Р Е Ш Е Н И Е
№ 904/1.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
683 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от
Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на И.Н.Б. *** против Заповед № 131 от 28.02.2019 г.
на кмета на община Стрелча, с която на основание чл. 105, ал. 1 във вр. с ал. 3
от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение.
В жалбата се твърди, че заповедта, с която е прекратено служебното
правоотношение е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. По същество се твърди, че
жалбоподателят не е депозирал молбата, въз основа на която е прекратено
служебното му правоотношение и не е налице съгласие за прекратяване на
служебното правоотношение. Излагат се твърдения, че молбата, по повод на която
е прекратено служебното правоотношение е изготвена предварително. В хода на
съдебното дирене са изложени твърдения за осъществена принуда за представяне на
молба за прекратяване на служебното правоотношение към 2016 г., когато такава
била изготвена от жалбоподателя, без дата и без да е депозирана чрез
деловодството на административния орган, с входящ номер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично и се
представлява от адв. Ц. и адв. Б., които поддържат жалбата. Претендират се
разноски. Представят се писмени бележки по съществото на спора, с вх. №
9126/14.11.2022 г., с които се поддържа, че не е спазена процедурата за
прекратяване на служебното правоотношение и се позовава на съдебна практика на
Върховния административен съд касаеща приложението на чл. 103, ал. 1, т. 1 от
ЗДСл.
Ответникът - кмета на община Стрелча, в съдебно заседание редовно призован
не се явява, представлява се от юрк. Б.
и юрк. Г., които оспорват жалбата. Считат, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Представят становище по съществото на спора с вх. № 8934/08.11.2022 г., съгласно което се твърди, че с оглед
разпределената доказателствена тежест в процеса са останали недоказани
твърденията на жалбоподателя, че молбата за освобождаване от длъжност не е
депозирана от него и не изразявала неговото съгласие за прекратяване на
служебното му правоотношение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед № 107/30.01.2015 г.
жалбоподателят е назначен като държавен служител на длъжност „Главен инженер и
инвеститорски контрол“ в Дирекция СА, УТ, МДТ, Общинска собственост,
Хуманитарни и стопански дейности“ в Община Стрелча, считано от 02.02.2015 г., с
ранг IV младши.
За длъжността на жалбоподателя е връчена Длъжностна характеристика за
длъжността „Главен инженер и инвеститорски контрол“.
С атакуваната Заповед № 131 от 28.02.2019
г., издадена от Кмета на Община Стрелча, на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 3 от
ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от
01.03.2019 г., въз основа на подадено Заявление с вх. № С-1332 от 27.02.2019 г.
Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения по чл. 61,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДСЛ и по чл. 105, ал. 3 от ЗДСл.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
срещу подпис на 05.03.2019 г., съгласно оформеното връчване на самата заповед,
с отбелязване от страна на жалбоподателя, че молбата не била подавана от него.
По делото е представено заявлението
станало основание за издаване на процесната заповед. От формална страна се
установява следното съдържание: същото е оформено като молба с напечатан текст,
адресирана „до кмета на община Стрелча“ в горен ляв ъгъл, с текст „моля да бъда
освободен от заеманата от мен длъжност главен инженер и ИК в община Стрелча.
Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена“. Подписана е с мастилен подпис.
Също с мастило в горния десен ъгъл е написано „До г-жа В. 26.2.2019 г.“
На молбата за освобождаване от длъжност
е поместена резолюция „Да, Считано от 01.03.2019 г.“, без положен подпис на
лицето, автор на резолюцията.
Представен е болничен лист № Е
20196370129 от 27.02.2019 г., издаден на жалбоподателя за домашно-амбулаторен режим на лечение в
периода от 27.02.2019 г. до 01.03.2019 г. На същия е поместен вх. №
С-В5/05.03.2019 г.
Жалба срещу процесната заповед за
прекратяване на служебното правоотношение от страна на жалбоподателя е
депозирана на 18.03.2019 г., чрез Община Стрелча до Административен съд –
Пазарджик. Като приложения към жалбата са представени копия на оспорената
заповед, молбата за освобождаване и болничния лист, заверени с гриф „вярно с
оригинала“ от страна на жалбоподателя, като същите са оформени съобразно
гореописаното. Т.е. на молбата, станала основание за прекратяване на служебното
правоотношение е поместен както целият печатан текст, така и ръкописният. В
този смисъл, към момента на подаване на жалбата описаните документи са били
известни на жалбоподателя във формата и с положените върху същите резолюции и
входящи номера.
Във връзка с оспорването от страна на
жалбоподателя, че същият не е автор на молбата за освобождаване, както и че не
я е депозирал на 27.02.2019 г., по делото са изслушани трима свидетели, чиито
показания съдът кредитира напълно като ясни, безпротиворечиви, съответстващи на
събрания доказателствен материал по делото и с оглед факта, че лицата нямат
заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят М.И.Б. *** като главен
специалист „деловодство“ и към месец февруари 2019 г. е била на работа,
включително, че конкретно на 27.02.2019 г. е била на работа. Свидетелят твърди,
че само тя е служител в деловодството, в регистратура, но се е случвало
входящите номера да се изписват от друг служител, ако тя е по етажите и разнася
пощата. Посочва, че колежката, която стои до нея, входира вместо нея, за да
върви процеса на работа. Когато отсъства по болест или по друга причина има
взаимозаменяемост с тази колежка.
За конкретната заповед за освобождаване
посочва, че е входирана от нея, но молба
за напускане от инж. Б. не била видяла и не е входирала такава. Изтъква, че молбите
от този вид, по принцип трябва да се входират при нея, но на практика някои от служителите
ги оставят при кмета и след това молбите стигат до нея. Посочва изрично, че тя не
е входирала такава молба и не знае кой е извършил това. На нея ѝ се обадила
колежка от „Човешки ресурси“ по телефона и ѝ поискала входящ номер за
молба за отпуска на г-н Б.. Такъв номер бил даден от свидетеля, както правела и
преди. Едва след като видяла заповедта за освобождаване на г-н Б., видяла и че
заповедта е издадена на база заявление-молба за напускане с входящ номер,
съответния, който е дала за молба за отпуск. От показанията на свидетеля става
ясно също, че е имало случаи, в които ѝ се предоставят подписани
документи без входящ номер, които се входират впоследствие след като стигнели
до нея, което се случвало много често, дори ежедневно. Свидетелят посочва и, че
се е случвало документи от една дата да бъдат входирани впоследствие на друга
дата, тъй като писмата, които получават в общината и са адресирани до кмета на
община Стрелча, а не до самата община, тя не ги отваря, а отивали директно при
кмета. Съответно ако той направел резолюцията на единия ден след обяд, пощата идвала
при нея на следващия ден и тя поставяла входящ номер от следващия ден. Посочва и
че се е случвало граждани да се качат при кмета, да депозират молба при него,
а молбата да бъде входирана след това в деловодството.
Свидетелят Х. И.Б. посочва, че работи в
Общинска администрация гр. Стрелча на длъжност „технически сътрудник“ и през
месец февруари 2019 г. е била на същата длъжност. По-конкретно твърди, че е технически
сътрудник на кмета, в канцеларията на кмета. Работата ѝ се изразявала в
администриране на документооборота, като документите се качвали от
деловодството при нея в папка, тя отделно събирала други документи и се внасяли
при кмета. След резолюция се занасяли на деловодството отново. Тя ги взимала с
папката, която е изнесена от вътре и ги сваляла в деловодството, не се
разпределяли от нея документите.
Не
била виждала молба за напускане, подписана от инж. Б., но посочва, че може той
да я е донесъл, тъй като той често влизал при кмета и можело с негови документи
да е представена. Посочва, че жалбоподателят е бил на такава длъжност, на която
има голям брой контакти с кмета, многократно в рамките на работния ден е
влизал, но не знае с какви документи.
Свидетелката Б. посочва, че по принцип
през месец август 2016 г. е виждала молби за напускане, но не знае кои лица са
подали такива и дали е имало молба от жалбоподателя. Молбите били оставени при нея на вниманието
на кмета, но след това какво се е случило с тях не знае, тъй като при нея
оставяли голям обем документи. Не може да
каже дали тези молби били без дата и без входящ номер.
Свидетелят Н.М.С. посочва, че работи като шофьор в община Стрелча от месец декември
2015 г. Твърди, че в деловодството на общината го уведомили, че кметът на
общината изискал от всички служители молби за напускане през 2016 г., в
началото на месец август. Такива молби за напускане били написани от различни
служители. И свидетелят С. написал такава молба с текст: моля да бъда освободен от заеманата
длъжност, без дата. Посочва, че кметът ги накарал да го напишат, като
впоследствие уточнява, че това не му е разпоредено лично от кмета, а му било
предадено от други служители. С. попълнил такава молба за себе си и я предал в
деловодството. Там събирали молбите и там оставил неговата молба. Свидетелят
твърди, че е видял молба от И.Б. със същия текст, написана на компютър.
Свидетелят попитал Б. дали се отнася и за тях, той му казал, че да, и ако С.
искал, да отидел да му даде текста. Свидетелят се качил и погледнал текста.
Свидетелят е уточнил, че от
деловодството му казали, че всички пишат молба за напускане и трябва и той да
напише, това било по заповед на кмета – да напишат молба за напускане и молба
за назначаване. Не бил виждал молба за назначаване от И.Б.. Молбата му за
освобождаване я видял, вече била написана и принтирана. Посочва, че след като Б.
му показал своята молба, излезли от кабинета, като Б. казал, че отива да я
остави при секретарката.
В хода на съдебното дирене, по
направено искане от страна на ответника съдебното производство е спряно с Протоколно определение от 30.01.2020 г.
на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. За да
спре производството по делото, административният съд е приел, че изходът на
образуваното досъдебно производство № 312 ЗМ 64/2019 г., по описа на ОДМВР
Пазарджик е от значение за допустимостта на жалбата. Посочено е, че видно от
данните по доказателствата от Районна прокуратура Панагюрище с постановление на
разследващ полицай от 21.03.2019 г. е образувано досъдебно производство № 312
ЗМ 64/2019 г., по описа на ОДМВР Пазарджик, и е повдигнато обвинение на кмета
на Община Стрелча за това, че е принудил И.Б., жалбоподател по настоящото дело,
да подаде молба за освобождаване от заеманата длъжност, по която молба е
издадена процесната заповед. Протоколното определение за спиране на делото е
потвърдено с Определение № 5011/28.04.2020 г. на Пето отделение, ВАС.
С Молба с вх. № 7068 от 07.09.2022 г. от РП – Пазарджик, ТО – Панагюрище,
съдът е уведомен, че Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 30.06.2022 г., постановено по ДП № 64/2019 г., е влязло в законна сила на
29.08.2022 г. Представени са: пр. пр. вх. № ТОА-189/2019 г. по описа на ТО -
Панагюрище при РП - Пазарджик, ДП № 64/2019 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик,
ведно с влязлото в законна сила Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 30.06.2022 г.
За да постанови Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 30.06.2022 г., районна прокуратура е приела следното: Досъдебното
производство е образувано на 12.03.2019 година, за това че през 2016 г. в гр. Стрелча
обвиняемият Ч. – Кмет на Община Стрелча е принудил служители в Община Стрелча
да извършат нещо противно на волята им - да подадат заявления за напускане, без
вписана дата, като е злоупотребил с властта си - престъпление по чл. 143, ал. 1
от НК.
От доказателствата, събрани чрез извършените в хода на разследването
следствени действия, е установена следната фактическа обстановка: Свидетелят И.Б.
работел на длъжност главен инженер и инвеститорски контрол в Община Стрелча от
2013 г. до 01.03.2019 г. Според показанията на Б. дадени в хода на досъдебното
производство, на 07.08.2016 г. на служебния му телефон се обадила свидетелката Х.
Б., която изпълнявала длъжността секретарка на кмета на Общината. Същата му
казала да изготви молби от негово име до кмета, като едната да бъде за
освобождаване от длъжност, а другата - за назначаване на длъжността, която
заемал. На следващия ден Б. не бил изготвил молбите като получил ново обаждане
от Б., която му заявила, че ако не представи молбите до края на работния ден,
ще бъде освободен веднага от работа. На следващия ден Б. написал двете молби на
служебния си компютър, в кабинета си в сградата на Общината. Подписал ги и ги
занесъл в кабинета на Б., където й ги предал лично. В показанията си Б. посочил,
че е запазил файла с двете молби на служебния си компютър, като на 05.03.2019 г.
видял файла с двете молби да седи на компютъра му, като така и установил датата
на създаване, а именно: 08.08.2016 г.
От 27.02.2019 г. до 01.03.2019 г. Б. бил в болнични. На 05.03.2019 г. Б.
бил на работа, като в кабинета си бил посетен от свидетелката В., която
изпълнявала длъжността „главен специалист „Човешки ресурси““ в Общинска
администрация Стрелча. В. връчила на Б. заповед за освобождаване от длъжност,
като към заповедта била приложена и молбата, която била изготвена от Б. според
показанията му през 2016 г. В. попитала Б. дали молбата и подписа върху нея са
негови, като той ѝ обяснил, че са негови, но самата молба е писана през
2016 г. Б. се консултирал с адвокат като след това подписал заповедта на кмета
и написал на самата заповед: „молбата не съм я входирал аз и тя е антидатирана.“.
След като заповедта била подписана В. я прибрала заедно с молбата в личното
досие на Б., след което ги поставила в шкаф, който не се заключва. На
08.03.2019 г. В. установила, че личното досие на Б. е извадено от шкафа, като
молбата му липсвала. В показанията си в хода на досъдебното производство В. е
посочила, че е направила ксерокопие на молбата по искане на Б. на ксерокс в
неговия кабинет, където забравила оригинала на молбата.
В показанията си свидетелката М.Б. - гл. специалист деловодство в Община Стрелча
посочила, че В. е поискала вх. номер за молба от името на Б.. Б. разбрала от В.,
че се касае за молба за отпуск. Имало установена практика номера да се дават
без да се представя на хартиен носител документа. Б. регистрирала молбата в
деловодната програма под № С- 1332/27.02.2019г. и като анотация вписала
„отпуск“. След няколко дни Б. получила за архивиране заповед за прекратяване на
служебното правоотношение на И.Б.. В заповедта било записано, че същата е издадена
на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС и подадено заявление с вх. № С
-1332/27.02.2019 г.
В хода на досъдебното производство е изискано и приложено извлечение от
деловодната програма за 27.02.2019 г., като видно от същото на името на Б. е
регистрирана молба относно „за отпуск“ .
В хода на разследването по досъдебното производство са разпитани
служителите на Община Стрелча К. Г. Н.- гл. специалист УТКР в Община Стрелча, С.
И. П. - ст. специалист УТКР в Община Стрелча, С. М. М. - гл. специалист МДТ в
Община Стрелча, С. Т. Т. - счетоводител в Общината, П. Н. Ф. - гл. специалист в
Община Стрелча, М. К. К. - специалист СДТ в Община Стрелча, И. С. В. - гл.
специалист ЧР в Община Стрелча, Д. Ф. Ф.- К. - гл. експерт програми и общ.
поръчки в Община Стрелча, В. И. Т. - гл. специалист ОСК в Община Стрелча, К. В.
П. - гл. специалист програми и обществени поръчки, С. Д. П. - специалист
Екология в Община Стрелча, Л. Д. Д. - счетоводител в Община Стрелча, П. Г. К. -
ОСТ счетоводител в Община Стрелча, Н. С. Г. - касиер по приходите, П. С. Ф. -
бивш служител обредни дейности и деловодство в Община Стрелча, Р. Д. А. - бивш
служител Ст. специалист земеделие Община Стрелча, К. В. К. – С. - гл.
специалист социални услуги Община Стрелча. Всички те сочели в показанията си,
че през 2016 г. кмета С.Ч. се разпоредил да се съберат в кметска зала в
Общината. Той бил видимо ядосан и им наредил да изготвят две молби - една за
напускане по взаимно съгласие и друга за назначаване, и двете молби е трябвало
да ги подготвят без дати, но подписани лично от всеки служител, след което да
ги предадат на техническия сътрудник - Х. Б.. Свидетелите не посочват при
проведената среща да са били заплашвани или принуждавани от кмета или от друго
лице да изготвят молбите, но въпреки това почувствали притеснение и подали
молбите, като същите не посочват молбите да са били използвани от кмета или
друго длъжностно лице в Общината.
В показанията си С. С. Д. - горски стражар в Община Стрелча, М. С. П. - гл.
експерт ГРАО „Жалби“, В. Т. Х. - директор дирекция „АФИО“, А. С. И. - пунктове
за управление и охрана в Община Стрелча, Ф. Г. Ф.в - изпълнител поддръжка на
пунктове за управление и охрана в Община Стрелча, Н.М.С. *** посочват, че също
са изготвили подобни молби, но не са присъствали на срещата с кмета, а
указанията на кмета са им предадени от техни колеги. Свидетелят Ф. С. С. - гл.
специалист ГЗ в Община Стрелча не помни дали е подавал молби.
В показанията си свидетелката К. В. К. – С. - гл. специалист социални услуги
/Социален патронаж/ към Община Стрелча посочва, че е присъствала на същото
събиране в кметската зала и след като е чула от Ч., че трябва да подадат такива
молби казала на всички служители от социален патронаж да изготвят молбите и да
ги предадат на нея, за да ги занесе в Община Стрелча. И същите са предадени,
заедно с нейната, на Х. Б. - технически секретар, още същия ден на събирането.
Служителите на Социален патронаж, свидетелите Н. И. Р. - домакин към
Домашен социален патронаж, М. Г. Н. - работник кухня към Домашен социален
патронаж, П. И. В. - социален работник към Домашен социален патронаж, П. С. С.
- готвач Домашен социален патронаж, Н. Д. П. - разносвач на храна Домашен
социален патронаж, Х. И. Х. - шофьор Домашен социален патронаж, Н. Г. Н. - разносвач
храна към Домашен социален патронаж, Г. Н.. В. - готвач към Домашен социален
патронаж посочват в показанията си, че са написали такива молби, след като
свидетелката Самоходова им обяснила защо трябва да ги изготвят и са ѝ ги
предали.
Свидетелката Х. И.Б. ***, посочва, че е подала такива молби, но не си
спомня кой ѝ го е казал и по какъв повод. Същата посочва, че тя е
събирала молбите от нейните колеги, но не помни кой от ръководството е
разпоредил да ги събира. Предала е всички молби на кмета Ч..
Свидетелите М.И.Б. - гл. специалист деловодство в Община Стрелча, Н. К. Т.
- касиер в Общинско предприятие „БКС“ Стрелча, Д. Г. М.- дежурен в Община
Стрелча, П. С. П. - специалист гори в Община Стрелча, С. С. С. - секретар в
Община Стрелча, А. И. Л. - санитар към Домашен социален патронаж посочват, че
не са подавали такива молби, защото не са им били искани.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена компютърна
експертиза, като съобразно заключението ѝ при изследване на служебния
компютър, използван от И.Б. е установено, че е открит файл, чието съдържание е свързано
с молба за назначаване на работа. Според техническите данни, запазени в
компютъра, файлът е създаден на 08.08.2016 г. и съдържа молба, адресирана до
кмета на Община Стрелча, с текст да бъде назначен на длъжността гл. инженер и
ИК в Община Стрелча. В молбата не е вписана дата. При изследването не е открит
файл, който да съдържа молба адресирана до кмета на Община Стрелча, с текст Б.
да бъде освободен длъжността гл. инженер и ИК в Община Стрелча.
Последното се установява от заключението по изготвена Съдебно – техническа
експертиза за изследване на електронни устройства по ДП № 64/2019 - л. 131-149 от том II на приложеното досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и графологична
експертиза като видно от заключението ѝ не е възможно да се даде отговор
на въпроса кога е положен подписът на Б. върху молба с вх. № С- 1332/27.02.2019
г., поради липсата на утвърдена методика за изследване възрастта на ръкописен
текст и подписи изпълнени с химикална паста.
При горните установявания, районна прокуратура е установила, че не са
налице данни за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК от страна на
Кмета на Община Стрела – Ч. спрямо жалбоподателя Б.. Материалите по досъдебното
производство са приобщени за послужване към настоящото дело. В кориците на
същото е оригиналът на молбата за освобождаване, станала основание за издаване
на оспорената заповед.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Оспорената Заповед № 131 от 28.02.2019 г. е връчена на жалбоподателя на
05.03.2019 г., съгласно отбелязването върху самата нея. Жалбата е подадена на 18.03.2019
г. пред Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл.
149, ал. 1 от АПК във вр. с чл.
124, ал. 1 от ЗДСл. Оспорва се подлежащ
на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и
интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни
актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл.
105, ал. 1 вр. с ал. 3 от ЗДСл. Разпоредбата предвижда, че държавният служител
може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено
заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с
изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на
заявлението. Органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на
служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето.
В цитираната норма е указан както компетентният орган за издаване на акт от
вида на оспорения, така и е разписана процедурата по прекратяване на
правоотношенията на това основание.
В този смисъл, по аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА във вр. с чл. 6,
ал. 1, чл. 30 от ЗДСл във вр. с чл. 105, ал. 1 оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
По аргумент от чл. 105, ал. 3 във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл във вр. с
чл. 59, ал. 2 от АПК, заповедта е издадена в предвидената от закона форма, като
същата е издадена в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Посочен е вид на
акта, правните основания за издаването му и заявлението въз основа на което е
издаден, има разпоредителна част и съдържа подпис на лицето издател с
означаване на длъжността му. Предвид това, настоящият състав намира, че
заповедта е издадена в предвидената от закона форма.
При проверка за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 146, т. 3-5
съдът установи следното: По аргумент от чл. 105, ал. 1 от ЗДСл, за да бъде
прекратено служебното правоотношение с държавен служител на това основание,
инициатива за прекратяването е придадена на служителя. В този смисъл по делото
е представена молба вх. № С-1332 от 27.02.2019 г., от напечатания текст на
която става видно, че същата съдържа именно волеизявление за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателя. Молбата е адресирана до органа по
назначаване и съдържа подпис на служителя. Следва изрично да се отбележи, че в
случая жалбоподателят не оспорва авторството на подписа си на молбата, а
единствено датата на полагането му и датата, на която молбата е депозирана пред
органа по назначаване.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че при наличие на отправено
заявление за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 105 от
ЗДСл от страна на служител, същото е обвързващо за органа по назначаване и не
подлежи на преценка или приемане. Следва разпоредбата на чл. 105, ал. 1-3 да
бъде разграничавана от предвидения механизъм за прекратяване на служебното
правоотношение в чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Последният, на който се е
позовал и жалбоподателя в представените си писмени бележки по съществото на
спора, урежда случаите на прекратяване на служебното правоотношение по взаимно
съгласие и е едно от общите основания за прекратяване на служебното
правоотношение. Чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл предвижда, че за постигане на
взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение страната, към
която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му, като ако тя не
направи това, се счита, че предложението не е прието. Т.е. инициатива по чл.
103, ал. 1, т. 1 ЗДСл е придадена и на двете страни в служебното
правоотношение, като е налично изискване за изричното приемане на предложението
и уведомяване на другата страна. Настоящият случай обаче не е такъв.
Прекратяването е осъществено по реда на чл. 105 от ЗДСл, съобразно който прекратяването
на служебното правоотношение е едностранно и е от страна на държавния служител.
В тази хипотеза служебното правоотношение се прекратява с изтичането на
едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.
Прекратяването настъпва с изтичането на срока, освен ако не е прекратено преди
изтичането му, срещу изплатено обезщетение за оставащия срок на предизвестието.
Съответно прекратяване не би настъпило и ако служителят оттегли предизвестието
преди органът по назначаване да издаде актът за прекратяване, за каквото
действие в случая няма данни. В този смисъл Решение № 16925 от 11.12.2019 г. по
адм. д. № 15130/2018 на Върховния административен съд.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест между страните, на
жалбоподателя е указано, че следва да установи съществуването на фактите и
обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
представените с прокурорската преписка доказателства се установява, че към 2016
г. действително голяма част от служителите в Община Стрелча са изготвили и
подписали молби за напускане и за назначаване на заеманата от тях длъжност. Не
се установи по категоричен и безспорен начин, обаче, в условията на пълно и
главно доказване, че именно молбата въз основа на която е прекратено служебното
правоотношение е изготвена през 2016 г., респ. че е била антидатирана. От
показанията на свидетеля Б. става видно, че са налични случаи, в които не само
тя поставя входящи номера на депозираните в общината документи, както и че е
честа практика както да се предоставят входящи номера, без да е наличен
документа в деловодството, така и да се представят документи в общината, които
се предоставят за администриране в деловодството след резолирането им от кмета
на общината, т.е. впоследствие. От приложеното Постановление за прекратяване на
досъдебно производство, се установява, че не са налице данни за извършено
престъпление от кмета на община, който да е оказал натиск, чрез употреба на
заплаха или принуда, които да са довели до депозиране на молба за прекратяване
на служебното правоотношение през 2016 г. от страна на жалбоподателя. А и ако
такава молба е била депозирана през 2016 г., липсват данни да е оттегляна от страна
на жалбоподателя на по-късен етап. Липсват и негови твърдения в тази насока.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, не би могло да
се установи по категоричен начин, че молба вх. № С-1332 от 27.02.2019 г. е
подадена през 2016 г. Действително от същата дата, от която е входящият номер
на молбата – 27.02.2019 г., на жалбоподателя е издаден болничен лист, но на
молбата с мастило е поместена резолюция от 26.2.2019 г. „за г-жа В.“. Както е
видно от показанията на свидетелите, честа практика в общината било подаването
на документи пред кмета, които били администрирани чрез деловодството на
следващия ден. От друга страна болничният лист е с дата 27.02.2019 г., но е с
входящ номер от 05.03.2019 г., като така е представен и от самия жалбоподател
като доказателство по жалбата.
Предвид горните, настоящият състав намира, че остава недоказано твърдението
на жалбоподателя, че молбата му не е представена през 2019 г., както и че не
отразявала желанието му за прекратяване на служебното правоотношение. Молбата е
изходяща от жалбоподателя, с положен от него подпис, като този факт не се
оспорва. Същата съдържа искане за прекратяване на служебното правоотношение. Липсват
данни молбата да е оттеглена от жалбоподателя, независимо дали е подадена през
2016 г. или 2019 г., преди произнасяне на органа по назначаването.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДСл държавният служител може едностранно да
прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по
назначаване. Законът не предвижда възможност волеизявлението на служителя да
бъде обвързано с условия, бъдещи събития и т.н. Следователно, органът по
назначаване не е длъжен да тълкува доколко категорично е намерението на
служителя да бъде прекратено правоотношението между страните, тъй като
инициативата е на служителя и ако има колебания, той е могъл да оттегли молбата
си до момента на постановяване на акта от страна на административния орган.
Законът не изисква конкретна форма, в която да бъде изразена волята на
служителя, т.е не е наложително молбата да бъде наречена
"предизвестие". На органа по назначаване е дадена свобода на преценка
за прекратяване на служебното правоотношение. Това може да бъде сторено при
условията на ал. 2 от чл. 105 с изтичане на едномесечния срок, или при условията
на ал. 3 - преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на
служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето. В този смисъл
Решение № 7722 от 18.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2007 г.
В този смисъл не се установяват
нарушения на административно-производствените правила, на материалния закон или
постановяване на акт в противоречие с целта на закона. По така изложените
съображения жалбата против оспорената заповед следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора и при
липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Б. *** против
Заповед № 131 от 28.02.2019 г. на кмета на община Стрелча, с която на основание
чл. 105, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му
правоотношение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: /П/