Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на 24.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.
Ваня Иванова
при секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д. № 543 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 196 и сл. от ГПК (отм.).
Образувано е по три идентични въззивни жалби от В.Б.Р., Б.В.Р. и Ю.В.Р. срещу решение №
132/25.07.2017г. постановено по гр.д. № 236/2007г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин, с което делбените имоти са били разпределени
по реда на чл. 292 от ГПК (отм.). Жалбоподателите считат, че решението противоречи
на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Твърдят, че не са били съобразени установените квоти с влязлото в сила
решение по първата фаза на делбеното производство. Оспорват извода на районния съд за невъзможността да
се тегли жребий. Претендират,
че е следвало да се състави разделителен протокол и делбата да се извърши
именно чрез жребий. Считат, че, дори да не се тегли жребий, пак е било
необходимо да се състави разделителен протокол. Оспорват експертизата, на която
се е позовал първоинстанционният съд, като намират
същата за недопустима, и изтъкват, че не са присъствали в последното заседание,
когато е било прието изготвеното по нея заключение. Оспорват аргумента, с който
РС е избрал втория вариант от заключението, като намират последното за
погрешно. Изтъкват, че съдът не е обсъдил направеното от тях искане за
извършване на делбата с разпределяне на дяловете по колена,
което било единствената възможност за провеждането й. Цитират съдебна практика
в подкрепа на твърдението си, че са налице предпоставките за извършване на
делба по колена. Развиват съображения относно
страните в конкретното делбено производство и
изтъкват, че те участват по заместване на призовани към наследяване наследници
на общия наследодател. Навеждат доводи за нарушение на чл. 76 от ЗН. Молят съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което извърши делба съобразно определение квоти и при
постигане на максимална справедливост при поставяне на имотите в дял на съделителите.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор единствено от въззиваемия Г. Г.,
чрез адв. В., който счита въззивната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно.
Описва хронологията на събитията по делото и променящите се с времето становища
на съделителите. Изтъква, че всички съдебно-
технически експертизи са били изготвени в съответствие с исканията на страните
и отразяват тяхната воля за начина на извършване на делбата, а заключението по
последната от тях е прието без оспорвания. Оспорва довода на жалбоподателите,
че не е следвало да се допуска СТЕ поради отправяне на искане в този смисъл
след първото заседание по делото. Счита, че това право не се преклудира с края на първото заседание в производството по
втората фаза на делбата. Споделя извода на районния съд, че в случая е
невъзможно теглене на жребий. Сочи, че, след като част от съделителите
са се съгласили да получат в общ дял ½ от делбените
имоти, а останалите желаят дялове в натура, няма пречка да се съобразят
изложените от страните предпочитания. Намира, че принципът на делба по колена може да бъде преодолян, ако сънаследниците
изразят желание за пряко извършване на делбата, като всеки от тях получи реален
дял. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Счита, че преценката на
съда за начина на извършване на делбата (при наличие на обективна възможност да
се обособят реални дялове за всяко едно от колената)
зависи от изразено съгласие или несъгласие за групиране на съделителите
и желанието им да се извърши делба на техния дял. Оспорва довода на
жалбоподателите за нарушаване на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в неизготвяне на разделителен протокол. Сочи, че при
разпределяне на имотите по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) не се съставя такъв.
Позовава се на съдебна практика, според която разпределението на делбените имоти има приоритет пред другите способи за
извършване на делбата. Намира, че обжалваното решение не противоречи на
разпоредбата на чл. 76 от ЗН, тъй като няма пречка, съделител
да получи в дял имот, с който се е разпоредил преди извършване на делбата. Моли
съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите В.Р. и Б.Р. не се
явяват. Представляват се от адв. В., който подържа
жалбите и моли
съда да ги уважи по изложените в тях аргументи. Поддържа желанието на
доверителите си, делбата да бъде извършена по колена.
Счита, че следва да се изготви разделителен протокол. Намира, че делбата е
извършената така, че имотите, които са били предмет на разпоредителни сделки,
са поставени целенасочено в дял на разпоредилите се съделители,
за да не се реализира хипотезата на чл. 76 от Закона за наследството. Изразява
становище, че делбата е несправедлива.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Ю.Р. се явява лично и
подкрепя
казаното от адв. В.. Счита, че делбата трябва да се
извърши по колена, да се състави разпределителен
протокол и да се тегли жребий, а съдът - да се съобрази с решението по чл. 76
от Закона за наследството. На 25.04.2019г. този жалбоподател е подал
молба, с която заявява, че съставянето на разделителен протокол е част от
дължимите от съда процесуални действия, които не могат да бъдат заменени с
произнасяне в съдебното решение. Счита, че такъв протокол се е неизменна част
от съдопроизводствените действия, както и че той
следва бъде предявен на съделителите за възражения и
обсъждания, независимо от това, дали делбата ще се извърши чрез теглене на
жребий. Настоява за отмяна на определението, с което е даден ход на устните
състезания, както и за извършване на така посочените съдопроизводствени
действия.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
Г.Г. се представлява от адв.
В., който поддържа отговора, оспорва жалбата, и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Счита, че теглене на жребий в конкретния случай е невъзможно, тъй като до делба
са допуснати имоти, които се различават съществено един от друг по площ и
стойност. Изразява становище да не се уважава искането за изготвяне на
разделителен протокол, като се обосновава с ППВС № 7/1973 г. Намира, че е не налице
противоречие с нормата на чл. 76 от Закона за наследството, тъй като няма
законова пречка да бъде поставен в дял имот, с част от който съделителите са се разпоредили.
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция останалите въззиваеми, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват и не изразяват становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка,
установена въз основа на събраните пред първоинстанционния
съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното
решение е валидно, тъй като е постановено в писмен вид, от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, и в рамките на правораздавателната му власт. То
е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а съдът се е
произнесъл по действително предявения такъв.
Във връзка с наведените от жалбоподателите
доводи за негова неправилност, съдът намира следното:
Основен принцип при делбата е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от
наследството, припадащ се на съответния съделител.
Този принцип произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и
се застъпва последователно в съдебната практика (напр. Решение № 1060 от 16.02.2018 г. на СГС по в. гр. д.
№ 355/2017 г. и др.)
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена чрез теглене
на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), чрез
възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.) или чрез изнасяне на
имота/имотите на публична продан.
Основен критерий за
избор на някой от горните способи е съотношението между броя на реалните дялове
и броя на съделителите, във връзка със съотношението
между стойностите на реалните дялове и стойностите на квотите на съделителите.
Освен това, от значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове
от един или повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване (напр. за
възлагане на жилищен имот или за разпределение на имотите по колена).
При това,
съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в т. 5, буква „б” от Постановление № 7 от
28.XI.1973 г., Пленум на ВС, „невъзможност
за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК
е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се
един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.” В случая е налице именно
такава хипотеза, тъй като до делба са допуснати девет различни по площ и стойност
имота, а от влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата се
установява, че квотите на съсобствениците в съсобствеността са различни. Наистина,
жалбоподателите претендират да се извърши делба по колена,
в който случай квотите на всички колена биха били
равни. Следва да се има предвид, обаче, че, според съдебната практика,
тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато не съществува възможност, всеки
отделен съделител да получи реален дял. Това
означава, че е недопустимо, по този ред група съделители
(вкл. такива от едно коляно) да получат общ дял, тъй като законът не установява
процедурни правила за начина, по който се тегли жребий от група лица. С оглед
гореизложеното, извършването на делбата чрез теглене на жребий е изключено.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд относно начина на извършване на делбата. Налице са предпоставките за прилагане
на чл. 292 от ГПК (отм.), доколкото в делбената маса
има достатъчно имоти, от които всеки съделител (респ.
група съделители, пожелали общ дял) да получи дял в
натура, а същевременно квотите на съделителите са
различни. В такъв случай няма основание за изнасяне на имотите на публична
продан, дори те да са различни по вид и стойност (арг.
от Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК,
Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009
г., I г. о., ГК). При това следва да се
сподели довода на отв. Г., че разпределението на
имотите има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. В този
смисъл е съдебната практика (Решение № 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г.
о.), съгласно която „когато са налице
условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба, има
приоритет пред другите способи за извършването й“. Поради това съдът
намира, че делбата следва да бъде извършена именно чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 292 от ГПК (отм.).
Спорният въпрос в
случая е, дали разпределението да бъде по
колена от общия наследодател, както претендират
жалбоподателите.
Според настоящия съдебен състав, няма
основание за извършване на делбата по колена, поради
следните съображения:
·
Влязлото в сила
решение по първа фаза на делбата е определило кръга на съделителите,
както и техните квоти, и то – поотделно за всеки съделител,
а не по колена.
·
Ако, при така
определените съделители и квоти, делбените
имоти бяха по- малко на брой от съделителите, но
съответстваха на броя на колената, би било оправдано извършването
на делбата по колена. Така, с известно отстъпление от
принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всъщност би се постигнало реалното му спазване:
наистина, не всеки отделен съделител ще получи реален
дял, но такъв ще бъде получен от наследниците във всяко коляно, а това е за предпочитене пред алтернативата, имотите да се изнесат на
публична продан, което би компрометирало идеята за получаване на дял в натура.
В случая, обаче, не е налице хипотеза, която да налага извършване на делбата по
колена, тъй като в делбената
маса има достатъчно имоти, от които всеки отделен съделител,
посочен в решението по допускане на делбата (респ. доброволно групирали се съделители), да получи реален дял.
· Напълно коректно в трите въззивни
жалби се цитира съдебна практика (Решение № 138
от 14.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 609/2011 г., I г. о., ГК; Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 534/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 634
от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 171 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4171/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 493 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3861/2008 г., III г. о., ГК), съгласно която
„когато броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване,
делбата следва да се извърши по колена, за да получи
всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично“. От
нея, обаче, не следва претендираният от
жалбоподателите извод за необходимост и задължителност да се извърши делба по колена, поради следните съображения:
o
Всички актове от
така цитираната практика утвърждават само приоритета на извършването на делбата
чрез разпределение по колена пред изнасянето на делбените имоти на публична продан. Никой от тези актове,
обаче, не сочи, че, при наличие на възможност за получаване на реален дял от
всеки отделен съделител, трябва да бъде предпочетено
разпределение на реални дялове по колена.
o
Както се посочи
по- горе, в случая не е изпълнено условието, броят на имотите да съответства на
броя колена. Вместо това, броят на имотите е
достатъчен за получаване на дял в натура не само от всяко коляно, а и от всеки
отделен съделител. При този начин на извършване на
делбата изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗН се изпълнява още по- точно, поради
което той следва да бъде предпочетен пред възможността за извършване на делбата
по колена – противно на твърдяното от жалбоподателите.
·
На последно
място, за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че е
налице и съдебна практика в обратния смисъл (Решение № 386 от 10.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1657/2009 г., III г. о., ГК) съгласно която дори „при две колена наследници на бивши собственици с
равни права и възможност за обособяване на два дяла обаче, избягването на
публичната продан не е безусловно. То е обусловено на първо място от
готовността на наследниците по коляно да останат неподелени по отношение на
имот, представляващ един от дяловете. Без да бъде заявена тази готовност и при
положение, че двата наследствени имота не са равностойни, условието не е налице.”
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че правилно ЕПРС е избрал да извърши делбата по
реда на чл. 292 от ГПК (отм.), но не по колена, а
индивидуално, като съобрази желанието на част от съделителите
да получат общ дял.
За да се определи,
по кой от четирите възможни варианта следва да се извърши делбата, съдът взе
предвид съдебната практика, обективирана в Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 455/2011 г., I г. о., ГК, според която „съотношението
между стойността на имотите и стойността на дяловете е само едно от
обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при извършване на
разпределението, но това съотношение не е решаващо и се преценява наред с
установения начин на ползване на имотите, извършените в тях подобрения, близост
до други притежавани от съделителите имоти, вида,
характера и предназначението на имотите и други установени по делото обстоятелства
с правно значение“. В същия смисъл е и Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г. о.,
ГК, съгласно което „щом направата на
подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши
делбата, това е критерий и относно това как следва да се разпределят имотите
между съделителите. …… разпределението по чл. 292 от ГПК /отм./ се съобрази и с това
между съделителите да се създава най-малко
неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения
във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част
от съделителите и фактическото ползване на този дял
от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм./, защото прилагането му
води до това да не се създават значителни затруднения“. В конкретния случай, тези принципни
изисквания за извършване на делбата (с изключение на критерия за максимално сътоветствие между стойността на дяловете и квотите в
съсобствеността) са спазени в първоинстанционното
решение чрез избрания с него вариант №
2, доколкото всички съделители получават достатъчно
съответстващи на квотите им имоти, а сумите за уравняване на дяловете не се
различават съществено от предвидените в останалите варианти; освен това, този
вариант има допълнително преимущество, че предвижда включване на имотите –
предмет на разпоредителни сделки преди извършване на делбата – в дела на
разпоредилите се със своя наследствен дял съделители.
Според настоящия съдебен състав, извършването на разпоредителни сделки е
фактор, чието значение е аналогично на част от изтъкнатите в цитираните по-
горе решения обстоятелства (напр. едноличното ползване на имотите или на
извършването на подобрения в тях), доколкото във всички тези случаи е налице
някаква фактическа ангажираност на конкретен съделител/и
с конкретен имот/и, пораждаща определени правни последици - напр. право на
обезщетение за съответна идеална част от подобренията, право на обезщетение за лишаване
от ползването на имота, последици от недействителността по чл. 76 от ЗН. При
това, най- малко последващи усложнения, затруднения и
неудобства в отношенията между съделителите биха
възникнали, ако подобреният имот се постави в дял на подобрителя,
респ. ако еднолично ползваният имот се постави в дял на фактически ползващия го
съделител, респ. ако имотите – предмет на
разпоредителни сделки преди делбата – се поставят в дял на разпоредилите се с
тях съделители.
По тези съображения
съдът намира, че, избирайки да извърши разпределението по вариант № 2 от
заключението на в.л. Пальов, ЕПРС е постигнал максимален
положителен ефект, тъй като този вариант едновременно удовлетворява повече от
един критерий за извършване на делбата (въпреки че при това стойностният
критерий не се удовлетворяват до степен, в която би било възможно при
самостоятелното му удовлетворяване при пренебрегване на останалите критерии). Едновременното
удовлетворяване на стойностния критерий (макар и не в максимална степен) и на
критерия за избягване на последващи неудобства от
делбата следва да бъде предпочетено пред крайното спазване на стойностния
критерий и преследването на абсолютния минимум на сумите за уравняване на
стойностите на дяловете (което би се постигнало при разпределение на имотите
съгласно вариант № 4 от заключението на в.л. Пальов),
при пренебрегване на всички останали фактори за извършване на делбата.
Във връзка
с това, неоснователно жалбоподателите считат, че, поставяйки имот № 165027 и
имот № 166016 в дял на разпоредилите се с тях съделители,
ЕПРС е нарушил чл. 76 от ЗН. Противно на поддържаното в жалбите, това не е
недопустимо. Нещо повече: в самата цитирана разпоредба настъпването на
недействителността е поставено в зависимост от условието „…ако тия предмети не
се падат в негов дял при делбата“, което означава, че законодателят допуска и
обратната възможност, т.е. предметът на разпореждане да се падне в дял на
разпоредилия се с него съделител. Поради това
възражението на жалбоподателите е неоснователно. Освен това, по този въпрос
съдът не споделя изложеното в жалбите, че така ЕПРС бил предопределил изхода на
производството по чл. 76 от ЗН. Това производство вече е приключило с влизането
в сила на решението по първата фаза на делбата, с което съдът се е произнесъл и
по предявения иск по чл. 76 от ЗН. Правните последици от уважаването му се
изчерпват с незачитане на разпоредителните сделки в отношенията с останалите съделители. Така, влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) с произнасяне по чл. 76 от ЗН е разрешило спора относно материално
легитимираните титуляри на правото на собственост върху делбените
имоти (в случая това са извършилите разпореждането наследници, а не приобретателят по разпоредителните сделки „Микс-ПС“ ООД), между
които следва да се извърши делбата, но други преки и безусловни последици то
няма. По- конкретно, това решение не съдържа забрана за разпределяне на тези
два имота в дял на разпоредилите се в тях сънаследници.
А дали разпоредителните сделки ще породят целения с тях вещен ефект, зависи не
само от решението по чл. 76 от ЗН, но и от сбъдване на условието, дали процесните имоти ще се паднат в дял на разпоредилите се с
тях съделители, или не. Това условие, обаче, е
предмет на решението във втора фаза на делбеното
производство, което е независимо, а не е част от производството по чл. 76 от ЗН, нито е обвързано с очакван резултат от него – противно на поддържаното от
жалбоподателите.
Неоснователно във въззивните жалби и в молбата на Ю.Р. от 25.04.2019г. се
поддържа, че следва да се състави разделителен протокол, независимо дали
делбата ще се извършва чрез теглене не жребий или чрез разпределение на
имотите. Това становище пряко противоречи на т. 5, буква „а” от Постановление №
7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, съгласно която „разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се
пристъпи към теглене на жребий“.
Неоснователен
е и доводът, че не е следвало да се допускат допълнителни експертизи, нито
съдът да кредитира заключенията по тях. Във връзка с това следва да се отбележи,
че настоящото производство е по реда на ГПК от 1952г. (понастоящем – отменен),
който не предвижда преклузивни срокове за събиране на
доказателства и отправяне на доказателствени искания.
Поради това исканията са били допустими, независимо че са били направени след
първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата. Освен това,
настоящият съдебен състав намира, че експертизите, вкл. последната такава, е
била и необходима, тъй като част от страните са се отказали от предишните си
изявления за начина на разпределяне на имотите, и са пожелали различно тяхно групиране
(л. 409 от първоинстанционното дело). Именно това е наложило
допускането на тази последна експертиза, въз основа на заключението по която
ЕПРС е извършил разпределението на имотите. Този подход е бил правилен, тъй
като чрез нея първоинстанционният съд се е съобразил
със заявеното от част от страните желание за образуване на общ дял, и освен
това е взел предвид, че тази експертиза, бидейки най- късно изготвена, дава
най- актуална пазарна цена на делбените имоти.
Не следва
да бъде споделен и доводът на жалбоподателите, че районният съд бил ползвал
експертно заключение, което е прието в тяхно отсъствие. Те са били редовно
призовани за откритите съдебни заседания, но не са присъствали в последните
четири от тях (вкл. когато е било прието заключението на в.л. Пальов). Поради това приемането на това заключение в тяхно
отсъствие не съставлява процесуално нарушение и не опорочава постановения
съдебен акт.
По така
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани
от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
132/25.07.2017г. постановено по гр.д. № 236/2007г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.