Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 25.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, първи
състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 321 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108
и чл. 109 от Закона за собствеността.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове от К.Г.Р., ЕГН **********
и Р.П.Р., ЕГН **********,***, срещу Г.Б.А.,
ЕГН **********,***, с правно основание –
чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС
В
исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на
имот УПИ ХІ-488, кв. 104 в с. Смирненски, обл.
Монтана, с площ 940 кв.м.
Ответникът е съсобственик на съседния
им от североизток имот УПИ І-489.
При трасиране на границите между двата
имота, ищците установили, че сградата на ответника, намираща се на границата
между двата имота, частично навлиза в имота им – в северната си част с 0,60 м.,
а в южната – с 0,25 м., като по този начин ответникът е завзел около 5 кв.м. от
него. Частично построената в имота на ищците сграда била построена след 2001
год., без необходимите строителни книжа и без спазване на минимално отстояние.
Доброволно не са успели да уредят
спора.
Иска
се от съда:
1.
Да постанови решение, с което на осн. чл. 108 ЗС да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на площ от 5 кв.м., заключена между УПИ
ХІ-488 и І-489, която е част от собствения им поземлен имот в с. Смирненски, обл. Монтана, УПИ ХІ-488 в кв. 104 по плана на селото, с
площ от 940 кв.м., при съседи: - улица, - УПИ І-489, - УПИ ІІ-490, - УПИ
ІV-492, - УПИ Х-487 и да осъди ответника да им отстъпи собствеността и им
предаде владението на неоснователно владяната част от техния имот;
2.
На осн. чл.
109 ЗС, ответникът да бъде осъден да премахне частта от сградата, която попада
в имота на ищците или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната
граница с техния имот, така, че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1
от ЗУТ разстояние до страничната граница на имота им.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, чрез пълномощника адв. Р. Б., МАК, ответникът оспорва /бланкетно/
исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищците се явяват
лично и с адв. Н. К., МАК, поддържат исковете и молят да бъдат уважения като
претендират разноски. Представят списък
по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излагат в писмени бележки.
Ответникът се явява лично и
пълномощника си, адв. Р. Б., МАК. Оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Въвежда възражение за прекомерност на разноските за
процесуално представителство на ищците.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
С Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 164, т. V, рег. № 4266, д. № 497/07.07.2016
год. на нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие
ЛРС, първият ищец, К.Г.Р. е закупил следният недвижим имот: НЕЗАСТРОЕН
УРЕГУЛИРАН ПИ № ХІ-488, в кв. 104 по плана за регулация на с. Смирненски, обл. Монтана, утвърден със Заповед № 444/06.10.1997 год.,с
площ от 940 кв.м., до съседи: УПИ І-489, УПИ ІІ-490, УПИ ІV-492, УПИ Х-487 и улица.
При извършено трасиране на имота на
05.08.2016 год., от правоспособно лице – инж. О.М.И., в съставения Протокол е
установено, че сграда, намираща се на границата между УПИ ХІ-488 и УПИ І-489,
кв. 104 по кадастралния и регулационния план на с. Смирненски, в северната си
част навлиза в УПИ ХІ-488 с 0,6 м., а в южната – с 0,25 м.
С Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 173, т.ІІІ, рег. № 2574, д. № 280/25.04.2016 год. на
нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, ответникът
Г.Б.А. е признат за собственик по давностно владение
на следният недвижим имот: УПИ № І-489, в кв. 104 по плана за регулация на с.
Смирненски, обл. Монтана, утвърден със Заповед №
444/06.10.1997 год.,с площ от 1480 кв.м., с административен адрес: *********, при
съседи: от две страни улици, УПИ ІІ-490 и УПИ ХІ-488, заедно с построените в
имота паянтова жилищна сграда с РЗП 40 кв.м., масивна лятна кухня с РЗП 60
кв.м. и паянтова сграда с РЗП 31 кв.м. .
При извършеното трасиране на имота
през м. Декември, 2016 год., извършено от правоспособно лице – инж. К. М. са
констатирани отклонения на стопанската постройка от границата между УПИ ХІ-488
и УПИ І-489 – разминаване в северния край на постройката в размер на 0,17 м.,
навлизане в УПИ ХІ-488. В южния край постройката е изцяло в УПИ І-489.
Отбелязано е, че получените отклонения са по-малко от допустимите по Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Видно от представеното Удостоверение
изх. № ТУ-24-187/23.03.2016 год., издадено от гл.архитект на Община Брусарци,
жилищна сграда, построена през 1948 год., масивна сграда – лятна кухня,
построена през 1980 год. и паянтова стопанска сграда, построена през 1950 год.,
находящи се в УПИ І-489, кв. 104 по плана на с.
Смирненски, обл. Монтана, за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащия ПУП и по правилата на нормативната
уредба, действала по време на построяването им, съгласно данните, съдържащи се
в заявлението-декларация и приложените към него документи са търпими строежи и
не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Извършено е, от правоспособно лице –
инж. П. И., геодезическо
заснемане на обект: жилищна сграда и стопанска сграда с местонахождение УПИ
І-489, кв. 104 по плана на с. Смирненски, обл.
Монтана, с възложител – отв. Г.А..
Инж. К.М. е разпитан като свидетел по
делото и в показанята си изяснява точността на
заснемането си.
Аналогично, разпитан като свидетел извършшлият другото представено по делото геодезическо заснемане специалист – инж. О.М. даа пояснения относно своето измерване.
От гласните доказателства се
установява:
Свид. К.Д.
познава страните. Той е строил процесната сграда на
ответника от основите до покрива. Било след 2006 год. На мястото имало стара
постройка, кирпичена, която била построена пред тази, построена от него. Имало
стара постройка и той я продължил надолу, не знаел, че там минава границата.
Нямало ограда. Надолу имало оградна линия, имало
мрежа. От мрежата до старата постройка продължили надолу по права линия, като
продължение на старата постройка. 6-7 метра била дълга приблизително. Старата
сграда била в окаяно състояние, имало стени, но той бутнал покрива. Запазил
старата постройка и продължил надолу по линия на мрежата, без да навлиза в
другия имот. Постройката е селскостопанска – плевня.
От показанията на свид.
Ц.С.се установява, че е той също е участвал в продължаването на строежа на процесната стопанска постройка. Било в края на м. март,
2013 год. Той изградил покрива. Не било ново строителство според него. Знае, че
преди него е имало друг майстор, но какво се е случвало не знае. Когато отишъл
на обекта, били положени само гредите. Били стари. В южната част на имота имало
празно място или градина. Не знаел чии е двора. Знаел, че оградата си минавала,
сградата била до оградата, имало мрежа. За нуждите на строежа разкрили оградата
от двете страни
По делото са приети три съдебно-технически
експертизи, последната от които тройна.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В.К.В. се установява, че:
1.
Сградата
построена в имота на ответника /УПИ І-489, кв. 104/ навлиза
в имота на ищеца /УПИ ХІ-488/ при т. 11 от скицата с 0,28 м. /0,4+0,17/:2/ и
при т. 10 с 0,1 м. /0,2+0,00/:2/.
2.
Площта, с която навлиза в имота е 1,76
кв.м. ,
3.
За построената сграда няма строителни и архитектурни книжа.
4.
По време на извършването му и в
момента строежът е недопустим, съгл. чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Не са спазени правилата и нормите при строителството му.
В съдебно заседание вещото лице е допълва,
че няма допустимост за навлизане в
границата, за геодезическите замервания има
„допустими грешки“. Между имотите има стара мрежеста ограда. Сградата е
нанесена на скицата след процедурата за „търпим строеж“. Преди това не е била
отразена. На действащия и в момента план на община Брусарци, приет със заповед
от м. октомври, 1997 год. няма нанесена ограда.
Това заключение е оспорено от ответника
и съдът е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Б.Д., която е установила
– по документи и на място, че в случая има отклонение
от 17 см. в северния край на постройката – т. 8 от замерването на инж. К. М.,
е което е показано навлизане в
съседния имот УПИ ХІ-488 с 0,79 кв.м.
От материалите по делото в.л. М. Д.
приема за достоверно замерването на Фронтгио ООД,
извършено от инж. К. М.. При извършването на двете замервания било работено в
различни координатни системи, като
измерването на другия специалист, инж. О. М. се различавало от показанията му
като свидетел /т.к е посочил различни разстояния/, а от обяснителните му
записки се установявало, че заснемането не е пълно.
Според в.л. М. Д., в случая става
въпрос за отклонение от 17 см. в северния
край на постройката, /а според чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
год. допустимото отклонение е от 20-30 см./, като установеното навлизане в съседния
имот УПИ ХІ-488 е от 79 кв.см. /0,79 кв.м./.
От плановата основа на с. Смирненски, обл. Монтана се установява, че стопанската сграда е
изградена в УПИ І-489, кв. 104 по плана на селото, одобрен със Заповед №
444/06.10.1997 год., на дворищно-регулационната линия с УПИ ХІ-488, кв. 104.
Кадастралната основа е била одобрена през 1983 год., но регулационния план със
същата кадастрална основа е одобрен през 1997 год. в общината не се съхранява трасировъчен
карнет на действащия план. Съществува стар план на с. Смирненски, одобрен със заповед №
117/14.11.1934 год., в който кадастъра и регулацията изобщо не съвпадат с
действащия план.
Направените от това вещо лице
замервания напълно се припокриват с извършените от Фронтгио
ООД на инж. К. М..
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че планът на селото е компроментиран, в
смисъл, че кадастралната основа е от 1973 год., а планът – от 1997 год. и
старата кадастрална основа – какви придаваеми места е
имало, какви сгради, като има прилагане на регулация, какви сгради са строени
за тези 14 години не е отразено. Второто уточнение е, че за селото е направен нов кадастрален план без застроителен
план и без трасировъчен карнет. Третият проблем е, че при двата
регулационни плана са действали различни координатни системи. В случая важното
е самата граница, като замерването на това вещо лице съвпада със замерването на
свид. М..
След като и това заключение е
оспорено, по делото е приета тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещите лица Д.А.Д., инж. С.С.С. и инж. В.В.Г.. След
запознаване с материалите по делото, личен оглед и измервания на място, вещите
лица са дали заключение, че:
1.
Кадастралният
план на с. Смирненски, общ. Брусарци е одобрен през 1983 год.
2.
Регулационният
план
на селото е одобрен със Заповед № 444/06.10.1997 год.
3.
Действащите кадастрален и регулационен
план са в координатна система 1970 год.
4.
За с. Смирненски няма застроителен план.
5.
Предходният
кадастрален и регулационен план на селото е одобрен на 14.11.1934 год. По
него УПИ І-489, кв. 104 е част от ПИ 382, урегулиран в УПИ ІV, кв. 4 и
представлява фабрика за керемиди, а УПИ ХІ-488 е идентичен с УПИ ІІІ-383, кв.
4. Дворищната регулационна линия между старите ПИ 382 и ПИ 383 не е променяна и в плана от 1997 год. и
тя съвпада с имотните граници.
6.
Извършено е заснемане на място на
съществуващата граница между УПИ ХІ-488
и УПИ І-489, кв. 104 и стопанска сграда, в присъствието на отв. Г.Б.А.. Използван е комбиниран метод, като са
направени измервания на подробни точки от сграда и оградната
мрежа между УПИ ХІ-488 и УПИ І-489, кв.
104. Обработката на измерванията е извършна със
специализиран софтуер.
7.
Вещите лица са координирали и оцифрили извадка от действащия кадастрален и регулационен
план на селото.
8.
Изготвена е комбинирана скица между оцифрената граница на имота и заснетата граница на имота и
сградата в мащаб 1:1000, като установили, че
ПС, построена през 1950 год. и
попадаща на границата между УПИ ХІ-488 и УПИ І-489, кв. 104 по регулационен
план на с. Смирненски, обл. Монтана не навлиза в съседния имот.
9.
Застроената сграда няма строителни и
архитектурни книжа. Към годината на построяване, 1950 год., е действал Закон за
планово изграждане на населените места /в сила от 03.01.1950 год., обн. ДВ, бр. 227/01.10.1949 год./, отм. ДВ, бр.
29/10.04.1973 год. с чл. 205, т. 1 ЗТСУ /обн. ДВ, бр.
29/10.04.1973 год. и Правилник за планово изграждане на населените места, обн. ДВ, бр. 51/02.03.1950 год., отм. с § 311 от ЗР на
Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места,
обн. ДВ, бр. 76/20.11.1960 год., съгл. чл. 196 от
който, в селата, вън от жилищната сграда се допуска застрояване на
селскостопански постройки като: обор, навес, склад за земеделски произведения,
свинарници, кокошарници, пашкулници, цветарници,
торища, отходни места и др. подобни.
10. Строежът
е допустим по време на
строителството му /и чл. 44 ЗУТ/.
В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че са установили, че сградата
на ответника не навлиза в имота на ищеца. Разликата в различните замервания
се дължи на методите на оцифряване използвани при
измерванията на другите специалисти. За това вещите лица предпочели да направят
свое, ново измерване, за да направят съпоставка. Поддържат, че сградата не навлиза в другия
имот. Сградата попада на самата граница.
Същата е търпим строеж. За да стигнат до това заключение вещите лица са
ползвали приложеното по делото Удостоверение за търпимост и декларацията за
годината на построяване. В чл. 196, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона
за плановото изграждане има изискване за отстояние от
1,5 м., но в случая няма сграда от другата страна, от която да се изисква отстояние.
Тази съдебно-техническа експертиза
също е оспорена от ищците и съдът е допуснал нова петорна съдебно-техническа
експертиза, но в последствие ищцовата страна е
оттеглила това искане и следващо заключение не е изготвяно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с два обективно и субективно
съединени иска – ревандикационен
и негаторен:
Иска се от съда:
1. Да постанови решение, с което на осн. чл. 108 ЗС да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на площ от 5 кв.м., заключена между УПИ
ХІ-488 и І-489, която е част от собствения им поземлен имот в с. Смирненски, обл. Монтана, УПИ ХІ-488 в кв. 104 по плана на селото, с
площ от 940 кв.м., при съседи: - улица, - УПИ І-489, - УПИ ІІ-490, - УПИ
ІV-492, - УПИ Х-487 и да осъди ответника да им отстъпи собствеността и им
предаде владението на неоснователно владяната част от техния имот;
2. На осн. чл. 109 ЗС,
ответникът да бъде осъден да премахне частта от сградата, която попада в имота
на ищците или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната граница с
техния имот, така, че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
разстояние до страничната граница на имота им.
Относно иска по чл. 108 ЗС:
За уважаване на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са
налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да
се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.
Липсата на
която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск
с правно основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е
задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния
имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за
собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва
да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на
какво основание.
В случая не е спорно, а и се установява
от прадставените доказателства,
че ищците /по силата на покупко-продажба/, а ответникът
/по давност, са собственици на два съдедни урегулирани имота в с. Смирненски, обл. Монтана – УПИ
ХІ-488 и УПИ І-489, двата в кв. 104
Спорно е дали има навлизане
в имота на ищците - УПИ
ХІ-488 от страна на ответниците,
собственици на съседния УПИ І-489, кв. 104.
За изследването на този
въпрос са изслушани три съдебно-технически експертизи, последната от които тройна.
В заключенията си по този
въпрос, трите екстертизи
нямат единен отговор.
Вещото лице В. К. приема, че сградата, построена в имота на ответника навлиза в имота на ищците с 0,28 м.
в северната и 0,10
м. в южната
си част, като така са завзети 1,76 кв.м. от имота на ищците.
Вещото лице М.Д. също
приема, че има навлизане на
постройката, изградена в имота на ответниците - УПИ
І-489, кв. 104 в имота на ищците УПИ
ХІ-488 и то е с 0,17 м. в северната и 0,00 м.
в южната част на сградата,
или завзетата площ е от 0,79 кв.м.
И двете вещи лица – В. К. и М. Д. поясняват, че установеното от тях навлизане е в рамките на допустимата грешка при измерване.
По смисъла на чл.
18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 год., определяща допустимите
стойности на грешките при геодезическо заснемане в
урбанизирани територии са до 20 см.,
респ. до 40 см. /в зависимост от начина на определяне на координатните
точки/ при трайно материализираните граници на поземлени имоти, сгради от
основното застрояване и съоръженията от техническата инфраструктура, до 40 см./респ. до 60 см.
при нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради от допълващо застрояване
/какъвто е настоящия случай/
Заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза,
изготвено по комбиниран
метод – чрез изготвяне на комбинирана
скица между оцифрената
граница на имота и заснетата граница на имота и сградата е
установило, че постройката, изградена
в имота на ответника - УПИ
І-489, кв. 104 не навлиза в имота на
ищците - УПИ ХІ-488, кв. 104.
Съдът кредитира заключението на
тройната експертиза, които са работили по комбиниран метод и са дали обоснован
отговор на какво се дължат различията в заключенията на другите две вещи лица. Изводът
на вещите лица, изготвили тройната експертиза е категоричен.
За това съдът приема за недоказано, че
именно ищците са собственици на спорната площ от 5 кв.м., заключена между УПИ
ХІ-488 и І-489, двата в кв. 104 по регулационния план на с. Смирненски, обл. Монтана.
По тези съображения искът по чл. 108
ЗС следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно иска по чл. 109 ЗС:
Иска се от съда: да постанови решение,
с което да осъди ответникът да бъде осъден да премахне частта от сградата,
която попада в имота на ищците или се намира на по-малко разстояние от 3 метра
от имотната граница с техния имот, така, че да осигури определеното в чл. 31,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояние до страничната граница на имота им.
Фактическият
състав на този вид искова защита за
собственост е следният:
а/ ищецът следва да установи, че е собственик на вещта, чиято
защита търси по съдебен ред или пък е носител на ограничено вещно право върху
вещта;
б/ ищецът следва да докаже, че е извършено неоснователно действие върху
вещта.
По отношение правната
природа на понятието „неоснователно действие” и съдържанието на това понятие
съдебната практика и теория приема следното :
- неоснователното
въздействие може да се изразява както в активна човешка дейност, водеща до
промяна на външния свят (действие), така и до укоримо бездействие;
- въздействието върху
вещта може да бъде извършено „пряко" или "косвено";
- неоснователното
въздействие може да се изразява още във „вредно отражение върху вещта" или
„създадено състояние";
в/ неоснователното действие трябва да пречи, да ограничава или да
смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, съобразно
предназначението на вещта, макар да не накърнява владението.
г/ извършеното неоснователно действие или състояние трябва да
съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност, че то
и занапред ще продължи да съществува.
д/ никакво правно значения няма обстоятелството дали действието е
извършено виновно, дали извършителят е действал за себе си или за другиго.
Съдебната практика приема,
че предмет на преценка от съда и правнорелелевантни са само онези
неоснователни действия, които са посочени в исковата молба.
В
случая безспорно е установено, че ищецът
е собственик на УПИ ХІ-488, а ответника – на УПИ І-489, двата в кв. 104, по регулационния план на с.
Смирненски, обл. Монтана.
Т.е., в случая е налице първата
предвидена придпоставка.
За уважаване иска по чл. 109 от ЗС не е достатъчно да се установи,
че постройката е незаконна, но и дали пречи на собственика на имота да
упражнява в пълен обем правото си на собственост.
В някои случаи дори да се касае за законно строителство, ако то
накърнява правото на собственост на друго лице, пречи да се упражнява
пълноценно правото му на собственост, то иска по чл.109 от ЗС следва да се
уважи.
Ищците по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС дължат
пълно и главно доказване, като в тяхна тежест е да докажат твърдените от тях неоснователни
действия и състояния, както и твърденията, че процесните постройка и ограда са
незаконни.
Настоящата съдебна инстанция счита, че твърденията на ищцовата
страна по отношение законността на спорната част от процесната
постройка се доказват изцяло от събраните по делото доказателства.
Установява
се, че в имота на ответника, на регулационната линия, през 1950 год. е построена стопанска постройка. Установява
се също така от показанията на свидетелита К.Д. и Ц.С.,
че в периода 2006 – 2013 год., ответниците са
изградили продължение на съществуващата стопанска постройка по границата между
двата имота.
За
така изградената вече една постройка е издадено удостоверение за търпимост изх.
№ ТУ-24-187/23.03.2016 год., от гл.архитект на Община Брусарци. Няма строителни
книжа. Не са спазени изискванията за отстояние от
съседния имот.
Съдът
приема за недоказано твърдението на ответника, че цялата постройка е изградена
през 1950 год., тъй като то беше опровергано от показанията на свидетелите Д. и
С.
В
съдебната практика се приема, че самият факт на изграждането на незаконно
строителство на вътрешната регулационна граница или на недопустимо малко отстояние от нея представлява нарушаване на правото на
съседа, което може да се защити с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво
и как това строителство ограничава правото на собственост. Но тъй като искът по
чл. 109 ЗС е за защита правото на собственост, то този иск е основателен само
когато при изграждането на незаконен строеж в съседен имот се пречи на
пълноценното упражняване правото на собственост на собственика.
Незаконният
строеж не създава такива пречки за собственика на съседния имот когато този строеж е изграден
само без строително или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие
с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми.
Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в
случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и
норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за
ползване на съседния имот по предназначение /например при нарушаване на
правилата за отстояние на незаконно изградената
сграда до съседния имот, собственост на ищеца по иска с правно основание чл.109
от ЗС, безспорно се нарушава правото на собственика на този съседен имот да
ползва по предназначение частта от дворното си място, граничеща с тази на
ответника по иска, или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са
установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място
или част от него, нарушението на тези норми безспорно води до невъзможност
собственика на съседния имот да живее в имота си или да го ползва, без да
излага живота и здравето си на опасност/. В тези случаи самото нарушение на
такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на
собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по
предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание
чл.109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му
пречи. Във всички останали случаи, обаче, когато незаконният строеж е изграден
в нарушение на други строителни правила и норми, различни от горепосочените,
ищецът по иска с правно основание чл.109 от ЗС следва да докаже с какво
конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на
собственост.
В
конкретния случай обаче се установява, че част
от сградата е построена при действието на едната Закон за планово изграждане на
населените места /в сила от 03.01.1950 год., обн. ДВ,
бр. 227/01.10.1949 год./, отм. ДВ, бр. 29/10.04.1973 год. с чл. 205, т. 1 ЗТСУ
/обн. ДВ, бр. 29/10.04.1973 год. и Правилник за
планово изграждане на населените места, обн. ДВ, бр.
51/02.03.1950 год., отм. с § 311 от ЗР на Правилника за приложение на Закона за
плановото изграждане на населените места, обн. ДВ,
бр. 76/20.11.1960 год., съгл. чл. 196 от
който, в селата, вън от жилищната сграда се допуска застрояване на
селскостопански постройки като: обор, навес, склад за земеделски
произведения, свинарници, кокошарници, пашкулници,
цветарници, торища, отходни места и др. подобни.
Тази
част от сградата е допустим строеж и по см.чл. 44 ЗУТ.
Останалата /но неустановено по делото коя и каква част
от стопанската постройка/ е недопустим строеж, съгл. чл. 35, ал. 2 ЗУТ.
Доколкото
от съда се иска да осъди ответника да
премахне частта от сградата, която попада в имота на ищците или се намира на по-малко разстояние от 3
метра от имотната граница с техния имот, така, че да осигури определеното в
чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояние до страничната граница на имота им,
настоящият състав приема, че претенцията е недоказана,
тъй като по делото остана неустановено каква част от стопанската постройка е
изградена през 1950 год. и е търпим строеж и каква част – в нарушение на
строителните норми на ЗУТ.
Ето
защо предявеният иск по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли като недоказан.
При този изход от делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сторените във връзка с делото разноски. Ответникът не е
представил списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че
сторените разноски са в общ размер на 1255
лв. /1000 лв. за процесуално представителство и защита, 200 лв. за СТЕ, 50 лв.
– депозит за свидетел и 5 лв. за съд.удостоверение/.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Г.Р., ЕГН ********** и Р.П.Р., ЕГН **********,***,
срещу Г.Б.А., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – да признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на площ от 5 кв.м.,
заключена между УПИ ХІ-488 и І-489, която е част от собствения им поземлен имот
в с. Смирненски, обл. Монтана, УПИ ХІ-488 в кв. 104
по плана на селото, с площ от 940 кв.м., при съседи: - улица, - УПИ І-489, -
УПИ ІІ-490, - УПИ ІV-492, - УПИ Х-487 и да осъди ответника да им отстъпи
собствеността и им предаде владението на неоснователно владяната част от техния
имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Г.Р., ЕГН ********** и Р.П.Р., ЕГН **********,***,
срещу Г.Б.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109 ЗС, да
премахне частта от сградата, която попада в имота на ищците - УПИ ХІ-488 в кв.
104 по регулационен план на с. Смирненски, обл.
Монтана или се намира на по-малко разстояние от 3 метра от имотната граница с
техния имот, така, че да осигури определеното в чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
разстояние до страничната граница на имота им, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, К.Г.Р., ЕГН ********** и Р.П.Р., ЕГН **********,***, да
заплатят на Г.Б.А., ЕГН **********,***,
сумата от
1255 лв.
/хиляда двеста петдесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: