Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 23.12.2016г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на втори
декември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1203/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на *, в която се излагат твърдения, че от *
между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
назначен на длъжността „общ работник” с място на работа - * *, като съгласно длъжностната си характеристика е следвало да изпълнява
товаро - разтоварни работи, да опакова произведени в *та продукти и да участва
в ремонти и профилактични дейности в * комплекс. Навеждат се доводи, че на *
около 11:15 часа докато ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в района на
*та, от намиращия се в близост елеватор е паднала дъска, която го е ударила в
областта на главата. Изтъква се, че от удара на ищеца са причинени фрактури на
лицеви и черепни кости, травма на главния мозък и увреждания на зрителния нерв
на дясното око. Ищецът твърди, че от причинените увреждания и последващото си
възстановяване е претърпял множество болки, стрес и неудобства като е останал
трайно неработоспособен, загубил е зрението си на дясното око и е развил
допълнителни заболявания. Навеждат се твърдения, че уврежданията са причинени
от трудова злополука, поради което работодателят следва да
покрие причинените неимуществени вреди, поради което се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 120000
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането както и направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявения иск по размер. Не
оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца и възникналата при
изпълнение на служебните му задължения трудова злополука. Заема становище, че
работникът е допуснал груба небрежност и е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука като при извършване на действия по профилактика на
елеватора не е обезопасил поставената от него дъската, която впоследствие го е
ударила. Изтъква се, че при настъпване
на инцидента ищецът не е ползвал лично предпазни средство - каска, а след това
не е предприел действия по извършване на най-добро лечение, които са щели да
ограничат вредоносните последици. Ответникът твърди, че не дължи обезщетение
тъй като е сключил със * застраховки „Злополука” и „Гражданска
отговорност”, които следва да
покрият риска от настъпилото застрахователно събитие. Навежда доводи, че е
поканил ищеца да получи сумите по застраховките, поради което счита че
обезщетението следва да бъде намалено с тях. Оспорва
твърденията за претърпените вреди от ищеца и техния размер като отправя искане
за отхвърляне на предявения иск за разликата от 15000 лв. до 120000 лв. както и
за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице - помагач *, заема становище, че претендираното обезщетение е прекомерно за разликата от 15000 лв. до 120000 лв. тъй като не е съобразено с действията на ищеца, с
които е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Изтъква, че
претендираната сума цели обогатяване, а не справедливо репариране на
претърпените неимуществени вреди. С оглед
гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявения
иск в горепосочения размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 200,
ал. 1 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен
на длъжността „общ работник” в притежаваната от ответника *та, намираща се в *.
По делото не се оспорва, че съгласно длъжностната си характеристика ищецът е
следвало да изпълнява товаро - разтоварни работи, да опакова произведени в *та
продукти и да участва в ремонти и профилактични дейности в * комплекс. В
началото на месец юни 2015г. в горепосоченото предприятие започнали ремонтни
дейности, изразяващи се в профилактика на елеваторите за зърно като ищецът бил
пряко ангажиран в свързаните с това дейности по пренасяне на материали и с подмяна
на тръби. Работодателят определил за ръководител на ремонтните дейности
механикът на *та - *. За улесняване на ремонта, в предприятието била наложена
практика да се поставят дъски на площадките на кулите за достъп до елеваторите,
върху които работниците да стъпват, за да издигат новите тръби. По делото са
налице гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите * и *,
че при извършване на ремонта работодателят е осигурил на работниците лични
предпазни средства - каски. На * ръководителят на ремонтните дейности възложил
на ищеца и на още двама негови колеги да започнат подготовка за подмяна на
тръбите на един от елеваторите. * бил уведомен от работниците за намерението им
да поставят дъски на площадките на кулата на елеватора, на което той не се
противопоставил. Непосредствено след това ръководителят отишъл да описва * в
склада на предприятието, а ищецът и един от колегите му поставили дъски на
площадките на втория и на четвъртия етаж на кулата на елеватора. След
завръщането на * на мястото на ремонта, под негово ръководство работниците
започнали да подменят тръбите на елеватора като никой от тях не ползвал каска. Около
11:00 часа работниците решили да почиват като ищецът отишъл да си вземе кафе до
портала на предприятието, където било и определеното място за почивка. Вместо
да остане там, ищецът решил да се върне с кафето на мястото, където се
извършвали ремонтните дейности. При придвижването си в района на елеватора,
една от поставените дъски на кулата паднала и го ударила в областта на главата.
