Присъда по дело №3242/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

 

М О Т И В И

 

на Присъда № 74, постановена на 30.03.2017г.

по НОХД № 3242 от 2016 г. по описа на СтРС

 

            Подсъдимата Р.П.П. била предадена на съд за това, че:

            През периода месец октомври 2015г. – месец септември 2016г. включително, в град Стара Загора, след като била осъдена с влязла в сила на 30.06.2015 година съдебна спогодба по гр.дело № 1864/2015г. по описа на Районен съд Стара Загора да издържа свои низходящи - Д. Д. Я. и А. Д. Я., чрез техния баща и законен представител Д.К.Я., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски, всяка в размер на 110 лева, с общ размер 1320 лева за детето Д. Д. Я. и 12 месечни вноски, всяка в размер на 100 лева или в общ размер на 1200 лева за детето Александър-Винцент Д. Я. или общо за двете деца в размер на 2520 лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на подсъдимата. Пледира на същата да бъде наложено административно наказание “глоба”, на основание чл.78а, ал.1 от НК, като намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на този институт, същевременно не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК. Всички дължими вноски били платени, ведно с лихвите за забава, а подсъдимата вече се ползвала от привилегията по чл.183, ал.3 от НК, поради което в настоящото производство следвало да бъде наказана именно по реда на чл.78а от НК.

По делото не е конституиран частен обвинител.

 Подсъдимата не се явява лично в съдебно заседание. Делото бе разгледано в нейно отсъствие, с участие на упълномощен от подсъдимата адвокат- защитник.

Защитникът на подсъдимата пледира също за наказване на подзащитната му по реда на чл.78а, ал.1 от НК, при наличие на изискуемите предпоставки в тяхната кумулативност. Ангажира писмени доказателства относно цялостно изплащане на процесното задължение.

 

От събраните в хода на наказателното  производство писмени и гласни  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното :

     

             Подсъдимата Р.П.П. –Я. е родена  на *** ***.  Не е осъждана, нито е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

       През 2006г. подсъдимата П. сключила граждански брак със  свидетеля Д.К.Я.. По време на съжителството им се родили две деца –Д. Д. Я. и А. Д. Я..Двамата родители  живели заедно до 2013 година, когато с решение № 494 от 17.04.2013 година по гражданско дело № 4344/2012 година по описа на Районен съд –гр.Стара Загора бракът им бил прекратен. Малолетните деца били поверени на баща си, който упражнява родителските права. Със същото решение на Районен съд-гр. Стара Загора е определена и ежемесечна издръжка в размер на 80 лева за всяко едно от  родените по време на брака деца, дължима от майка им.

      Подсъдимата Р.П.П. не плащала редовно дължимата издръжка и през 2015 година в РП-гр.Стара Загора, след депозирана молба на бившия й съпруг Д.К.Я. било образувано досъдебно производство № 617 от 2015г. по описа на Второ РУ на МВР-Стара Загора, прокурорска преписка № 1912 от 2015г., за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Това производство било прекратено със съответно Постановление на прокурор от РП-гр.Стара Загора, на основание чл.183, ал.3 от НК, тъй като подсъдимата платила цялата дължима сума в хода на разследването по това досъдебно производство.

          През същата година, на 30 юни 2015г., между подсъдимата П. и бившия й съпруг била постигната съдебна спогодба по гражданско дело № 1864 по описа за 2015г. на Районен съд- гр.Стара Загора, за увеличаване размера на месечната издръжка за двете им малолетни деца. Месечната вноска съобразно съдебната спогодба била в размер на 100 лева за детето Александър-Винцент Д. Я. и в размер на 110 лева за детето Д. Д. Я., като и за двете деца дължимата месечна издръжка с увеличен размер е считано от 15.04.2015г.

            Подсъдимата отново не плащала редовно дължимите месечни вноски за издръжка на малолетните си деца.

           През месец  март  2016г. свидетелят Д.К.Я., който е и законен представител на малолетните деца Д. и А., подал жалба в РП-гр.Стара Загора. Образувано било настоящото наказателно производство и било осъществено разследване, в хода на което се установило, че Р.П.П. -Янкова от месец октомври 2015 година до м.септември 2016 година, не била платила дължимите парични суми, определени с одобрената от Районен съд –гр.Стара Загора спогодба, а именно 12 месечни вноски, всяка в размер на 110 лева, с общ размер 1320 лева за детето Д. Д. Я. и 12 месечни вноски, всяка в размер на 100 лева или в общ размер на 1200 лева за детето А. Д. Я. или общо за двете деца в размер на 2 520 лева.

         В хода на съдебното следствие бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото, от чието заключение също се потвърди, че дължимата издръжка за двете деца в процесния период е съобразно посочения по-горе размер. При изготвяне на заключението е обсъдена и приетата като писмено доказателство по делото декларация от свидетеля Д.Я. от дата 07.12.2016г., в която сочи, че бил получил от подсъдимата сумата от 3150 лева, представляваща издръжка за двете деца. Както уточнява и вещото лице, предвид липсата на конкретн данни съдържащи се в приложените платежни документи относно обстоятелството коя от сумите за кой период се отнася се приема за установено, че задължението било платено към датата на съставяне на декларацията- 07.12.2016г., а разликата в платената сума, която била в повече от установения дължим размер на главниците може да се приеме като обезщетение за забава /лихва за забава/ върху дължимите суми. От изложеното, по несъмнен начин се установява, че действително всички дължими суми за процесния период са платени към дата 07.12.2016г., поради което не са налице невъзстановени имуществени вреди от престъплението, за което подсъдимата била предадена на съд.

           От приетото по делото удостоверение за раждане на Е. А. Д., стана ясно, че на 23.01.2017г. /в хода на съдебното производство/ подсъдимата П.- Я. родила и трето свое дете от друг мъж, с който съжителства.

           Горната фактическа обстановка се възприе за установена по несъмнен начин, тъй като бе изяснена въз основа на събрания по делото доказателствен материал –свидетелските показания на Д.К.Я., писмените доказателства- удостоверения за раждане, съдебни актове, декларации, заключението на вещото лице изслушано в хода на съдебното следствие, постановление на прокурор за прекратяване на предходно ДП, справка за съдимост, както и прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, приложени по досъдебно производство № 8245 зм 277/2016г. по описа на Второ РУ МВР– гр.Стара Загора, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

          Предвид изложеното, съдът счита за установено по категоричен начин, че подсъдимата осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на  чл.183, ал.1 НК,  като в периода октомври 2015 година – септември 2016 година, в град Стара Загора, след като била осъдена с влязла в сила на 30.06.2015 година съдебна спогодба  по гр.дело  № 1864/2015 година по описа на Районен съд –гр.Стара Загора да издържа свои низходящи /малолетните деца Д. Д. Я. и А. Д. Я./  чрез техния баща и законен представител Д.К.Я. с определена от Съда ежемесечна издръжка, съзнателно не е изпълнила това свое задължение  в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски всяка в размер на 110 лева, с общ размер 1320 лева за малолетното дете  Д. Д. Я.  и 12 месечни вноски, всяка в размер на 100 лева или в общ размер на 1200 лева за малолетното дете А. Д. Я. или общо за двете деца  в размер на 2 520 лева.   

         Деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл от страна на подсъдимата. Тя съзнавала общественоопасния характер на престъплението, предвиждала неговите общественоопасни последици и се съгласявала с настъпването на тези последици. Този извод се извежда от обстоятелството, че подсъдимата знаела за съдебно установеното й задължение да плаща ежемесечна издръжка на двете си деца, но въпреки това, през инкримини-рания период не го е изпълнявала.

         Същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По делото липсват доказателства за наличието на обективни причини, поради които родителят не би могъл обективно да заплаща издръжка на детето си, например по здравословни причини. Подсъдимата е в трудоспособна възраст и по делото липсват каквито и да било данни, че не може да полага труд, поради което би било обективно невъзможно за него да заплаща задължението към низходящия си.  Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най – обременителното за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си наказателна отговорност.

             При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНО-УСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.       

        Съгласно първият принцип в специалния текст на НК по отношение деянието по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”.      

         Съгласно вторият принцип, Съдът като обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при което намери, че в случая са налице  смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива са:

        1.Чистото съдебно минало на подсъдимата, 2. Фактът, че цялата дължима сума за процесния период била платена, както бе посочено по-горе, за който факт и не се спори по делото. 3.Фактът, че подсъдимата била в състояние на бременност през част от инкриминирания период, като на 23.01.2017г. родила и друго свое дете, за което се грижи. Отегчаващи отговорността обстоятелства -не са налице.

         Плащането на дължимата издръжка, което станало преди постановяване на присъдата обаче не може да обуслови прилагане института на чл.183, ал.3 от НК, което веднъж вече било сторено, както се посочи в обстоятелствената част на изложението и се установява от приложеното по делото постановление на прокурор от РП- гр.Стара Загора за прекратяване на предходно ДП, именно поради заплащане на дължимата за предишния период издръжка, която била платена в хода на разследването и това обстоятелство обусловило прекратяване на първото досъдебно производство. Тази привилегия се прилага еднократно и понастоящем не може да породи действие.       

         При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки за прилагане института на чл.78а, ал.1 от НК, а именно чистото съдебно минало на дееца към момента на извършеното деяние, фактът, че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по този ред, предвиденото в закона наказание за съответното престъпление е лишаване от свобода до една година или пробация, т.е. в пределите до три години лишаване от свобода досежно умишлените престъпления, а наред с това причинените от деянието имуществени вреди- дължимата издръжка за процесния период, били възстановени изцяло. При тези констатации, подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, като й се наложи административно наказание „глоба”, което предвид посочените смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева. С този размер на наказанието биха се постигнали целите на наказанието, съгласно чл.36 от НК.

При този вид и размер на наказанието, Съдът намира, че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК, като ще се предостави възможност на подсъдимата да полага общественополезен труд, от който да реализира доходи и да издържа децата си.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

                                         

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ :