Р Е Ш Е Н И Е №
07.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
3604 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 154148 от 20.07.2020 г. по гр.д. № 37816/2017 г. Софийски
районен съд, 39 състав: Осъдил Р.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Т..С.”
ЕАД, ЕИК********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 138.22 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, ап. 15, аб. № 142011, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2017 г., до
окончателното плащане, както и сумата 13.02 лв. - главница за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.06.2017 г., до окончателното плащане, като отхвърлил иска за
главница за топлинна енергия разликата над уважения размер от 138.22 лв. до
пълния претендиран размер от 287.10 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., както и иска за главница за разпределение на топлинна енергия
над уважения размер от 13.02 лв. до пълния претендиран размер от 15.06 лв. и за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.; Отхвърлил изцяло предявените от „Т..С.”
ЕАД, ЕИК********, срещу Р.Г.М., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата 42.53 лв. – лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.08.2013 г. до 26.05.2017 г., и сумата 2.87
лв., представляваща законна лихва върху главницата за разпределение на топлинна
енергия за периода от 10.08.2013 г. до 26.05.2017 г.; Отхвърлил изцяло предявените
от „Т..С.” ЕАД, ЕИК********, срещу Е.Г.М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 226.65 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, ап. 15, аб. № 142011, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2017 г., до
окончателното изплащане, сумата 42.53 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 15.08.2013 г. до 26.05.2017 г., сумата 15.06 лв. - главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 09.06.2017 г., до окончателното плащане, както и сумата 2.87
лв., представляваща законна лихва върху главницата за разпределение на топлинна
енергия за периода от 10.08.2013 г. до 26.05.2017 г. Съобразно изхода на спора
са разпределени разноските по делото. Решението е постановено при участието на
„Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р.Г.М., която го
обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният
съд неправилно приел, че по делото е доказано между ищеца и ответницата М. да е
налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. При доказателствена тежест за ищеца, същият не
доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е собственик
или носител на вещно право на ползване върху процесния имот. За до достигне до
извода, че ответницата М. е потребител на топлинна енергия съдът приел, че
подадените от нея три възражения от 2014, 2015 и 2016 г. доказват правото на
собственост върху процесния имот. Тези доказателства обаче не доказвали, че
същата е потребител, още по-малко - собственик на имота. Доказателствата били
косвени и в съвкупност не можели да доведат до безспорен извод, касаещ правото
на собственост, а можело да доведат до различни изводи, напр. за наличие на
облигационно правоотношение със собственика на имота. Не били налице преки или
косвени доказателства, които да доведат до единствен възможен извод за наличие
на облигационна връзка иотговорността на ответницата не можело да бъде
ангажирана. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
срещу нея искове. Претендира разноски. Съображения излага в молба от 04.03.2022
г.
Въззиваемата страна „Т..С.” ЕАД не е
депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от
04.03.2022 г. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца - „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени
императивни материалноправни норми, а
по същество решението е правилно в обжалваните части по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа.
Приети като доказателства и неоспорени от ответницата М.
са три броя изходящи от нея възражения от 17.07.2014 г., 13.08.2015 г. и
05.08.2016 г., подадени до Министерство на енергетиката с копия до ищеца,
третото лице помагач и КЕВР, във връзка с тридесетдневния срок за възражения относно
дяловото разпределение на разхода на топлинна енергия за периоди от 01.10.2013
г. до 30.04.2014 г., от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.10.2015 г. до
30.04.2016 г. Във възраженията изрично е посочено, че се подават от Р.Г.М. като
потребител на топлинна енергия за процесния имот с аб. № 142011, като се
твърдят нарушения на топлоснабдяването по вертикалните щрангове, наличие на
вреди във връзка с доставянето и преноса на топлинна енергия, прави се
оплакване за начина на връчване на изравнителни сметки (като тази за аб. №
142011 за отоплителен сезон 2014 г. - 2015 г. била връчена едва на 17.07.2015
г.) и се твърди от ищеца и третото лице помагач да е дължимо обезщетение за
ползването на сградната инсталация.
Правилно районният съд е приел, че възраженията
представляват извънсъдебно признание на ответницата М. на неизгоден за нея факт
и че същата е била в периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г. потребител
(клиент) на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, аб. № 142011. Същевременно
по делото е приет и неоспорен списък на етажните собственици в процесната
сграда – етажна собственост от 1981 г., предоставен на ищеца от управителя на етажната
собственост при присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа,
съгласно който собственик на ап. 15 е Г.Х.М.; От приетото удостоверение за
наследници от 01.04.2010 г. се установява, че Г.Х.М.е починал на 21.07.1996 г.
и е оставил за наследници по закон двете си деца – ответниците М.. Тези
доказателства, ценени съвкупно с трите обсъдени по-горе възражения, съдържащи извънсъдебно
признание на ответницата М., обуславят безпротиворечив извод, че същата, като
съсобственик на процесния топлоснабден имот, е била в процесния период клиент
на топлинна енергия за битови нужди, поради което дължи претендираната от нея
½ част от цената на доставената в имота топлинна енергия, както и
½ част от цената на услугата дялово разпределение.
Други доводи в жалбата не са релевирани, а наведеният за
първи път в молбата от 04.03.2022 г. довод относно реално доставената топлинна
енергия (която е само такава отдадена от сградна инсталация) е преклудиран и не
следва да се обсъжда. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните осъдителни части.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Настоящият
въззивен състав, като съобрази, че освен подаването на молбата от 04.03.2022 г.
упълномощеният от въззиваемия юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални действия
– не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното едно
открито съдебно заседание, намира, че възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154148 от 20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 37816/2017 г. на
Софийски районен съд, 39 състав в
обжалваните части, с които Р.Г.М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Т..С.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 138.22 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, ап. 15, аб. № 142011, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2017 г., до
окончателното плащане, както и сумата 13.02 лв. - главница за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.06.2017 г., до окончателното изплащане.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 37816/2017 г. на
Софийски районен съд, 39 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК
********, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т..С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.