Решение по дело №4482/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. В., 27.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4482 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред.

Предмет на разгледждане е иск на „Т.1“ ООД, ЕИК***, срещу П.Х.П., ЕГН**********, с правно основание чл.74, ал.1 КТ, за прогласяване на недействителност на трудов договор №547/31.05.2018г., по силата на който ответникът е заемал длъжност „спасител плаж“, с код по НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг „Г.“, гр.Ч., м.„А. Ч.“, поради противоречие със закона – негодност на служителя да изпълнява длъжността, поради несъответното на нормативните изисквания здравословно състояние на ответника, при сключване на договора.

Ищецът твърди, че на 31.05.2018г., като работодател, сключил с П.Х.П., като служител, трудов договор № 547, по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „спасител плаж“, с код по НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг „Г.“, гр.Ч., м. „А. Ч.“, за срок от 01.06.2018г. до 01.10.2018г., със задължения по утвърдена и връчена длъжностна характеристика, при условията на петдневна работна седмица, осемчасов работен ден и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Преди сключване на трудовото правоотношение, ответникът представил необходими за назначаване документи, удостоверяващи здравословното му състояние – декларация за информирано съгласие, карта за предварителен медицински преглед и заключение на служба по трудова медицина. С оглед на тях той посочил, не му е известно да страда от заболявания по Наредба № 5/1987г. на МЗ, нямал издадено решение на ТЕЛК за общо или специализирано заболяване, не съобщвал да има заболявания и можел да изпълнява длъжността „спасител плаж“.

Твърди обаче, че ответникът реално е скрил от здравните органи и от него истината относно здравословното си състояние и при сключване на договора е нарушил закона, тъй като не отговарял на изискванията и не бил годен да полага труд на длъжност „спасител плаж“ по правилата Наредба за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Правилника за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи. Ответникът бил освидетелсван за първи път през 2002г., претърпял операция през 2014г., до 25.02.2015г. е бил с установена трудова неработоспособност 52%, а след освидетелстване чрез ЕР №0748 от 25.02.2015г. от ТЕЛК за общи заболявания град В. – 1 състав е било констатирано увеличение на степента на увреждане и е била определена трудова неработоспособност 87% с водеща диагноза неревматични болести на митралната клапа. Изложеното ищецът счита, че води до недействителността на целия трудов договор изначално, поради противоречието му с нормативите, а и с оглед недобросъвестността на служителя при сключване на договора, с оглед на фактическото му здравословно състояние.

За неработоспособността и липсата на изискуема годност на ответника за изпълнение на работата ищецът узнал за първи път в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. по гр.д. № 15977 от 2018г., по описа на ВРС, 46 състав, между същите страни, когато П.Х.П., като ищец по това дело по чл.200 от КТ, предоставил на съда решение на ТЕЛК за общи заболявания град В. –№0748/25.02.2015г. Отделно признал, че не е уведомявал работодателя за това, че е трудоустроен, защото не е бил попитан. Ищецът обосновава интереса си от иска за недействителността на трудовия договор с твърдението, че спорът е преюдициален спрямо образувано от ответника висящо исково производство по чл.200 КТ, чрез което той се ползва от права по трудовото правоотношение.

По тези причини по същество моли за прогласяване недействителността на трудовия договор, както и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниктът оспорва иска. Оспорва твърдението, че при извършване на преглед и издаване на карта за предварителен медицински преглед от 19.04.2018г. не е съобщавал на медицинскте специалисти да има заболявания и че е спестил истината за здравословното си състояние. Твърди, че към датата на сключване на трудовия договор е бил клинично здрав и в състояние да изпълнява длъжността „спасител плаж“. Оспорва позоваването на медицински документи от 2002г. от ищеца, оспорва обвързващата сила на ЕР №0748 от 25.02.2015г. от ТЕЛК за общи заболявания град В. – 1 състав, като твърди, че същото е с изтекъл срок към датата на подписване на трудовия договор, поради което е заявил в декларация за информирано съгласие, че няма издадено решение на ТЕЛК и не е действал в заблуда на ищеца. Тоест твърди, че е бил здрав и годен да изпълнява длъжността; че няма нарушения при сключване на договора; че е бил добросъвестен.Моли за отхвърляне на иска и за разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и е видно от представените трудов договор, длъжностна характеристика към него и препис от трудовото досие на ищеца, че на 31.05.2018г. между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „спасител плаж“, с код по НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг „Г.“, гр.Ч., м. „А. Ч.“, срокът на който е изтекъл на 01.10.2018г.

Между страните не се спори и е видно от представените на л.27-33 и л.36-37 от делото, че между страните има образувно висящо исково производство по гр.д. №15977/2018г. по описа на ВРС, 46 състав, с предмет иск по чл.200 КТ на П.Х.П. срещу „Т.1“ ООД, в първото о.с.з. по което и след като се запознал с допълнителни медицински материали работодателят възразил, че с оглед на тях трудовият договор е нищожен. Това о.с.з. е било на 06.03.2019г., а в следващо о.с.з. на 24.04.2019г. гласните доказателства потвърдили новоузнатост на медицинските материали (л.36-гръб от делото). Настоящият иск е предявен на 21.03.2019г. със същите възражения по чл.74 КТ, а делото по чл.200 КТ е спряно.

На л.10 от делото е приета карта за предварителен медицински преглед от 19.04.2018г., в която посочените лекари са извършили преглед на П.Х.П. и са констатирали състояние, водещо до заключение за годността му да изпълнява длъжността „спасител“.

Видно от приложеното на л.11 от делото заключение на служба по трудова медицина „Е. Б.“ ЕООД, на дата 01.06.2018г. е удостоверено, че П.Х.П. може да изпълнява длъжността „спасител плаж“. Заключението е базирано и на картата за предварителен медицински преглед от 19.04.2018г.

На същия лист е ситуирана и декларация от П.П., че не страда от исхимична болест на сърцето,активна туберколоза,психично заболяване, захарна болест, злокачествено заболяване.

Видно от приетото на л.12 експерно решение на ТЕЛК, на 25.12.2015г. е бил преосвидетелстван П.Х.П. с водеща диагноза „неревматични болести на митралната клапа“ и допълнителни заболявания, сред които „умерена пулмонална хипертония“, „хипертонична болест 3-та степен“ и „коксартроза“. В резултат на това е определена 87% трайно намалена работоспособност, като са вписани провивопоказания за тежък физически труд, нервно напрежение, работа с продължително стоене и при висока температура.

Нито един от гореописаните медицински документи не е оспорен относно верността му своевременно в процеса. Документите са взети предвид от СМЕ.

На л.57-87 от делото е приет препис от цялото трудово досие на ищеца, в което се включват и вече обсъдените документи, както и други, взети предвид от вещото лице по СМЕ, а също и такива без пряка относимост към спора.

На л.88 от делото е приета епикриза от „УМБАЛ – Б.“ АД, от която се изяснява, че на 01.06.2018г. П.Х.П. е бил приет за лечение, като е била констатирана фрактура на гръбначен прешлен, след сочените от пациента обстоятелства – че спасителна вишка на плажа е паднала върху него и го ударила в лявата половина на гръдния кош. Проведени са били изследвания, назначена е била лекарствена терапия и на 06.06.2018г. пациентът бил изписан с подобрение.

От приетото на л.110 от делото удостоверение от НОИ се установява, че П.Х.П. получава лична пенсия за общо заболяване, отпусната на 11.11.2012г. на осн. чл.74 от КСО. Документът е взет предвид от СМЕ.

На л.132 от делото е прието и последното разпореждане от 01.07.2019г. на НОИ за преизичсляване на пенсията на П.Х.П. по чл.74 от КСО.

На л.112-116 от делото са приети всичките общо четири решения на ТЕЛК за лицето П.Х.П.,***. Документите са взети предвид от СМЕ.

Заключението по приетата СМЕ съдът цени, като обективно, базирано на неоспорена (своевременно) медицинска документация и преглед на ищеца, а и като мотивирано. От него се установява, че въз основа на най-близките до деня на сключване на трудовия договор медицински (неоспорени) документи – карта за медицински преглед от 19.04.2018г. и заключението от 01.06.2018г. на служба по трудова медицина „Е. Б.“ ЕООД – следва да се приеме П.П. за годен за изпълнение на длъжността „воден спасител“. Действително същият е със заболявания, вписани в експерно решение на ТЕЛК от 25.12.2015г. – „болест на митралната клапа“, „умерена пулмонална хипертония“, „хипертонична болест 3-та степен“, „коксартроза“ и други, но в о.с.з. вещото лице посочва, че те имат периоди на ремисия, през които не се проявяват признаците им. Също в о.с.з. се изяснява от вещото лице, че годноста за изпълнение на конкретни задължения по договор би следвало да се определя от фактическото състояние на служителя към конкретния момент. Противопоказанията, отразени в експерното решение на ТЕЛК от 25.12.2015г. – тежък физически труд, нервно напрежение, работа с продължително стоене и при висока температура – са налични в комплекса от условия за работа на длъжност „спасител плаж“, а препоръката за избягването им е с превантивна цел да ес избегнат възможни усложнения в състоянието.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта: По принцип интерес от иск за недействителността на трудов договор е налице през време на действието му. Изключение е налице, ако след приключване на правоотношението някоя от страните се домогва да черпи права от договора. Както е в случая, предвид висящото дело по чл.200 КТ с ищец - ответника по настоящото дело. А с оглед приетите данни от делото на ВРС по чл.200 КТ, в т.ч. два съдебни протокола, може да се приеме, че искът е предявен своевременно след узнаване за релевантните по делото обстоятелства. Относно допустимостта на делото отделно няма и спор между страните, а именно така и с настоящото производство въпросът ще се разреши със СПН, с отношение също и към висящия иск по чл.200 КТ.

Предпоставка за уважаване на предявения иск е пълно и главно доказване от ищеца на: сключването на сочения трудов договор с ответника; твърдяното от ищеца правно основание за недействителност на договора – противоречието му със сочените императивни нормативи; неработоспособността и негодността на ответника за изпълнение на работата, към деня на сключването на договора; сочената недобросъвестност на ответника при сключването; момента и начина на узнаване за горните обстоятелства.

В процесуална тежест на ответника е да докаже: положителните факти, на които основава възраженията си, в това число твърдяното представяне на всички изискани документи от работодателя при сключване на договора; съобразно това добросъвестността си; своята работоспособност и годността си за изпълнение на работата, към момента на сключване на договора.

Правна регламентация: Съгласно чл.74, ал.1 – ал.4 от КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или който ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването и не бъде връчено на страните. Не се обявява недействителността ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. А работодателят не може да се позовава на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. В правната доктирна е прието, че недействителността на трудовия договор е специална такава, защото се свързва само с родовото поняите и не се подразделя на нищожност и унищожаемост. По тази причина общите правила на чл.26-34 ЗЗД намират приложение спрямо нея, но само субсидиарно, тоест при отчитане на спецификите на правния институт, а не пряко. Отликата на недействителността по КТ от друга страна се проявява и с оглед естеството на правоотношението и защитата на икономически по-слабата страна в него, при отчитане на конституционното право на труд на гражданите и презумпцията по чл.8 КТ за добросъвестност на страните, в насока че дори при недействителен трудов договор и добросъвестност на служителя отношенията се уреждат като при действителен договор. В този смисъл за да се приеме наличие на основание по чл.74 КТ следва да се установи пред съда толкова съществен и тежък порок при сключване на договора, който да прави законово и морално недопустимо и в ярка колизия с добросъвестността съществуването изобщо на такова отношение по полагане на зависим труд. Като примери за това могат да се посочат: сключването на трудов договор с недееспособно за работата лице; сключване на повторен трудов договор за същата работа, съдържащ и повтрона клауза за изпитване (в този случай нищожността би била само за клаузата) и др.

 В потвърждение и допълнение на същото съдебната практика поддържа, че в чл.8, ал.1 КТ е установена законова презумпция за добросъвестност и на двете страни в трудовото правоотношение, която може да се обори само при цялостно и несъмнено насрещно доказване от оспорващата я страна.

Конкретно по релевантния за спора материалноправен въпрос – какви са правните последици от това,че при сключване на трудов договор здравословното състояние на служителя не е позволявало изпълнение на трудовите задължения – е постановена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която макар към момента да не е задължителна за съдилищата, дава ясен и конкретен отговор на въпроса, в следния смисъл: При възникване на трудово правоотношение, съгласно чл.62, ал.7 КТ, вр. чл.1 на Наредба №4 от 11.05.1993г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, работникът или служителят представя документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа, както и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Липсата на този документ, съответно невярното му съдържание (без значение дали се дължи на умишленото поведение на работника/служителя), нямат отношение към фактическия състав на трудовия договор. С неспазването на изискването по чл. 1, т. 4 от Наредбата

 не се нарушава императивна правна норма, нито се заобикаля такава, с цел постигане на противоправен резултат. Следователно сключеният трудов договор, без представяне на документ за медицински преглед или при представяне на такъв документ с невярно съдържание, не е в нарушение на закона, нито го заобикаля. Ако работникът или служителят са със заболяване или увреждания, които водят до невъзможност да изпълняват трудовите задължения или изключват упражняването на професията, за която е сключен трудовият договор, той подлежи на прекратяване съответно по чл. 325, ал. 1, т. 9