№ 11011
гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110108509 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 44404/17.02.2023г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение № 21147/23.07.2022г., издадена по ч.гр.д. № 37014/2022г.
на СРС. Заповедта за изпълнение е издадена срещу Н. Е. А., който обаче е починал на
12.12.2022г. С Определение № 10317/17.03.2023г. на негово място като ответник в исковото
производство е конституиран наследникът му по закон - чичо му З. А. П..
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Н. Е. А., починал след
издаване на заповедта за изпълнение и заместен като страна по делото от наследника си по
закон З. А. П., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият
дължи на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град С., бул. „**********“ № 150, вх. В, ет. 2, ап. 38, аб. № *********, както
следва:
705,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
93,12 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-22.06.2022г.;
52,42 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2019г.-м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (07.07.2022г.) до окончателното им изплащане;
1
10,45 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.07.2019г.-22.06.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и първоначалния ответник, наследен
от З. П., съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт.
Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период
топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от
юрк. Кръстьо Кунчев, който потвърждава, че процесните суми са платени, като остава
единствено претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Още преди началото на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З. А. П. чрез дъщеря си Е. Б.
е депозирал Молба, вх. № 102316/12.04.2023г. на СРС, с която се иска делото да бъде
прекратено, тъй като процесните суми са заплатени. С Молба, вх. № 116407/27.04.2023г. на
СРС, ищецът потвърждава плащането, като заявява, че претендира единствено разноски за
юрисконсултско възнаграждение. За насроченото по делото публично съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Третото лице - помагач "************" ЕООД не изразява станове по предявените искове.
За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в
претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
2
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото не се спори, че всички суми, предмет на спора, са платени в хода на процеса. При
това положение интересът на ищеца-кредитор да ги получи е удовлетворен изцяло, а
задълженията са погасени чрез плащане, което обстоятелство следва да се вземе предвид
при решаване на делото, съобразно чл. 235, ал.3 ГПК, а предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Макар и исковете да биват отхвърляни, тъй като това става поради извършено през
времетраенето на процеса плащане, то ответникът следва да понесе непокритите от него
разноски на ищеца за процеса. Платени са разноските в заповедното производство, както и
тези за държавна такса в исковото производство. При това положение остава дължима
сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, която
следва да се присъди в полза на топлоснабдителното предприятие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град
С., срещу З. А. П., ЕГН **********, от град С., наследник на длъжника по заповедното
производство Н. Е. А., ЕГН **********, починал на 12.12.2022г., искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., бул. „**********“ №
150, вх. В, ет. 2, ап. 38, аб. № *********, както следва:
705,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.07.2022г.) до окончателното им
изплащане;
93,12 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-22.06.2022г.;
52,42 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2019г.-м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (07.07.2022г.) до окончателното им изплащане;
10,45 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.07.2019г.-22.06.2022г.
3
ОСЪЖДА З. А. П., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 8509/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4