Я.В.Т. прокурорът предлага да му бъде определено
наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно една година лишаване от
свобода, което да бъде намалено с една трета, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
Подсъдимият С.Г.Г. участва лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2
от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Защитникът му се солидаризира с предложеното наказание от прокурора, което
следва да бъде наложено на подзащитния му.
Подсъдимият Д.Н.К. участва лично
в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от
АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му моли
съда при определяне на наказанието на подзащитния му да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК, като пледира да му бъде наложено наказание към минималния размер
на предвиденото в закона.
Подсъдимият Я.В.Т. участва лично
в съдебно заседание и с назначеният му от съда служебен защитник – адвокат от
АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му се
солидаризира с предложеното наказание от прокурора, което следва да бъде
наложено на подзащитния му.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.09.2015 г. подсъдимият С.Г. ***, подсъдимият Д.Н.К.
и подсъдимият Я.В.Т.,*** се уговорили да извършат кражба от частен дом, находящ
се в с.Джинот, обл.Ямбол.
За целта, в неустановен час, за времето от около
23.30 ч. на 09.09.2015 г. до около 00.30 ч. на 10.09.2015 г. тримата подсъдими
отишли в с.Джинот, обл.Ямбол, в частен дом, находящ се на ул.„***. До селото се
придвижили с лек автомобил „Фолксваген Поло“ /с неустановена регистрация и
собственост/. Чрез нанасяне на удари с тяло на второстепенна входна врата на
преходно помещение на къщата, тримата подсъдими влезли вътре в къщата и взели: LCD телевизор марка „LG“ - 28 инча /употребяван/,
малък електрожен марка „Selko“
/монофазен, работещ/, перфоратор марка „Makita“
/работещ/
и ъглошлайф марка „Makita“
/голям,
работещ/. Вещите били собственост на свид. А.А.А. ***.
След това тримата подсъдими натоварили откраднатите вещи на автомобила, с който
били дошли в селото. Подсъдимият Д.Н.К. се прибрал в дома на роднините си в
с.Джинот, обл.Ямбол, а подсъдимите С.Г.Г. и Я.В.Т. се качили на автомобила и отишли в гр.Ямбол.
Разтоварили вещите в къща, в която подсъдимия С.Г.Г.
отсядал. На следващия ден подсъдимият Я.В.Т. дошъл и натоварил процесиите вещи
в автомобил, като казал, че ще ги скрие при свой роднина.
От назначената по делото оценителна експертиза се
установява следната стойност на отнетите вещи: LCD телевизор марка „LG“ - 28 инча /употребяван/ на стойност
350 лв.; малък електрожен марка „Selko“ /монофазен, работещ/ на стойност 200 лв.; перфоратор марка „Makita“ /работещ/ на стойност
300 лв. и ъглошлайф марка „Makita“ /голям, работещ/
на стойност 200 лв., като общата стойност на отнетите вещи е 1050 лв.
От приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия С.Г.Г. е
видно, че със споразумение, одобрено с определение № *** г. по НОХД № *** на ЯРС, влязло в сила на 05.02.2013
г., на основание чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от
НК е осъден на наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. С оглед на това осъждане, подсъдимият С.Г.Г. е
действал в условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на настоящото дело,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда /споразумение/ за друго такова
престъпление.
От приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия Д.Н.К. е видно, че е осъждан с три
влезли в сила споразумения, одобрени с определения по НОХД № *** на ЯРС, НОХД №
***. на Окръжен съд – Ямбол и НОХД № *** на ЯРС, като със споразумение,
одобрено с определение № *** г. по НОХД
№ *** г. на ЯРС, влязло в сила на 12.01.2007 г., на основание чл.195, ал.1,
т.3, пр.1 вр. чл.194, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години. С оглед на това
осъждане, подсъдимият Д.Н.К. е действал в условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъществил деянието, предмет на
настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда /споразумение/
за друго такова престъпление.
От приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимия Я.В.Т. е видно, че с присъда № ***. по
НОХД № *** на ЯРС, влязла в сила на
17.06.2015 г., на основание чл.198, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три
години. С оглед на това осъждане, подсъдимият Я.В.Т. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е
осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго еднакво по вид престъпление против собствеността.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимите С.Г.Г., Д.Н.К.
и Я.В.Т. са осъществили от обективна
и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК, тъй като за времето от около 23.30 ч. на 09.09.2015 г.
до около 00.30 ч. на 10.09.2015 г. в с.Джинот, обл.Ямбол, от частен дом, находящ се на ул*** действайки в
условията на повторност и след предварителен сговор,
като съизвършители, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот - разбиване посредством удари с тяло на
второстепенна входна врата на преходно помещение на къщата, чрез използване на
МПС - л.а. „Фолксваген Поло“ /с неустановена регистрация и собственост/ са
отнели чужди движими вещи - LCD телевизор марка „LG“ - 28 инча /употребяван/ на
стойност 350 лв.; малък електрожен марка „Selko“ /монофазен, работещ/ на стойност 200 лв.; перфоратор марка „Makita“ /работещ/ на стойност 300 лв. и ъглошлайф
марка „Makita“ /голям, работещ/ на стойност 200 лв.,
всички вещи на обща стойност 1050 лв., от владението на собственика им А.А.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай.
Авторството на деянието, предметите
на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на
подсъдимите С.Г.Г., Д.Н.К. и Я.В.Т., дадени по реда
на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитания по делото в хода на
досъдебното производство свидетел А.А.А., които се
кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви,
както и от приложените по делото писмени доказателства. При определяне
стойността на вещите, съдът кредитира напълно заключението на вещото лице,
съставило оценителната експертиза, като обективно и компетентно.
От обективна страна, при
осъществяване на престъпленията, безспорно е установено наличието на
квалифициращия признак на чл.195, ал.1, т.3 от НК, а именно разрушаването на
прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като за да проникнат
подсъдимите в къщата, откъдето са извършили кражбата и да си осигурят достъп до
чуждите движими вещи, са разбили чрез нанасяне на удари с тяло второстепенната
входа врата на проходното помещение на къщата на свид. А.А.А.
и по този начин са влезли вътре.
От обективна страна, деянието е
било осъществено от подсъдимите чрез използване на моторно превозно средство –
лек автомобил „Фолксваген Поло“ /с неустановена регистрация и собственост/, в
който подсъдимите са натоварили отнетите вещи от къщата на свид. А. и са ги
пренесли до къща в гр.Ямбол, поради което съдът счита, че е налице
квалифициращия признак на чл.195, ал.1, т.4 от НК.
Така също от обективна
страна, деянието – предмет на обвинението, осъществено от подсъдимите по делото
е извършени след предварителен сговор между тях и в качеството им на
извършители. Наличието
на квалифициращия признак по т.5 на ал.1 на чл.195 от НК се мотивира от обстоятелството,
че подсъдимите са взели участие в изпълнителното деяние и от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимите са взели
решение за извършване на кражбата известно време преди осъществяването й. Освен
това подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние в съучастие и в
качеството на съизвършители, като всеки един от тях е
съзнавал участието на другия в осъществяването на деянието. Не
на последно място следва да
се отбележи, че деянието, извършено от тримата
подсъдими не представлява маловажен
случай, с оглед както на обществената опасност на деянието, която е висока,
предвид обстоятелството, че се засягат пряко обществени отношения, свързани с
правото на собственост, високата динамика на този вид престъпления, така и с
оглед стойността на предмета на посегателство, както и обществената
опасност на тримата подсъдими С.Г.Г., Д.Н.К. и Я.В.Т., предвид
данните, съдържащи се в
справките им за съдимост, а именно, че са осъждани за други престъпления против
собствеността. В резултат на изложеното по-горе, първоинстанционният съд
приема, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, т.е.
че не е налице „маловажен случай” на престъплението, чийто автори са
подсъдимите. Всичко това квалифицира извършеното
инкриминирано деяние по отношение на
подсъдимите С.Г.Г., Д.Н.К. и Я.В.Т. и по т.7 на ал.1 на чл.195 НК.
От
субективна страна и тримата подсъдими С.Г.Г., Д.Н.К. и Я.В.Т. са действали с пряк умисъл при осъществяване на деянието,
тъй като са съзнавали, че лишават досегашния собственик на вещите от
фактическата му власт върху тях, предвиждали са преминаването им в тяхната
власт и пряко са целели установяването й. Предмети на деянието са чужди движими
вещи с определен паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата
власт върху тях е била упражнявана от собственика им – свид. А.А.А. и е била прекъсната с отнемането от владението му, а
подсъдимите са установили своя фактическа власт при липса на съгласие на
собственика на вещите за отнемането им.
Относно вида и размера
на наложените наказания, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимите С.Г.Г., Д.Н.К. и Я.В.Т. престъпление по чл.195, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При
определяне на наказанията за извършеното престъпление от подсъдимите, съдът
отчете направените самопризнания от подсъдимите относно фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, почти цялостното възстановяване на равностойността
на вещите, предмет на престъпно посегателство, а от друга страна отчете
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната,
стойността на вещите, предмет на посегателство, както и обстоятелството, че и тримата
подсъдими са били осъждани за други престъпления против собствеността. Предвид
това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
съдът наложи на подсъдимите наказания при условията на чл.58а от НК. Съдът
наложи на подсъдимия Я.В.Т. наказание при условията на
чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи
наказание от една година лишаване от свобода, което намали с една трета и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Предвид това, че
подсъдимият Я.В.Т. е осъждан на наказание лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, то съдът счита, че не са налице
условията за прилагане на института на условното осъждане и наложеното му
наказание следва да се изтърпи от него ефективно, като с оглед разпоредбите на
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/, съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. По отношение на подсъдимите С.Г.Г. и Д.Н.К., съдът прецени, че са налице едновременно
условията по ал.1 на чл.58а и условията на чл.55 от НК, а именно, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността, посочени по-горе, а така също и че
разпоредбата на чл.55 от НК е по-благоприятна за подсъдимите и на основание
чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът наложи на подсъдимите С.Г.Г. и Д.Н.К. наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като същевременно прецени, че по отношение на подсъдимия С.Г.Г. са налице условията за прилагане на института на
условното осъждане, предвид това, че същият не е осъждан на наказание лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и наложеното му наказание е до три
години лишаване от свобода, както и за поправянето на последния не е
наложително да изтърпи наказанието, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното му наказание за срок от три години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила. Тъй като подсъдимият Д.Н.К. е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, то
съдът счита, че не са налице условията за прилагане на института на условното
осъждане и наложеното му наказание следва да се изтърпи от него ефективно, като
с оглед разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. С така
наложените наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите
на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Видно от периода, когато
подсъдимият Я.В.Т. е извършил престъплението,
предмет на настоящото дело – 09-10.09.2015 г., за съда се налага извода, че в
настоящия случай е налице хипотезата на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено с
присъда № *** г. по НОХД № *** на ЯРС, влязла
в сила на 17.06.2015 г., тъй като до изтичане на
определения от съда изпитателен срок с горепосочената присъда, подсъдимият Т. е
извършил престъплението по настоящото дело. Поради това и на основание чл.68,
ал.1 от НК съдът приведе отложеното наказание от две години лишаване от
свобода, като с оглед разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Граждански иск по делото не бе
предявен.
Тъй като обвинението бе доказано, съдът
осъди подсъдимите С.Г.Г., Д.Н.К.
и Я.В.Т. да заплатят
направените по делото разноски, от които 61.18 лв. в полза на републиканския
бюджет по сметка на ОД МВР гр.Ямбол, като всеки един от тях да заплати по 20.40
лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: