РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2472
29.11.2019 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД
№ 2866 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по постъпила жалба на Г.Й.Г.,***,
ЕГН ********** против
Решение № 2153-15-239/26.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е оставено в сила разпореждане
№РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ-Пловдив.
В жалбата се посочва,
че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане.
В представена
по делото писмена молба от процесуален представител на жалбоподателя, се
поддържат възраженията в жалбата, като се иска отмяна на решението и присъждане
на раноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален
представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмено становище.
Съдът, като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна.
С разпореждане № 114/**********/03.01.2001
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, считано
от 11.12.2000 г. на Г.Й.Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Пенсията е определена при
осигурителен стаж както следва: 09 г. 11 м. 07 дни по условията на първа
категория труд, 11 г. 07 м. и 14 дни по условията на втора категория труд, 02
г. 00 м. 00 дни по условията на трета категория труд и 07 г. 02 м. 10 дни по условията
на чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7от КСО. На основание чл. 104 КСО общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория 54 г. 08 м. 02 дни. Индивидуалният коефициент на пенсията е определен от
дохода за периода01.01.1990 г. -31.12,1992 г. - 64926.00 лв. възлизащ на 1,574.
Във връзка с направен
преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на
правомерността на получаваната от Г. пенсия. За целта с писма №
К-9508/13.03.2013 г. и № К - 10317/15.03.2013 г. от Г. е изискано в седемдневен
срок да представи всички документи, удостоверяващи трудов/ осигурителен стаж,
въз основа на които е отпусната пенсията. Тъй като писмата са върнати в ТП на
НОИ - Пловдив като непотърсени, е стартирана процедура по реда на чл. 108,
ал.1, т.1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ
- Пловдив.
След стартираната
процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО, въз основа на саморъчна
декларация на лицето, проведена кореспонденция със сочени от него осигурители и
представени допълнително от жалбоподателя документи в развилото се
административно производство в т.ч. и пред контролиращия административен орган,
са събрани доказателства относно редовно оформен
осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 16.02.1965 г. до 05.09.2000 г.
с обща продължителност по чл. 104 от КСО - 41 г. 06 м. и 13 дни, от които 10 г.
03 м. и 15 дни стаж от първа категория труд, 08 г. 00 м. и 04 дни от втора
категория труд и 14 г. 04 м. и 13 дни стаж от трета категория труд. Не се
установява лицето да има стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, ал. 5 и
ал. 7 от КСО, но е установено, че Г. има положен труд и след 01.01.1997 г. доходът от който не е участвал при определяне на
индивидуалния коефициент и размер на отпуснатата пенсия ( съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 3 от КСО).
Право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2000 г. по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в
редакцията до 31.12.2010 г. мъжете придобиват, ако са работили 10 години по
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, имат навършена 52 -годишна възраст за мъжете при първа
категория труд, съответно 57 - годишна възраст при втора категория труд, и ако
имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.
Въз основа на така
установените данни е констатирано, че Г.Г. няма
придобит осигурителен стаж съгласно разпореждане № 114/ **********/03.01.2001
г. и към 20.11.2000 г. няма право на пенсия на основание параграф 4, ал.1 от
ПЗР на КСО при тези параметри. Формиран е извод, че е налице неправилно
отпусната пенсия. С разпореждане №N0124M/20.06.2017 г. на основание чл.99,
ал.1, т.2, б. „а" и „г" от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО, разпореждане №
114/ **********/03.01.2001 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и всички последващи го са отменени, и считано от 05.11.2008 г. на Г.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО. В следствие на представени нови доказателства от лицето е постановено
разпореждане № **********/Протокол № N01140 от 08.11.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. С него е отменено разпореждане №
114/ **********/03.01.2001 г. и всички последващи го,
и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 06.09.2000 г. е определен
нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.. Новият
размер на пенсията е определен при следния осигурителен стаж: 10 г. 03 м. 15
дни по условията на първа категория труд, 08 г. 00 м. и 04 дни по условията на
втора категория труд, и 14 г. 04 м. 13 дни по условията на трета категория
труд, на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж 41 г. 06 м. 13 дни.
В хода на задължителното
административно обжалване Г. не е представил нови доказателства имащи значение
за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което е постановено
решение № 2153-15-279/28.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-339/29.11.2017 г. на Г.
против разпореждане № **********/Протокол № N01140 от 08.11.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
Решение №
2153-15-279/28.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане № **********/Протокол
№ N01140 от 08.11.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив са били предмет на съдебен контрол, приключил с постановяването на
решение № 8152 от 31.05.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело №12001/2018 г. С него ВАС оставя в сила съдебно
решение №1869/23.10.2018 г. на Административен съд-Пловдив по адм. д. №197/2018г., с което е отхвърлена жалбата на Г.Г. против решение № 2153-15-279/28.12.2017 г. на Директора
на ТП на НОИ -Пловдив и разпореждане № **********/Протокол № N01140 от
08.11.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
Издадено е и процесното разпореждане № РНП - 2-4-15-00601151/31.07.2019
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. С него
на основание чл. 98, ал. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с
разпореждане № **********/Протокол № N01140 от 08.11.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив е разпоредено
Г.Г. да възстанови неправилно изплатената сума за
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 51249,33 лв., от които
главница 29866,64 лв. за времето от 01.01.2009 г. до
31.07.2017 г. и лихва в размер на 21382,69 лв., начислена до 31.07.2019 г. С
посоченото разпореждане задължението за периода от 11.12.2000 г. до 31.12.2008
г. в размер на 45911,05 лв. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1
от КСО.
В законоустановения срок
по чл. 117 от КСО, Г. обжалва разпореждане № РНП -2-4-15-00601151/31.07.2019 г.
пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив и иска неговата отмяна по съображения,
изложени в жалбата. Позовава се на изтекла петгодишна погасителна давност на
основание разпоредбата на чл. 115 от КСО.
С Решение №
2153-15-239/26.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като
погасено по давност задължението на лицето по визираното разпореждане № РНП -
2-4-15¬00601151/31.07.2019 г. за периода 01.01.2009
г. до 31.12.2013 г. в размер на 32 545.47 лв., от които главница в размер на
16390.52 лв. и лихва за минало време в размер на 16154.95 лв., като
разпореждането е потвърдено в останалата му част.
Предмет на съдебен
контрол е решението на Ръководителя на териториалното поделение в потвърдителната негова част.
Видно от горното, а и от
събраните по делото доказателства, административното производство е протекло
при спазване на административнопроизводствените
правила като на жалбоподателя са давани указания за представяне на съдържащите
се в него доказателства и да посочи и уточни периоди и осигурители относно
осигурителния му стаж. Административният орган е извършил проверка на
пенсионното досие и служебно е изискал от осигурителите информация относно
стажа и дохода на жалбоподателя. При тази служебна проверка е установено, че
след отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст и последващите
изменения на същата, не отговарят на съществуващите доказателства относно
материалните предпоставки за отпускане/изменение на пенсията, така както е извършвано
през годините.
Документите за
осигурителен стаж се издават въз основа на първично - отчетни данни,
съхранявани в осигурителите, при които е положен. Ето защо дори и доказан с
„различни документи", те следва да установят един и същ както по отношение
на категория, така също и по отношение на продължителност стаж за едно и също
лице. В случая това не е така, тъй като с разпореждане № **********/Протокол №
N01140 от 08.11.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив безспорно се установява, че Г. няма придобит осигурителен стаж от
трета категория труд - 02 г. 00 м. и 00 дни, от втора категория труд -11 г. 07
м. и 14 дни, от първа категория труд - 09 г. 11 м. и 07 дни и осигурителен стаж
по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО - 07 г. 02 м. и 10 дни или на основание
чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 54 г.
08 м. и 02 дни, при които параметри е отпусната и изплащана пенсия, считано от
11.12.2000 г. в по-висок размер. Удостовереният осигурителен стаж на Г. е както
следва: 10 г. 03 м. и 15 дни по условията на първа категория труд, 08 г. 00 м.
и 04 дни по условията на втора категория труд и 14 г. 04 м. и 13 дни по
условията на трета категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория труд на основание чл. 104 от КСО възлиза на 41 г. 06 м. и 13
дни. При тези параметри е определен и новият размер на пенсията на лицето.
Тези констатации
административния орган свързва с неверно удостоверени
факти относно стажа и осигурителния доход, поради което така получената пенсия,
правилно е отнесена в хипотезата на недобросъвестност от страна на лицето. В
този смисъл твърденията на Г., че същият е добросъвестно лице не следва да се
споделят.
Действително, както сочи
и жалбоподателя в тежест на административния орган е да докаже проявената от
лицето недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане, а това той
може да стори единствено с данните, които се съдържат по административната
преписка. Разликата между
осигурителния стаж, въз основа на който е отпусната пенсията и впоследствие
установения е значителна. Касае се за
разлика от над 13 г. общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл.
104 от КСО. Както бе посочено по-горе в мотивите, спорът относно размера на
осигурителния стаж на лицето е приключил с влязъл в сила съдебен акт.
Самият факт, че Г. не
доказва стажа си, въз основа на който първоначално е отпусната пенсията, а в
същото време е получавал пенсия в по-висок размер, сочи недобросъвестност от негова
страна. Може да се направи извод, че същият си е послужил с документи с
недоказано съдържание по отношение на положения стаж.
За пълнота следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл.108, ал.1, т.1 от КСО не определя срок, в който
органите на Националния осигурителен институт могат да извършват проверки по
пенсионните досиета, а алинея втора от същия текст задължава физическите лица
да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт
исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители
на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство.
Действително, преценката
е изцяло в компетентността на пенсионния орган, но това става единствено и само
въз основа на представени от лицето документи. Във всеки отделен случай
фактите, установяващи дали е налице добросъвестност при получаване на
осигурителното вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени от
съда.
По делото беше допусната
и приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И.С.. Констатациите на
експерта потвърждават фактическите констатации, съдържащи се в процесните административни актове.
С жалбата на Г.,
адресирана до Административен съд-Пловдив (вх.№ 1012-15-313/10.09.2019 г. по
описа на ТП на НОИ-Пловдив), са направени и възражения относно отмяната на
разпореждане №114/08.01.2001г. Доколкото обаче по този въпрос е налице
произнасяне с влезли в сила съдебни актове, същите не следва да бъдат
коментирани в насока правилно ли е извършена сочената отмяна на
административния акт.
Видно от горното, процесното разпореждане е издадено на основание на
основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1, чл. 114а, ал. 3, т.2 от КСО и чл. 85
от НПОС, и във връзка с Решение №2153-15-273/21.12.2017 г. на Директора на ТП
на НОИ-Пловдив.
Нормата на чл. 98, ал. 2
от КСО дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават
разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а
тази на чл. 114, ал. 1 от КСО постановява, че недобросъвестно получените суми
за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. От прочита на двата текста в
съответните им редакции се установява, че правилото на чл.114, ал. 1 от КСО е
общо такова за КСО, приложимо при всички случаи, при които се установява
хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакъв вид осигурителни
плащания, като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното
ТП на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението,
докато нормата на чл. 98, ал. 2 от КСО дава специална компетентност и на други
длъжностни лица, включително и това, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ - да издава подобни
разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за пенсии.
Изхождайки от всичко посочено
по-горе, по делото безспорно бе доказана законосъобразността на обжалваното Решение
№ 2153-15-239/26.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с
която е оставено в сила разпореждане №РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив. Същото е
постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно прилагане на
материалния и процесуалния закон, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването му.
При този изход на делото
е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
представения по делото списък с разноските (на л. 126), същото е в размер на
100 лева за настоящата инстанция.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.Г.,***,
ЕГН ********** против Решение №
2153-15-239/26.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която
е оставено в сила разпореждане №РНП-2-4-15-00601151/31.07.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Й.Г.,***,
ЕГН ********** да заплати на
ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: