РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
293
гр.
Пловдив, 23 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
адм.дело № 71 по описа за 2022 год. и взе предвид следното :
І.
За характера на производството, искането и становищата на страните :
1. Производството е по реда на чл. 88 ал. 3 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на Д.Д.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.И.,
със съдебен адрес ***, ***, против Акт за
прекратяване № 1040-15-182 от 29.12.2021 г., издаден от Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Пловдив, с който
жалба вх. № 1012-15-606/06.12.2021 г. подадена от М. срещу Разпореждане № РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив, е
оставена без разглеждане, а производството е прекратено.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се
иска неговата отмяна. Претендират се сторените по производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив, не взема конкретно становище по
спора.
ІІ.
За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5.
За
да постанови оспорения в настоящото производство Акт за
прекратяване № 1040-15-182 от 29.12.2021 г., ответният административен орган е приел
следното от фактическа и правна страна:
С Разпореждане № РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив, на основание чл.
114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода
от 03.05.2021 г. до 26.05.2021 г. в размер на 996.80 лв., от които 940.67 лв. -
главница и 26.13 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на постановяване на оспорваното разпореждане (23.09.2021
г.). Разпореждането е изпратено на Д.Д.М. с препоръчани пратки № ИД РS 4000 02О197
9 и № ИД РS 4000 02NZXA G на постоянния и настоят й адрес: ***. И двете
горецитирани пратки са се върнали в ТП на НОИ - Пловдив с гриф „Непотърсен“.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК
е предприето връчване по месторабота на лицето. От полученото известие за
доставяне № ИД РS 4000 02Р3С4 V, е установено, че разпореждането е връчено на
г-жа М.Л.- служител на „МЕРКАРИ – БЪЛГАРИЯ“ ООД на дата 18.11.2021 г.
С писмо вх. №
1029-15-58431/20.12.2021 г., работодателят е върнал в ТП на НОИ гр. Пловдив
екземпляр от горецитираното разпореждане, с попълнена дата на връчване
24.11.2021 г. и положен подпис.
Въпреки тези данни
обаче ответният административен орган е приел, че не следва да се счита
24.11.2021 г. за дата на получаване на Разпореждане №
РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Пловдив. В тази връзка е посочено, че връчването чрез
работодател на адресата е уреден в чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК способ за
връчването на книжа. Обстоятелството по предаване на книжата на М. в по-късен
момент - 24.11.2021 г. не променя момента на връчването, поради което
преценката за спазване на срока за обжалване следва да бъде извършена именно с
оглед датата 18.11.2021 г.
Посочено е, че с
оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2,
буква "д" от КСО, срокът за обжалване на Разпореждане №
РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ гр. Пловдив е изтекъл на 02.12.2021 т. вкл., а подадената от
лицето жалба е вх. № 1012-15-606/06.12.2021 г. е депозирана в ТП па НОИ гр.
Пловдив от адв. И.И. през системата за сигурно електронно връчване на 06.12.2021 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО 14-дневен преклузивен срок.
С изложеното, на основание
чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 88, ал. 2, предложение второ от АПК,
административното производство по жалба е вх. № 1012-15-606/06.12.2021 г. на Д.Д.М.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. И.И., със съдебен адрес:***, ***, против
Разпореждане № РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив, е
ПРЕКРАТЕНО.
ІV. За правото:
8. На първо място
следва да се отбележи, че в случая, релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентен орган на осигурителната администрация в хода на производство
осъществена по реда на чл. 88 от АПК. Същото е завършило с издаването на
предвидения в ал. 3 на същия член от кодекса акт за прекратяване.
9. Не е спорно по делото, че жалбата на М.
против процесното разпореждане, е подадена в ТП на НОИ гр. Пловдив на 06.12.2021
г. Спорен по делото се явява
въпросът на коя дата коментираното разпореждане е връчено редовно на
жалбоподателката – на 18.11.2021 г., когато е получено от М.Л.- служител на
„МЕРКАРИ – БЪЛГАРИЯ“ ООД или на 24.11.2021 г., когато разпореждането е
предадено от работодателя на М..
10. Отговорът на този въпрос следва да бъде
извлечен от писмо изх. № 1029-15-54127/17.11.2021 г. гр. Пловдив на Директора
на ТП на НОИ (л. 29), с което обсъжданото разпореждане е изпратено по пощата на
работодателя. Съдържанието на това писмо се свежда до следното: „На
основание чл. 110, ал. 4 от КСО, приложено Ви изпращаме разпореждане №
РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. издадено от ТП на НОИ – Пловдив (в два
оригинални екземпляра) за връчване на Вашия служител Д.Д.М.. Моля, единият
екземпляр от горепосоченото разпореждане, надлежно връчено (с попълнени, дата
на връчване и подпис на лицето), да бъде върнат обратно в ТП на НОИ – Пловдив.“
11. Действително, разпоредбата на чл. 18а, ал.
8, т. 1 от АПК дава възможност, когато няма адрес, който страната е посочила
или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната
(физическо лице) да се връчват съобщения по настоящия адрес, а при липса на
такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния
адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, да се връчва по
месторабота. Удостоверяването на връчването и начина на неговото извършване не са
уредени в АПК, поради което приложение следва да намерят относимите в случая разпоредби
на ГПК по препращане от чл. 144 АПК. Така според чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго
лице, което е съгласно да го приеме, като друго лице може да бъде всеки
пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник,
служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става
връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на
адресата.
12. Така цитираните разпоредби съотнесени към
конкретиката на настоящия казус налагат да се приеме, че процесното
разпореждане, макар и изпратено, съответно получено от работодателя на
18.11.2021 г., не е връчено на конкретния работник/служител на „МЕРКАРИ –
България“ ООД със задължение да го предаде на адресата на акта, а е изпратено с
искане за предприемане на действия по връчване на процесното разпореждане на М.
и връщане на връчения екземпляр обратно в териториалното поделение (така цитираното
по-горе писмо изх. № 1029-15-54127/17.11.2021 г.). Ето защо, като дата на връчване на
процесното разпореждане следва да се приеме 24.11.2021 г., когато
жалбоподателката действително е получила екземпляр от акта, чийто адресат е.
13. При това положение,
крайният извод на настоящия съдебен състав е, че срокът за извършване на обсъжданото
процесуално действие е спазен от страната в административното производство и
жалбата следва да се счита за подадена в законоустановения срок. Постановеният
в противна насока резултат е незаконосъобразен. Той ще следва да бъде отменен,
а преписката върната на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив за продължаване на
административнопроизводствените действия във връзка с жалба вх. № 1012-15-606/06.12.2021 г. подадена от Д.Д.М., против Разпореждане №
РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ гр. Пловдив.
V.
За разноски:
14. Относно претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. е необходимо да
се съобрази следното:
По делото е представен Договор за правна и
защита и съдействие № 1 (л. 12) от 05.01.2022
г., в т. 2 от който е договорено възнаграждение в размер на 300
лв., което „клиентът се задължава да заплати на адвоката … изцяло, или на
части, в брой, или по банкова път …“ по посочена в договора банкова сметка.
***, за действително заплащане на така уговореното възнаграждение не са
ангажирани. В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 6 ноември 2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. по описа на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
Видно от съдържанието на цитираната договорна
клауза, в случая не е уговорен конкретен начин на заплащане на адвокатското
възнаграждение, а е уговорена принципната възможност същото да бъде заплатено
по начин удобен на клиента.
Каза се, по делото липсват каквито и да било
доказателства, че страната е заплатила обсъжданото възнаграждение в размер на 300
лв., по някой от уговорените в договора за правна защита и съдействие начини,
поради което същото не следва да бъде присъдено като разноски, направени в
настоящото производство.
При това положение, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3
от АПК, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване № 1040-15-182 от 29.12.2021 г., издаден от Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр. Пловдив, с който жалба вх. № 1012-15-606/06.12.2021 г. на Д.Д.М., ЕГН ********** срещу Разпореждане №
РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ гр. Пловдив, е оставена без разглеждане, а производството е
прекратено.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив, за продължаване на административнопроизводствените действия
във връзка с жалба вх. № 1012-15-606/06.12.2021 г. подадена от Д.Д.М., ЕГН **********,
чрез адвокат И., против Разпореждане № РВ-3-15-01002663/23.09.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.Д.М., ЕГН **********, направено чрез адвокат И., за присъждане
на сторените по делото разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: