№ 21457
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110156578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. П. А. срещу Г. Т. Г., с която
са предявени претенции за осъждане на ответника да му заплати 4000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от засягане на честта на ищеца с писмо
на ответника, изпратено до електронната поща на управителния съвет на
Българската федерация по колоездене на 24.06.2024 г., с което поведението на
ищеца по промяна на правилник е определено като „корупция“, окачествено
като недопустимо и е призовал ищецът да се оттегли от функциите на
заместник-председател, а с писмо от 28.06.2024 г. посочил, че смята
поведението на ищеца по промяна на правилник за неприемливо, като приема,
че не е употребил точен термин.
Ищецът твърди, че е член на управителния съвет на Българската
федерация по колоездене, отговорен за планинското колоездене. Поддържа, че
през юни 2024 г. са били направени с решение на управителния съвет промени
в правилника за провеждане на състезания по планинско колоездене в
България. На 24.06.2024 г. ответникът изразил несъгласието си с тези промени
и посочил, че според него ищецът ги е направил по непубличен начин, което
ответникът определя като „корупция“. Ищецът сезирал органите на
федерацията за становище по случая и предприемане на дисциплинарни
действия срещу ответника, като му поискал и обяснение защо го обвинява в
корупция, като изтъкнал своя работа за различни клубове безвъзмездно.
Ответникът отговорил отново с електронно писмо, с което посочил, че може
би не е определил правилно поведението на ищеца, но продължава да го смята
за неправомерно. От тази кореспонденция ищецът се почувствал злепоставен
като член на федерацията, полагал усилия за развитие на колоездачния спорт,
и се държал нервно и сприхаво с колегите и близките си. Поради това
1
претендира обезщетение, както и разноските по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Г. Т. Г., с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Поддържа се, че искът следва да се разгледа от наказателния съд и поради това
е недопустим. По същество се поддържа, че не е доказано изпращането на
съобщенията и се оспорва представената по делото кореспонденция между
страните, като се твърди, че такива съобщения не са разменяни. Иска се
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните поддържат исковата молба и отговора.
С писмени бележки ищецът заявява, че било установено поведение на
ответника – изпращане на електронна комуникация, която имала характер на
клеветническа, като се установявало и тенденциозно поведение на ответника
за очерняне на личността на ищеца, като се посочва, че действително може да
се изказват негативни мнения за обществена личност, но не и превратно, с цел
уязвяването . Били установени и вреди и затова следвало да се присъди
обезщетение. Ответникът излага за пореден път твърдения за конкретни
прояви на ищеца, които той определя като нередни и форма на неправилно
упражняване на функциите му в спортната федерация.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 9 – 13 извадка от кореспонденция по
електронна поща, изпратена от адрес **********@******.** до адреса на
електронната поща на Българската асоциация по колоездене (по
идентичността на адресите няма спор между страните) авторът на писмото,
подписан като Г. Г. от колоездачен клуб „Курбел“, заявява, че „Дани“
изобличава сам себе си във връзка с промени в правилника на колоездачни
състезания („МТБ състезанията“). Задават се въпроси какво е наложило тези
промени, като същите са коментирани с изразите „И тези твои действия си
имат точно определение – корупция. Да променяш неправомерно правилници
с цел лична облага си е корупция.“, както и „В заключение ще кажа, че е
недопустимо член на УС на БФК, заместник-.председател на УС в МТБ
направлението, да си позволява да извършва корупционни практики.
Недопустимо е за всеки от нас. Едва ли новото ръководство би искало да се
замесва в такива скандали. За мен най-логичното решение от твоя страна би
било да напуснеш УС на БФК.“
Съгласно представена на лист 14 – 15 от делото извадка от
кореспонденция по електронна поща между описаните в предходния абзац
адреси към „Дани“ е написано: „Най-официално ти поднасям извиненията си,
че съм те обвинил в корупция. Егото ми позволява да се извиня, когато към
сбъркал. Като лаик в правото съм употребил грешен термин. Ти подбери
правилния термин за това, което си направил – да промениш правилник, без да
имаш право.“
Представена е и по-нататъшна кореспонденция, която се поддържа, че
показва силно критично и негативно отношение на ответника, която обаче не е
2
предмет на твърдяното в исковата молба неправомерно поведение.
Съгласно представено на лист 43 – 46 от делото в заверено копие
решение № 1/05.02.2025 г. управителният съвет на Българска федерация
„Колоездене“ („БФК“) е изключил ответника от федерацията поради
нарушения на дисциплинарните правила, вкл. поради разпространение на
„лъжливи“ обстоятелства относно ищеца като член на управителния съвет. С
молби на ищеца са представени и по-нататъшни писма между членове на БФК
и искания към ответника, които отново се отнасят за неописани в исковата
молба действия, и поради това нямат отношение към предмета на делото.
В съдебното заседание на 28.05.2025 г. (на лист 113 – 114 от делото) е
разпитана свидетелката на ищеца Ема Паунова – във фактическо съжителство
с ищеца, която свидетелства, че освен това с ищеца развиват колоездачен клуб.
Дава показания, че ответникът многократно е писал съобщения относно
ищеца, които определя като агресивни. Поводът бил обвинение на ответника
към ищеца в това, че имало проблем при състезание по колоездене в Плевен.
Постоянните съобщения довели до притеснение и раздразнение у ищеца, на
когото се налагало и да пише отговори, за да се обяснява за нещо, което
според ищеца не било нередно. Ищецът станал видимо по-нервен. Имало
обвинения и към свидетелката в различни форми на манипулации на
състезатели и дори сексуален тормоз. Свидетелката била включена в групата
получатели на съобщенията, макар че не е член на БФК, а само регистриран
съдия. Писмата били пратени и до други съдии и представляващи колоездачни
клубове.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, които, макар и
заинтересовани, преценени по реда на чл. 172 ГПК кореспондират на
показанията на останалите свидетели и на писмените доказателства по делото,
като не съдържат противоречия.
В съдебното заседание на 28.05.2025 г. (на лист 114 – 115 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца А. А., който дава показания, че ответникът
започнал да пише писма до електронната поща на БФК, след като обвинил
ищеца, че е променил правилник на състезание без знанието на други членове
на управителния съвет на федерацията. След това ответникът започнал
многократно да пише подобни сигнали и да затрупва електронната поща с
различни съобщения. Решенията на управителния съвет се взимали по
установена от последния процедура, или присъствено, или в система slack, до
която имали достъп само членовете на съвет. В последната платформа е било
гласувано да се промени форматът на състезанието за юноши, което правилата
на международната федерация позволяват, като се промени дистанцията.
Решенията се обявявали след това на страницата на БФК в интернет.
Клубовете регистрирали адресите на електронна поща на представителите си
пред управителния съвет, като списъкът се поддържал от техническия и
главния секретар, но свидетелят не може да си спомни от кой електронен
адрес е получавал съобщенията от ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като същите са логични и
последователни и не показват недостоверност поради известната му
3
заинтересованост, като съвпадат с другите гласни доказателства.
В съдебното заседание на 30.06.2025 г. (на лист 125 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца Иван Иванов, който дава показания, че е
технически директор на БФК и осъществява кореспонденцията между
управителните органи, треньори, състезатели и съдии. Дава показания, че
електронен адрес **********@******.** е бил подаден от ответника като адрес
на колоездачен клуб „Курбел“, който последният представлявал. Оттам
ответникът комуникирал с БФК, като изпратил и множество съобщения срещу
ищеца с оплаквания от всякакво естество. Ответникът и лично е казвал пред
свидетеля, че е автор на съобщенията. Свидетелят работи с ищеца и взема
заплата от БФК.
Съдът намира, че показанията на свидетеля са последователни и
безпротиворечиви и им се доверява, тъй като изцяло съответстват на
показанията на всички останали свидетели, включително и на този на
ответника.
В съдебното заседание на 30.06.2025 г. (на лист 126 от делото) е
разпитан свидетелят на ответника Асен Тамахкяров, който дава показания, че
познава страните покрай колоезденето, като ответникът ръководи колоездачен
клуб. Дава показания, че ищецът управлява дружество „Реис серии“, което
има нещо като мини-календар, успореден на този на БФК. Ответникът
изпращал електронни писма с обвинения за практики, които смятал за
съмнителни – защо на европейски и световни първенства се предпочитат
(според ответника) определени състезатели, за взети без протокол решения, за
тези паралелни състезания на „реис сериите“. Знае, че дължинтата на
трасетата се определя с гласуване на управителния съвет, в който освен ищеца
има шестима други членове.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като се подкрепят от
останалите гласни доказателства по делото, вкл. от показанията на
свидетелката на ищеца за професионалната му дейност.
В съдебното заседание на 30.06.2025 г. (на лист 127 от делото) е
разпитан свидетелят на ответника Димитър Дойчев, който дава показания,
съответстващи почти изцяло на тези на свидетеля Тамахкяров, като посочва,
че знае за кореспонденцията с критики от страна на ответника, като освен с
електронни съобщения, страните са спорили и лично, присъствено. И
свидетелят смята, че ищецът опитва да влияе неправомерно върху решения на
БФК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля въпреки заинтересоваността
му, като преценени по чл. 172 ГПК същите не противоречат на показанията на
останалите свидетели и писмените доказателства и следва да се кредитират.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за осъждане на ответника да плати обезщетение за
неимуществени вреди от засегнати чест и достойнство на ищеца чрез изнасяне
на позорящи обстоятелства – обвинения в неправомерно служебно поведение,
4
с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 1 от
Конституцията.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е изнесъл
информация, която приписва на ответника (чрез негови действия)
неправомерно поведение, като в причинна връзка с това за ищеца са
произлезли вреди, като вината (знание на ответника, че изнася невярна
информация) се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Искът ще се отхвърли
при недоказване на някое от горните обстоятелства, както и в случай, че
ответникът докаже, че е имал основание да приеме, че поведението на ищеца е
неправомерно.
Когато става въпрос за изказвания и изразяване на мнение, действа
принципът, че всяка форма на изразяване на мнение е законна, освен ако не
засяга правата на други лица, или ценностите, посочени в чл. 10, пар. 2 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
(„Европейска конвенция за защита на правата на човека“, „ЕКПЧ“).
Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“)
изразяването на мнение има две форми – твърдения за факти, които могат да
бъдат верни или не, и вземане на становище (мнение в тесен смисъл), което не
подлежи на преценка за вярност, тъй като е форма на вътрешна оценка на
говорещия – така напр. Решението Lingens с/у Австрия [пленум], жалба №
9815/82, § 46, 08.07.1986 г. Когато става въпрос за твърдения, критикуващи
поведението на лице, което има властнически функции, те подлежат на много
по-малко ограничения, ако се отнасят до кръга на неговите правомощия – вж.
Решение Ч. срещу България, жалба № 20147/06, § 31, 01.10.2013 г.
В случая твърденията на ответника, че поведението на ищеца може да се
определи като „корупция“ и намека му, че ищецът следва сам да определи
качеството на поведението си, са типична форма на изказвания относно
преценка, т.нар. ценностни съждения. Те не подлежат на преценка дали са
верни или не, каквато изглежда ищецът иска съдът да направи според
твърденията си в исковата молба. Не гражданският съд е призван да установи
какво може да се приеме за „корупция“ (букв. превод на латински на
българската дума „развала“, като понятието няма легална дефиниция в
широкия си смисъл, има много по-тясно значение в правен контекст, свързано
с корупционните престъпления, които са друга категория). Изказването на
ответника в този смисъл действително може да засегне честта на ищеца, но то
е направено в рамките на активен обществен дебат за начина на управление на
колоездачния спорт в България, като очевидно в този дебат има различни
позиции (изразени и от свидетелите на ответника). Нормално е и в дебата
поведението на една или друга страна да се окачествява като нередно,
корупционно, дори да бъде наричано „престъпно“ (стига да не се формулира
обвинение в конкретно престъпление по Наказателния кодекс). Всъщност, в
този аспект ситуацията по настоящото дело е идентична с фактите по
решението Ч. срещу България, цитирано по-горе, в което е прието (вж. § 30),
че обявяването на личност, упражняваща някаква форма на властнически или
контролни правомощия за „престъпник“ или „мафия“ само по себе си не
5
представлява неправомерно действие, ако е част от обществено значим дебат.
В заключение, с исковата си молба в действителност ищецът иска от
настоящия съд да установи дали ответникът е прав да определя поведението
му като форма на „корупция“ и да получи порицание чрез осъждането си да
плати обезщетение. Не това е ролята на съда в обществения дебат. Съдът не
действа като съдията на боксьорския ринг на мненията – това прави цялото
общество, което отброява точките и преценява кое мнение-боксьор ще победи;
той играе ролята на въжетата на ринга и на съдията, когато спре двубоя –
трябва да следи войната да се води по обществено приемливи правила. В
случая изказванията на ответника, описани в исковата молба, не са престъпили
тези правила и не могат да се квалифицират като неправомерни, тъй като са
оценъчни съждения по обществено значим въпрос – кой и как определя
правилата в колоездачния спорт със стотици състезатели. При липса на
противоправност на описаното в исковата молба поведение на ответника
(употребените два израза), като съобразява чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът следва да
отхвърли иска.
За пълнота следва да се посочи, че не е ясно дали решението на съда би
било друго, ако се разглежда въпросът дали е правомерно поведението на
ответника да залива електронната пощенска кутия на БФК с оплакванията си и
доколко и как е цивилизовано да се води подобен спор, без да се стига до
форми на тормоз. Искът обаче не е предявен за това, а само за съдържанието
на изказванията на ответника, което не прекрачва рамките на правно
допустимото, тъй като съдът не може да е арбитър на управлението на една
спортна федерация – тя се управлява сама по вътрешните си правила, и
въвличането му в подобен конфликт, който да реши с държавно
санкционирано насилие е форма на признание, че страните са безсилни и
несъстоятелни в уменията си да решават споровете си мирно и чрез диалог.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но същият не е представил доказателства за
такива и не следва да му се присъждат.
Съдът установява, че не е платена държавна такса по делото, поради
което ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати
такава в размер на 160 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. А. иск с правна квалификация чл. 45,
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 1 от Конституцията за осъждане на Г. Т. Г., с
ЕГН: **********, и адрес: П., ул. „Г.С.Р.“ № **, да плати на Д. П. А., с ЕГН:
**********, и адрес: Столична община, с. Г., в.з. „Л.“, ул. „М.“ № *, 4000 лева
(четири хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от засягане на
честта на ищеца с писмо на ответника, изпратено до електронната поща на
6
управителния съвет на Българската федерация по колоездене на 24.06.2024 г.,
с което поведението на ищеца по промяна на правилник е определено като
„корупция“, окачествено като недопустимо и е призовал ищецът да се оттегли
от функциите на заместник-председател, а с писмо от 28.06.2024 г. посочил, че
смята поведението на ищеца по промяна на правилник за неприемливо, като
приема, че не е употребил точен термин.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Д. П. А., с ЕГН: **********, и
адрес: Столична община, с. Г., в.з. „Л.“, ул. „М.“ № *, да плати по бюджетната
сметка на Софийския районен съд сумата от 160 лева (сто и шестдесет
лева) – държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7