№ 65856
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110132937 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. И. Н. – пълномощник на длъжницата Л. Г. К., за
допълване на Разпореждане от 10.01.2024 г., с което издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2023 г. е обезсилена изцяло.
Твърди, че още във възражението по чл. 414 ГПК било направено изрично искане за
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 400 лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като длъжницата била материално затруднено
лице. Заповедта за изпълнение била обезсилена изцяло, поради което на длъжника се
дължали разноски, а заявителят не бил възразил, че същите са прекомерни. Ето защо моли
съда да уважи направеното искане и да му присъди претендираното адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
Препис от молбата на длъжника е изпратен на заявителя „Софийска вода“ АД за
отговор, като в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез юрк. Л..
Процесуалният представител оспорва депозираната молба. На първо място възразява, че
възможността на заявителя да възрази срещу претендираните от длъжника разноски не била
преклудирана. Освен това моли да бъде взето предвид решението на СЕС от 25.01.2024 г.,
постановено по дело С-438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Ето защо моли съда в
случай че приеме, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, да определи размера му съобразно
действителната правна и фактическа сложност на извършените от процесуалния
представител действия.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от
процесуалния представител на длъжника молба и становището на страните, намира от
фактическа и правна страна следното.
Молбата на адв. Н. е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на
1
постановеното разпореждане и от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се
явява частично основателна поради следните съображения.
Безспорно се приема в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ГПК намира
приложение и в заповедното производство. Систематичното място на същата е в Раздел ІІ
„Държавни такси и разноски“ на Глава Осма „Такси и разноски“ от Част Първа „Общи
правила“ на ГПК. В заповедното производство намират съответно приложение всички общи
правила на Част Първа ГПК, в това число и тези относно отговорността за разноски.
Производството по делото е било прекратено и издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е била обезсилена изцяло на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. При тези данни
настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК за
осъждане на заявителя да заплати на длъжника направените по делото разноски (вж.
Определение № 509 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4784/2014 г., І Г.О., ВКС). В подаденото
възражение по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжника – адв. Н. е поискал
присъждането в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към възражението са приложени
списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие, в който
страните се договорили, че услугите по него ще бъдат предоставени безплатно от адвоката
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представена е и декларация от длъжницата Л. К., че е
материално затруднено лице и няма възможност да заплати дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. Това му право е установено със закон.
В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в
чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат
присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни адвокатът правото си да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че оказва това безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че в настоящия случай тези изисквания са
изпълнени.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на длъжницата
възнаграждение следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
2
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
В конкретния случай съдът взе предвид, че участието на процесуалния представител на
длъжницата се свежда до попълване на изпратената от съда бланка на възражение по чл. 414
ГПК. Частна жалба по чл. 413 ГПК не е била депозирана. Изготвянето на възражението
срещу заповедта за изпълнение не представлява нито фактическа, нито правна сложност.
Основна част от съдържанието на възражението заема претенцията за разноски и
ангажиране на доказателства за тяхната дължимост. При тези съображения съдът намира, че
дължимото на адв. Н. адвокатско възнаграждение за настоящото производство следва да
бъде определено в размер на 100 лева, което заявителят „Софийска вода“ АД следва да бъда
осъден да му заплати.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА Разпореждане от 10.01.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 32937 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като
ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т.,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и ет. 3, да заплати на адв. И. А. Н.,
вписан в Софийска адвокатска колегия с личен номер **********, със служебен адрес гр.
Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис № 6, дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3