№ 518
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000503004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №261119/01.09.2023 г. по гр. д. № 12360/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, е: осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал.
1 КЗ, сумата от 1192.49 лв. - неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение, дължимо по застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № 111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка
„Комфорт за дома“, което обезщетение се дължи за вреди, причинени в
резултат на настъпило на 24.03.2020 г. застрахователно събитие - пожар,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 31 456.19 лв., като неоснователен; осъдено „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********,
на основание чл. 409 КЗ, сумата от 27.49лв. - обезщетение за забава за
периода от 11.07.2020г. до 01.10.2020 г. върху сумата от 1192.49 лв. -
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица
№111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка „Комфорт за дома“, като е
отхвърлен иска в останалата част, до пълния предявен размер от 725,29 лв.,
като неоснователен; осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 409 КЗ,
1
сумата от 1327.47лв. - обезщетение за забава за периода 22.04.2020 г. до
10.07.2020 г. върху главница от 59 736.30 лв., като е отхвърлен иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен.
Посоченото решение е обжалвано от П. Г. И., действащ чрез
процесуалния си представител, съответно в неизгодните за него
отхвърлителни части - в частта, в която съдът отхвърля иска по чл. 405, ал. 1
КЗ за сумата над 1192.49 лева до пълния предявен размер от 31 456,19 лева,
иска по чл. 409 КЗ за сумата над 27.49 лева до пълния предявен размер от
752.29 лева и иска по чл. 409 за сумата над 1327.47 лева до пълния предявен
размер от 2000 лева.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението
в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е отказал да допусне повторна тройна пожаро- техническа
експертиза, при положение, че приетата от СГС единична такава е била
надлежно и обосновано оспорена от процесуалния представител на ищеца. В
тази насока се поддържа, че е налице основание чл. 200, ал. 3 ГПК, което
първоинстанционният съд е пренебрегнал, като по този начин е допуснал
съществено процесуално нарушение. Заявява се, че СГС напълно
необосновано при твърдян от застрахователя 25 % съпричиняване от страна
на ищеца, го е увеличил на 35 % без искане от страна на застрахователя за
това. Посочва се, че по делото не било доказано правото на застрахователя да
намали претендираното обезщетение съгласно императивното правило на чл.
395 КЗ. В тази насока се изтъква, че застрахователят при сключване на
застрахователния договор е извършил оглед на имуществото на място и е бил
наясно с разположението на процесната печка, която се твърди да е причината
за пожара и не е дал предписания на застрахования за преместването й.
Твърди се също, че не е налице налице нито една от хипотезите на чл. 408 КЗ
за неизпълнение от страна на застрахования, поР. което застрахователят няма
право да откаже да изплати застрахователното обезщетение. Моли се
решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да
бъдат уважени изцяло, като бъдат присъдени сторените съдебни разноски
пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал съответно
отговори на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за
нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в обжалваните части. Оспорва се като недопустимо и
неоснователно искането за допускане на повторна пожаро-техническа
експертиза. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
2
Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.
263 ГПК, поР. което образуваното дело следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде указана
възможността за доброволно уреждане на спора.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.
За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ следва да се докаже следния фактически състав: 1/между страните да
е сключен застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно
събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, както и да е представил поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и
размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срока
по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ; 5/ да е доказан размерът на иска.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно между
страните наличието на валидна застраховка „Комфорт за дома“ със срок на
действие през периода 17.11.2019г. - 16.11 2020г. за къща с РЗП - 200 кв.м. в
с.Габра при договорена застрахователна сума 80 000 лв. и за движими вещи
при договорена застрахователна сума от 10 000 лв. Предвидено е заплащане
на обезщетение и за други разходи, сред които разчистване на развалини и
останки до 5 % от застрахователната сума, но не повече от 50 000 лв. Сред
посочените в застрахователния договор покрити рискове е и „пожар“ по
клауза “А“ от ОУ. В полицата е заявено, че застрахованият е запознат с
общите условия, действащи към датата на сключване на зсатрахователния
договор, както и че те са неразделна част от договора.
От удостоверение от 06.04.2020 г. на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - гр.София, се установява, че на
24.03.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в застрахования
имот.
Безспорно е и че на 27.03.2020 г. застрахователят е бил допуснат до
имота и е съставил констативен протокол за извършен оглед и опис на
констатираните увреждания. На 30.03.2020 г. е образувана застрахователна
щета.
Не се спори по делото, че на 10.07.2020 г. ответникът е изплатил на
3
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 58 543.81 лв., а от писмо изх.
№ 0-92- 9543/27.07.2020 г. се установява, че е оценил щетите по сградата,
движимите вещи и разходите за разчистване общо на 78 058.41 лв., както
следва: група имущество „Сграда“ - 66 156.41 лв., определено на база
констатираните видове и количества работа, необходими за възстановяване;
група „Домашно имущество“ - 10 000 лв., определено на база констатирани
повредени движими вещи до размера на застрахователната сума, договорена
по полицата; други разходи - 1902 лв. Застрахователят е намалил размера на
дължимото застрахователно обезщетение с 25 %, на основание т.9.2.2 от ОУ,
тъй като е приел, че причина за възникването на пожара е съвкупността от
натрупани материали в близост до отоплителното тяло, високата температура
на печката и оставянето й без надзор, с което застрахованият е допуснал
нарушение на чл. 32, ал.4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите и на т.9.1.2 от ОУ.
Спорни въпроси по делото са какъв е размерът на дължимото
обезщетение и дали застрахователят има право да намали неговия размер.
Съгласно приетата от първоинстанционния съд съдебно-пожаро-
техническа експертиза източник на пожара е хоризонталният участък на
димоотводната тръба на камината, разположен в близост до окачения таван
от гипсокартон и допуснатото нарушение на чл. 40, ал.1, т.8 на раздел IV от
Наредба № 81213-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, който не разрешава
разполагането на димоотводни тръби на разстояние, по-малко от 0.5 метра от
„конструктивни елементи, стенни покрития и тавани с класове по реакция на
огън В - F“. Според това заключение в конкретния случай димоотводната
тръба на камината е била разположена на разстояние 0.15 метра от окачения
таван, т.е разстоянието е било над три пъти по- малко от разстоянието,
определено в наредбата. Същата забрана е била, предвидена и в чл.134 от
предходна Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. От
заключението не се установява застрахованият да е допуснал останалите
посочени в отговора на исковата молба нарушения по чл. 32, т. 4 и чл. 40, ал.
1, т. 3 и т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Чл. 32, т. 4 от
наредбата предвижда, че „в сгР.те и помещенията не се разрешава оставяне
без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения/ с
изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със
съответна защита/“, а чл. 40, ал.1, т. 3 от наредбата предвижда, че „при
експлоатация на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и
съоръжения, не се разрешава: сушенето и поставянето на материали и
оборудване върху уреда и на разстояние, по-малко от определеното в
инструкциите на производителите“; чл. 40, ал. 1, т. 7 от наредбата предвижда,
че „при експлоатацията на отоплителните вентилационни инсталации, уреди
и съоръжения не се разрешава оставянето без наблюдение на печки с твърдо,
4
течно и газово гориво и други отоплителни уреди /с изключение на тези с
автоматичен режим на работа/“. Печката е била модел камина - Prity W17,
произведена от „Прити 95 ООД“.
От приетите във въззивното производство единична и съответно тройна
съдено-пожаро-технически експертизи се установява, че процесният обект
представлява еднофамилна жилищна сграда е клас на функционална пожарна
опасност Ф1, подклас Ф1.4. Вложените при изграждането на обекта
материали отговарят на изискванията за III степен на огнеустойчивост,
съгласно таблица 3 на чл. 12, ал.1 от Наредба 1з-1971/2009г. Хоризонталните
междуетажни прегР. до под покривното пространство се състоят от носеща
конструкция, ръчно обработени дървени греди с правоъгълно сечение и
приблизителни размери 120x120 mm, монтирани върху тях дъски и летви,
измазани с хоросан с монтиран гипсокартон от долната страна. Състои се от
първи етаж включващ: кухненско помещение, входно антре, баня и мокро
помещение. Над първия етаж е изграден втори етаж включващ: 2 бр. спални,
антре и дневна. Ограждащи стени са от тухлена зидария, горима таванска
преграда и горима покривна конструкция покрита с цигли. В обема на
жилищната сграда има преминаване на 1бр. комин. В комина е включено
димоотвеждането на монтираната в приземния етаж печка тип „PRITI“, W 17
/камина на твърдо гориво с водна риза/ с размери 65/55/116 см., като същият
преминава вертикално през първата и втората междуетажни конструкции.
Част от електроинсталацията на помещенията е изпълнена скрито под
мазилката в бергманови тръби. За възникналия пожар е подаден сигнал на
24.03.2020 г. в 13,48 ч. в РСПБЗН Елин Пелин. Пожара е посетен и
ликвидиран от дежурната смяна на РСПБЗН Елин Пелин. По данни на
свидетеля Л. З. участвал в извършването на ремонта, с който е проведен
разговор при огледа на място, стаята където се е намирала камината е с
височина 2,40 м. При ремонта на тавана над камината е монтиран
гипсокартон на цвят червен, отговарящ на противопожарните изисквания.
Камината е свързана с комина чрез димоотводни тръби с диаметър 0.13 м.
Общата височина на камината до връзката с комина е 1,90м. Разстоянието
между хоризонталната част на тръбата до тавана е 42 см., след монтажа на
гипсокартона, което отговаря на изискванията за противопожарна
безопасност. Пожарът е обхванал изцяло жилищната сграда, тръгвайки от
междуетажната преграда между първия и втория етажи, обхваща цялата площ
на втория етаж, покрива, след което достига до първия етаж, след прогаряне
на цитираната междуетажна преграда. Огнището на пожара се намирало в
коминното тяло в мястото на преминаване на същото през междуетажната
горима конструкция. Причината за възникване на пожара е увличане на
нагорещени искри от продуктите на горене развиващи температура около 500
градуса. Те запалват наслоения по вътрешните стени на коминното тяло
креозот, при което следва буйно изгаряне, като температурата може да
достигне 2000°С. Продуктите на горене излизат през нарушената плътност на
коминното тяло в мястото на преминаваннето му през горимата междуетажна
5
преграда, разделяща първия и втория етажи и се стига до запалване на
горимата междуетажна преграда. Развитието на пожара през коминното тяло
се е разпространил върху горимата междуетажна преграда, след прогарянето
на горната й част, пожара се разпространява във вертикална посока и
обхваща стаята на втория етаж с характерните признаци за пълно изгаряне на
дървесината и другите горими материали. Следва запалването на съседните
помещения и елементи от конструкцията на тавана, след което се пренася в
покривното пространство на сградата. И единичната и тройната експертизи са
категорични, че в процесния обект няма констатирани допуснати нарушения
на строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност
при пожар, които да са способствали за възникване и развитие на пожара в
застрахованата сграда. Включително са били спазени изисквания на чл. 40,
ал.1, т. 1 и т. 8 на раздел IV от Наредба № 81213-647 от 1 октомври 2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите за
монтажа на димоотводната тръба на камината на достатъчно и безопасно
разстояние от тавана. Не имало складирани горивни материали /дърва/ в
нарушение на инструкциите за експлоатация на производителя и камината не
е била оставена без надзор.
Въззивният съд кредитира обсъдените единична и тройна технически
експертизи, тъй като те са изготвени след преценка на всички относими
документи, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От приетата от първоинстанционния съд оценителната експертиза,
която въззивният съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена,
се установява, че разходите за ремонт на изгорялата страда са 101 940 лв. с
ДДС, изчислени по цени за строителство към датата на пожара — 24.03.2020
г., а застрахователната сума за сградата е 80 000 лв. Настъпила е „тотална
щета“, поР. което размерът на дължимото обезщетение за изгорялата сграда
следва да бъде определен на 80 000 лв. Стойността на изгорелите движими
вещи самият застраховател в писмо изх. № 0-92- 9543/27.07.2020 г. е
определил на 10 000 лв., колкото е договорената застрахователна сума по
полицата, към която сума следва да се прибавят и 1902 лв. -други разходи,
приети от застрахователя в писмо изх. № 0-92-9543/27.07.2020 г. Така общият
размер на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 91 902 лв.
Въззивният съд не кредитира като необосновано заключението на
техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, в
частта приемаща, че е било осъществено нарушението на чл. 40, ал. 1, т. 8 от
раздел IV от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите - разстоянието
между хоризонталната част на димоотводната тръба и окачения таван е било
над три пъти по-малко от нормативно установеното - 0.15 м., вместо 0.50
метра, което нарушение е способствало за възникването на пожара, и
съответно относно изводът, че източникът на пожара е именно
хоризонталната част на димоотводната тръба на печката. В тази част и
6
относно този извод първоинстанционната експертиза е надлежно и
аргументирано оборена от заключенията на единичната и тройната
технически експертиза, приети във въззивното производство. ПоР. тези
съображения може да се заключи, че неправилно пъровинстанционният съд,
кредитирайки приетата от него техническа експертиза, е приел, че е
допуснато нарушение на нормативното правило за безопасност при пожари
(чл.40, ал.1, т.8 от посочената Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014г.),
което нарушение обективно е допринесло за настъпване на застрахователното
събитие, определяйки процент на съпричиняване на вредите - 35 %. В тази
насока неоснователно този съд е сметнал, че застрахователят има право да
намали размера на дължимото застрахователно обезщетение на основание чл.
395, ал. 4 КЗ и т.9.2.2 от ОУ. Както вече беше посочено в случая не са налице
допуснати нарушения на строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, които да са способствали за
възникване и развитие на пожара в застрахованата сграда. Ето защо е
дължимо от застрахователя застрахователното обезщетение в пълния
установен размер от 91 902 лева. По делото е безспорно, че на 10.07.2020 г.,
преди образуването на съдебното производство, застрахователят е изплатил
на ищеца част от това застрахователно обезщетение - 58 543.81 лева, поР.
което дължима е останалата част от него в размер на 33 358.19 лева.
Първоинстанционният съд е присъдил само 1192.49 лева от него, като в
отхвърлителната част решението му следва да бъде отменено за сумата над
1192.49 лева до целия претендиран размер от 31 456.19 лева.
Основателността на главния иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в
пълния претендиран размер, води до основателност и на акцесорните искове
с чл. 409 КЗ. ПоР. изложеното следва в полза на въззивника да се присъдят в
целия си размер обезщетенията за забавено изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение за периода 11.07.2020г. до 01.10.2020 г. върху
главницата от 31 456.19 лв., и за периода 22.04.2020 г.- 10.07.2020г. върху
главница от 90 000 лв.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната
жалба е основателна, като първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде отменено, съответно предявените искове уважени в пълния
претендиран размер.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивника – ищец следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК сторените разноски във въззивното производство – 699.10
лева (заплатена държавна такса), 400 лева (депозит за техническата
експертиза) и 4450 лева (заплатено адвокатско възнаграждение).
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение №261119/01.09.2023 г. по гр. д. № 12360/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, в обжалваните части, с които е отхвърлен
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ над сумата от 1192.49 лв. до пълния
предявен размер от 31 456.19 лв., съответно исковете на основание чл. 409 КЗ
над сумата от 27.49лв. - обезщетение за забава за периода от 11.07.2020г. до
01.10.2020 г., до пълния предявен размер от 725,29 лв. и над сумата от
1327.47лв. - обезщетение за забава за периода 22.04.2020 г. до 10.07.2020 г.,
до пълния предявен размер от 2000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на П. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409
КЗ: сумата от още 30 263.70 лева (общо 31 456.19 лв.), представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка „Комфорт за дома“, което
обезщетение се дължи за вреди, причинени в резултат на настъпило на
24.03.2020 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от още 697.80
лева (общо 725,29 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от
11.07.2020 г. до 01.10.2020 г. върху сумата от 31 456.19 лв. - неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица
№111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка „Комфорт за дома“; сумата
от още 672.53 лева (общо 2000 лв.), представляваща обезщетение за забава за
периода 22.04.2020 г. до 10.07.2020 г. върху главница от 90 000 лв. -
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица №111219220002958/16.11.2019 г. за
застраховка „Комфорт за дома“.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********,
сумата от общо 5549.10 лева – сторени разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9