От удара * получил съчетана
черепно-мозъчна травма, което наложило спешното му транспортиране до болнично
заведение. Поради пряката опасност за живота на ищеца, на същия било проведено
интензивно лечение за периода от * до *, което довело до стабилизиране на
здравословното му състояние. В хода на лечението било констатирано, че ищецът е
загубил зрението си с дясното око. След престоя в
болнично заведение, същият бил изписан с подобрения за извършване на домашно
лечение, което продължило няколко месеца, било съпроводено със силни болки, с
ограничение на движението му и наложило да бъде обслужван от свои близки.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца се установява, че
след злополуката същият е изпитвал силно главоболие, което е наложило да приема
болкоуспокояващи както и че за продължителен период се е намирал във влошено
психоемоционалното състояние. Свидетелите изтъкват, че ищецът се е отчаял от
безпомощното положение в което се намира и от невъзможността да осигури
издръжка на семейството си както и че към настоящия момент той продължава да
изпитва болки, да има проблем с координацията на движенията си и да не вижда с
дясното око. От приложеното по делото експертно
решение на ТЕЛК от * се установява, че полученото от работника увреждане е
довело до трайно намалена работоспособност от 66 на сто. От заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
злополуката ищецът е получил разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и отоци по
главата и лицето, открито счупване на челната кост с разместване на
фрагментите, счупване на основата на черепа, счупване на дясна половина на
горна челюст, открита черепно-мозъчна травма, субарахноиден мозъчен кръвоизлив,
контузия на главния мозък, кръвоизлив „тип хематом” под твърдата мозъчна обвивка, излив на кръв
в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, контузия на дясна очица и десния очен
нерв и загуба завинаги на зрението на дясното око. Черепно-мозъчната травма е
довела до проникващо в черепната кухина нараняване и до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а загубата на зрението на дясното око - до
постоянна слепота. Вещото лице е установило, че след инцидента продължават
оплакванията на ищеца от травмено главоболие, световъртеж и дискоординационен
синдром, което води до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В заключението е установено, че предвид установените травматични увреждания, опасността
за живота на ищеца е била реална като оказването на високоспециализирана
медицинска помощ до голяма степен е предотвратила смъртта. Вещото лице изтъква,
че лечението на ищеца съответства на правилата и изискванията за добра
медицинска практика спрямо възможностите на лечебното заведение като
първоначално е било необходимо да се овладее пряката опасност за живота предизвикана
от от черепно-мозъчната травма. Установено е, че при стабилизиране състоянието
на пациента в период от 2 - 3 дни е настъпила увредата на очния нерв като всяка
една интервенция за запазване на зрението му на дясното око в този период е
носила риск от влошаване на здравословното състояние, при липсата на гаранции
за благоприятен изход. Вещото лице е установило, че ако ищецът по време на
инцидента е бил с поставена каска, получените травматични увреждания са щели да
бъдат значително по-леки по вид и тежест като с голяма вероятност
черепно-мозъчната травма би била по-лека. За
инцидента е извършено разследване от съответното ТП на НОИ, в резултат на което
с разпореждане от *, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за
трудова. По делото са представени доказателства, че на * работодателя е сключил
със * в полза на ищеца
застраховка „Злополука”, която е била действаща към момента на
увреждането като между страните не се оспорва, че обезщетение по нея не е
изплащано от застрахователя.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На * между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение
като по време и във връзка с извършване на възложената от работодателя работа
свързана с участие в ремонтни дейности на елеваторите за зърно в * *, работникът
е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е довела
до увреждане на здравето на ищеца и е предизвикала трайно намалена работоспособност
над 50 на сто като е приета за трудова по предвидения в закона ред. С оглед на
това и на основание чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ, за ответника е възникнало
задължение да обезщети работника за претърпените от злополуката вреди.
От
злополуката ищецът е претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на
здравето, изразяващо се в една тежка и три средни телесни повреди. Увреждането
е съпроводено със силни болки, проблеми с координацията и загуба на зрението с
дясното око, които продължават и към настоящия момент. Всичко това е довело до
трайно нарушаване на обичайния начин на живот на ищеца тъй като следва да търпи
неудобствата да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. В допълнение
на изложението следва да бъде посочено, че ищецът е изживял стрес от инцидента
и притеснения за бъдещето си, в резултат на което продължава да изпитва нарушения
на психоемоционалното си състояние. При това положение, съдът след като
съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при
които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението
му върху начина на живот на увреденото лице, предвид липсата на пълно
възстаноявяване и наличие на инвалидизация и неработоспособност, с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 120000 лв. се явява справедливо. В допълнение
на изложението следва да бъде посочено, че при приема на ищеца в болничното
заведение, той не е имал възможност да влияе по никакъв начин на предприетото
лечение и да ограничи настъпването на част от уврежданията. Същият се е намирал
в критично състояние и отговорност за лечението носи лекуващия лекар, който е
предприел действия съгласно медицинските стандарти първо да преодолее
опасността за живота на пациента, а след това да проведе адекватно лечение на
останалите увреждания. При това положение и с оглед заключението на
експертизата загубата на зрението не е могла да бъде преодоляна, а всяка
допълнителна интервенция в тази насока е можела допълнително да влоши
състоянието на пострадалото лице.
Определеното
обезщетение следва да бъде намалено, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ,
съобразно приноса на ищеца за настъпване на вредите. Налице е извършено нарушение на трудовите задължения от страна на
работника, свързано с неносенето на каска, което следва да се квалифицира като
груба небрежност. Носенето на каска безспорно има отношение към хигиената и
безопасността на труда и както работодателят е задължен да осигури на
работниците безопасни условия на труд, така и работникът е длъжен да спазва
изискванията за безопасност. Липсата на каска има пряко отношение и към
получените от ищеца черепно-мозъчни травми, които със сигурност са щели да
бъдат значително по-леки по вид и тежест ако той е носил предпазното средство в момента на удара с дъската. В
разглеждания случай ищецът е имал ясна представа за естеството на извършваната
от него работа по профилактика на елеватора и свързаните с нея рискове за
живота и здравето му от падащи предмети, включително и
от поставените дъски, но въпреки това е пренебрегнал
полагането на такава грижа при изпълнение на трудовите си задължения, каквато и
най-небрежният би положил в подобна ситуация, съзнавайки опасността от
евентуалното настъпване на вредоносния резултат и надявайки се самонадеяно да
ги предотврати. Възражението на ищеца, че злополуката се е осъществила по време
на почивка, а не в хода на работния процес не обосновава липса на основание за
компенсации на вини съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ. След като работодателят е
осигурил на ищеца лични предпазни средства, същият е бил длъжен да ги носи в
района на ремонтните дейности, независимо дали това
става по време на почивка или по време на работа. В допълнение на
изложението следва да бъде посочено, че работодателят също е допринесъл за
увреждането с оглед липсата на упражнен контрол от длъжностното лице, на което
е разпоредил да ръководи ремонта, допускането
да се поставят предмети на голяма височина при липсата на инструктаж за тяхното
закрепване, с което да се намалят рисковете от свободното им движение в
пространството както и допускането на работници без поставени
лични предпазни средства. Поради тази причина обстоятелството
дали дъската е поставена от ищеца или от друг работник е без правно значение. Предвид
гореизложените обстоятелства, при които е настъпила злополуката, съдът намира
по справедливост че приносът на пострадалия е в степен 1/2 спрямо приноса на работодателя
от 1/2, поради което и на основание чл. 201, ал. 2 от КТ определеното обезщетение за неимуществени вреди от 120000
лв. следва да бъде намалено с 60000 лв. Възражението на ответника за намаляване
на обезщетението със сумата, която ищецът следва да получи по застрахователния
договор с третото лице - помагач е неоснователно. Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ
дължимото обезщетение се намалява само с реално получени суми, а не с бъдещи
вземания. При това положение едва когато ищецът реализира правата си по
застрахователния договор, за ответника ще възникне претенция за възстановяване
на разликата между обезщетението за неимуществени вреди и получената сума по
застраховката. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 60000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – * до окончателното изплащане на задължението, като искът по чл.
200, ал. 1 от КТ в частта за разликата от
60000 лв. до 120000 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски тъй като
такива реално не са извършвани. С оглед обстоятелството, че процесуалният
представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат * сумата от 2100 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението
на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 4200 лв. е неоснователно тъй като същото
минимално надвишава размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размерни на адвокатски възнаграждения от 3930 лв. и съответства
на действителната фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2160 лв.,
представляващи направени по делото разноски за възнаграждения за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумите от 2400 лв. за държавна такса и от 60 лв. за възнаграждение на
вещо лице, съобразно размера на уважения иск.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, * *, да заплати на * с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на * в * *, в
размер на 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано
от * до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля
като неоснователен предявения от * с ЕГН: ********** ***, срещу *, * *, иск по чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на * в * *, в частта за разликата от 60000 лв. до 120000 лв.
Осъжда
*, * *, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, да заплати на *, сумата от 2100 лв. /две хиляди и сто
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда *
с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, * *, сумата от 2160 лв. /две
хиляди сто и шестдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда *,
* *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ за държавна такса за уважения иск и 60 лв. /шестдесет лева/
за разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
е постановено при участието на третото
лице – помагач *, *, *.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: