Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1743 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основаниечл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.367 вр.чл.372 ТЗ от „М.Б.Т.“ ООД срещу „М.“ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2160 лева с ДДС, дължима по
договор от 22.10.2020г. с №IN 910/20 за международен транспорт, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска 04.01.2021г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба
се излага, че по силата на сключен заявка/договор №IN 910/20 за извършване на международен транспорт от 22.10.2020г.
ищцовото дружество в качеството на превозвач се е задължило да извърши
международен превоз на товар – мебели до 13.50 куб.метра по заявката на
товародателя- ответното дружество от Р.Словения с получател ответното дружество
и разтоварен пункт M et Mme
Collinet със срок на доставката 29.10.2020г. при цена на услугата 1800 лева
без ДДС. Срокът за извършване на плащането от страна на ответното дружество
съобразно заявката/договор бил пет дни след разтоварването, ЧМР и фактура.
Твърди се, че превозът е бил осъществен в срока, а именно 29.10.2020г. като от
ЧМР било видно, че стоката е получена в Collinet Франция на същата дата, за което бил поставен
подпис и печат на получателя. На 02.11.2020г. била издадена фактура №473 за
осъществения превоз с получател ответното дружество, на стойност 2160 лева с
ДДС. Фактурата и ЧМР били изпратени на ответника на същата дата. На
16.11.2020г. било изпратено писмо от управителя на ответното дружество, с което
същият уведомявал ищеца, че фактурата за извършения превоз няма да бъде
заведена в счетоводството и ще бъде върната. След проведени разговори
ответникът отказал да заплати договорената цена за превоза.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество „М.“ ООД е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на
претенцията и оспорва иска.
Оспорват се твърденията, че ищецът е изпълнил надлежно задълженията по
сключения договор между страните – че превозът е извършен съобразно уговореното
в заявката; че ищецът е изправна страна по договора; че посочените в ЧМР куб.м.
и килограми на превозния товар са действително превозените по договора.
Не се оспорва, че е бил сключен договор за международен превоз на
товари, за който е била дадена заявка №IN 910/20
със съдържанието на документа, приложен с ИМ. Твърди се, че превозът не е бил
изпълнен според изискванията на ответника, посочени в заявката. Ответникът заявил
превоз с 1 брой комлектен автомобил, като общото бруто тегло на стоката било
посочено в размер на до 1000 кг или 13.50 куб.м. това в практиката означавало, че автомобилът
е предназначен само за стоката на възложителя по заявката и същият не следва да
се използва за превоз на стоки, които не са заявени от възложителя. Това
понятие разграничавало автомобила от „групажен“ , който термин означавал, че с
един автомобил може да бъде осъществен транспорт на стоки по заявки на различни
лица. Твърди се, че ищецът посетил адреса на натоварване, посочен в заявката с
автомобил,в който била вече натоварена чужда стока и така не било спазено
изискването автомобилът да е комплектен. Този автомобил бил с по-малка
вместимост от тази, посочена в заявката.
Поради това изпращачът-товародател
не могъл да натовари цялата стока, която следвало да бъде предмет на
договора за превоз, а само част от нея. Фактически превозени били 422.19 кг ,
съответно 3.507 куб.м. от стоката, вместо пълния уговорен обем.
Оспорва се обстоятелството, че посочените в ЧМР куб.м. и кг на
превозения товар са действително превозените по договора, като се твърди, че в
тази част товарителницата е неправилно попълнена. Твърди се, че в резултат на
отклонението на превозвача от параметрите, дадени в заявката, от страна на
фабриката –изпращач в тежест на ответника била наложена санкция в размер на 80
евро, представляващи допълнителни разходи на фабриката с оглед неуспешно
натоварване на стоката.
Предвид неуспешното натоварване на
цялата стока ответникът се принудил да сключи нов договор за превоз с
друг превозвач „* 1“ООД, на който възложил с договор №IN972/2020 транспортирането на останалата стока
до 500кг/11 куб.м. от същия пункт на
натоварване и до същото местозначение. За извършения превоз била заплатена
сумата от 2160 лева въз основа на издадена фактура №219/12.11.2020г.
Излага се, че поради това, че ищецът не е изпълнил надлежно
задълженията си по договора същият няма право да получи договореното
възнаграждение.
В условията на
евентуалност е направено възражение за прихващане на претендираното от ищеца
вземане със сумата от 2160 лева, платена на „* 1“ООД, представляваща обезщетение за претърпени от ответника загуби
в резултат на неизпълнението на задължението на ищеца по договора, възлизащи на
размера на възнаграждението, което ответникът е заплатил на друг превозвач за
превозване на непревозената стока от ищеца стока- пряк и непосредствен резултат
от неизпълнението на договора. Евентуално се прави възражение за прихващане със
същата сума, претендирана да е дължима от ищеца за обезщетение за причинени
вреди в резултат на непозволено увреждане – пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на ищеца и възлизаща в размер на възнаграждението,
което ответникът е бил принуден да заплати на друг превозвач за превозване на
непревозената от ищеца стока.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Със Заявка договор с №910/20 М.
ООД е възложило на „М.Б.Т.“ООД извършването на транспорт по релация Словения
–Франция с 1 бр. комплектен автомобил са дата на натоварване 28.10.2020г. от
товарен пункт Amigos d.o.,
разтоварен пункт M et Mme Collinet
,
вид на товара : межели, общо бруто тегло 1000 кг/ 13.50 куб.м., срок на
доставката 29.10.2020г. и платец по навлото М. ООД. Уговореното навло е в
размер на 1800 лева без ДДС.
Съставена е международна
товарителница №02823589, съгласно която „М.б.Т.“ ООД е приело за извозване 17
кашона обзавеждане с тежина бруто кг 745.20 и обем 13.533 куб.м. от изпращач К.ИН.
ДОО Словения при товарен пункт М. ДОО на 28.10.2020г. и е доставило същите на
29.10.2020г. в разтоварен пункт Collinet. Товарителницата е подписана за изпращач, превозва и
получател.
Издадена е Фактура
№473/02.11.2020г. от „М.Б.Т.“ООД с получател „М. „ООД, в която е начислена
сумата от 2160 лева с ДДС за транспортна услуга по заявка –договор №910/20,
натоварване от Словения до Франция.
С писмо от 16.11.2020г. до „М.Б.Т.“ООД,
„М.“ ООД е уведомило дружеството, че фактура 3473 за 18000 лева без ДДС от дата
02.11.2020г. няма да бъде заведена в дневника за продажби поради неспазените
условия по заявка договор 910/20 за комплектен автомобил, тъй като от приложените
снимки се виждало, че автомобилът има друга стока и няма достатъчно място за
натоварване на заявените куб.м. , съгласно потвърдената от тях заявка. Посочено
е, че поради неизправността на „М.Б.Т.“ООД се налага да се наеме и заплати още
един допълнителен транспорт за недоставената част от стоката, който ще бъде
префактуриран към дружеството.
Представена е корепоснденция
межди К.ИН. и М. ООД по ел.поща от 28.10.2020г. и 29.10.2020г. съгласно която
първото дружество уведомява, че стоките не е възможно да се натоварят в
изпратения камион , тъй като е твърде малък и не може да побере стоките, поради
и което следва се таксуват с 80 евро за неуспешно натоварване. Отправя се
искане за изпращане на подходящ нов камион, за да вземе стоките възможно най-
скоро в противен случай ще се начислят складови разходи.
Представена в Фактура от
28.10.2020г., в която в 11 броя позиции са описани стоки, за които К.ИН. е
начислило на М. ООД сумата от
16 178.99 евро.
Представена в Фактура от
12.11.2020г., в която в 3 броя позиции са описани стоки, за които К.ИН. е
начислило на М. ООД сумата от 12518.30
евро.
Представена в Фактура от
04.11.2020г., в която К.ИН. е начислило
на М. ООД сумата от 80 евро за складови
разходи.
Със Заявка-договор №972/20 „М.“
ООД е възложило на „* 1“ ООД извършването на превоз по релация Словения
–Франция с един брой комплектен
автомобил при товарен пункт Amigos d.o.o., разтоварен пункт M et Mme Collinet , вид на товара
: мебели, общо бруто тегло 500 кг/ 11 куб.м., срок на доставката 13.11.2020г. и
платец по навлото М. ООД. Уговореното навло е в размер на 1800 лева без ДДС.
Издадена е Фактура
№219/12.11.2020г. от „* 1“ООД с
получател „М. „ООД, в която е начислена сумата от 2160 лева с ДДС за
транспортна услуга по заявка –договор №972/20, натоварване от Словения до
Франция.
Свидетелят Б. П. Анг., излага, че е служител в „М.Б.Т.“ООД и е бил шофьора
на камиона, извършил превоза на мебели по поръчка на „М.“ООД от Словения до
Франция в средата на октомври 2020г.
Заявката била за 13.5 кубика. Изпратили им размери на всички мебели по
Вайбър, които сумирано правели около осем кубика и нещо. От Г. Н., който
изготвил заявката, разбрал, че тези осем кубика са без опаковката, а с
опаковката ставали око 13.5 кубика. Били
20 кашона имало работници на словенската фирма, които му казали, че е
невъзможно стоката да бъде натоварена в буса,
с който е отишъл. Те му казали, че товарът е около 25 кубика. Камионът
събирал 18 кубика. В камиона имало и друга стока, която била около 3 кубика и
при това положение можел да вземе 13 кубика. Словенците натоварили 17 кашона и
това било записано в ЧМР-то. Останали три кашона, които били най-големите. Два
от тях били с размери 4м х 1м х 1м и един кашон 2 м х 1.5 м х 1.5 м.,което
правело 11 кубика. При приемане на стоката от получателя във Франция нямало
възражения. Когато видял, че товарът е повече и че не може да го натовари се
обадил на колегите си от Видин, След това те се обадили на М. и после му се
обадил управителят Мартин и го попитал дали товара наистина е много . След това
му се обадили колегите от Видин и му казали да товари. Не било извършвано
теглене на стоката на кантар. Знае, че автомобилът трябвало по заявка да е
комплектен, но те през цялото време знаели, че ще има и друга стока. Имало
кореспонденция за това. Стоката, която не била натоварена си останала в
Словения.
Свидетелят Г. Н. Н., заемащ длъжността ръководител Транспорт и логистика
в „М.“ООД излага, че „М.Б.Т.“ООД трябвало да извърши комплектен превоз на
мебели от Словения до Франция на техни клиенти около 13 кубика с бус, който
трябвало да е натоварен само с тяхна стока. Бусът се появил на товарния адрес в
Словения пълен половината с друга стока. Не бил на място там, но получил снимки
от техния партньор-фабриката изпращач. От 13 кубика се събрала половината
стока, защото нямало място в буса. Количеството на стоката, която трябвало да
се натовари било около 13
кубика.товарителницата била попълнена погрешно. От тяхна страна имало
възражение към транспортната фирма за неточно изпълнение в количествено
отношение. Това го направили веднага, когато разбрали, че стоката не е
натоварена още в деня на натоварването. След това си поръчали друг автомобил,
който да натовари останалата стока и му платили същите пари, за да закара
останалата част във Франция. Приели изпълнението на поръчката, защото клиентите
остреща чакали някаква стока и било свързано с монтаж и много средства. Те
твърдяли, че стоката не отговаря на заявеното от тях, но не било така. Казали
преди да натоварят тяхната стока, че в буса ще има две-три кашончета. Другата
фирма, която извършила превоза се казвала *. Първо имали проблеми с фабриката
за мебели, а след това с крайния получател, защото той си бил приготвил хора за
монтаж, около 4, 5 човека, които стояли да получат стоката, а нея я нямало. На
28.10.2020г. имало готова стока 13 кубика.
Съобразно заключението на
изготвената по делото СТЕ кубатурата на
стоките, описани във фактура от 28.10.2020г. е 5.422 куб.м., кубатурата във
фактура от 28.10.2020г. и от 12.11.2020г. общо е 13.541 куб.м.
Съобразно заключението на
поведената по делото ССчЕ за периода 21.07.2020г. до 30.11.2020г. в
счетоводството на „М.“ООД са отразени 4 броя фактури , издадени от К.ИН. ДОО :
фактура №2000081 от 01.10.2020г. за 10351.08 евро; №2000087/28.10.2020г. за
16 178.99 евро; №200094/04.11.2020г. за 80 евро и №2000095/12.11.2020г. за
12518.30 евро. Тези фактури са осчетоводени по дебита и кредита на сметка 497
Разчети по ВОП и 453/1 и 453/2 и дебитна сметка 304 Стоки и кредитна сметка 401
Доставчици.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар като
съгласно чл.372 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключване на
договора, освен ако не е уговорено друго или при приемане на товара.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен заявка/договор №IN 910/20 за извършване на
международен транспорт от 22.10.2020г. ищцовото дружество
в качеството на превозвач се е задължило да извърши
международен превоз на товар – мебели
до 13.50 куб.метра по заявката на
товародателя- ответното дружество от Р.Словения
с получател ответното дружество и разтоварен пункт M et Mme
Collinet със срок на доставката
29.10.2020г. при цена на услугата
1800 лева без ДДС.
Отношенията между страните се регламентират от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), предвид обстоятелството, че мястото на приемане на на стоката за превоз и
мястото на доставянето й се намират на територията на две различни държави.
Съгласно чл.4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с
товарителница каквато е представена по делото и в която като изпращач фигурира К.ИН. ДОО, а като превозвач фигурира ищеца, като заявката за превоза е подадена от
ответника. Предвид горното съдът приема, че страните по делото са били валидно
обвързани от договор за международен автомобилен превоз на товар.
Съобразно
чл.9, т.1 от Конвенцията товарителницата установява до доказване на противното
условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Съгласно уговореното по превозния договор стоката, представляваща 13.5
куб.м мебели е следвало да се
достави в
разтоварен пункт M et Mme Collinet
. Това количество е вписано в
товарителницата като натоварено.
Не е спорно по делото, че на
посочената в заявката дата ищецът е изпратил автомобил за натоварване на
стоката в товарен пункт Amigos d.o.o. Автомобилът не е отговарял на изискванията по
договора като същият е бил групажен/съдържащ стока, различна от тази на
изпраща/, а не комплектен съгласно уговореното.
Ответната страна възразява
срещу изпълнението на договора с твърдения, че същият е изпълнен частично, тъй
като стоката не е била натоварена в цялост поради наличието на друга стока в
автомобила.
Ищецът от своя страна твърди,
че обемът на стоката на товарния пункт е бил по-голям от заявеното и това е
станало причина да не бъде натоварена в цялост тази стока.
Спори се по отношение на
обема на стоката, която е била приготвена за натоварване.
Съгласно чл.9.1 CMR
Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противното,
условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Същата не е
форма за действителност и няма конститутивно действие по отношение превозното
правоотношение. Дори да не би била съставена, а на още по-голямо основание, ако
е съставена в несъответствие с
договореното, доказването на действителното превозно правоотношение и
изпълнението в съответствие със същото са допустими с всякакви доказателствени
средства. Ответната страна не е
обвързана от вписванията в товарителницата доколкото представител на ответното
дружество не е подписал същата, не е приел стоката и не се е съгласил с
отразеното количество в нея.
Свидетелят на ищеца Б. Анг., който е бил
шофьор на автомобила, извършил процесния превоз сочи, че стоката приготвена за
натоварване е била в повече от договореното като излага, че е взел
около 17 кашона и са останали 11 кубика.
Свидетелят на ответника Г. Н., който е
ръководител Транспорт и логистика в
ответното дружество и е отговарял за процесния превоз сочи, че от 13 кубика са
били натоварени половината.
От представените два броя
фактури от 28.10.2020г. и 12.11.2020г. се установява, че фабриката –изпращач е
издавала разходно-оправдателните документи в деня на изпращането им, които
съобразно ССче са били осчетоводени от ответника, поради и което съдът приема, че отразените в
тях стоки са били натоварени за превоз в деня на издаване на фактурите.
Съобразно заключението на СТЕ кубатурата на стоката по фактурата, издадена на
28.10.2020г., когато е бил извършен процесния превоз е 5.422 куб.м. От този факт следва логичният
извод, че на дата 28.10.2020г. ищцовото
дружество е натоварило за превоз именно това количество мебели - 5.422 куб.м.,
поради и което показанията на свидетеля на ищеца не се кредитират от съда с
оглед противоречието им с останалия доказателствен материал.
От представените
доказателства от ответника и направената
заявка за превоз на останалата стока от друго дружество „* 1“ ООД се
установява, че последващият превоз на останалата стока е бил осъществен на
12.11.2020г., когато е издадена и втората
фактура от фабриката изпращач, по която съобразно СТЕ фигурират 8.11
куб.м.
Съобразно всичко изложено се
установява, че на 28.10.2020г. в товарния пункт е била налична стока от 13.541
куб.м., която е съответствала на заявката-договор за превоз. Натоварвайки 5.422
куб.м. от това количество превозвачът е изпълнил частично договора за превоз.
Независимо от този факт съдът намира, че доколкото е налице изпълнение макар и
частично, то възнаграждение на превозвача се следва съобразно договореното в
пълен размер предвид липсата на възражение от страна на ответника за намаление
на цената поради неточното изпълнение в количествено отношение.
По направеното възражение за прихващане
В условията на
евентуалност е направено възражение за прихващане на претендираното от ищеца
вземане със сумата от 2160 лева, платена на
„* 1“ООД, представляваща
обезщетение за претърпени от ответника загуби в резултат на неизпълнението на
задължението на ищеца по договора, възлизащи на размера на възнаграждението,
което ответникът е заплатил на друг превозвач за превозване на непревозената
стока от ищеца стока- пряк и непосредствен резултат от неизпълнението на
договора. По делото безспорно се установява, че ответникът е извършил разходи
за превозването на останалата ненатоварена стока от ищеца в размер на 2160
лева. По своята същност възражението на
ответника представлява претенция по
чл.79,ал.1 вр.чл.82 ЗЗД и касае вземане за претърпяна загуба вследствие на
договорно неизпълнение. В решението вече са изложени мотиви относно установения
факт на неизпълнението от страна на ищеца, което се явява неточно изпълнение в
количествено отношение. Безспорно извършените разходи от страна на ответника по
плащане на възнаграждение за превоз на останалото количество стока се намират в
пряка и непосредствена връзка с неизпълнението на договора от ищеца, поради и
което на ответника се дължи обезщетение в размера на извършените разходи в тази
връзка.
С оглед на всичко
изложено предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
По разноските :
С оглед изхода на делото,
съдът намира, че искането от страна на ответника за присъждане на сторените от него разноски в
производството по делото следва да се
уважи в цялост. В полза на същия следва да се присъди претендираната сума за депозит за вещо лице в
размер на 250 лева.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.Т.“ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** иск с правно основаниечл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.367 вр.чл.372 ТЗ срещу „М.“ООД,ЕИК:
** със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2160 лева с ДДС, дължима по
договор от 22.10.2020г. с IN 910/20 за международен транспорт, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 04.01.2021г. до
окончателното й изплащане, като погасен чрез
прихващане на насрещно вземане на „М.“ООД,ЕИК: ** със седалище и
адрес на управление *** срещу „М.Б.Т.“ООД,
ЕИК: ** със седалище и адрес
на управление *** , предявено по
реда на чл.298,ал.4 ГПК в размер на 2160 лева, която
сума е платена на „* 1“ООД по заявка –договор №972/20, представляваща обезщетение за претърпени
от ответника загуби в резултат на неизпълнението на задължението на ищеца по
договор № 910/20, възлизащо на размера на възнаграждението, което ответникът е
заплатил на друг превозвач за превозване на непревозената стока от ищеца стока.
ОСЪЖДА „М.Б.Т.“ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „М.“ООД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** сумата от 250двеста и петдесет/ лева представляващи
направените разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :